Р
Е Ш Е Н И Е
№
386/12.6.2019г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 598 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145- 178 от АПК, във вр. с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано
е въз основа на депозиран протест на прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик
– прокурор Ж. П., против Заповед № ДК-10-ЮЦР-15 от 21.05.2018г. на Началник
РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ се
оставя в сила Акт за узаконяване № 45 от 16.10.2003г. на главен архитект на
Община Велинград, след като е разгледан по същество прокурорски протест с
искане за обявяване за нищожен на акта за узаконяване. В протеста подробно са
наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като със
същата е оставен в сила нищожен според прокурора административен акт.
Представят се аргументи за нищожност на Акт за узаконяване № 45/16.10.2003г. на
главен архитект на община Велинград за незаконен строеж „Ресторант „Езерото-Клептуза“,
находящ се в УПИ VI-за парк, кв. 393 по плана на гр. Велинград, издадено на
Г.С.В. – наемател. В съдебно заседание прокурор ПЕ. поддържа протеста,
представя подробно съображенията си, развива същите по съществото на спора и е
представена подробна писмена защита. Твърди се, че актът за узаконяване
противоречи съществено до степен на нищожност на петте основания по чл. 146 от АПК. Посочва се, че са липсвали всички предпоставки за приложение на нормата на
чл. 226, ал. 4 и ал. 6 от ЗУТ /отм./ по аргумент на § 183, ал. 3 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ, тъй като актът за узаконяване е издаден на наемателя В., липсва писмено
заявление от собственика на имота, налице е превратно упражняване на власт, тъй
като преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт.
Иска се отмяна на оспорената заповед на началника на РДНСК – ЮЦР и обявяване на
нищожност на Акт за узаконяване № 45/16.10.2003г. на главния архитект на община
Велинград. Претендира присъждането на разноски.
Ответната
страна – началник на РДНСК - ЮЦР, представлявана в съдебното производство от
юрисконсулт А., И., М., оспорва
протеста, представя административната преписка. Обосновава законосъобразност на
заповедта на началника на РДНСК ЮЦР. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Представя се подробна писмена защита.
Заинтересованата
страна - главен архитект на Община Велинград, оспорва протеста. Представя
доказателства, с които обосновава издаването на акта за узаконяване през 2003г.
Посочва, че същият е влязъл в сила. Защитава своята позиция и становище за
узаконяване на обекта, като счита, че е спазена законосъобразността на процедурата.
Заинтересованата страна – Г.С.В., се
представлява от адвокат П. и адвокат К.. Оспорва се протеста, представят се
подробни аргументи за законосъобразността на атакуваната заповед на началник на
РДНСК - ЮЦР. Възразява се срещу аргументите на прокурор при окръжна прокуратура
Пазарджик за нищожност на издадения акт за узаконяване.
Заинтересованата
страна – Община Велинград, не ангажира становище по протеста, не изпраща
представител в съдебно заседание. Представя изисканите от съда писмени
доказателства по делото.
Съдът извърши служебна проверка за
редовност и допустимост на протеста, при която се установи, че същият е подаден
от прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, с правен интерес, в законово
предвидения 14- дневен срок и е допустим за разглеждане. Разгледан по същество,
протестът е неоснователен.
За
да се произнесе по съществото на протеста, настоящият състав на Административен
съд Пазарджик, взе предвид приетата административна преписка по издаване на
оспорената заповед, както и събраните в съдебното производството доказателства,
по уважени доказателствени искания на протестиращата страна.
Установи
се следното:
До
началник на РДНСК е входиран протест на Прокурор при Окръжна прокуратура
Пазарджик с вх. № ДК-04-28-00-185/27.02.2018г. срещу Акт за узаконяване №
45/16.10.2003г. на главен архитект на община Велинград. Административният орган
е установил допустимост на протеста, с оглед правомощията по чл. 16 от АПК,
като по аргумент, че искане за обявяване на нищожност не е ограничено във
времето, е разгледал по същество протеста на прокурор ПЕ.. След преценка на
фактите, началникът на РДНСК ЮЦР е оставил в сила акта за узаконяване.
Акт
за узаконяване № 45 от 16.10.2003г. е издаден от главен архитект на Община
Велинград на името на Г.С.В. - заинтересована страна по делото, относно обект,
представляващ Ресторант „Езерото“Клептуза, находящ се в УПИ VI – за парк, кв.
393, гр. Велинград, ЗП 600 кв.м. и РЗП 945 кв.м.
С
решение № 49/30.11.1988г. на ИК на ОбНС – Велинград стопанисването на парка и
търговски комплекс „Клептуза“ е предоставено на Ловно стопанство „Чепино“. С
Решение № 108/29.05.1997г. Общински съвет Велинград е отменил Решение №
49/30.11.1988г. и е разпоредил обектът да премине в разпореждане на общината.
Процесният
обект е изграден върху парцел, за който е съставен Акт за общинска собственост
№ 3303/11.04.1995г., издаден на основание Заповед № 149/05.04.1995г. на кмета
на община Велинград.
Издадена
е Заповед № 420/01.07.1997г. от кмета на Община Велинград, с която се изземва
имот търговски обект „Клептуза“ на основание чл. 65 от ЗОС по аргумент на акт
за общинска собственост № 3303/11.04.1995г. С Решение № 4645/20.06.2001г. Върховен
административен съд окончателно решава правния спор, като отменя заповедта за
изземване на обекта на кмета на община Велинград. В мотивите си върховните
съдии посочвате, че ДЛС „Чепино“, като правоприемник на Държавно лесничейство
Велинград е стопанисвало обекта търговски комплекс Клептуза, като е извършено
счетоводно отписване и записване на предадените средства и имотът е включен в
баланса на дружеството. Актът за общинска собственост от 1995г. се приема за
нищожен от магистратите на ВАС, тъй като общински съвет няма компетенции да се
разпорежда с имот, включен в актива на търговско дружество.
На
06.02.2001г. е сключен договор за наем между ДЛ „Велинград“ и Г.С.В., чрез
който наемодателят предоставя на наемателя временно и възмездно ползване на
ресторант „Езерото“.
Съставен
е констативен акт № 6/03.04.2003г. от служители при община Велинград, с който е
констатирано, че в терен в гр. Велинград, езеро Клептуз-павилион в УПИ VI за
парк, 5972, кв. 393 по ПУП на гр.
Велинград, собственост на Държавно лесничейство – Велинград, е изграден строеж,
който е посочен за собственост на наемател Г.С.В., като не са представени
строителни книжа, разрешение за строеж. Описан е строежът, като преустройство
на съществуващ стар ресторант.
Издадено
е наказателно постановление № 18-РДНСК-143/28.05.2003г. на началник РДНСК
Пазарджик, с което на Г.С.В. е наложена глоба, тъй като в качеството му на
инвеститор е извършил строителство на реконструкция и модернизация на ресторант
„Езерото“, находящ се в УПИ VІ за парк, 5972, кв. 393, по плана на гр.
Велинград, без необходимите строителни книжа. Представено е и платежно
нареждане от 30 май 2003 г., че задълженото лице Г.В. е заплатило глобата.
Въз
основа на молба с вх. № 034-01-214/21.04.03г. и платена държавна такса с
квитанция № 0159671/20.04.03г., като е взет предвид договор за наем на Г.С.В. и
Решението на ВАС по д. № 4645/2001г. е издадена скица № 782/22.07.2003г. С нея
е разрешено проучване и проектиране на узаконяване на обект „Реконструкция и
модернизация на ресторант Езерото“.
Издадено
е Удостоверение № 29/31.10.2003г. за въвеждане в експлоатация на строеж
„Ресторант „Езерото“Клептуза“ ЗП 600 кв.м., РЗП 945 кв.м., находящ се в УПИ 6,
в кв. 393 по плана на гр. Велинград.
Към
акт № 45/16.10.2003г. за узаконяване е налична проектна документация, към която
са налице приложения, протоколи и становища.
Съставен
е Акт за публична общинска собственост № 45/22.04.2008г., вписан в Служба по
вписванията, с който е актуван като публична общинска собственост УПИ VI за
парк, с площ 23 000 кв.м., състоящ се от имот с пл. № 5972, находящ се в
кв. 393 по плана на гр. Велинград, ведно с масивна двуетажна железобетонна
сграда със ЗП 338 кв.м., едноетажен навес към нея със ЗП 79 кв.м.; езеро с площ
4369 кв.м. и обем 5024,35 куб.м. При съставянето на АПОС кадастралният план е
одобрен със Заповед № 300-4-12/23.03.2004г. на АК, а регулационният план е
одобрен със Решение № 292/04.10.2005г. на Общински съвет Велинград. Кметът е
разпоредил да се актува имотът и за което едновременно е издадена заповед за
деактуване на имота № 121/07.04.2008г. на областен управител на област
Пазарджик.
Представени
са Протоколи от 09.10.2008г., с които е удостоверено предаване на имот –
държавна собственост от Държавна Агенция по горите на община Велинград.
От
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ са изпратени заверени копия на
Разрешително за водовземане № 300180/04.12.2003г. Същото е издадено на
„Водоснабдяване, канализация и териториален водоинжинеринг“ЕООД, ключва каптаж
в т. 4 „Клептуза“ – 1 каптиран извор. Разрешението е след датата на издаване на
процесния акт за узаконяване. Разрешението е изменено с Решение №
179/03.01.2008г. на директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район
център Пловдив“. Представена и административната преписка по издаване на разрешението
за водоползване от 2003г.
