РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1065
гр. Пловдив, 08 ,06, 2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 09, 05, 2023 г. в
състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар К.Р., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 719 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Жалбоподателят – Г.Х.М. с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. Л.Г. оспорва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 11/05.03.2023 г. /06.03.2023 г./, издадена от Г.С.П.на
длъжност ***по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС №
*********, Контролен талон № 6013408.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
неправилна и незаконосъобразна, издадена
при неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила. Твърди
се, че изложеното в обстоятелствената част на обжалвания акт не отговаря на
истината. Иска се отмяна на заповедта,
както и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът - Г.С.П.,
на длъжност *** в съдебно заседание /л. 55/ моли за отхвърляне на
жалбата, като неоснователна.
Окръжна прокуратура Пловдив – редовно призована, не встъпва в процеса.
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок, видно от представените по делото доказателства , че
връчването /л. 32/ на ЗППАМ е било осъществено на 06.03.2023 г., а
жалбата срещу процесната ПАМ, видно от щемпела на АС е подадена на 16.03.2023
г., от лице, което има правен интерес да направи това, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази фактите и
събраните по делото доказателства , относно оспореният административен акт предмет на съдебен
контрол, от фактическа страна установи следното:
Установено е , че на 05.03.2023 г.
около 23,30 ч., в с. Воден, общ. Първомай на ул. „6-та“ до № 2 жалбоподателят е
управлявал личния си лек автомобил марка фолксваген голф с рег. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта от 1,10
промила, като водача е изпробван с техническо Средство-Дрегер Алкотест 7510 ,с
фабр. Номер ARBA-0058 , поради което му е бил съставен АУАН серия GA АКТ №
942013 и оспорената /л. 32/ ЗПАМ. На жалбоподателя е издаден /л. 16/ талон за
изследване с № 0034858 за ФСМП-гр.
Първомай.
В хода на съдебното производство, в
изпълнение на Определение № 857 от 31.03.2023 г., към доказателствения материал
се приобщиха и изпратените от ответника доказателства касаещи материалната
компетентност на органа , а именно /л. 30-50/
заверени копия на : Заповед № 81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, Заповед №317з-3162/15.04.2022 г. на Директор на ОДМВР –
Пловдив, Заповед №317з-1075/28.05.2014 г., формуляр за типова длъжностна
характеристика №3286р-19657/12.11.2015 г., АУАН серия GA АКТ № 942013, Талон за
изследване №0034858, ЗПАМ № 11/05.03.2023 г., копия от въведените в
АИС-АНД-ЗПАМ с № 23-0325-000026, справка за нарушител-водач за Г.Х.М..
В качеството на свидетел се разпита А.К.С.,
първи братовчед на Г.М., който е присъствал при осъществяване на проверката.
Свидетелят заявява, че целта на отиването на М. в неговото МПС е
била вземането на забравено яке и документи. Твърди, че двамата с М. са консумирали
високо градусова алкохолна напитка – ракия, както и че предварително се е знаело за пристигането на
патрула в селото. Спомня си , че униформеният приближил автомобила, задавайки
въпрос на водача дали е консумирал алкохол, като е изискал неговите документи и
документите на МПС за проверка. Свидетелят не е категоричен в твърдението си
дали двигателят е работел или не е, но има ясен спомен за извършената проба за
алкохол на собственика на автомобила, свалянето на номерата и закарването на
жалбоподателя в РУ – Първомай.
Въз основа на така събраните доказателства съдът от правна страна излага следното:
Заповедта е издадена на посоченото в
нея основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т. 1, б.
„Б“ ЗДвП, в която е предвидено, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му за не повече от 18 месеца.
В конкретния случай мярката „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС“ е наложена на водач и
собственик на процесния автомобил с рег. № ***. Мярката е наложена за
предвидения в закона срок, затова, че М. е управлявал този автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта от 1.10 промила, което е над допустимата
граница.
Според разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 б. „Б“ от ЗДвП
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото са приложени заповеди /л. 39-47/, от които е
видно че ответника *** Г.П. е упълномощен да издава такава ПАМ, поради което
съдът приема че ПАМ е издадена от компетентен орган, притежаващ както
материална, така и териториална компетентност.
