Р Е Ш Е Н И Е
Номер 02.02.2021 Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Втори граждански състав
На
четвърти август Година две хиляди и двадесета
В
публичното заседание в следния състав
Председател: Александър Георгиев
Членове:
Секретар
Росица Димитрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско
дело номер 171 по описа за 2020 година.
Предявен
е иск с правна квалификация чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Делото е образувано по иск по
чл.422 вр.чл.41 ГПК от ищеца „Първа инвестиционна банка”АД против И.М.И. за
признаване за установено по отношение на ответника вземането за което са се
снабдили със заповед по ч.гр.д.№ 5872/2019г. на Старозагорския районен съд
-13868,42лева главница, 1075,79лева възнаградителна лихва за периода
29.07.2012г. – 30.01.2016г., 10561,69лева – наказателна лихва за забава за
периода от 30.03.2012г. до 07.11.2019г. и 150лева годишна такса за управление
на кредита, като претендират и за заплащане на законната лихва върху главницата
от 08.11.2019г. и разноските по двете дела.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК оспорва исковете в писмен отговор като неоснователни и погасени по давност,
като оспорва съдържанието на извлечението от счетоводните книги. Претендира
разноски.
Делото е образувано
по искова молба от ищеца „Първа инвестиционна банка" АД, в която твърдят,
че настоящата искова молба е за предявяване на следните обективно и кумулативно
съединени установителни искове: Обстоятелства, на които се
основавали исковете: На 30.01.2008г. в гр.Стара Загора между „МКБ
Юнионбанк" АД, ЕИК ********* и кредитополучателя И.М.И. бил сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит на физически лица №
319-026/30.01.2008 г. („договор за банков кредит"), по силата на който
„МКБ Юнионбанк" АД предоставила на кредитополучателя И.М.И. банков кредит
в размер на 25 000лв. за задоволяване на текущи потребителски нужди (т.1 и 2 от
договора за банков кредит). Крайният срок за издължаване на кредита е
30.01.2016г. (т.11 от договора за банков кредит). Възнаградителната лихва била
в размер на 7,7% за първата година от срока на кредита (т.6.1 от договора за
банков кредит), а за остатъка от срока на кредита бил в размер на тримесечния SOFIBOR плюс
надбавка от 2,30%, но не по-нисък от размера на лихвения процент за първата
година (т.6.1.1 от договора за банков кредит). Наказателната лихва била в
размер на възнаградителната лихва и наказателна надбавка от 10 пункта, която се
начислявала на годишна база (т 6.2 от договора за банков кредит). Годишната
такса за управление на кредита била в размер на 50 лв. (т.6.7.2 от договора за
банков кредит). На 30.01.2008г. банковият кредит бил усвоен чрез заверяване със
сумата от 25 000 лв. на разплащателната сметка на И.М.И. в „МКБ Юнионбанк"
АД с IBAN *** (понастоящем в „Първа инвестиционна
банка" АД с IB AN BG59FINV915010UB147922). На
17.10.2013 г. в търговския регистър била вписана промяна на фирмата на „МКБ
Юнионбанк" АД от „МКБ Юнионбанк" АД на „Юнионбанк" ЕАД. На
04.03.2014 г. в търговския регистър било вписано вливане на „Юнионбанк"
ЕАД в „Първа инвестиционна банка" АД и от тази дата „Първа инвестиционна
банка" АД била универсален правоприемник на „Юнионбанк" ЕАД (с
предходна фирма „МКБ Юнионбанк" АД). Съгласно чл.262, ал. 1 ТЗ при вливане
цялото имущество на преобразуващото се дружество преминава към приемащото
дружество, което става негов правоприемник, като преобразуващото се дружество
се прекратява без ликвидация. По силата на чл. 263и, ал. 2 ТЗ с вписване на
вливането правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават
върху приемащото дружество. Поради така настъпилото универсално правоприемство
върху „Първа инвестиционна банка" АД са преминали и вземанията на
„Юнионбанк" ЕАД (с предходна фирма „МКБ Юнионбанк" АД) от
кредитополучателя И.М.И. по договора за банков кредит.От 30.03.2012 г.
кредитополучателят И.М.И. е в забава на плащанията по договора за банков
кредит, поради което не са издължени 47 броя погасителни вноски за главница и
възнаградителна лихва по погасителен план - приложение № 1 към договора за
банков кредит със следните падежи и размери: на 29.03.2012 г. (49,47 лв.), на
29.04.2012 г. (266,26 лв.), на 29.05.2012г. (269,89 лв.), на 29.06.2012г.
(269,03 лв.)29.07.2012г. /334,96лв/, на 29.08.2012г. /334,96лв/, на 29.09.2012
г. /331,31лв./ на 29.10.2012г.
/330,06лв/, на 29.11.2012г. /330,06лв/ на 29.12.2012 г. /328,98г./ на
29.01.2013г. /328,98лв./, на 28.02.2013г. /328,23лв./, на 29.03.2013г.
/328,23лв./, на 29.04.2013г. /328,23лв./, на 29.05.2013г. /328,23лв./, на 29.06.2013г.
/328,14лв./, на 29.07.2013г.
/328,14лв./, на 29.08.2013г.
/328,14лв./, на 29.09.2013г.
/327,56лв./, на 29.10.2013г. /327,56лв./, на 29.11.2013г. /327,56лв./, на
29.12.2013г. /327,24лв./, на 29.01.2014г. /327,24лв./, на 28.02.2014г.
/327,24лв./, на 31.03.2014г. /327,24лв./, на 29.04.2014г. /327,24лв./, на
29.05.2014г. /327,24лв./, на 29.06.2014г. /327,24лв./, на 29.07.2014г.
/327,24лв./, на 29.08.2014г. /327,24лв./, на 29.09.2014г. /327,24лв./, на
29.10.2014г. /327,24лв./, на 29.11.2014г. /327,24лв./, на 29.12.2014г.
/327,24лв./, на 29.01.2015г. /327,24лв./, на 02.03.2015г. /327,24лв./, на
30.03.2015г. /327,24лв./, на 29.04.2015г. /327,24лв./, на 29.05.2015г.
/327,24лв./, на 29.06.2015г. /327,24лв./, на 29.07.2015г. /327,24лв./, на
31.08.2015г. /327,24лв./, на 29.09.2015г. /327,24лв./, на 29.10.2015г.
/327,24лв./, на 30.11.2015г. /327,24лв./, на 29.12.2015г. /327,24лв./ и на
29.01.2016г. /308,47лв./. Поради неиздължаване на горепосочените погасителни
вноски кредитополучателят И.М.И. не е погасил и е просрочил следните суми по
погасителния план: главница в размер на 13 868,42 лв. и възнаградителна лихва
по т. 6.1.1 от договора за банков кредит в размер на 1075,79 лв. за периода от
29.07.2012 г. до 30.01.2016 г.Започналата от 30.03.2012 г. забава на
кредитополучателя И.М.И. в плащанията по договора за банков кредит се отнася не
само до погасителните вноски за главница и възнаградителна лихва по
погасителния план, но и до наказателна лихва за забава и годишна такса за
управление на кредита, чиято дължимост произтича от изричните разпоредби на
т.6.2 и 6.7.2 от договора за банков кредит, поради което от кредитополучателя И.М.И.
не са погасени и са просрочени наказателна лихва за забава в размер на 10
561,69лв. за периода от 30.03.2012 г. до 07.11.2019г. и годишна такса за
управление на кредита в размер на 150 лв., начислена на 28.02.2013г.,
28.02.2014г. и 28.02.2015г. По силата на т.11 от договора за банков кредит
вземанията на „Първа инвестиционна банка" АД от кредитополучателя И.М.И.
изцяло изискуеми от 30.01.2016 г. поради изтичане на крайния срок за
издължаване на кредита.При настъпване на изискуемостта на банковия кредит на
30.01.2016 г. поради изтичане на крайния срок за неговото погасяване кредитополучателят
И.М.И. не е погасил всички свои задължения по договора за банков кредит и към
07.11.2019 г. общият размер на просрочената и непогасена сума по договора за
банков кредит възлиза на 25 655,90 лв., от които: 13 868,42 лв. - главница, 1075,79
лв. - възнаградителна лихва, начислена съгласно т.6.1.1 от договора за банков
кредит за периода от 29.07.2012г. до 30.01.2016г., 10 561,69лв. - наказателна
лихва за забава, начислена съгласно т. 6.2 от договора за банков кредит за
периода от 30.03.2012 г. до 07.11.2019г., и 150 лв. - годишна такса за
управление на кредита, начислена на 28.02.2013г., 28.02.2014г. и 28.02.2015 г.
съгласно т. 6.7.2 от договора за банков кредит.На 08.11.2019г. „Първа
инвестиционна банка" АД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя И.М.И. въз основа на
извлечение от счетоводните си книги. По заявлението на банката е образувано
ч.гр.д. № 5872/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора и на 11.11.2019г.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК № 3063/11.11.2019г., с която е разпоредено длъжникът И.М.И. да
заплати на „Първа инвестиционна банка" АД следните суми: 13 868,42 лв. -
главница, 1075,79 лв. - възнаградителна лихва за периода от 29.07.2012г. до
30.01.2016г., 10 561,69лв. - наказателна лихва за забава за периода от
30.03.2012 г. до 07.11.2019г., 150лв. - годишна такса за управление на кредита,
начислена на 28.02.2013г., 28.02.2014 г. и 28.02.2015г., законна лихва върху
главницата от 08.11.2019г. до изплащане на олихвяемото вземане, 513,12лв. -
платена държавна такса, и 150лв. - юрисконсултско възнаграждение.На
03.01.2020г. в „Първа инвестиционна банка" АД е получено съобщение от 20.12.2019г.
по ч.гр.д. № 5872/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора за подадено
възражение срещу издадената заповед за изпълнение.Предвид на изложените
обстоятелства за „Първа инвестиционна банка" АД е наличен правен интерес
да предяви срещу кредитополучателя И.М.И. при обективно и кумулативно
съединяване искове по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземанията на
банката, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 3063/11.11.2019 г. по ч.гр.д. № 5872/2019
г. по описа на Районен съд - Стара Загора, поради което:Моля да се образува
дело и да се постанови решение за установяване на вземания на ищеца „Първа
инвестиционна банка" АД със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Изгрев", бул. „Драган Цанков" № 37, ЕИК ********* от ответника И.М.И.
с постоянен адрес ***, ЕГН ********** като кредитополучател по договор за
предоставяне на потребителски кредит на физически лица № 319-026/30.01.2008г.
за следните суми: 13 868,42
лв. (тринадесет хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и две
стотинки) - главница, 1075,79 лв. (хиляда седемдесет и пет лева и
седемдесет и девет стотинки)
- възнаградителна
лихва, начислена съгласно т. 6.1.1 от договора за банков кредит за периода от
29.07.2012г. до 30.01.2016г., 10 561,69
лв. (десет хиляди петстотин шестдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки) - наказателна
лихва за забава, начислена съгласно т. 6.2 от договора за банков кредит за
периода от 30.03.2012г. до 07.11.2019г., и
150лв. (сто и петдесет лева) - годишна такса за
управление на кредита, начислена на 28.02.2013 г., 28.02.2014 г. и 28.02.2015г.
съгласно т.6.7.2 от договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху
главницата от 08.11.2019г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 3063/11.11.2019г. по ч.гр.д. № 5872/2019г. по описа на Районен
съд - Стара Загора. Молят в полза на ищеца „Първа инвестиционна банка" АД
да бъдат присъдени: законната лихва върху главницата от 08.11.2019г. до
изплащане на олихвяемото вземане, разноските в заповедното производство по
ч.гр.д. № 5872/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора: 513,12лв. -
платена държавна такса, и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение и разноските
в настоящото исково производство, за които ще представят списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 131 от ГПК ответникът И.М.И. представя
писмен отговор, който заявява, че
оспорвал предявените обективно и субективно съединени искове и считал, че били
неоснователни, недоказани и погасени по давност. Правел изрично възражение за
изтекла погасителна давност както върху главницата, всички лихви, неустойката и
годишната такса за управление на кредита, ако се приеме, че исковете били
основателни и доказани. Също така възразявал, че бил в забава поради вина от
негова страна, както и че дължал законна лихва за забава и неустойка за забава,
поради факта, че на 04.03.2014 г. в ГР било вписано вливане на „Юнион
банк" ЕАД в „Първа инвестиционна банка" АД и банковата сметка,
посочена в договора за кредит по която бил обслужвал задълженията си била
закрита. Нова такава не му била предоставена, нямал нито съобщение, нито
известие, нито пък покана с представител на ищеца, за да бъде уточнено как да
издължава този остатък от кредита и по коя банкова сметка. *** - всички негови усилия
се свели до един отговор от ПИБ - „изчакайте и ние ще ви известим".
Бездействието от страна на кредитора, не следвало да го поставя в забава, от
която ищецът да черпи права като лихви и неустойки. По същество - моли да бъде отхвърлен
предявения иск като неоснователен, недоказан и погасен по давност. Претендира
за направените разноски.
Ищецът представя писмено
становище, че погасителната давност започва да тече от уговорения краен срок за
погасяване на кредита, а не от датите на погасяване на отделните вноски, като
по силата на чл.114 ЗЗД три годишната погасителна давност по чл.111 ЗЗД за
наказателната лихва е започнала да тече от последния ден, за който е начислена
наказателната лихва за забава от 07.11.2019г. и не е изтекъл към 08.11.2019г. Ответникът
бил в забава на плащанията от 04.03.2014г. заради собствената му
недобросъвестност, като считат, че не следвало да му изпращат покана на
ответника, чрез която да го поставят в забава, отново се излагат съображения за
преценка съдържанието на частен разпоредителен документ въз основа на
съвкупност на документите, като желаят да се позоват на извлеченията от
счетоводните книги.
В съдебно заседание поддържат претенциите си чрез
пълномощника си юриск.Х., който поддържа исковата молба и представеното писмено
становище, като моли да им бъдат присъдени направените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован,
не се явява, като вместо него се явява пълномощникът му адв.М., който поддържа
представения писмен отговор и представя писмено становище, в което прави възражение
за нищожност на т.6.2 от раздел III на договора, - поради противоречие на
императивните норми на чл.19,ал.1 и 2 ЗПК/отм. но приложим за процесния
договор/, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на
законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и в
по-голям размер. Твърди, че уговорената в договора лихва – дължима в случай на
пропуснат срок за плащане на паричен дълг с фиксиран падеж има характеристика
на неустойка за забава по чл.92 ЗЗД. Същата е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, тъй като не отговаря на функцията на неустойката- налице било
неравноправно договаряне на осн.чл.146,ал.1 ЗЗП. Оспорва основателността на
исковата молба, моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а ако съдът я
намери за основателна – като погасена по давност, за всички вноски, за които е
изтекла. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен
е иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5872/2019г. по
описа на Старозагорския районен съд, съдът е по заявление от 08.11.2019г. е издал
заповед № 3063 от 11.11.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК за сумата 13868,42лева за главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит на физически лица № 319-026/30.01.2008г.,
с 1075,79лева възнаградителна лихва от 29.07.2012г. до 30.01.2016г., с 10561,69лева
наказателна лихва за забава от 30.03.2012г. до 07.11.2019г. и законна лихва
върху главницата от 08.11.2019г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК
е подадена настоящата искова молба.
Ищецът
претендира вземане по Договор за предоставяне на потребителски кредит на физически
лица № 319-026/30.01.2008г., по силата на който е предоставен от ТБ“МКБ
ЮНИОНБАНК“АД на ответника кредит в размер на 25000лева. Съгласно чл.11 от
договора крайният срок за погасяване на кредита е 30.01.2016г. Уговорено е и
заплащането на годишна лихва за първата година от срока на кредита – фиксиран
лихвен процент от 7,7%, а за остатъка от срока на кредита – определен от 3М SOFIBOR плюс 2,30% надбавка, а при нарушаване на
сроковете за погасяване на главницата по кредита – върху просрочената част от
главницата за времето на просрочието е уговорена наказателна лихва, включваща
договорената лихва и наказателна надбавка от 18пункта, която се начислява на
годишна база.
По
делото е представен погасителен план, от който е видно, че погасяването на
задължението на ответника следва да стане на 96 месечни вноски в размер на 350,87лв.
всяка. Видно от представеното и прието като доказателство по делото
удостоверение № 2040304102828 от 04.03.2014г. на Агенция по вписванията по
партидата на „Юнионбанк“ЕАД/ с предишни имена ТБ МКБ ЮНИОНБАНК – до
05.03.2008г. и МКБ Юнионбанк – до 22.04.2009г./ е вписано преобразуване чрез
вливане в ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
От
изложените съображения в отговора става ясно, че се твърди неравноправност на
клаузата по чл.6.2, уреждаща размера на наказателната лихва – върху
просрочената част от главницата за времето на просрочие.
В чл.6 т.1
от договора изрично е посочен приложимият размер на базовия лихвен процент към
момента на сключването.
В случая
не е налице неспазване на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г.,
ОСГТК, тъй като случая липсва позоваване на обявена от кредитора предсрочна
изискуемост. Претенцията на ищеца не се основава на предсрочно настъпване на
падежа на задължението, а се претендират вноски по договора за кредит с редовно
настъпил падеж.
За
изясняване обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение е прието изцяло като компетентно и добросъвестно
изготвено и отговарящо на поставените задачи. Видно от същото на основание
Договор за предоставяне на потребителски кредит на физически лица №
319-026/30.01.2008г. „МКБ Юнионбанк“АД е предоставила на И.М.И. 25000лева.
Сумата е изцяло усвоена на 30.01.2008г. по негова сметка в банката – в лева с №
**********, IBAN -***,
референция № 38907/ 30.01.2008г. Съгласно представената от ищеца информация за
движението по същата сметка /операции, регистрирани в информационната система
на банката-кредитодател/ длъжникът е в забава на плащанията си от 30.03.2012г.
Съгласно представения отчет по неговата сметка след сливането на банките за
левова сметка в ПИБ с IBAN № 59FINV 915010 UB 147922 няма регистрирани обороти,
т.е. няма извършени плащания. Към датата на падежа 30.01.2016. кредита на
длъжника не е издължен към банката. Няма отразени погашения по процесния кредит
след подаване на заявлението на „Първа инвестиционна банка“АД за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5872/2019г. по описа на Районен съд – Стара
Загора. Дължими от кредитополучателя И.М.И. по кредита са 47неиздължени
погасителни вноски – от 29.03.2012г./за която вноска дължимата главница е в
размер на 49,47лева/от общ размер на вноска 350,87лева/; 29.04.2012г. –
неиздължена главница от 266,26лева/от общ размер на вноска 350,87лева/ до 29.01.2016г. - за която вноска дължимата
главница е 349,49лева /от общ размер на вноска 350,87лева/, като съгласно претенцията
по погасителния план неиздължената главница е на обща стойност 13868,42лева.
Първите 49 вноски са изцяло изплатени от ответника.