В
писмо на Директор на РИОСВ Пазарджик до Окръжна прокуратура Пазарджик на л. 642
от делото, са представени снимки от сателитни изображения, като е посочено, че
ресторант „Езерото“ попада в Защитена местност „Клептуза“. Посочено е, че ЗМ
Клептуза е обявена със Заповед № 407/09.02.1966г. на Комитет по горите и
горската промишленост, като до този момент няма промяна на границите на ЗМ.
С
писмо с вх. № 247/14.01.2019г., на л. 698 от делото, е представена информация
от Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ дали към 2003г. обект с идентификатор 10450.503.1304.1(сграда за
обществено хранене по скица № 15-923606-11.12.2018г. л. 671) попада във
вододайна зона, съотвенто пояс 1, 2 и 3 около карстов извор „Клептуза“. Заявява
се, че няма издадена заповед за учредяване на санитарно охранителна зона от
директор на БД“Източнобеломорски район“.
Със
Заповед № 220/15.05.1981г. на председателя на Комитет по архитектура и
благоустройство при Министерски съвет е одобрен общият градоустройствен план на
гр. Велинград, по графично изображения, приложено към заповедта.
Със
Заповед № 301/01.04.2002г. на кмета на община Велинград, е одобрен план за
застрояване за УПИ VІ, в кв. 393, като увеличава етажността на сградата от един
на два етажа, собственост на ДЛ Велинград.
Със
Заповед № 614/04.07.2003г. на кмета на община Велинград е одобрено попълване на
кадастрален план с нов пл.№ 7372 със сграда, попадаща в УПИ VІ за парк, в кв.
393 по плана на гр. Велинград.
По
делото е допусната съдебно-техническа експертиза за изясняване на фактите и
обстоятелствата по правния спор, за което са необходими специални знания.
Вещото
лице описва съществуващия стар ресторант като бетонова площадка с размери
16,50м./17,00м;масивно строителство – кухненски блок 4,00м./10,50м. и сглобяема
дървена част – търговска зала 7,00м./10,50м, с двускатен покрив;
Преустройството и новото строителство: масивна постройка с тухлена зидария,
двускатен покрив, в завършен вид, като за довършване е външната тераса 1 етаж –
18,50м./19,50м./360,75кв.м./ и 2 етаж 18,50м./19,50м./360,75кв.м./
Вещото
лице посочва, че в констативен акт е установено, че постройката, предмет на акт
за узаконяване, е изпълнена през 1979-1980г. и се ползва като ресторант.
Сградата не е отразена по кадастралния план на гр. Велинград, одобрен през
1983г. Към момента на изграждане е действал кадастралният и регулационен план
на гр. Велинград, одобрен със Заповед № 3583/1957г. за дворищна регулация и
Заповед № 4326/1955г. за улична регулация. Процесният имот УПИ VІ, кв. 393 е
идентичен с имот пл. № 51, 52, 53, 54 и 55 по плана от 1957г., които попадат в
територия без предвидено регулационно отреждане. По кадастралната основа са
заснети и отразени езеро „Клептуза“ и масивна сграда ресторант. Със заповед №
РД-14-03/13.10.1983г. е одобрен последващият кадастрален, регулационен и
застроителен план на гр. Велинград, където имотът е заснет с пл. № 5972, за
който е отреден парцел VI-за парк, кв. 393. Сградата – ресторант „Езерото“ не е
нанесена и отразена по кадастралната основа. Съгласно застроителния план на гр.
Велинград, одобрен 1983г., в УПИ VI-за парк, кв. 393 няма предвидено ново
строителство. Запазват се съществуващите сгради, представляващи обект
„Ресторант Клептуза“.
Общият
градоустройствен план, одобрен със заповед № 229/15.05.1981г., е действащ и към
момента. Със заповед № 301/01.04.2002г. на кмета на община Велинград е одобрен
план за застрояване за УПИ VI за парк, кв. 393, като увеличава етажността на
сградата от един на два етажа по приложен проект. Няма графична част към
заповедта. Със Заповед № 614/04.07.2003г. на кмета на община Велинград е
одобрено попълване на кадастрален план с нов пл.№ 7372 със сграда, попадаща в
УПИ VI за парк, кв. 393. Съгласно скица от геодезическо заснемане са отразени
три сгради, съответно: ресторант “Езерото“, с площ 247 кв.м., и други две с площ 70 кв.м. и 28,50 кв.м.
Сградите изцяло попадат в УПИ VI за парк, кв. 393 по действащия план на гр.
Велинград от 1983г. Със Заповед № 300-4-12/23.03.2004г. на АГКК е одобрен
кадастралният план на гр. Велинград, кв. Чепино, а регулационният план е
одобрен с Решение № 292/04.10.2005г. на Общински съвет Велинград. Кадастралната
карта и кадастралните регистри са одобрени със Заповед №
РД-18-1214/06.06.2018г. на АГКК. Имот пл. № 7372, кв. 393 е с идентификатор
10450.503.1304, като в имота е отразена една сграда, с идентификатор
10450.503.1304.1 и площ 354 кв.м. Общият устройствен план на гр. Велинград е
приет с Решение № 330/30.10.2014г. на Общински съвет Велинград. Съгласно ОУП на
община Велинград ресторант „Езерото“ попада в границите на населеното място, в
имот с устройствена зона Ок/курортна/ и територия за обществени озеленени
площи. С ОУП е нанесена и територията за природозащита – защитена местност
„Клептуза“.
Съгласно
геодезическо заснемане към Заповед № 614/04.07.2004г. на кмета на община
Велинград, процесният обект ресторант „Езерото“ попада изцяло в границите на
действащия към 2003г. план на гр. Велинград и няма навлизане в защитена
територия. По КККР местоположението на обекта е идентично с кадастралния план,
тоест сграда с идентификатор 10450.503.1304.1 попада в населеното място.
Вещото
лице сочи, че към настоящия момент са налице съвременни оцифрени граници, като
от приложените снимки към писмо от 26.11.2018г. на МОСВ част от сградата в размер
на 32, 45 кв.м. попада в границите на защитената местност „Клептуза“.
За
процесния УПИ VI за парк, кв. 393 по действащият план на гр. Велинград, към
2001г. е действал кадастрален, регулационен и застроителен план на гр.
Велинград, одобрен със Заповед № РД-14-03/13.10.1983г. и Заповед №
301/01.04.2002г. на кмета на община Велинград, с която е одобрен план за
застояване за УПИ VI за парк, кв. 393, като се увеличава етажността на сградата
– ресторант „Клептуза“ от един на два етажа и Заповед № 614/04.07.2003г., с
която е одобрено попълване на кадастралния план с нов имот пл. № 7372 със
сграда.
УПИ
VI-за парк, кв. 393 към 2003г. е в границите на населеното място, определено с
регулационен план, одобрен 1983г. С оглед представените от МОСВ документи
имотът не попада в границите на защитена територия или защитени местности.
Съгласно регулационния план на гр. Велинград, действал към 2003г.,
предназначението на УПИ VI за парк, кв. 393 е „за парк“, а съгласно
застроителния и общия градоустройствен план на гр. Велинград от 1981г., УПИ VI
за парк, кв. 393 попада в озеленени площи, зона за отдих. За имота има влязъл в
сила ПУП-ПЗ със Заповед № 301/01.04.2002г. на кмета на община Велинград.
Вещото
лице сочи, че ако строежът е изграден преди 1983г., то той попада в територия
без предвидено регулационно отреждане и устройствена зона. Изграждането му след
октомври 1983г., е с отреждане на имота „за парк“ и съгласно застроителния план
попада в озелени площи и зона за отдих.
От
наличните материали и справки вещото лице предполага, че преустройството и
реконструкцията на старата част на сградата е извършено между 2001г. и 2003г.,
когато сградите са нанесени в кадастралния план на гр. Велинград.
При
приемане на заключението, вещото лице даде отговори на пояснителни въпроси и
допълнителни такива, отправени от прокурор ПЕ.. Вещото лице е изготвило своето
заключение обстоятелствено и с посочването на установените факти в
констативната част на своето заключение. Вещото лице поясни, че не е налице
строителна документация, а описанието на строителството е това, отразено в
констативния акт № 6/03.04.2003г. , в който е описан като параметри на строежа
по архитектурно заснемане и записки. Площта от 600 кв.м. вещото лице обяснява
със заснета тераса, която представлява бетонова площадка. Грешното заснемане и
отразяването му като застроена площ е допусната грешка. Трите сгради в имота
нямат 600 кв.м. застроена площ според вещото лице. Вещото лице се запозна със
скици на сградата по КККР от 2018г., като посочи, че отразеното в тях се
разминава с обозначеното в скица - визата от 2003г. Според заснемането през
2003г. сградата е изцяло вътре в УПИ VI, кв. 393. По извадките от АГКК(2018г.)
се вижда, че ъгъл на сградата навлиза в друг имот – защитена зона; Вещото лице
отговаря, че сградата е с променена площ и реконструкцията касае смяна на
носещи елементи, покривна конструкция и площта не се променя, докато при
промяна на площта се говори за ново строителство.
Съдът счита, че изготвената по делото СТЕ е
компетентна, обективна и безпристрастна, поради които основания съдът я приема
и кредитира изцяло.
Съдът не допусна изготвяне на СТЕ по въпроси, касаещи
местоположението на процесния ресторант, дали навлиза в съседен имот, какво е пристояването
и надстрояването извън измерените 360 кв.м. от 2003г., чрез геодезическо
заснемане. По делото се прие по доказателствено искане на прокурор ПЕ.
контролно геодезическо заснемане от 04.2019г., изготвено въз основа на
прокурорско постановление от 03.04.2019г.
Същото следва да не бъде обсъждано с доказателствения материал по
делото, поради неговата неотносимост, тъй като предмет на спора е свързан с
нищожност на Акт за узаконяване, а не със спор по отразяването в кадастралната
карта и кадастралните регистри за имот УПИ VІ, кв. 393 по плана на гр.
Велинград.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в съвкупност, взе предвид разпределението на
доказателствената тежест между страните, изявленията на представителите им за
релевантните факти и обстоятелства и доводите им, с оглед приложимите правни
разпоредби от ЗУТ и АПК, извърши служебната проверка по чл. 168 от АПК на
законосъобразността на оспорената Заповед освен по оплакванията в протеста и на
всички основания за отмяна по чл. 146 от АПК и достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 2 от ЗУТ/ Редакция към ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г. с оглед датата на издаване на процесната заповед/,
разрешенията за строеж и съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти към
тях, както и заместващите ги акт за узаконяване и заснемането на строежа, са
административни актове, които съгласно чл. 216, ал. 2 от ЗУТ подлежат на
обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за
национален строителен контрол. Съгласно
чл. 216, ал. 3, вр. ал. 4 от ЗУТ, жалбите и протестите срещу актовете по чл.
216, ал.1 от ЗУТ, вкл. акт за узаконяване, се подават по реда на АПК. Когато
жалбата или протеста са допустими, съгласно чл. 216, ал.6 от ЗУТ /в редакцията
действаща към датата на издаване на обжалваната заповед/, началникът на регионалната
дирекция за национален строителен контрол или упълномощеното длъжностно лице
пристъпва към разглеждането им по същество и се произнася с мотивирана заповед,
с която може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли
жалбата, като остави в сила обжалвания акт. Заповедите на началника на РДНСК се
обжалват по реда на чл. 215 от ЗУТ. В случая Началникът на РДНСК-Южен централен
район е издал акт по чл. 216, ал. 6 от ЗУТ по протест на прокурор при
ОП-Пазарджик срещу Акт за узаконяване на строеж, издаден от главния архитект на
Община Велинград, който попада в териториалния обхват на тази регионална
дирекция. Заповед №ДК-10-ЮЦР-15/21.05.2018г. е издадена от материално и
териториално компетентния орган, който по закон е оправомощен да се произнесе
по протест срещу актове за узаконяване и заснемане на незаконни строежи.
Заповедта е издадена по протест на прокурор при ОП Пазарджик с искане за
обявяване нищожността на Акт за узаконяване № 45/16.10.2003г., издаден от
главен архитект на Община Велинград. По делото се установи, че с оглед
сроковете по чл. 156, вр. с чл. 149, ал. 3 от ЗУТ, Актът за узаконяване е
влязъл в сила. С оглед на това протестът е с формулирано искане за обявяване
нищожност на Акт за узаконяване и за това е бил задължен да извърши проверка и
да се произнесе началникът на РДНСК ЮЦР. Правомощията на началника на РДНСК ЮЦР
по чл. 216, вр. чл. 156 от ЗУТ, се обхваща и обявяване на нищожност на атакувания
акт за узаконяване, при наличие на основанията. С оглед на изложеното
настоящият състав счита, че в случая е налице компетентност на административиня
орган – началник на РДНСК ЮЦР по чл.146 т.1 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена
форма, с посочени фактически и правни основания съгласно чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК, поради което съдът счита, че е спазено изискването за форма.
Не се констатират допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на Заповед № ДК-10-ЮЦР-15/21.05.2018г. на началник на РДНСК ЮЦР.
Следва да бъде извършена проверка
на заповедта с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ, с оглед
основанията за отмяната й по чл.146, т.4 от АПК.
Правният
спор в настоящото съдебно производство е формиран за законосъобразната преценка
на началника на РДНСК ЮЦР, че не са налице основания за обявяване нищожността
на акт за узаконяване, поради което е същият е оставен в сила. Обект на
преценка в настоящото производство е въпросът основателни ли се явяват така
направените твърдения от страна на прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик
за нищожност на обжалвания Акт за узаконяване № 45/16.10.2003г., респективно
основателен ли се явява протестът срещу обжалваната Заповед №
ДК-10-ЮЦР-15/21.05.2018г., с която актът за узаконяване е оставен в сила, а не
е обявена неговата нищожност.
За
да бъде един административен акт нищожен, е необходимо да страда от съществен,
основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление,
поради което не може да произведе целените правни последици.
Компетентността
е властта, която законодателят е предоставил на органа за издаването на
административен акт, чрез който да създаде или признае права, съответно задължения.
Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт
означава, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това
държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки
административен орган е определена в закон. В случая е безспорно, че е налице
компетентност на органа – главен архитект на община Велинград, да издаде
административен акт от категорията на процесния. По
действащата редакция на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ към датата на издаване на Акт за
узаконяване № 45/16.10.2003г. разрешение за строеж се издава от
главния архитект на общината, а за градовете с районно деление - по решение на
общинския съвет - от главния архитект на района.
Другият
порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта, е нарушението на
изискуемата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК. По делото е безспорно,
че исканата от закона писмена форма е спазена. Налице е наименование, дата,
подпис. Акт за узаконяване № 45/2013г. е с посочени
фактическите и правни основания за издаването му. Издаден е в писмена форма с
ясно и точно описание на вида, категорията и площта на незаконния строеж,
местоположението му, заплатените такси и глоби и други реквизити.
Порокът
противоречие с материалноправни разпоредби, за да обоснове нищожност, е
необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта,
да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения
или да се основа на нищожен административен акт. В случая, видно от акта за
узаконяване и доказателствата по делото, не е налице нито една от тези
хипотези. Не се констатира актът за узаконяване да е издаден
на основание нищожен административен акт, нито с него да се нарежда извършване
на явно престъпление, нито невъзможно положение. Заради изискването за особена
същественост на порока на административния акт, за да бъде възприет като
нищожен, в правната теория и практика се приема, че противоречието на акта на
императивни правни норми води до унищожаемост и не може само този порок да
доведе до нищожност. Узаконяването на незаконни строежи е предвидена от
законодателя и уредена в ЗУТ правна възможност, регламентирани са условията и
процедурата, по която се провежда производството.
Чл. 142, ал. 1 от АПК регламентира, че съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. Съгласно § 184
от ПР на ЗИДЗУТ ДВ бр. 65/2003 (1) Строежи,
извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени
по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали
по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. (2) Производството по узаконяване на строежите по ал. 1 започва по заявление от собственика до органа,
който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в
6-месечен срок от влизане в сила на този закон.5) Строежите се узаконяват на името на собственика на земята, на името
на лицето, на което е учредено право на строеж, или на името на лицето, което
има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Ако строежът е
изграден от несобственик, отношенията между строителя и собственика се уреждат
съгласно изискванията на чл. 72 -
74 от Закона за
собствеността.
Посочената разпоредба на § 184 от ПР на ЗИДЗУТ изисква
заявлението да е подадено от собственика, както и актът за узаконяване да е на
името на собственика на земята или на лицето, което има учредено/притежава
право да строи в чужд имот. Безспорно е налице императивна разпоредба, която не
е спазена в настоящата хипотеза при издаване на Акт за узаконяване №
45/16.10.2003г., тъй като актът за узаконяване е издаден на името на наемателя
– В.. Съдът счита, че нарушението води до унищожаемост на акта, но не и до
неговата нищожност. Административните актове, издавани по ЗУТ, в неговата част
Трета „Строителство“, в голямата си част касаят и имат за обект/предмет строеж.
Именно този обект/строеж/ е причината, породила възникването на
административноправни отношения между административния орган и субектите, които
имат права или задължения по отношение на този строеж/сграда. Затова те са
адресати на административния акт, към които административният орган разпорежда
и отправя волеизявление, свързано с предмета на правния спор - строеж.
Нарушенията на императивните норми, свързани с определяне на адресатите на
акта, води до незаконосъобразност, която обаче не е в тази степен, за да
обоснове нищожност на административния акт. Аргумент в подкрепа на изложеното
е, че с Акта за узаконяване не се решават проблеми, свързани със собствеността на
имота. Колкото до липсата по административната преписка по издаване на акта за
узаконяване на депозирано заявление, въз основа на което е отпочната
процедурата по ЗУТ, тъй като не е налице служебно начало, то общината има
задължението да съхранява само оригиналите на Разрешения за строеж/акт за
узаконяване и инвестиционен/екзекутивен проект/чл. 155, ал. 1 и 3 от ЗУТ/. С
оглед на тези съображения възраженията за нищожност в тази насока са
неоснователни.
Актът не е узаконил строеж в защитена територия. Видно от
събраните по делото доказателства, а именно съгласно геодезическо заснемане
към Заповед № 614/04.07.2004г. на кмета на община Велинград, процесният обект
ресторант „Езерото“ попада изцяло в границите на действащия към 2003г. план на
гр. Велинград и няма навлизане в защитена територия. По КККР местоположението
на обекта е идентично с кадастралния план, тоест сграда с идентификатор
10450.503.1304.1 попада в населеното място. Едва към 2018г. при съвременното
оцифряване на картния материал, а именно по извадките от АГКК се вижда, че ъгъл
на сградата навлиза в друг имот – защитена зона; Според заснемането през
2003г., което следва да се отчете за релевантно при преценката за нищожност на
акта за узаконяване по аргумент на чл. 142 от АПК, сградата е изцяло вътре в
УПИ VI и не попада в защитена зона. Издадената скица виза от 2003 г.
представлява извлечение на действащия подробен устройствен план. По делото се
изясни, че за процесният УПИ VI за парк, кв. 393 по действащият план на гр.
Велинград, към 2001г. е действал кадастрален, регулационен и застроителен план
на гр. Велинград, одобрен със Заповед № РД-14-03/13.10.1983г. и Заповед №
301/01.04.2002г. на кмета на община Велинград, с която е одобрен план за
застояване за УПИ VI за парк, кв. 393, като се увеличава етажността на сградата
– ресторант „Клептуза“ от един на два етажа и Заповед № 614/04.07.2003г., с
която е одобрено попълване на кадастралния план с нов имот пл. № 7372 със
сграда.
Констатира
се противоречие с подзаконови разпоредби, за което потвърждение даде и
съдебно-техническата експертиза. Съгласно Наредба № 5 от 21 май 2001 г. за
правила и нормативи за устройство на територията издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 51 от 5 юни 2001 г., в
сила от 5 юни 2001 г., попр., бр. 62 от 13 юли 2001 г./отм./ и текста на
разпоредбата на чл. 38. (1) В обществените озеленени площи (паркове и градини)
могат да се разполагат малки покрити обслужващи обекти (кафенета, сладкарници,
обекти за забавни игри, за художествени и хоби дейности), както и преместваеми
търговски обекти по чл. 56 зут, които не нарушават екологичните, рекреационните
и естетичните качества на озеленените площи и са предвидени в одобрения
устройствен проект на парка. (2) обектите по ал. 1 могат да имат разгъната
застроена площ не по-голяма от 100 кв. м и да заемат не повече от 1 на сто от
територията на паркове с площ над 3 ха и не повече от 2 на сто от територията
на паркове и градини с площ под 3 ха. Няма спор между страните, че застроената
площ е повече от 100 кв.м. същевременно обаче съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗУТ Застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл
в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята,
когато това се изисква по реда на специален закон. Именно такова застрояване е
допуснато със Заповед № 301/01.04.2002г. на кмета на община Велинград, с
която е одобрен план за застояване за УПИ VI за парк, кв. 393, като се
увеличава етажността на сградата – ресторант „Клептуза“ от един на два етажа.
Имотът,
върху който е построен узаконеният ресторант с процесния акт за узаконяване,
към 16.10.2003г. е бил в активите на Държавно ловно стопанство „Чепино“,
правоприемник на Държавно, като правоприемник на Държавно лесничейство
Велинград. ДЛС е стопанисвало обекта търговски комплекс Клептуза, като е
извършено счетоводно отписване и записване на предадените средства и имотът е
включен в баланса на дружеството. Актът за общинска собственост от 1995г. се
приема за нищожен от магистратите на ВАС в окончателно съдебно решение от
2001г., тъй като общински съвет няма компетенции да се разпорежда с имот,
включен в актива на търговско дружество. Тоест имотът не е публична
общинска/държавна собственост, към момента на издаване на акта за узаконяване.
Имотът, УПИ VI, кв. 393 по плана на гр. Велинград, е актуван като публична
общинска собственост през 2008 г., като от същата година са съставени протоколи
за предаването на имота на община Велинград. Актуването като имот публична
общинска собственост е с дата от 2008г., като процесният акт за узаконяване
следва да се преценява по аргумент на чл. 142 , ал. 1 от АПК към датата на
издаването – 16.10.2003г.
Нарушения
на материалноправните норми, посочени в предходното изложение, представляват
основания за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК, което е следвало да бъде
установено и санкционирано в съответните
срокове. Същите съдът не счита, че са основание за обявяване на
нищожността на влезлия в сила Акт за узаконяване.