Спазена е изискуемата от закона
писмена форма за акта, а и той от своя страна си съдържа всички изисквани от
закона реквизити. Изложени са и правни мотиви, които си съответстват взаимно и
отговарят на хипотезата на сочената в същия правна норма. При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта –
управление на МПС от лице след употреба на алкохол при концентрация в кръвта
над 0,5 промила, регистрационният номер на управляваното МПС, данните за
неговия собственик и данните на лицето, което е управлявало МПС, което в случая
е едно и също, както и АУАН, с който е констатирано нарушението, във връзка с
което е издадена процесната заповед. В конкретния казус особеното е допуснатата
грешка относно датата на процесната заповед. Както е изтъкнато от ответника
записването на датата 05.03.2023 г., вместо вярната, която трябва да е
06.03.2023 г. касае технически пропуск, който се дължи на факта, че процесният
акт е издаден в ранните часове на следващия ден и поради заблуда е посочена
дата на деня на констатиране на нарушението, а именно 05.03.2023 г. 23.30 ч.
Тази грешка не променя по никакъв начин фактическата обстановка, която е
достатъчно подробно описана и самата заповед отговаря изцяло на изискванията за
формата на ИАА – чл.59 АПК.
Към преписката е приложен талон за
изследване № 0034858 от 05.03.2023 г., цитиран в заповедта, издаден от същото
длъжностно лице, в който е отбелязано, че при гореописаната фактическа
обстановка М. е изследван „дрегер алкотест 7510 ARBA-0058“, който е отчел положителен резултат за алкохол
от 1.10 промила. Нарушителят е вписал в талона саморъчно „приемам“ показанията
на техническото средство, поради което е уведомен, че следва да се яви във ФСМП
- Първомай до 90 минути от връчването на талона. Връчването е станало в 23.40 ч. или явяването във ФСМП – Първомай е
следвало да се осъществи до 01.10 ч. на
дата – 06.03.2023 г. Жалбоподателят не е дал кръвна проба.
С Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се урежда редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства.
Съгласно чл. 3 от нея при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В случая е
използвано техническо средство за установяване наличие на алкохол – дрегер
алкотест. Попълненият талон за изследване съставлява именно Приложение № 1 от
наредбата, предвиден за издаване в този
случай. Няма данни за нарушаване на процедурата по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата. Съгласно ал. 4 е отбелязан изборът на лицето за вида изследване,
като М. е подписал направен избор в т. 2 – медицинско химическо или
химико-токсикологично изследване. Срокът за явяване е определен на 90 минути.
Съдът взе предвид, че лицето е оказало
съдействие на контролните органи като не е отказало проверката с дрегер. Процесуалните
правила за установяване на концентрация на алкохол в кръвта също не са
нарушени.
Съдът кредитира свидетелски показания
на св. С. само в частта, касаеща употребата на алкохол от жалбоподателя преди
управлението на МПС, мястото и фактът на извършената му проверка и тестването с
помощта на техническо средство от органите. В останалата си част свидетелските
показания не следва да бъдат кредитирани, от една страна поради близките
роднински отношения между свидетелят и Г.М., а от друга поради признанието на
свидетеля, че е бил под влиянието на значително количество алкохол и не е могъл
да възприеме фактическата обстановка, касаеща реално извършените действия от
участниците в проверката. Жалбоподателят е този, който носи тежестта на доказване
на фактите, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, както и да
обори обвързващата материална доказателствена сила на АУАН, придадена му с
нормата на чл.189, ал.2 от ЗД, а видно от последния, нарушителят е подписал
АУАН без възражения.
С оглед на така изложеното, съдът
приема, че на процесната дата, час и място се установява по несъмнен начин, че
жалбоподателят е управлявал МПС под въздействие и/или след употреба на алкохол,
в синхрон с изложеното в процесния ИАА. Доказан е фактическият състав на
посоченото нарушение и на разпоредбата, въз основа на която е наложена
процесната ПАМ, конкретно – наличието на изложените в заповедта факти, а именно
– управление след употреба на алкохол.
В заключение от събраните по делото
доказателства съдът намира, че ответникът доказа по несъмнен начин наличието на
основанията за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. От
страна на жалбоподателя не бе опровергано по пътя на пълното насрещно доказване
твърдението на ответника. Прилагането на обжалваната ПАМ е фактически и правно
обосновано и съответства на предвидената в закона цел да се осигури
безопасността на движението по пътищата.
С оглед на обстоятелството, че
ответникът в настоящото производство не претендира разноски, такива не се
присъждат.
Предвид всичко изложено по-горе,
съдът намира, че оспорената ПАМ като законосъобразна следва да се остави в
сила, а жалбата се отхвърли, поради
което и на основание чл. 172 , ал. 5 от ЗДП
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Г.Х.М. с ЕГН **********, с адрес ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
11/05.03.2023 г. /06.03.2023 г./, издадена от Г.С.П.на длъжност полицай при
ОДМВР Пловдив, РУ Първомай, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. „Б“ от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :