Решение по дело №161/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 876/19.01.2024 г. от „СИС Груп Холдинг“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. ***, представлявано от С. Д. П., срещу Решение № 1737/04.12.2023г., постановено по АНД № 3031/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ІV състав, с което е потвърдено НП № 03-2200315/20.04.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 221, ал. 1, във вр. чл.128, т.2, вр. чл.228, ал.3 от Кодекса на труда на „СИС Груп Холдинг“ ЕООД, е наложена „имуществена санкция“ от 2200 (две хиляди и двеста) лева.

В касационната жалба са изложени подробни твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Излага съображения, че дружеството би било в забава на 01.01.2022 г., тъй като падежа на заплатата е до края на месеца следващ месеца на полагане на труда. За м.11.2021 г. падежа е 31.12.2021 г., датата на която е било изплатено трудовото възнаграждение на лицето за м. ноември и м. декември 2021 г. С тези съображения настоява, че не е осъществен фактическия състав на посочените в НП разпоредби като нарушени. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и отмяна на издаденото наказателно постановление. В условията на евентуалност се иска определяне размера на санкцията към минимума.

Ответникът- директорът на дирекция „Инспекция по труда“- Варна, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Й. Й. е депозирал писмен отговор на касационната жалба. Изразено е становище, че жалбата е неоснователна. Споделят се мотивите на въззивния съд, че от приложения разходен касов ордер не се установява дата на изплащане на възнагражденията за месеците ноември и декември 2022 г. в срок. Изложени са съображения, че решението е издадено при правилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

С обжалваното НП на настоящия касатор е наложена имуществена санкция в размер на 2200лв. затова, че в качеството му на работодател – „СИС Груп Холдинг“ ЕООД, трудовото правоотношение между Б. М., която изпълнявала длъжността „продавач консултант“ и дружеството било прекратено със Заповед №1, считано от 02.01.2022 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Пред АНО не били представени доказателства за начисляване и изплащане на обезщетение в размер на брутното трудовото възнаграждение за срока на предизвестието, при безсрочно трудово правоотношение. Срокът на предизвестието възлизал на три месеца. За извършеното нарушение на основание на чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер от 2200 лева.

С Решение № 1737/04.12.2023 г. на Районен съд -Варна е потвърдено горепосоченото НП. В решението е прието, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, същите съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени са от компетентни органи. Приел е, че административнонаказващия орган правилно е установил, че е осъществен фактическия състав на нарушените разпоредби. Посочено е, че АНО е съобразил липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, както и вредните последици върху Б. М., поради което размера на наказанието оправдано е над минималния. Предвид договорения в Трудовия договор №22/26.10.2021 г. в полза на двете страни се дължи обезщетение в размер на три работни заплати, когато не е спазен срока за предизвестие от три месеца, то същото е дължимо на Милева. Въззивният е приел, че с РКО не може да се установи дата на изплащане на възнагражденията за месец декември и ноември, защото правоотношението с Милева е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Варна фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът, в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения.

Изложените в касационната жалба оплаквания, идентични с част от възраженията, направени и пред първата инстанция, настоящият съдебен състав намира за частично основателни.

Според чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда Работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в законоустановени срокове.

Видно от чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - 3 /три/ месеца.

Според чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда "Обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. "

Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че обезщетението се дължи ex lege (по силата на закона), а не на договорка между страните. Не е дадена възможност на работодателя да извърши преценка дали да заплати обезщетението. При наличието на предпоставката "прекратяване на трудовия договор без предизвестие от работника на предпоставката неизплащане на трудовото възнаграждение в срок" възниква задължението на работодателя за начисляването и заплащането на обезщетението по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

В качеството си на работодател „СИС Груп Холдинг“ ЕООД не оспорва факта на основанието прекратяване на трудовия договор от страна на Б. М. без предизвестие. Предвид цитираното по-горе императивно правило на чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяването на трудовият договор от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - 3 /три/ месеца. Срока на предизвестието се определя на три месеца, предвид договореният срок в трудов договор № 22/26.10.2021 г., а именно "за неопределен срок"

Не са представени изискуемите за доказване на заплащането на обезщетението документи, поради което са правилни изводите на административния орган, че последното е дължимо на работника по силата на чл. 221 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В случая е определена имуществена санкция от 2200 лв., като АНО не е изложил мотиви защо приема, че наложената санкция следва да е в този размер, а не в минималния размер предвиден от разпоредбата на закона. Според чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът приема, че наложената санкция с наказ. постановление, следва да бъде определена в минималния размер от 1500 лева, поради което и същото следва да бъде изменено до минималния размер.

Предвид изхода на спора на страните се дължат разноски съразмерно на отхвърлената, съответно уважената част от жалбата. В депозирания писмен отговор на жалбата, процесуалният представител е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно отхвърлената част от жалбата, следва да му се присъди в размер на 54.55 лв.

Касаторът не претендира съдебни разноски, поради което не следва да му се присъждат такива.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1737/04.12.2023г., постановено по АНД № 3031/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ІV състав

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП № 03-2200315/20.04.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „СИС Груп Холдинг“ ЕООД, в частта на наложената "имуществена санкция", като НАМАЛЯВА размера й от 2200 лв. /две хиляди и двеста лева/ на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, за извършено административно нарушение по чл.221, ал.1, вр. чл. 128, т. 2, вр. чл.228, ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА „СИС Груп Холдинг“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, сумата от 54.55 лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.