Според
вещото лице ответникът дължи 13868,42лева общ размер на неиздължена главница,
1075,79лева – неиздължена възнаградителна лихва начислена за периода от
29.07.2012г. до 28.01.2016. вкл.; Съгласно т.6.1.1 от договора за кредит -
1075,70лева – неиздължена възнаградителна лихва за периода от 29.07.2012г. до
28.01.2016г.; съгл. т.6.,2 от договора за кредит -10561,69лева неиздължена
наказателна лихва за забава за периода от 30.03.2012г. до 07.11.2019г. съгласно
т.6.2 от договора за кредит и 150лева неиздължени годишни такси за управление
на кредита, начислени на три пъти по 50лева на 28.02.2013г., 28.02.2014г. и
28.02.2015г. – съгласно т.6.7.2 от договора за кредит.
След
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение няма
настъпила промяна в размера на горепосочените задължения.
Съдът не
възприема експертното заключение в частта относно дължимата наказателна лихва.
Видно от чл.6.т.2 от договор № 319-026/30.01.2008г. за банков кредит,
предназначението на тази лихва е да обезщети банката за вредите от забавеното
изпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума,
като надвишава с десет пункта договорената лихва по т.6.1, 6.1.1 или 6.5.1. По
естеството си така уговорената наказателна лихва представлява неустойка за
забавено изпълнение на парично задължение.
В случая
спорното материално правоотношение попада в легалната дефиниция на договора за
потребителски кредит, дадена в чл.9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на
процесния договор намират приложение разпоредбите на ЗПК.
Претендираната
неустойка за забавено изпълнение противоречи на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК, според
който при забава на потребителя кредиторът има право само на законната лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Посочената норма е
императивна и не допуска уговарянето на неустойка /наказателна лихва/ за забава
на плащането на кредитополучателя по договор за потребителски кредит. Ето защо
клаузата по т.6.2 от договор № 319-026/30.01.2008г. за банков кредит се явява
нищожна на основание чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД – поради противоречие със закона.
Същата не поражда правни последици и претендираната въз основа на нея
наказателна лихва не се дължи от ответника. В тази част претенцията на ищеца
следва да бъде изцяло оставена без уважение.
Ответникът
е направил възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца. По отношение вземането за главница
съдът счита, че е приложима общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, доколкото се касае не за периодично
плащане, а за единно вземане, по което кредиторът се е съгласил да получи
изпълнение на части /в този смисъл решение 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС/. Що се отнася до вземанията за лихви, досежно
тях е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б. ”в” ЗЗД. Разпоредбата
на чл.114, ал.1 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от датата на
изискуемостта на вземането. В свое решение 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019
г. на ІI т.о. на ВКС се произнесъл, че началният момент, от който започва да
тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор
за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска, а не
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Съгласно
разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк.
д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност е установена в обществен
интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните
граждански права. Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността
да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на
правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на
гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така
даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС относно целите на института
на погасителната давност и предвид обстоятелството, че погасителната давност е
свързана с бездействие на кредитора – неупражняване на негово субективно право,
за което същият може да търси изпълнение, на основание чл.114 ЗЗД началният
момент на течението на давностния срок винаги е свързано с изискуемостта на
вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да търси
изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото в рамките на давностния
срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането
на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта
на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на
постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За
съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за
плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение,
вкл. и по съдебен /принудителен/ ред, поради което бездействието му се
санкционира с течене на давностния срок по отношение на тази част от вземането
по кредита. Да се приеме противното, означава да не се зачете волята на
страните по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по
всяка от дължимите вноски и свързаното с нея течене на давността. В случая не
става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без
съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита,
за което страните са постигнали съгласие още при сключването му или с
допълнително споразумение. Ето защо не може да се приеме, че при положение, че
кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната част
от вземането, бездействието му да го направи не води до течене на давностен
срок за тази част от вземането.
Поради изложеното съдът намира,че всички вноски,
чиято изискуемост е настъпила преди повече от пет години от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 08.11.2019г.,/т.е.