В
допълнение следва да се зачете и действието на издаденото Удостоверение №
29/31.10.2003г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Ресторант
„Езерото“Клептуза“ ЗП 600 кв.м., РЗП 945 кв.м., находящ се в УПИ VІ, в кв. 393
по плана на гр. Велинград. След момента на реализиране
на строителството, правното действие на издаденото за него разрешение за
строеж, на което е приравнен и актът за узаконяване, е вече изчерпано, а
продължава да съществува само като документ, удостоверяващ
разрешаването/узаконяването/ на строежа. Съответствието на реализираното
строителство с одобрените строителни книжа (в случая – съгласуваните проекти)
се удостоверява именно с въвеждането в експлоатация на строежа, за което е
издадено Удостоверение № 29/31.10.2003г. за въвеждане в експлоатация на строеж
„Ресторант „Езерото“Клептуза“. Както се сочи в Решение № 9901/25.07.2017г. по
адм.д. № 1016/2017г. на Върховен административен съд/което решение е част от
непротиворечивата практика на ВАС в тази насока/ „...С издаването на
разрешението за ползване, се санират и добиват стабилитет евентуално допуснатите
при издаването на РС и извършването на строежа нарушения. Това е така, тъй като
РС има временен характер и предназначение за осъществяване на законен строеж, а
след "започването на строежа", РС - при допустими жалби, могат да
бъдат отменяни само при визираните в ал. 2 на чл. 156 ЗУТ предпоставки. След
издаването на акта за въвеждане в експлоатация, отпада и действието на РС и то,
както и одобрените проекти, е недопустимо да бъдат отменяни на каквото и да е
основание, дори и при нарушение, обуславящо нищожност. (В този см. - решения по
адм. дело № 10254/2006г., адм. дело № 4149/2015г., адм.д. №13352/2016г. на
ВАС)...“. На основание тези мотиви, настоящият съдебен състав счита, е не се
установява противоречие на материалноправни норми, водещо до нищожност на акт
за узаконяване № 45/16.10.2003г., издаден от главен архитект на община
Велинград.
Не е
налице и превратно упражняване на власт, тъй като с оглед предизвиканите правни
последици с протестирания акт се преследва допустима от закона цел.
Поради
така изложеното, Административен съд Пазарджик намира протеста на прокурор при
ОП Пазарджик за неоснователен. Не са налице основания, въз основа на които да
бъде обявена нищожност на протестирания пред Началник РДНСК-ЮЦР Акт за
узаконяване № 45/16.10.2003г. на главен архитект на община Велинград, което от
своя страна да обуславя законосъобразност на така обжалваната Заповед №
ДК-10-ЮЦР-15 от 21.05.2018 г. на
началник РДНСК ЮЦР и което е основание за отхвърляне на протеста като
неоснователен. С оглед на изложеното административният орган правилно е
отхвърлил протеста като неоснователен и е оставил в сила протестирания пред
него Акт за установяване № 45 от 16.10.2003г.
Процесуалните
представители на страните са направили искане за присъждане на направените от
тях разноски по делото. Предвид изхода на делото, а именно отхвърляне на
протеста, искането за присъждане на разноски на процесуалния представител на
ответника по делото Началник на РДНСК ЮЦР се явява основателно и като такова
следва да бъде уважено, с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, като се
присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лева,
определено по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде
уважено искането на процесуалния представител на занитересованата страна –
Г.С.В., за присъждане на разноски по производството. Съгласно представен
договор за правна защита и съдействие, същите се установяват в размер на 1500
лева. Съдът счита, че не следва да бъде уважено възражението за прекомерност с
оглед характера на съдебното производство, осъществената защита и процесуални
действия на процесуалния представител.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с
чл. 215 от ЗУТ, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
протест на прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик – прокурор Живко ПЕ.,
против Заповед № ДК-10-ЮЦР-15 от 21.05.2018г. на Началник РДНСК Южен централен
район, с която на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ се оставя в сила Акт за
узаконяване № 45 от 16.10.2003г. на главен архитект на Община Велинград.
ОСЪЖДА
Окръжна прокуратура Пазарджик, за заплати в полза на Регионална Дирекция за
национален строителен контрол Южен централен район сумата от 200 (двеста) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Окръжна прокуратура Пазарджик, за заплати на Г.С.В. сумата от 1500 (хиляда и
петстотин) лева, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 5372 от 05.05.2020 г. по адм. дело № 8799/ 2019 г. на ВАС- Второ отделение:
ОТМЕНЯ Решение № 386 от 12.06.2019г. на Административен съд –
гр. Пазарджик по адм. дело № 598/2018г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ по протест на прокурор при окръжна прокуратура – гр. Пазарджик Заповед №
ДК – 10 – ЮЦР – 15/21.05.2018г. на началника на РДНСК – ЮЦР и
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт за узаконяване № 45/16.10.2003г. на Главния архитект
на община Велинград, за незаконен строеж „Ресторант „Езерото“ - Клептуза“,
находящ се в УПИ VI – за парк, кв. 393, по плана на гр. Велинград, издадено на
Георги Спасов Велев – наемател.
ОСЪЖДА РДНСК – Пловдив за заплати на Окръжна прокуратура – Пазарджик сума в
размер на 300 (триста) лева, разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.