РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Попово , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20213520100164 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и
3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, от Г. Г. Г. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. П. ул.
„С.К.“ № ет. ап. против "МЕБЕЛ-СТИЛ" ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Търговище, Промишлена зона за отмяна на незаконно уволнение и
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за сумата от лв. - обезщетение
по чл. 225 от КТ, считано от 01.04.2020г. до 01.10.2020г..
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор №
18/31.01.2017г., като длъжността, която заемал ищецът по процесния договор била
„портиер“ на пълно работна време от 8 часа.
Със заповед № 52/17.03.2020г. трудовото правоотношение било прекратено като
причина за това било посочено „ Подаване молба за освобождаване от лицето".
Ищецът твърди, че никога не бил подавал молба и не бил заявявал по собствена воля
пред когото и да било, че желае да напусне работа. Счита уволнението за незаконно и моли
за решение, с което същото да бъде признато за незаконно и бъде отменено, като ищецът
бъде възстановен на предишната работа. Претендира обезщетение за времето през което е
останал без работа поради уволнението в размер на 3660 лв., считано от 01.04.2020г. до
01.10.2020г..
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който се излага становище за неоснователност на предявените искове.
1
Дружеството признава, че ищецът Г. Г. Г. е работил по трудово правоотношение в
„Мебел Стил“ ООД на длъжност „портиер“ в Завод 3 в гр. Попово от 31.01.2017г. до
18.03.2020г.
Признава се и факта, че със заповед № 52 от 17.03.2020г., получена лично от ищеца на
същата дата, трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал. 1 от
Кодекса на труда, считано от 18.03.2020г.
Дружеството не било получавало от ищеца каквито и да е писмени или устни искания
и оспорвания на горепосочената Заповед № 52/17.03.2020г. до момента на получаване на
исковата молба. Ищецът не бил възразил при получаване на заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение, напротив сам бил написал молбата за прекратяване, която по
неустановени причини, не бил предал в отдел „Личен състав“, в суматохата около
прекратяването на производствената дейност на предприятието след обявяване на
извънредно положение в страната.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност по чл. 358 ал. 1, т. 2 предл.
последно от Кодекса на труда, за предявяване на исковата молба.
Моли се са отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. Галин
Цанков. Процесуалният представител на страната поддържа предявените искове, като
пледира за тяхното уважаване Претендират се разноски.
Ответната страна, редовно призована , се представлява от адв. В. –ТАК.
Процесуалният представител на страната оспорва исковете като пледира за тяхното
отхвърляне. Претендират се разноски.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ:
Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е работил при ответника на длъжността „портиер“.
Видно от приложената Заповед № 52/17.03.2020г., се установява, че считано от
18.03.2020г. трудовото правоотношение с ответника е било прекратено. Като основание за
прекратяване на ТПО е посочено: „Подадена молба за освобождаване на лицето.“
Заповедта е връчена на работника на 17.03.2020г.
По делото ответникът е направил възражение за пропуснат давностен срок, което
2
съдът е длъжен да обсъди.
Чл.358 от КТ предвижда давностни срокове, в рамките на които работниците и
служителите могат да предявят своите искове. Предвид безспорния характер на
регламентираните срокове, а именно -давностни, пропускането им погасява единствено
правото на иск в процесуалнен аспект, а не самото материално право, което искът защитава.
В тази връзка, последствията от пропускането на сроковете настъпват единствено при
направено от ответната страна възражение за изтекли давностни срокове и се изразяват в
необходимостта исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 18.03.20020г.
Тук следва да се има предвид, че съгласно Решение на Народното събрание за удължаване
на срока на обявеното извънредно положение от / ДВ бр. 33/ 7.4.2020 г./, удължава се срока
на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение
върху цялата територия на Република България до 13 май 2020 г. Съгласно разпоредбата на
чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение,
удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в
закон, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на
права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Такава е и настоящата
хипотеза, с оглед обявеното с решение на Народното събрание извънредно положение от
13.03.2020 г., удължено до 13.05.2020 г., двумесечният давностния срок за ищеца е
започнал да тече от 13.06.2020 г.. и е изтекъл на 13.08.2020г.
Исковата молба е депозирана в съда на 15.03.2021 г. т.е. след изтичането на посочения
в закона двумесечен срок при което направеното от ответника възражение за изтекла
давност се явява основателно.
Въз основа на горното и само на това основание съдът следва да отхвърли предявения
иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ без да обсъжда спора по същество.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ също се явява неоснователен, тъй като е обусловен от
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Щом уволнението не е отменено, ищецът не следва да бъде
възстановена на заеманата преди това длъжност.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ:
Поради отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ не е налице първият от
кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав на обезщетението по чл. 225, ал.
1 КТ - незаконосъобразност на извършеното уволнение. Следователно за ищцата не се е
породило правата на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1315.20 лв. за
заплатен адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Г. Г. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.
К.а“ № ет. ап. против "МЕБЕЛ-СТИЛ" ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Търговище, Промишлена зона за отмяна на незаконно уволнение, извършено
със Заповед № 52/17.03.2020г и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„портиер“ и за сумата от лв. - обезщетение по чл. 225 от КТ, считано от 01.04.2020г. до
01.10.2020г..
ОСЪЖДА Г. Г. Г. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.К.“ № ет.
ап., ДА ЗАПЛАТИ на "МЕБЕЛ-СТИЛ" ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Търговище, Промишлена зона, СУМАТА от лв. // за заплатен адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от постановяването му /21.05.2021г./.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4