Определение по дело №467/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на П. П. Л. от [населено място] насочена против Определение № 540/29.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 2445/2013 г. по описа на РС Благоевград в частта му, с която съдът частично е прекратил производството по делото по отношение заявената претенция по чл.59 ЗЗД.

За да постанови последното районният съд е приел, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на последния при условието на обективно съединяване с иска по чл.31, ал.2 ЗС.

В жалбата, инициирала настоящето производство, се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се иска отмяната му.

Ответникът по първоинстанционното производство е оспорил в отговор наведените доводи в частната жалба и поддържат правилност на атакуваното определение.

Пред настоящата инстанция не се сочат нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

Исковото производство по гр.д. № 2445/2013 г. е било образувано пред РС Благоевград по искова молба на жалбоподателката против К. Д. М., с която при условията на обективно комулативно съединяване са били предявени два осъдителни иска, съответно за : 1/ заплащане от ответника на ищеца на сумата от общо 2150 лв. или по 500 лв. на месец за периода от датата на покана - 06.06.2013г. до подаване на иска - 14.10.2013г., представляваща обезщетение за едноличното ползване от ответника на недвижим имот с описание по документ за собственост САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 04279.613.452.3.8, с предназначение -жилище, апартамент, който обект се намира в сграда № 04279.613.452.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.613.452, с площ от 58. 65 кв. м., по кадастралната карта на [населено място], [община], област Б., одобрена със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК- [населено място], с административен адрес: [населено място], [община], област Б., ул. “Ц. И.Ш.” № 20, ет. 1, ап.1, ведно с прилежащите части: избено помещение № 30, с площ от 3. 35 кв. м., при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж- 04279.613.452.3.7; под обекта :...; над обекта- 04279.613.452.3.12, който обект съгласно Нотариален акт № 13, том V, рег. № 1059, нот. дело № 1462/ 08.08. 1997г., издаден от Службата по вписванията- [населено място], представлява: жилище /апартамент/ № 1, на 1 жилищен етаж, находящо се в жилищната сграда- блок № 20, построена върху държавна земя, ул. “Ц. И.Ш.” № 20, [населено място], състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ от 58. 65 кв. м., ведно с избено помещение № 30, с полезна площ от 3. 35 кв. м. и 1. 5233 % ид. ч. от общите на сградата и 1. 5233 % ид. ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: апартамент № 2 /две/ и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за ползването от съсобствения им имот за времето, считано от влизане в сила на съдебното решение № 858/31.01.2011г. по гр.д.№ 1909/2010г. по описа на БРС.

В обстоятелствената част на исковата молба, вкл. след оставянето й без движение от районния съд, ищцата – жалбоподател е поддържала твърдения, че с ответника са бивши съпрузи, чиито граждански брак е прекратен с влязло в сила решение за развод. Сочи се, че по време на брака страните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност описания недвижим имот, по отношения на който имот с влязло в сила Решение № 6317/03.08.2012г. по гр.д.№ 1191/2011г. по описа на БРС е извършена делба между страните и имота е изнесен на публична продан. Поддържала е, че с изпълнителен лист по посоченото дела за изнесения на публична продан имот се е снабдил само ответника по делото, който задържа изпълнителния лист и не предприемал действия по реализиране на последиците от влязлото в сила решение по извършване на делбата между страните по отношение на избрания способ – изнасяне на имота на публична продан.

Така тя била лишена от правото да владее и ползва вещта, което се осъществява еднолично само от ответника, поради което на 10.05.2013 г. му е изпратила и нотариална покана за образуване на изпълнително дело по изпълнителния лист, който еднолично държи, в противен случай ищцата е поискала заплащане на сума в размер на 500 лв. за едноличното ползване на съсобствения имот от ответника.

Отделно от горното поддържа, че с непредприемане на действия от ответника по извършване на публична продан на имота чрез задържане на изпълнителния лист, с който се е снабдил еднолично, за нея била настъпила пропусната полза да реализира увеличаване на имуществото си чрез реализиране на публичната продан.

При тези доводи е поискала от съда да постанови дев осъдителни решения, съответно да осъжди ответника да заплати сумата от общо 2 150 лв. обезщетение от ползата, от която е лишен да ползва съсобствената вещ, еднолично ползвана от ответника, както и сумата от 5 000 лв. обезщетение, поради пропуснато увеличение на имуществото, поради бездействия на ответника, изразяващо се в задържане на изпълнителен лист и предприемане на действия по реализиране на публична продан на имота.

При тези данни районният съд приел, че по с претенцията си по чл.59, ал.1 от ЗЗД ищцата е поддържала, че обосновава това си искане, поради претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да увеличи имуществото си чрез осъществяване на допуснатата публична продан, с който пък обосновава правния си интерес от предявяване на субсидиарния иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Навел, че доколкото искът с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е субсидиарен и предявяването му при условията на кумулативност с иска по чл.31, ал.2 от ЗС сочи на недопустимост.

Добавил, че искът по чл.31, ал.2 от ЗС е осъдителен и е частен случай на хипотеза на неоснователно обогатяване при възникване на лишено от правно основание разместване на имуществени блага, но между съсобственици, т.е. искът по чл.31, ал.2 от ЗС е също иск за защита на състояние на възникнало неоснователно обогатяване в хипотеза тогава, когато страните по имущественото разместване са и съсобственици. Горното сочи на извода за липса на правен интерес, а оттам и допустимост на ищеца да поддържа при условията на кумулативност и второ осъдително искане по субсидиарния иск, доколкото искът по чл.31, ал.2 от ЗС е именно хипотезата на разрешаване на спор във връзка с възникнало неоснователно обогатяване измежду съсобствениците, поради което не е допустимо предявяване на субсидиарния иск за защита на такова неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗС, доколкото твърдението на ищеца, че основава твърдението си, че е налице настъпило за него обедняване и съответно обогатяване за ответника именно в резултата наличието на това състояние между тях на съсобственост, което не е преустановено. Съотношението между иска по чл.31, ал.2 от ЗС спрямо иска по чл59 от ЗЗД е отношение на специален към общ състав, поради което предвид принципа на субсидиарност на състава по чл.59, ал.1 от ЗЗД следва, че е недопустимо предявяването му при наличие на предпоставките на специалния иск по чл.31, ал.2 от ЗС и то при условията на комулативност.

Така извел, че субсидиарността изключва комулативността на искането по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на районният съд, водещи на категоричен извод за недопустимост на заявената претенция по чл.59 ЗЗД и за избягване на тяхното приповтаряне препраща към тях.

За пълнота на изложението и във връзка с наведеното в жалбата, инициирала настоящето производство се счита длъжен да отбележи, че кумулативното съединяване предявените на предявените искове по чл.31, ал.2 ЗС и чл.59 ЗЗС е винаги процесуално недопустимо, когато се претендира обезщетение за неползване на съсобствен имот, вкл. когато съсобствеността произтича от прекратена съпружеска имуществена общност.

Както правилно районният съд е посочил, претенцията по чл.31, ал.2 ЗС е частен случай на общата института на неоснователното обогатяване и когато спорът е за ползването на съсобствена вещ между съсобственици именно това е нормата, която урежда отношенията между страните.

Претенцията по чл.59 ЗЗД е винаги субсидиарна и е на разположение на страна, която претендира, че друга страна неоснователно се е обогатила за нейна сметка единствено в случаите, в които ищецът няма друг иск, с който да може да се защити.

В случая обаче тази предпоставка не е налице доколкото, както вече се посочи, ищцата-жалбоподател разполага и е упражнила надлежно правото си като съсобственик да предяви претенция по чл.31, ал.2 ЗС.

Като е приел горното, районният съд е приложил точно материалния закон и е спазил стриктно съдопроизводствените правила, поради което и атакуваното определение следва да се потвърди.

Мотивиран от горното и на осн. чл.278 ГПК, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 540/29.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 2445/2013 г. по описа на РС Благоевград в частта му, с която съдът частично е прекратил производството по делото по отношение заявената претенция по чл.59 ЗЗД от П. П. Л. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”М. К.” № 42, ет.1 и К. Д. М. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Ц. Ш.” № 20, ет.1, ап.1.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: