Определение по дело №1301/2016 на Софийски градски съд

          М    О    Т    И    В    И

                  към присъда по НОХД № 1301/2016 г. на СРС, НК, 28 с-в 

Софийска градска прокуратура е внесла в съда обвинителен акт против Т.С.Т. за извършени престъпления, както следва:

-      престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК – за това, че на 5.01.2015 г., около 17,00 ч., в гр. С., кв. „*****”, ул. „*****”, пред № 1, вх. Б, е отвлякъл П.В.А., като го издърпал с ръце от автомобил „Форд Фиеста” с ДК № ******, спрян пред посочения адрес и го избутал в лек автомобил „Ситроен ЗХ” с ДК № *****, управляван от К.Б.Б. и

-  престъпление по чл. 143, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК -  за това, че на 5.01.2015 г., за периода от 17,00 ч. до 17,30 ч. принудил П.В.А. да извърши нещо против волята му – да остане седнал на задната седалка на лек автомобил „Ситроен ЗХ” с ДК № *****, управляван от К.Б.Б., до пристигането на автомобила пред адрес гр. С., ул. „Иван Радоев” № 34, вх. А, ет. 5, ап. 13, обитаван от Т.Т., като употребил за това сила.

         

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че то се доказва от събраните по делото доказателства, като намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на пострадалия свидетел, дадени на досъдебното производство, като съответстващи напълно на останалия наличен по делото доказателствен материал. Пледира да бъде постановена осъдителна присъда, като на подсъдимия бъде наложено наказание към максималния предвиден в закона размер, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.

Защитникът на подс. Т.Т. поддържа, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства са опровергали изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Счита, че по делото е установено наличието на отношения по финансова задлъжнялост на свид. П.А. към подс. Т., при нежелание от страна на подсъдимия да погаси задълженията си. Пледира да бъдат кредитирани показанията на свид. А. и на другите очевидци на инкриминираната среща, дадени в хода на съдебното следствие, а не приобщените техни показания от досъдебното производство. Предлага да бъде постановена присъда, с която подс. Т.Т. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Т.Т. се възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Моли да бъде оправдан.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

Подсъдимият Т.С.Т. е роден на *** г. в гр. Б., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, работи като търговски представител във фирма „У.С.”, с постоянен адрес ***0, с ЕГН **********.

През втората половина на 2014 г. подс. Т.Т. работил като ръководител на смяна сервитьори в заведението „С.С.” в гр. С.. В ръководената от подс. Т. смяна като сервитьор работил и свид. П.А..

Освен служебните отношения, между подс. Т.Т. и подс. П.А. възникнали и приятелски отношения, основани на общия интерес на двамата към хазартни игри. Обикновено двамата играели на карти „сварка“, като залагали различни суми.

В резултат на претърпени поредица от загуби на залози при така провежданите игри, свид. П.А. задлъжнял на подс. Т.Т.. За покриване на задълженията си към подс. А., свид. Т. накарал своята сестра, свид. Е.А. да вземе банков кредит, голяма част от който била дадена на подсъдимия.

През късната есен на 2014 г. подс. Т.Т. и свид. П.А. продължили да играят „сварка“, като между двамата възникнали спорове кой какви суми е спечелил и загубил при различните залагания. Тъй като към края на 2014 г. подс. Т. започнал по-настойчиво да иска свид. А. да му се издължи, последният спрял да ходи на работа и да отговаря на телефонните позвънявания на подсъдимия.

На 5.01.2015 г., около 17,00 ч. свидетелят П.А. се намирал в лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № ******, управляван от свид. В.Р., като автомобилът бил спрян пред жилището на свид. А. ***. Свид. В.Р. седял на шофьорското място на автомобила, на предна дясна седалка до него седял свид. П.А., като двамата чакали своя приятел, свид. К.В. и играели на мобилните си телефони.

По същото време покрай мястото, на което бил спрял автомобилът „Форд Фиеста“ преминал лек автомобил „Ситроен ЗХ“ с ДК № *****, управляван от свид. К.Б., в който автомобил се намирал и подс. Т.Т.. След като забелязал автомобила, в който се намирал свид. П.  А., подс. Т. казал на свид. Б. да спре автомобила, който управлявал.

Подс. Т.Т. слязъл от лекия автомобил „Ситроен ЗХ“ с ДК № ***** и отишъл до предната дясна врата на автомобила „Форд Фиеста“, в който се намирали свидетелите В.Р. и П.А.. Подс. Т.Т. отворил вратата на автомобила, хванал ръката на седящия на предната лява седалка свид. П.А. и със сила го издърпал от седалката. След като по този начин изкарал от лекия автомобил „Форд Фиеста“ свид. А., подс. Т. продължил да го държи за едната ръка и го избутал към спрелия наблизо лек автомобил „Ситроен ЗХ“. Като достигнали до този автомобил, подс. Т.Т. отворил една от задните му врати, бутнал със сила свид. П.А. върху задните седалки, след което седнал до него и казал на свид. К.Б. да потегля.

Свид. К.Б. привел в движение лекият автомобил „Ситроен ЗХ“, като се отправил към дома на подс. Т.Т.,***. Докато автомобилът се придвижвал, подс. Т.Т., намирайки се на задната седалка, до свид. П.А., му нанасял удари с ръце в областта на главата и лицето, като казвал на А., че той няма къде да се крие, че има познати полицаи, които така ще извъртят нещата, че ще излезе, че свидетелят е взел парите. Свид. П.А. разбрал, че подсъдимият Т.Т. има предвид парите, които същият претендирал, че А. му дължи от играта на комар.

Свид. П.А. нямал възможност да избяга от автомобила, като излезе от него, тъй като се намирал в средата на задните седалки, от едната му страна се намирал подс. Т.Т., а от другата страна имало кутия от стиропор, която правила невъзможен достъпа до вратата на лекия автомобил. 

След като непосредствено видял изкарването на свид. П.А. от автомобила му и качването му от подс. Т.Т. в лекия автомобил „Ситроен ЗХ“, свид. В.Р. се опитал да настигне управлявания от свид. К.Б. автомобил, но не успял. След това няколко пъти набирал от мобилния си телефон номера на телефона на свид. А., но не могъл да осъществи разговор с него.

Действията на подс. Т.Т. по изваждането на свид. П.А. от лекия автомобил „Форд Фиеста“ и вкарването му в автомобила „Ситроен ЗХ“ били наблюдавани и от свид. К.В., който вървял към дома на свид. А., за се срещне с него, каквато уговорка имали. Свид. К.В. видял и как управляваният от свид. В.Р. автомобил „Форд Фиеста“ тръгва след автомобила „Ситроен ЗХ“, в който бил качен свид. П.А. от подс. Т.Т..

След като управляваният от свид. К.Б. автомобил пристигнал до адреса, където се намирало жилището на подс. Т.Т., той накарал свид. П.А. да влезе с него в дома му. След като отишли в жилището му, подс. Т.Т. казал на свид. П.А., че той трябва да подпише запис на заповед, с който да се задължи да плати на подсъдимия сумата от 4 000 лв., както и да прехвърли на негово име автомобила на А..

Междувременно свид. В.Р. продължавал да се опитва да се свърже по телефона със свид. П.А. и когато последният отишъл заедно с подс. Т. в жилището му, отговорил на поредното обаждане на свид. Р. и му казал, че е добре и че ще се оправят нещата. Тогава в разговора се намесил подс. Т.Т., който попитал свид. В.Р. дали е адвокат на А. и му казал, ако защитава същия, да иде в жилището на подсъдимия, за да се види какъв мъж е.

Свид. П.А. обещал да подс. Т.Т. да намери до следващия ден от някой приятел половината от исканата от подсъдимия сума и да му я даде. Подсъдимият Т. се съгласил да пусне свид. П.А. да си тръгне, но го предупредил, че има познати полицаи и че е направил така, че А. да не може да напусне страната.

