№ 33
гр. Айтос, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20222110200040 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: с. Я., общ. Р., против
Наказателно постановление (НП) № РД-05-88/10.12.2021 г. на Директора на РЗИ-Бургас, с
което за нарушение по чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 4 ЗЗ вр. с т. I.5, б. "б" от Заповед № РД-
01-743/31.08.2021г. на министъра на здравеопазването и на осн. чл. 209а, ал. 1 вр. чл.209, ал.
4 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв.
Счита, излагайки фактическата обстановка, че от нарушението не са произтекли вреди за
клиентите, както и че това е първо негово нарушение. Моли за отмяна на атакуваното НП.
Административно-наказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата, като моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът след като прецени доказателствата намира за установено следното:
Установява се, че при извършена проверка на 27.10.2021 г. в магазин за хранителни стоки с
адрес с. Я., Общ.Р., лицето М.Д. в качеството си на управител не спазил Заповед №РД-01-
743/31.08.2021 r. на Министъра на здравеопазването за въведените противоепидемични
мерки на територията на РБългария, считано от 01.09.2021 г. до 30.11.2021 г. B момента на
проверката се установило, че не е бил осигурен дезинфектант за ръце на входа на обекта. В
хода на проверката са констатирани нарушения, описани в съставения КП от 27.10.21г. За
констатираното нарушение (неосигурен дезинфектант за ръце на входа на обекта) бил
съставен АУАН, връчен на жалбоподателя. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното
НП, в което по идентичен начин са отразени установените обстоятелства относно времето и
мястото на нарушението, нарушителя, както и извършеното нарушение. В НП се сочи, че не
1
са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка съдът възприема въз основа на писмените
доказателства (вкл. от признанието на жалбоподателя), както и от събраните по делото
показания на разпитаните свидетели – С.К. и А.Ж., които съдът изцяло кредитира и които я
установяват по несъмнен начин в горепосочения смисъл.
При тези факти, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена
от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити,
поради което е допустима. Съдът с оглед събраните по делото доказателства намира, че
обжалваното НП следва да бъде потвърдено. АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от компетентни органи, съобразно изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, спазени
са сроковете по чл. 34 ЗАНН и без допуснати СПН, засягащи правото на защита на
наказаното лице. Нормата на чл.209а, ал.1 ЗЗ, на основание на която е наложеното адм.
наказание "глоба" на жалбоподателя, регламентира, че "Който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 2000 лв.". В чл.63, ал.4 ЗЗ е предвидено, че при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал.1, министърът на здравеопазването въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област. Видно от приложената Заповед
№ РД-01-743/31.08.2021г. на министъра на здравеопазването, със същата са въведени
временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от
01.09.2021 г. до 30.11.2021 г., като в същата е посочено, че се издава на осн. чл.63, ал.4 и
ал.11 и чл.63в ЗЗ, чл.73 АПК, във вр. с Решение №629/26.08.21г. на МС за удължаване срока
на обявената с Решение №325/14.05.20г. на МС извънредна епидемична обстановка и
предложение на ГДЗИ. Правомощията на министъра на здравеопазването да въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или отделен регион се съдържат в
чл.63, ал.4 вр. ал.1 ЗЗ и са обективирани от цитираната заповед. Заповедта на министъра на
здравеопазването съставлява общ административен акт съгл. чл.63, ал.11 ЗЗ и се издава по
реда на чл.73 АПК. Както нормата на чл.63, ал.4 ЗЗ, така и на чл.209а, ал.1 ЗЗ са бланкетни,
а установяването на конкретните противоепидемични мерки, съставляващи правила на
поведение, целящи опазване живота и здравето на населението, е предоставено в
правомощията на министъра на здравеопазването, които правила са въведени с цитираната
заповед, действала към момента на проверката. Една от противоепидемичните мерки е тази
по т. I.5, б. "б" от заповедта, предписваща задължение всички физически и юридически
лица, които са собственици или управляват обекти с обществено предназначение, търговски
или други обекти, които предоставят услуги на гражданите, да осигуряват дезинфектант за
ръце на входа на обекта, като неизпълнението на задължението, като противоепидемична
мярка, съставлява нарушение. Фактът, че в процесния обект не е бил осигурен към момента
на проверката дезинфектант за ръце на входа се установява по несъмнен начин от
2
доказателствата, въпреки съществувалото за това задължение, като това обстоятелство
изрично се признава от жалбоподателя в о.с.з. Дадените от последния обяснения в АУАН, че
в обекта преди време е имало дезинфектант, който не се ползвал от клиентите, поради което
бил махнат същия, съдът намира за неотносими към предмета на спора, а освен това и за
неподкрепени от каквито и да е доказателства.
Съобразявайки се с ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът приема, че не е налице
"маловажност" на случая съгласно чл. 28 ЗАНН. Процесният случай не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност от други сходни деяния и не разкрива особености,
които да го отличават с липса на обществена опасност или явно незначителна такава.
Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни
последици, като обществените отношения, които се охраняват, са особено значими и
неспазването създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. В конкретния
случай съдът намира, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната
такава. Наложеното наказание на жалбоподателя е в минималния законов размер, поради
което съда не може да го измени. Извършването на нарушението за първи път обосновава
налагане на наказание в минимален размер, каквото в случая е сторено.
В случая на АНО се следват разноски с оглед изхода от спора в минимален размер на
80 лв. – юрк.възнаграждение на осн. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 63д ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 и сл. ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-88/10.12.2021 г. на
Директора на РЗИ-Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 4 ЗЗ вр. с т.
I.5, б. "б" от Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на министъра на здравеопазването и на осн.
чл. 209а, ал. 1 вр. чл.209, ал. 4 ЗЗ на М.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: с. Я., общ. Р., е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: с. Я., общ. Р., да заплати на РЗИ-Бургас
сумата от 80 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3