падежираните преди 08.11.2014г./ са погасени по давност – вноски от едно до 32
по заявлението и исковата молба/с падежи от 29.03.2012г. до 29.10.2014г./. Останалите
дължими са последните петнадесет вноски, с общ размер на дължимата сума от 4889,83лева,
които съдът изчисли служебно – в останалата част претенцията следва да бъде
оставена без уважение – не е установена нейната дължимост, тъй като същата е погасена
по давност.
По същите съображения погасени по давност са и
претендираните възнаградителни лихви, чиято изискуемост е настъпила преди
повече от три години от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 08.11.2019г./тъй като всички те са падежирани преди
08.11.2016г./ - в цялост до общо търсената сума от 1075,79лева възнаградителни
лихви – не е установена дължимост на търсената сума, тъй като същата е погасена
по давност.
По тези
съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата 4889,83лева за главница по Договор
за предоставяне на потребителски кредит на физически лица № 319–026/30.01.2008г.,
както и за годишните такси – от общо 150лева, начислени за 2013г., 2014г. и
2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2019г. до изплащане
на сумите, присъдени със заповед №
3063/11.11.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч. гр. д.№ 5872/2019г. по описа на Старозагорския районен съд. В
останалата част искът по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е неоснователен и следва да бъде
оставен без уважение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство
съобразно установената част от вземането в размер на 396,85лв., представляващи частта
от направените от него разноски от общо 2020,24лева в заповедното и в
настоящото производство – съгласно представения списък. На ответника следва да
бъдат присъдени по съразмерност 803,56лева от общо платеното адвокатско
възнаграждение от 1000лева съгласно представения списък. Следва да бъде
посочена банкова сметка ***, в „Първа инвестиционна банка“АД- IBAN ***.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, съществуването
на вземането на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков“ 37, ЕИК *********, съдебен адрес ***, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, клон
Стара Загора, чрез юрисконсулт П.Х., за сумата 4889,83лева/четири
хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и 83стотинки/ за главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит на физически лица № 319-026/30.01.2008г. с
„МКБ Юнионбанк“АД, със 150/сто и петдесет/лева такси начислени на три вноски за
2013г., 2014г. и 2015г. и законната лихва върху главницата от 08.11.2019г. до
изплащане на вземането, присъдени със Заповед № 3063/11.11.2019г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 по ч.гр.д.№ 5872/2019г.
по описа на Старозагорския районен съд.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.София, район
Изгрев, бул. „Драган Цанков“ 37, ЕИК ********* съдебен адрес ***, „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, клон Стара Загора, чрез юрисконсулт П.Х. против И.М.И.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, претенции за установяване съществуването
на вземането за главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит на
физически лица № 319-026/30.01.2008г. с „МКБ Юнионбанк“АД – в останалата част
над уважения размер от 4889,83лева до претендирания размер от 13868,42лева, за възнаградителна
лихва – изцяло в претендирания размер от 1075,79лева за периода 29.07.2016г. до
30.01.2016г., както и за сумата 10561,69лева наказателна лихва от 30.03.2012г.
до 07.11.2019г., присъдени със Заповед
№ 3063/11.11.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 по ч.гр.д.№ 5872/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, като
неоснователни.
ОСЪЖДА И.М.И.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД, гр.София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков“ 37, ЕИК *********, съдебен адрес ***, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, клон Стара
Загора, чрез юрисконсулт П.Х. сумата 396,85лева/триста деветдесет
и шест лева и 85стотинки/, представляваща частта от направените от ищеца разноски
в настоящото и в заповедното производство, съразмерно на уважената част от
предявените искове по банкова сметка ***, в „Първа инвестиционна банка“АД- IBAN ***.
ОСЪЖДА
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.София, район Изгрев, бул.„Драган Цанков“37,
ЕИК *********, съдебен адрес ***, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, клон Стара
Загора, чрез юрисконсулт П.Х. да заплати на И.М.И., ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, сумата от 803,56лева/осемстотин и три лева и 56стотинки/,
представляваща частта от направените от ответника разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: