№ 141
гр. София , 31.05.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Частно наказателно
дело № 20211110206934 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.4 и сл.от НПК.
Образувано е по частна жалба от Н. П. И. срещу постановление на
СРП от 31.03.2021г./ деловодно изведено на 01.04.2021г./ за частично
прекратяване на наказателното производство по ДП № 1656/2020г. по описа
на 07 РУ-СДВР, пр.пр.ДН 43934/2020г. по описа на СРП, образувано и водено
за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
В подадената жалба се иска отмяна на атакуваното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Релевират се доводи, че същото е издадено
при неправилно приложение на материалния закон и превратно тълкуване на
доказателствения материал по делото. Излагат се съображения за доказаност
на деянието както от обективна, така и от субективна страна. Моли се за
съдебен акт в тази насока.
Съдът, като се запозна с жалбата и изложените в нея аргументи и
доказателствата по делото намери следното:
В разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК е предвиден кръгът от
участници в процеса, на които се изпраща препис от постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство, съответно
легитимирани да обжалват същото – обвиняемият, пострадалият / неговите
наследници и ощетеното юридическо лице.
Преди произнасяне по съществото на спора съдът дължи проверка по
1
допустимостта на жалбата.
Видно от инкорпорирана в атакуваното постановление същото е връчено
на Н.И. на 15.04.2021г. , като жалбата срещу него е депозирана на
21.04.2021г., в законоустановения 7-дневен срок.
По силата на чл.243, ал.3 от НПК право на жалба срещу
постановлението на СРП, с което се прекратява наказателното производство
имат субектите изрично посочени в цитираната законова разпоредба, а
именно обвиняемият, пострадалият или ощетеното юридическо лице.
Изложеното до тук дава основание да се потърси отговор на въпроса
кое лице има качеството “пострадал” от престъплението. Легално
определение /дефиниция/ на понятието пострадал от престъплението в
действащите нормативни актове няма. Такова може да се изведе от
разпоредбите на чл.74 и следващи от НПК и константната практика на ВКС.
Пострадал от престъплението е всяко лице, което е претърпяло пряко и
непосредствено имуществени или неимуществени вреди от престъплението,
това лице на което са накърнени законните права и интереси. Процедурата по
чл.243, ал.3 от НПК обезпечава интересите само на лице, което при
предпоставките на чл.84 от НПК, може да встъпи като граждански ищец в
наказателния процес. За да встъпи лицето като граждански ищец в
наказателния процес е необходимо реално настъпване на вредни последици за
това лице, от което следва, че възможността от бъдещо настъпване на вредите
не е достатъчна за валидното конституиране в посоченото процесуално
качество.
Жалбоподателят в настоящия процес не е такова лице и това е така,
защото посоченото престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК е такова против
правосъдието, респ. засяга обществените отношения, осигуряващи както
осъществяването на правораздавателната дейност в държавата, така и
авторитета на органите на съдебната власт и доверието на гражданите в тях и
дейността им. Престъпният резултат на визираното престъпление се състои в
неизпълнение на съдебно решение или заповед за защита от домашно
насилие, какъвто е конкретният случай. При осъществяването на състава на
това престъпления не съществува фигурата на пострадалия, тъй като от тях не
настъпват имуществени или неимуществени вреди за лицата, причинени
2
пряко и непосредствено от осъществяването на състава на цитираните
престъпления. В общия случай нарушаването на мерките визирани в
заповедта за незабавна защита се извършва, чрез конкретни действия
насочени към личността на поискалия защита, респ. чрез извършване на друго
по вид престъпление от общ или частен характер по смисъла на НК, които
биха причинили реални вреди, ерго би възникнала фигурата на пострадал,
което е конкретния случай не е налице. Наказателният процес е строго
формален и е недопустимо разширително тълкуване на разпоредбите му,
въпреки наличието на противоречива съдебна практика по отношението на
възникването на фигурата на пострадало лице от престъпления които засягат
обществените отношения свързани с правораздаването. Подобно
разширително тълуване според настоящия съдебен състав е недопустимо и не
намира подкрепа в закона.
С атакуваното постановление СРП е прекратила частично
наказателното производство за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от
НК, като са изложени съображения за липсата на субективната страна на
деянието.
С оглед на горното жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане
като недопустима, а производството, образувано въз основа на нея –
прекратено, поради ненадлежното сезиране на съда. Последното е аргумент
да не се изследва по същество правилността на изводите на прокурора,
мотивирали преценката му за прекратяване на наказателното производство,
като ревизиране е възможно все пак, но по реда на институционалния контрол
от горестоящия прокурор, което всъщност е и редът за защита и на лицето
подало сигнала за извършено престъпление.
ОПРЕДЕЛИ:
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И :
3
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. П. И. срещу
постановление на СРП от 31.03.2021г./ деловодно изведено на 01.04.2021г./ за
частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 1656/2020г.
по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.ДН 43934/2020г. по описа на СРП, образувано
и водено за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД № 6934/2021 година по описа
на СРС, НО, 134 състав.
След влизане в сила на настоящото определение заверен препис от
същото ведно с досъдебното производство да бъде изпратен на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от съобщаването му пред СГС .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4