Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV а въззивен състав, в публично съдебно
заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН
КИРИМОВ
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното в. гр.
дело № 5377 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба,
подадена от името на ответника Д.Т. Г., срещу решение № 23806 от 28.01.2019 г.
по гр. дело № 29684/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
75-ти състав, с което е признато за установено, че ответника дължи на ищеца „Т.С.”
ЕАД следните суми: сумата от 1558.68
лева, представляваща стойност на потребена в периода от 01.04.2013 г. до
30.04.2015 г. топлинна енергия, доставена до ап. 76, находящ се в гр. София, ж.
к. „**********Г, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2016 г. до
окончателното плащане на сумата и сумата от 116.22 лева, представляваща
обезщетение за забава върху горната сума, дължимо за периода от 31.05.2013 г.
до 17.02.2016 г. С решението ответникът е осъдена да заплати на ищеца
направените по делото разноски.
С въззивната жалба са наведени доводи за
неправилност на атакувания съдебен акт, в подкрепа на което се твърди, че
отоплителните тела в имота са свалени преди повече от 10 години, за което били
съставени съответни протоколи, находящи се в ищцовото дружество. При извършена
на 20.03.2016 г. електронна справка за абонатен № 143589 се установило, че не
са налични непогасени задължения. Твърди се, че недоказани по делото останали
твърденията на ищеца, че конкретният имот е топлоснабден, както и какъв е
размерът на задълженията. Във връзка с последното районният съд неправилно се
доверил на заключението на ССче, както и на документи, представени от страна на
ищеца. Що се отнася до начина, по който са начислявани претендираните от страна
на ищеца суми се твърди несправедливост, по-конкретно на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на съдебен акт, с който предявени искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Препис от жалбата е връчен на насрещната
страна и на третото лице – помагач на ищеца, като писмен отговор не е подаден.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите
на жалбоподателите и направените искания, въз основа на събраните по делото
доказателства и закона, приема за установено от фактическа страна, следното:
Производството пред Софийски районен съд
е образувано по повод искова молба на „Т.С.”
ЕАД, срещу Д.Т.А. с искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1558.68 лева, представляваща стойност
на топлинна енергия, доставена в периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. до
топлоснабден имот, а именно ап. 76, находящ се в гр. София, ж. к. „**********Г,
ведно със законната лихва, считано от 22.02.2016 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 116.22 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.05.2013 г. до 17.02.2016
г. върху дължимата за топлинна енергия сума, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 9484/2016 г. на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 75-ти състав.
В
подкрепа на заявените с исковата молба факти, от страна на ищеца са представени
и са приети по делото следните писмени доказателства: писмо от
Столична община /л. 13/, от което се установява, че ап. 76, находящ се в гр.
София, ж. к. „**********Г, ет. 3, считано от м. 04.2013 г. се ползва от Д.Т. Г.
на основание настанителна заповед № 85 от 11.10.1994 г. и договор за наем от
15.07.2005 г., издадена от СО, район „Надежда”; заявление-декларация /л. 14-15/
от Д.Т. Г. до „Т.С.” ЕАД за откриване на партида за горепосочения имот;
удостоверение за идентичност на лице с различни имена /л. 16/, от което се
установява, че Д.Т. Г. и Д.Т.А. са имена на едно и също лице, като от приложено
по делото решение № 94007 от 18.04.2017 г. се установява, че на 18.04.2017 г. е
прекратен бракът на Д. Г. и Людмил Гергов, като е постановено от този момент Д.
Г. да носи предбрачното си име А.; от заповед № 85 от 11.10.1994 г. /л. 17/ и
направено върху същата отбелязване, неоспорено от ответника се установява, че
от същата черпи настанителни права Д.Т. Г.; от договор от 30.09.2002 г. /л.
18-19/, от протокол от ОС на ЕС /л. 20-21/ и от договор от 15.07.2011 г. /л.
28-32/ се установява, че по отношение на сградата, в която се намира процесния
имот се извършва услуга „дялово разпределение” от страна на „Т.” ООД; от съобщения
към фактури и счетоводна справка /л. 22-24/ се установява, че за периода от м.
04.2013 г. до м. 07.2015 г. по отношение на абонатен номер 143589 са начислени
сумата от 1558.68 лева за топлинна енергия и сумата от 116.22 лева за лихва.
В изпълнение указания на съда, от страна
на третото лице-помагач по делото са представени и са приети главни отчети,
документи, удостоверяващи връчване на изравнителните сметки на представител на
етажната собственост и документ относно сертификация на уредите за дялово
разпределение /л. 61-65/, от които се установява не само, че справките за
разходи за процесния имот са издадени на името на Д.Т. Г., но и че протоколите
за главни отчети, извършени на 29.04.2013 г., на 25.04.2014 г. и на 13.05.2015
г. са подписани от Д.Т. Г..
По делото е приета ССче, която се
оценява от въззивния съд като даваща обективен отговор на поставените въпроси,
тъй като заключението съставлява резултат от задълбочено и професионално
проведено експертно изследване, което в отлика от твърденията на жалбоподателя
е базирано не само на представени от страна на ищеца документи, но и на тези,
представени от третото лице – помагач и приети като писмени доказателства. Съгласно
заключението на вещото лице, за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. за
топлоснабден имот с абонатен номер 143589 е начислена сумата от общо 1558.68
лева, от която 1539.51 лева са за заплащане на топлинна енергия, а 19.17 лева
са за заплащане на извършена услуга „дялово разпределение”, които суми съдът
приема за дължими за конкретния имот за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015
г.
При гореописаните факти, изводими от
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от правна страна,
следното:
Подадената въззивна жалба е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да се приеме, че исковите претенции са
основателни, в доказателствена тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване на следните предпоставки: 1)
по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 150 от ЗЕ: наличие на облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на
реално доставена от него по договора топлинна енергия за процесния период и
размера на нейната цена; 2) по иска
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
При доказване на горните предпоставки, за да
опровергае основателността на предявените искове, ответникът следва да докаже
погасяване на дълга.
В конкретния случай, при
описаните по-горе факти се установява по категоричен начин, че за периода от
01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. ответникът Д.Т. Г. е
потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ по отношение до
топлоснабден имот, а именно ап. 76, находящ се в гр. София, ж. к. „**********Г.
В тази връзка следва да се отбележи, че според приложимата през процесния
период норма на чл. 153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия
за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания
имот, което ще рече, че определящо е
притежанието на собственост или вещно право на ползване върху имота. С оглед на
това и при положение, че съгласно § 1, т.42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си,
то потребител на топлинна енергия е
собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право
на ползване, в който случай потребител се явява и третото лице – ползвател, а
топлофикационното дружество разполага с възможност да избере срещу кое от тези
лица да насочи претенцията си. В случай, че даден имот се
ползва от лице извън горепосочените, т. е. на договорно основание, то ако между
това лице и топлопреносното предприятие е сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия, то тогава този ползвател ще дължи заплащане на потребената за
имота топлинна енергия – в този смисъл са и дадените задължителни указания на
върховната съдебна инстанция в Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17 май 2018
г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.
Именно в последната хипотеза попада конкретният
случай, при който ответникът Д. Г. ползва имота на договорно основание, като
изрично е подала заявление за откриване на партида в топлофикационното
дружество. Ето защо съдът приема, че същата разполага с пасивна
материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.
От събраните доказателства се
установява без съмнение, че конкретният имот се намира в топлоснабдена сграда,
както и че в исковия период е извършвана услуга дялово разпределение от страна
на „Т.” ООД. Установява се, че в имота се ползва битова гореща вода, стойността
на която е начислявана съобразно разхода на 1 водомер и за 2 лица – по 140
л/денонощие на човек, като е начислявана и топлинна енергия за сградна
инсталация съобразно отопляемия обем на жилището. Редом с това, от
доказателствата става ясно, че е въз основа на услугата дялово разпределение са
извършвани главни отчети, протоколите за които са подписани от ответницата и са
изготвяни изравнителни сметки, които са взети предвид от вещото лице, изготвило
експертизата. С оглед на това следва да се приеме, че начислените суми са
резултат на законосъобразна дейност, като жалбоподателката следва да има
предвид, че доколко начисляването на сумите по законово установения начин е справедливо,
не е въпрос, отговорът на който може да предопредели решението по настоящото
дело.
Във връзка с довода за извършено от страна на
ответника плащане следва да се отбележи, че такова действително е налице и е
констатирано от вещото лице при извършване на експертното изследване. При
извършената проверка вещото лице е установило, че има извършено частично
плащане по фактура № ********** от 30.04.2013 г. на сумата от 29.81 лева, с
която са погасени главница 25.19 лева и лихва от 4.62 лева. Отчитайки плащането,
вещото лице е формирало споделения и от съда извод, че за периода – предмет на
настоящото дело, за абонатен
номер 143589 се дължи сумата от общо 1558.68 лева, от която 1539.51 лева са за
заплащане на топлинна енергия, а 19.17 лева са за заплащане на извършена услуга
„дялово разпределение”.
Отчитайки предвид фактът, че районният
съд е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1558.68
лева, равняваща се на установеното от експертизата по делото, съдът приема, че
решението, в частта относно главните искове е правилно и като такова следва да
се потвърди.
Идентичен е изводът на въззивния
съдебен състав и по отношение на частта обжалваното решение, касаеща
предявените на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД искове, във връзка с мотивите за
което на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към първоинстанционния съдебен
акт, тъй като не намира за необходимо да ги преповтаря. При извод за основателност на предявените искове, респ. за
неоснователност на въззивната жалба, в съответствие с установеното в чл. 78,
ал. 1 от ГПК правило, въззивникът няма право на разноски за въззивното
производство и такива не следва да му се присъждат. Що се отнася до
въззиваемата страна, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, същата има право на
разноски за въззивното производство, но съответно за това искане не е
направено, поради което разноски в полза на въззиваемия също не следва да се
присъждат.
По
тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23806
от 28.01.2019 г. по гр. дело № 29684/2016 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 75-ти състав.
Решението
е постановено при участието на „Т.” ООД като трето лице – помагач на ищеца „Т.С.”
ЕАД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.