Решение по дело №119/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Д. Ф. С. от гр. Бургас против Решение № 27 от 20.02.2024 година по АНД № 792/2023 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 8048215, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Габрово, с който на Д. Ф. С. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.

В касационната жалба се твърди, че в хода на производството по издаване на оспорения ЕФ е нарушен материалният закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а обжалваното решение е неправилно и необосновано. Развиват се доводи за липса на мотиви в обжалваното съдебно решение поради обстоятелството, че въззивният съд не е дал отговор на възраженията на страните и в частност на наказаното лице; административното нарушение не е доказано, тъй като описанието на мястото на извършването му не отговаря на действителното положение – не се касае за кръстовище; не е ясно техническото средство в каква посока е било настроено да заснима, като на снимката, налична по делото, са заснети 3 автомобила, което поставя под съмнение скоростта на кой от тях е отчетена, тъй като в текстовата част на изображението липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена от техническото средство. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което процесният ЕФ да бъде отменен или делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Д. Ф. С. не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат се поддържа жалбата, както и искането по същество; заявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че при постановяване на въззивното производство не е допуснато посоченото от касатора процесуално нарушение, свързано с липса на мотиви. Решението на въззивната инстанция е мотивирано в съответствие със закона – чл. 339, ал. 2 от НПК като в него е даден отговор на възраженията на касатора. Събраните доказателства са обсъдени и проверени, както изисква чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи. Съдът споделя заключението на въззивната инстанция, че на извънсъдебната фаза на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните права, които да ограничават правото на защита на наказания или да са основание за отмяна на оспорения ЕФ. Липсва неяснота или неправилно посочване на мястото на извършване на нарушението – от текста на ЕФ е ясно, че техническото средство е било поставено на кръстовището, образувано между посочените булевард и улица, като е било насочено да заснема движещите се по [улица]превозни средства, а от приетия по делото Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е видно, че техническото средство е било настроено за задействане и в двете посоки – заснемане и на отдалечаващи се, и на приближаващи се автомобили. Наведените от касатора доводи, почиващи на посоченото в касационната жалба „Ръководство за работа със СПУКС от потребителите-оператори“ не следва да бъдат обсъждани, тъй като такова ръководство не е приобщено към доказателствата по делото и в тази връзка настоящият състав на касационната инстанция констатира, че въззивният съд не се е произнесъл по доказателствените искания, заявени в жалбата срещу ЕФ, но такова процесуално нарушение не е обосновано в касационната жалба, като същото попада извън касационните основания, за които съдът следи служебно /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/. Независимо от горното, неоснователно се явява възражението за липса на индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена от техническото средство. На гърба на приетото от въззивния съд изображение към процесния ЕФ е налице именно такава индивидуализация, като е посочена марка, модел и рег. № на посочения в оспорения ЕФ лек автомобил, чийто рег. № е разпознат от техническото средство, като за последното са налице доказателства, че е от одобрен тип и е преминал метрологичен контрол, следователно той осигурява достоверност и точност на измерванията.

При издаване на процесния електронен фиш е отчетен толеранс от -3 км на превишената скорост. Видно от приетия от въззивния съд доказателствен материал, разрешената максимална скоростта в контролирания участък на пътя в населено място е 50 км, измерената скорост е 64 км, т.е. превишението е 14 км, като в електронния фиш е посочено превишение от 11 км /след приспадане на толеранс/, което подлежи на санкциониране с глоба, чийто размер е посочен в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, приложима за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 км/ч – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, чийто двоен размер съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е 100 /сто/ лева. По делото е представен и предходен ЕФ, издаден на С., спрямо който фиш процесното нарушение се явява извършено в условията на повторност.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27 от 20.02.2024 година по АНД № 792/2023 година по описа на Районен съд – Габрово.

Решението е окончателно.