Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1171
гр.Бургас, 13.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието
на секретаря Райна Жекова, като разгледа НАХД № 2986 по описа на БРС за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на С.В.С. с ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление № 18-0769-001042/ 10.05.2018г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП,
на основание чл.183, ал.5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание
„глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че не е извършено
описаното нарушение.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като заявява, че поддържа
написаното в жалбата.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното
писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.4, НП е
връчено на жалбоподателя на 28.05.2018г., а жалбата срещу него е депозирана по
пощата (л. 10) на 02.06.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 21.02.2018 г.,
около 08.50 часа в гр. Бургас, жалбоподателят С.В.С. *** л.а. марка „Фолксваген
Голф” с рег. номер *******, собственост на В. С.С., като до него пътувала
съпругата му- св. Я.Д.С.. При приближаване на кръстовището с ул.
„Въстаническа”, след С., на около 5-6 метра, с полицейски автомобил се движили
и свидетелите О.А. и Д.Г.- и двамата мл. автоконтрольори в Сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР- гр. Бургас. При приближаване на кръстовището, което
било регулирано с нормално работеща светофарна уредба, С.С. навлязъл в кръстовището
и преминал през него на червен сигнал на светофарната уредба. Св. А. и Г.
настигнали С., спрели го и му извършили проверка на документи, както и го
тествали за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна.
За констатираното
св. А. съставил срещу С. АУАН с бланков номер 027674/21.02.2018 г., за
неспазване на светлинните сигнали- нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил
връчен на С.С., който вписал възражение, че е навлязъл на „жълт светофар” и
същият най-вероятно се е сменил докато излезе.
Въз основа на АУАН
на 10.05.2018г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 183, ал.5, т. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съдът кредитира
изцяло. Съдът не кредитира показанията на св. Г., който на практика не
възпроизведе конкретни факти около нарушението, а заяви, че щом с колегата са
спрели водача значи „същият е преминал на червен сигнал”. Това изявление сочи,
че липсва точен спомен за случилото се. Независимо от това, показанията на
актосъставителя, освен, че са логични и последователни се подкрепят и от
показанията на св. Стоянова, която заявява, че управлявания от съпруга й
автомобил преминал първи, а след това преминал и полицейският автомобил, както
и че след излизането от кръстовището видяла от дясно полицейската кола, т.е.
потвърждават се твърденията на св. А., че полицейският автомобил се е движил
след автомобила, управляван от С. и е можел да възприеме сигнала на
светофарната уредба при преминаването. Съдът не кредитира показанията на св.
Стоянова в частта, в която същата заявява, че съпругът й е навлязъл в
кръстовището при зелен сигнал, а когато били в самото кръстовище, първоначално
светнал жълт сигнал и докато излязат, същият вече бил червен. Тези показания
всъщност се разминават със защитната теза на жалбоподателя, който и в
написаното в АУАН възражение, и в жалбата си до съда твърди, че е навлязъл в
кръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба. Така изложеното
дискредитира показанията на Стоянова в тази част и едновременно сочи, че
твърденията на жалбоподателя са изцяло защитна версия и не се подкрепят от
останалия доказателствен материал.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Р.П.– Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съгласно
чл.6 т.1 предл. второ от ЗДвП,
участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали,
с пътните знаци и с пътната маркировка.
Според чл. 183 ал.5
т.1 от ЗДвП,
наказва се с глоба 100 лева водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването. Според чл.30 ал.1
от ППЗДвП,
пътните светофари се използват за регулиране движението на пътните превозни
средства и на пешеходците. Те имат светещи полета с определени: разположение,
цвят, форма и символи върху тях. Със светещите полета към участниците в
движението се подават светлинни сигнали с определено значение. В чл.31 ал.7
от ППЗДвП
е определено значението на светлините подавани от светофарите. Значението на
червената светлина е императивно и еднозначно определено и означава
"Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не
трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е
поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в
кръстовището или на пешеходната пътека.
Жалбоподателят
е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.183 ал.5,
т.1 от ЗДвП,
като не е се съобразил със забранителен сигнал на светофара и навлязъл в зоната
му на действие.
От субективна
страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е
спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е
бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.6, т. 1 ЗДвП, да се съобразява своетo поведение със светлинните сигнали, което задължение
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.5, т. 1 ЗДвП, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност
с повишен риск, като неспазването на правилата, свързани с преминаване на
водачите през кръстовище, създава сериозни предпоставки за настъпване на ПТП, поради
което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност. Липсват
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-001042/
10.05.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция”, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.5,
т. 1 ЗДвП на С.В.С. с ЕГН: ********** е наложено наказание „глоба” в размер на
100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС