ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 11.01.2021 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 32 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 163, ал.3 от АПК вр.107, ал.3 от ЗАвПр.
Образувано
е по искане от Ж.А.Г. *** за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № РД-14-17/05.01.2021 г., издадена от директора на
РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта й по т.2, с която по отношение
на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.106а, ал.1, т.7, б.“б“ и ал.2, т.6 от
ЗАвПр – временно отнемане на удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“,
серия ВТ № 039514, издадено от регионално звено на ИА „Автомобилна
администрация“ на 18.07.2018 г., за срок от една година. Излагат се съображения,
че ако предварителното изпълнение на административния акт не бъде спряно, за
жалбоподателя биха последвали значителни вреди, тъй като същият ще бъде лишен
от възможността да извършва таксиметрова дейност и да реализира доходи от нея,
макар да разполага с необходимите документи за това.
Съдът
намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна – от адресата
на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при образувано съдебно
производство по оспорването му, при наличие на правен интерес, поради което е
допустимо. Разгледано по същество, то се явява основателно.
Разпоредбата
на чл.107, ал.3 от ЗАвПр предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението
на приложената административна мярка. Специалният закон не сочи критериите, при
които така допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта
може да бъде спряно, поради което приложима е общата разпоредба на чл.166, ал.4
вр.ал.2 от АПК, според която допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон се спира, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда като изпълнението
се спира само въз основа на нови доказателства.
Такова
ново доказателство, което не е било взето предвид от административния орган и
което има отношение не само към производството по искането за спиране на
предварителното изпълнение на акта, но и към преценката на неговата
законосъобразност по същество, е издаденото от Община Русе на „СГГН“ ЕООД разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници № 466/05.01.2021 г. с лек
автомобил „Дачия Логан“, с рег. № Р **** АМ, и срок на валидност от
05.01.2021 г. до 31.12.2021 г.
Според
чл.106а, ал.1, т.7, б.“б“ от ЗАвПр принудителната административна мярка „временно
отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил“ се прилага
тогава, когато таксиметровият превоз на пътници се извършва без издадено разрешение за съответната
община, от която е започнал превозът. Следователно, за да е налице основание за
прилагане на посочената ПАМ, чието изпълнение се осъществява чрез отнемане на
удостоверението съгласно чл.106а, ал.2, т.6 от ЗАвПр, е необходимо разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници по реда на чл.24, ал.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, въобще да не е
било издавано на превозвача към момента на осъществяване на таксиметровия
превоз на пътниците със съответния автомобил. Ако такова разрешение към този
релевантен момент е било издадено, но същото не е било носено от водача на
таксиметровия автомобил в нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 1999 г., то се касае до друго по
вид нарушение, което обаче не съставлява основание за издаване на заповед за
прилагане на ПАМ като оспорената.
Както
беше посочено, самото разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници
№ 466/05.01.2021 г., издадено от надлежно овластено от кмета на Община Русе
лице, е със срок на валидност от 05.01.2021 г., т.е. от 00:00 часа на същия
ден, а извършената проверка от органите на РД „Автомобилна администрация“ –
Русе проверка е от същата дата, поради което следва да се приеме, че към
момента на извършването й жалбоподателят е разполагал с надлежно издадено
разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Същото, както беше
отбелязано по-горе, съставлява ново доказателство по смисъла на чл.166, ал.2, изр.второ от АПК, което не е било съобразено от
административния орган и което следва да бъде взето предвид от съда.
Така,
при положение, че още в този етап на производството, въз основа на
представените писмени доказателства, може да се направи обосновано
предположение, че нарушението, включено във фактическия състав, довел до
издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, всъщност не е налице и при
положение, че жалбоподателят разполага с всички необходими документи за
извършването на таксиметров превоз на пътници, съдът намира, че безспорно са
налице основания за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на оспорения акт. Предварителното изпълнение на един prima facie незаконосъобразен административен акт
противоречи на закона и би довело до значителни вреди за жалбоподателя, тъй
като би го лишило от възможността да упражнява дейност като водач на
таксиметров автомобил и така да реализира доходи от своя труд.
Така
мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
РД-14-17/05.01.2021 г., издадена от директора на РД „Автомобилна администрация“
– Русе, в частта й по т.2, с която по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ
по чл.106а, ал.1, т.7, б.“б“ и ал.2, т.6 от ЗАвПр – временно отнемане на удостоверение
„Водач на лек таксиметров автомобил“, серия ВТ № 039514, издадено от регионално
звено на ИА „Автомобилна администрация“ на 18.07.2018 г., за срок от една
година.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: