Решение по дело №2623/2020 на Районен съд - Пловдив

Р     Е   Ш   Е   Н   И   Е № 996

гр. Пловдив, 25.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, XVІІІ н. с. в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

При участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №2623/2020г. по описа на ПРС, XVІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №3463275, с който на С.Р.А., ЕГН:**********, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 /шестотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката, по съображения, изложени в  жалбата, иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява от процесуален представител.    

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В изпратеното по делото становище моли за потвърждаване на атакувания електронен фиш /ЕФ/. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.    

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателката С.Р.А. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 11.03.2020г. в 10:58ч. в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе” срещу №1, в посока гр. Асеновград, за превишаване на разрешената скорост с 41 км/ч. при управление на МПС – лек автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег. № ***. Моторното превозно средство, собственост на жалбоподателката се движело с 91 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Посоченото нарушение било установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S 1 № 11743са в снимка №11743СА/0271774, в която скоростта била отразена като 94 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача. Процесното техническо средство е от одобрен тип, видно от наличното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, със срок на валидност до 07.09.2027г. и приложение към него.   

На жалбоподателката е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 600 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. По делото не се установява друго лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението.   

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните  по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:  

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателката административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същата се е движила със скорост от 91 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч.  Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера  ATCC – ARH – CAMS1 с № 11743са, в снимка №11743СА/0271774, в която скоростта била отразена като 94 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус км/ч в полза на водача, за което е прието, че последният се е движел със  91 км/ч. За техническото средство е било издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, със срок на валидност до 07.09.2027г.  и приложение към него.  

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Използваното техническо средство ATCC – ARH – CAMS1 с №11743са представлява преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства. Т.е. използваното техническо средство тип АТСС - ARH CAMS1 представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. триножник - преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, следователно се явява „мобилно“ по своя характер. Предвид това и съобразно изричната разпоредба на чл.10, ал.1 от Наредбата, то за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението към Наредбата – изискване. В конкретния случай протокол по чл.10 от Наредбата е бил съставен, в който отразените данни съответстват на процесното време и място, както и на номера на статичното изображение. По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението, както и такъв, относно разположението на техническото средство.  

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП – посочени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушителят /ангажиран на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, да се описва фактическа обстановка, така както се изисква в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. Поради това и възраженията на жалбоподателката в тази насока са неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира, че издаването на ЕФ при заснето нарушение с мобилна система за контрол на нарушенията не се явява в нарушение на нормативната уредба. В издадената на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ е регламентирано, че стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение. Съгласно чл.3 от същата Наредба за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че към настоящия момент и към този на процесното деяние, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни АТСС. Разрешението, дадено в посоченото в жалбата Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. по тълк. дело №1/2013г. на ВАС /че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства като е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г./ и издаването на горецитираната  Наредба, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно АТСС.

В случая нарушението е заснето с мобилно автоматизирано техническо средство ATCC – ARH – CAMS1 с №11743са, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания, и е преминало съответната проверка. По отношение на това обстоятелство, като част от административната преписка са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, ведно с приложение, както и Протокол от проверка  № 57-С-ИСИС/30.09.2019г.

Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 600 лева за водач, който превиши с над 40 km/h  разрешената максимална скорост в населено място. В конкретния случай разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч. Същата е превишена с 41 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, която не подлежи на редуциране от страна на съда.  

Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

При  извършената служебната  проверка  съдът  не  констатира  допуснати  в  хода  на  административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на  атакувания електорен фиш.   

При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева. Производството по делото е продължило в едно съдебно заседание, в което не се е явил процесуалният представител на въззиваемата страна, като от същия е приложено единствено писмено становище, с изложени съображения по съществото на делото. Поради това следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.   

По изложените  съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.3 и ал.5 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №3463275, с който на С.Р.А., ЕГН:**********, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 /шестотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

 

 

ОСЪЖДА С.Р.А., ЕГН:********** *** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. 

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд- Пловдив.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