№ 78
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Иван Георгиев Даскалов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600408 по описа за 2021 година
Производството e по реда на гл. ХХІ от НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения Г. Б. И., чрез неговия
служебен защитник адв. К.К., срещу постановеното по ЧНД № 1329/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив протоколно определение № 403 от
14.07.2021 г., постановено по реда на чл. 23-25 НК. В жалбата се излагат
доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в частта
му, в която наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на
осъдения И. е увеличено с шест месеца. В този смисъл се прави искане
обжалваният съдебен акт да бъде изменен като бъде отменено приложението
на чл. 24 НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият и
неговият служебен защитник адв. К.К. поддържат жалбата и направеното с
1
нея искане.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява
становище за неоснователност на въззивната частна жалба и предлага
атакуваното с нея определение, като обосновано и законосъобразно, да бъде
потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция,
проверявайки правилността и обосноваността на атакуваното определение
във връзка с направените оплаквания и изцяло, съобразно задълженията си
по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от страна,
притежаваща процесуално призната възможност на жалба, в предвидения за
това срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Г. Б. И. до момента е осъждан многократно, като наложените му
наказания са изтърпени, включително след извършване на групирането им по
реда на чл. 23-25 НК. Предмет на настоящото производство са последните му
две осъждания, както следва:
С протоколно определение № 249/10.09.2020 г. по НОХД №
5092/2020 г. на Районен съд – Пловдив е одобрено споразумение за решаване
на делото, с което Г.И. е признат за виновен за извършено в периода от
11.04.2020 г. до 08.05.2020 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е осъден на три
години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. Б от ЗИНЗС за
изтърпяване на така наложеното му наказание лишаване от свобода е
определен първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК
от така наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето,
през което И. е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 08.05.2020 г. до
одобряване на споразумението за решаване на делото като един ден
задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода. Определението е
влязло в сила на 10.09.2020 г.
С присъда № 65/10.08.2020 г. по НОХД № 1368/2020 г. на
Окръжен съд – Пловдив, потвърдена с решение на Апелативен съд – Пловдив,
Г.И. е признат за виновен за извършено на 20.04.2020 г. престъпление по чл.
2
199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б НК и при условията
на чл. 373, ал. 2 и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на четири години лишаване от
свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. Б от ЗИНЗС за изтърпяване на така
наложеното му наказание лишаване от свобода е определен първоначален
строг режим. Присъдата е влязла в сила на 30.03.2021 г.
С оглед на тези данни, обосновано и законосъобразно окръжният
съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК за
кумулиране на наложените на осъдения Г.И. наказания лишаване от свобода и
за определяне на едно общо най-тежко измежду тях, тъй като деянията по
посочени по-горе дела са извършени преди да има влязла в сила присъда, за
което и да е от тях. При положение, че деянията са извършени при условията
на реална съвкупност, на осъдения И. следва да се определи и наложи едно
общо най-тежко наказание, а именно четири години лишаване от свобода.
Обосновано окръжният съд е приел, че са налице предпоставките
на чл. 24 от НК за увеличаване на наложеното на осъдения Г.И. общо най –
тежко наказание лишаване от свобода. Осъденият нееднократно е пребивавал
в затвора и преди извършване на настоящите деяния, наказанията за които са
включени в извършеното групиране, като е очевидно, че множеството
предходни осъждания и налаганите му наказания не са изиграли своята
превантивна роля спрямо него. Престъпленията по последните му две
осъждания И. е извършил само в рамките на един месец след излизането му
от затвора по изтърпяване на наложено му общо най-тежко наказание
лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца за
престъпления по чл. 199 НК. Данните в справката му за съдимост налагат
извода, че осъденият И. е с трайно установена престъпна нагласа към
извършване на определен вид престъпления, които са толкова много, че ясно
говорят за високата степен на обществена опасност на дееца и проявена
упоритост от негова страна да реализира престъпленията. Всички осъждания
са за деяния, извършени при опасен рецидив, а поради тяхната
многобройност, то очевидно е че се касае за рецидивираща престъпна
деятелност от страна на осъдения Р.. Ето защо, отчитайки цялостната му
престъпна дейност, включваща извършване на множество умишлени
престъпления и личната му обществена опасност, правилно окръжният съд е
счел, че е необходимо наложеното общо най-тежко наказание лишаване от
3
свобода на осъдения Г.И. да бъде увеличено с още шест месеца, т.е.
определеното общо най-тежко и увеличено наказание, което същият следва да
изтърпи е в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода,
което най-пълно съответства на целите по чл. 36 НК.
Правилен е изводът на окръжния съд, че определеното на
осъдения Г.И. общо най-тежко и увеличено наказание от четири години и
шест месеца лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС.
Правилно окръжният съд е приел, че са налице основанията на чл.
25, ал. 2 от НК, поради което от така наложеното на осъдения И. общо най-
тежко и увеличено наказание от четири години и шест месеца лишаване от
свобода следва да се приспадне времето, през което същият е изтърпявал
наложеното му по НОХД № 5092/2020 г. на Районен съд – Пловдив наказание
лишаване от свобода, считано от 08.05.2020 г. до влизане на определението в
сила.
С оглед на изложеното въззивният съд счита, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като
правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 403 от 14.07.2021
г., постановено по ЧНД № 1329/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
На основание чл. 340, ал. 2 НПК да се изпрати съобщение на
страните, че решението е изготвено.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5