Към 21,00 ч. на 5.01.2015 г. свид. В.Р. отново се обадил по телефона на свид. П.А. и той го помолил да дойде до жилището на подс. Т.Т. в кв. „Витоша“ и да го вземе оттам. Около 15 минути след разговора свид. Р. пристигнал със своя автомобил до дома на подс. Т.. След като свид. П.А. се качил в автомобила, управляван от свид. В.Р., последният видял, че А. изглежда зле, като замаян, а едното му око е посинено и много подуто. На въпроси на свид. Весели Р. защо при телефонните разговори между двамата свид. П.А. не е казал, че е пострадал, А. отговорил, че е бил заплашван и че подс. Т.Т. не го е пускал, защото е искал на следващия ден да ходи с него при нотариус да подписва запис на заповед за сумата от 4 000 лв. и едва след като свид. А. обещал, че ще намери от приятел пари, бил освободен.

По предложение на свид. В.Р., той и свид. П.А. отишли в болница „Пирогов“, където А. бил прегледан и му била поставена диагноза Контузия, Охлузване и подкожен хематом в дясната слепоочно-теменна област на главата контузия и подкожен хематом вдясно периорбитално. Свид. П.А. отказал да остане на лечение в болницата.

Междувременно, още преди да бъде взет от дома на подс. Т. от свид. Р., свид. П.А. провел телефонен разговор със свид. К.В. и му бил разказал, че е бил отвлечен от подсъдимия Т.Т. и бил пребит. При този разговор свид. А. попитал свид. В. дали може да пренощува у последния, тъй като не искал майка му да го вижда в състоянието, в което се намира. Тъй като свид. В. отговорил положително, след като със свид. Р. напуснал болница „Пирогов“, свид. А. отишъл до дома на К.В. и останал през нощта там.

След като на 7.01.2015 г. свид. П.А. посетил отделението по „Съдебна медицина” към ВМА, където бил прегледан и му било издадено Съдебномедицинско удостоверение, на 8.01.2015 г. той подал жалба до директора на СДВР срещу действията на подс. Т.Т.. Впоследствие въз основа на тази жалба било образувано настоящето наказателно производство.

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства събрани в хода на съдебното следствие, проведено по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 371, т. 1 от НПК, след даденото от подсъдимия Т.Т. и неговия защитник съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Е.А., Л.Т., К.Н., Т.Р. и К.Б., като бъдат приобщени по реда на чл. 283 от НПК протоколите за разпит на същите свидетели от досъдебното производство, както и да не бъде разпитвана в съдебно заседание вещото лице д-р В.Н., като бъде прочетено и прието заключението на изготвената от нея съдебномедецинска експертиза, приложено по досъдебното производство. Освен от посочените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, приобщени по посочения процесуален ред, съдът изгради възприетата фактическа обстановка и въз основа на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: П.А. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, К.В. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, В.Р. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/; писмените доказателства и протоколи за процесуални действия, приложени по досъдебното производство.

 

Безспорно и еднопосочно от събраните по делото доказателства се установява обвързаността на подс. Т.Т. и свид. П.А. към отношения между двамата, произтичащи от практикуваните от тях хазартни игри, в резултат на които са се натрупали претендирани от подсъдимия Т. към свид. А. парични задължения. Тези обстоятелства се установяват по безпротиворечив начин от показанията на свидетелите П.А., Е.А., К.Н., Л.Т., В.Р. и К.В.. В обстоятелствената част на обвинителния акт е отделено значително място на подробности от тези отношения, които нямат пряко отношение към повдигнатото срещу подс. Т. обвинение, доколкото тези подробности се отнасят за развитието на отношенията между същия подсъдим и свид. П.А. в сравнително дълъг период от време, предшестващ инкриминираните деяния и в детайли, които не са свързани с признаците на тези деяния, обуславящи съставомерността им. Отчитайки това, съдът намери за относима към предмета на делото установяващата се от доказателствата по делото фактическа обстановка по наличието, освен на колегиални отношения между подс. Т.Т. и свид. П.А., и на такива по породени от участието им в хазартни игри претенции от страна на подс. Т. към свид. А., за погасяването на които последният е накарал сестра си свид. Е.А. да изтегли банков кредит, както и че въпреки това, в края на 2014 г. по повод на продължаващи претенции от страна на подсъдимия към него, свид. П.А. е спрял да ходи на работа и да отговаря на позвъняванията на подс. Т.. Обстоятелствата по изтеглянето на кредита от страна на свид. Е.А. и използването на същия за погасяването на задълженията на свид. П.А. към подс. Т.Т. се установят по последователен и еднопосочен  начин от показанията на свидетелите А. и А., които са подкрепени и от приложените на л. 46 и сл. от т. ІІ от досъдебното производство банкови документи. Приетите за установени от съда обстоятелства, че в края на 2014 г. подс. Т.Т. е започнал интензивно да търси свид. П.А. с настояване да му върне претендирана като дължима от хазартни игри сума, което е довело до преустановяване на ходенето на работа от страна на А. и отговаряне на телефонните позвънявания от подсъдимия, се доказват по също така еднопосочен и безпротиворечив начин, освен от показанията на свид. А. и от показанията на свидетелите В.Р. и К.В., както и от приложените на л. 7 и л. 8 от т. ІІ от досъдебното производство графици от „С. Лайф Мюзик” ООД.

 

Наличието на отношения, изразяващи се в отправени в края на 2014 г. финансови претенции от страна на подс. Т.Т. към свид. П.А., чийто интензитет е довел до спиране на ходенето на свид. А. на работа, има косвено доказателствено значение към обстоятелствата, съставляващи основния предмет на установяване по делото – случилото се на 5.01.2015 г. между подсъдимия Т. и свид. П.А.. Именно относно събитията на тази инкриминирана дата, в които са участвали двамата, съдът констатира противоречия в доказателствените източници, които наложиха проверката им чрез внимателен анализ.

 

По делото няма противоречия сред събраните доказателства относно това, че в късните следобедни часове на 5.01.2015 г. свидетелите П.А. и В.Р. са се намирали в автомобила, управляван от свид. Р., като същият автомобил е бил паркиран пред жилището на свид. А., като двамата посочени свидетели са изчаквали идването на техния приятел - свид. К.В.. Тези обстоятелства се установяват по категоричен и безпротиворечив начин пряко от показанията на свидетелите А., Р. и В., така и косвено от показанията на свид. К.Б.. Няма противоречия между показанията на посочените свидетели и относно това, че автомобил, управляван от свид. Б., в който се е намирал и подс. Т.Т. е спрял в близост до автомобила, в който са били свидетелите В.Р. и П.А., след което подсъдимият Т. е отишъл до предната дясна врата на същия автомобил, намираща се до мястото, на което е седял свид. А., като след това двамата – подс. Т.Т. и свид. П.А. са се озовали в автомобила, управляван от свид. Б., с който се придвижили до жилището на подсъдимия.

 

Наличните по делото противоречия сред доказателствата са по какъв начин свид. П.А. е напуснал автомобила, управляван от свид. В.Р., а именно бил ли е принуден да направи това и да се качи с подс. Т.Т. в лекия автомобил, управляван от свид. К.Б. или доброволно е направил това. Относно тези обстоятелства не са налице противоречия между различни доказателствени източници в аспекта на несъответствия между показанията на различни свидетели, а съдът констатира противоречия между показанията на една и съща група свидетели – П.А., В.Р. и К.В., давани в хода на съдебното следствие и показанията, които същите тези свидетели са давали в хода на досъдебното производство, като свидетелите А. и Р. са били разпитвани и пред съдия, освен пред разследващия орган.

 

Съдът констатира противоречия между показанията, дадени при разпита им в съдебно заседание, на свидетелите П.А., В.Р. и К.В. и техните показания от досъдебното производство относно обстоятелството имало ли е физическо съприкосновение между подс. Т.Т. и свид. П.А., след като подсъдимият е отишъл до вратата на лекия автомобил, в който са се намирали свидетелите А. и Р. и я отворил. В хода на разпита му по време на съдебното следствие свид. П.А. демонстрира непоследователност при даването на показания относно това обстоятелство, доколкото първоначално отричаше да е имало каквото и да е физическо въздействие от страна на подсъдимия Т., насочено към изкарването му от автомобила на свид. Р., твърдейки, че сам е слязъл от него и е отишъл до автомобила, управляван от свид. Б., а след прочитане на показанията му от досъдебното производство, дадени при разпит пред съдия по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК заяви, че бил „хванат” от подсъдимия, който си мислел, че свид. А. можел да избяга при придвижването му между двата автомобила. Подобна непоследователност съдът констатира и в дадените от свид. В.Р. показания в хода на съдебното следствие, като първоначално свид. Р. твърдеше, че след като е отворил вратата на автомобила до седалката, на която се е намирал свид. А., подс. Т. само го е хванал за ръка, впоследствие свид. В.Р. добави, че освен хващането е имало и издърпване, с което подсъдимият е изкарал А. от автомобила, а след прочитането на показанията му, дадени на досъдебното производство пред съдия, свид. Р. потвърди, че със „захват” подсъдимият е изкарал свид. А. от автомобила, в който се е намирал. Свид. В.Р. посочи при разпита си в хода на съдебното следствие, че именно поради тези действия на подсъдимия, се е опитал след това да настигне автомобила, в който е бил качен приятеля му П.А.. Още по-голяма непоследователност в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие демонстрира свид. К.В., който първоначално заяви, че приближавайки се към автомобила на свид. В.Р., е видял как от него излиза свид. П.А. и „доброволно” заедно с подс. Т.Т. се качва в другия автомобил. След прочитане на показанията му от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НК, свид. В. не можа по логичен начин да обясни констатираните от съда съществени противоречия с показанията, дадени в съдебното заседание, относно това бил ли е насилствено изкаран от автомобила на свид. Р. свид. П.А. и качен в другия автомобил от страна на подсъдимия Т., в какво се е изразявало хващането с „ключ”, какъвто термин е използвал свид. В. при разпита си по досъдебното производство и защо, описвайки подс. Т., В. го е нарекъл „мъжът, който отвлече П.”. Съдът обсъди, като годен доказателствен източник прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания на свид. К.В., дадени при разпита по досъдебното производство пред разследващ полицай, доколкото същите не са изолирани по смисъла на чл. 281, ал. 8 от НПК – физическо съприкосновение, изразяващо се в хващане от страна на подсъдимия Т. на свид. А., за да бъде издърпан последния от автомобила, в който се е намирал, се сочи като факт и в показанията на свид. В.Р., както и в показанията на свид. П.А., дадени при разпита му пред съдия на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. В този смисъл и като взе предвид, че в показанията си, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия от СГС, свидетелите П.А. и В.Р. по един последователен, логичен и еднопосочен начин сочат, че свид. А. е бил изваден от автомобила, в който се е намирал със свид. Р. с упражнена спрямо него физическа сила от подс. Т., като това въздействие е продължило и за да бъде вкаран в спрелия наблизо автомобил, управляван от свид. Б., съдът отчете и че тези обстоятелства се установяват и от показанията на свид. К.В., дадени пред разследващия орган по досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и кредитира именно тези показания на свид. В., заедно с показанията на свидетелите А. и Р., дадени при разпита им по досъдебното производство пред съдия. Сочените в тези показания обстоятелства за насилствено изкарване на свид. П.А. от автомобила, в който той се е намирал, от страна на подс. Т.Т. и вкарването му в лекия автомобил, управляван от свид. Б., напълно съответстват на предприетите от свид. В.Р. действия по опит да бъде настигнат лекия автомобил „Ситроен ЗХ”, последвани от неколкократните позвънявания на телефона на А., на които последният не е отговарял, а за тези свои действия свид. В.Р. дава логични и последователни показания в хода на съдебното следствие.   

 

Съдът намери за неубедителна, непоследователна и опровергана от останалите по делото доказателства тезата на свид. П.А., според която противоречията между показанията му от досъдебното производство и даваните в хода на съдебното следствие негови показания се дължала на дадени му от полицейски служители указания да дава показания на досъдебното производство, които да имат „по-голяма тежест”. Тази теза е и вътрешнопротиворечива, доколкото след прочитане на показанията на свид. А. от досъдебното производство, както дадените пред съдия,     така и тези от разпита пред водещия разследваните, същият не отрече твърдяните в тях факти по същество, твърдейки същевременно, че думите му са били „пресилени”, че някои от нещата, които е чул, не били казвани от него, но без да обясни защо е подписал протокола от разпит, приобщен по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.

         

По още по-неубедителен начин опита да обясни противоречията между своите показания, дадени в хода на съдебното следствие и показанията му от досъдебното производство свид. К.В.. Той от една страна посочи, че това, което е свидетелствал пред водещия разследването е основано на личните му възприятия от случилото се между подсъдимия Т.Т. и свид. П.А., когато свид. В. е отивал на уговорената среща със свидетелите А. и Р., а в същото време поддържаше и противоречащите на тези показания свои такива от съдебното следствие.

 

Както съдът посочи, след прочитане на показанията на свид.  Р., дадени при разпита му пред съдия по досъдебното производство, същият потвърди соченото в тях обстоятелство, че със „захват” подс. Т.Т. е изкарал свид. П.А. от автомобила, в който се е намирал и го е вкарал в спрелия наблизо автомобил на свид. Класимир Б., което също е основание съдът да кредитира показанията на свидетелите А., Р. и В. от досъдебното производство, части от които бяха приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 и чл. 281, ал. 1 от НПК относно упражнената от подсъдимия Т. сила по отношение на свид. А. при изваждането му от автомобила на свид. Р. и вкарването му в автомобила на свид. Б..

 

Съдът констатира противоречия между показанията на свид. П.А., дадени в хода на съдебното следствие и показанията му от досъдебното производство и относно поведението на подс. Т.Т. спрямо него по време на придвижването им с лекия автомобил, управляван от свид. К.Б. до жилището на подсъдимия, намиращо се в кв. „Витоша“ в гр. С.. Тези противоречия се отнасяха до въпросите колко и какви удари е нанесъл подсъдимия Т. на свид. А. по време на това пътуване, имало ли е закани от страна на подсъдимия и какви, както и какво свое намерение е демонстрирал подс. Т.. След прочитане по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК на показанията на свид. П.А., дадени при разпита му по досъдебното производство пред съдия, той потвърди, че са били няколко /четири или пет/ нанесените му от подс. Т. удари по време на придвижването на автомобила до жилището на подсъдимия, че докато е нанасял тези удари, подсъдимият е заплашвал свид. А. със свои познати в полицията и че е по-добре да му бъде върната претендираната сума от 4 000 лв., формирана като задължения по играния между двамата хазарат. Фактът и съдържанието на отправяните от подс. Т.Т. към свид. П.А. заплахи по време на пътуването им в управлявания от свид. К.Б. автомобил се установява и от прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания на същия свидетел, дадени при разпита му по досъдебното производство пред разследващия орган. Съдът намира за нелогично и неубедително твърдението на свид. А., че по съвет на полицейските служители били „пресилени” думите му от проведените два разпита по досъдебното производство, доколкото свидетелят не можа конкретно да посочи кое от заявените от него обстоятелства при тези разпити не съответства на действително случилите се събития и какъв е бил интересът на полицейските служители да „пресилват” показанията му. Сочените в приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания на свид. П.А. обстоятелства за упражнено спрямо него насилие от страна на подс. Т.Т. в лекия автомобил на свид. К.Б., за да бъде накаран А. да заплати претендирана от подсъдимия сума – задължения, натрупани от хазартни игри, намират своето потвърждение и в показанията на свидетелите В.Р. и К.В. за споделеното пред тях от П.А. впоследствие.

 

По последователен и непротиворечив начин от показанията на свид. П.А. се установи, че той не е имал физическа възможност да напусне автомобила, управляван от свид. К.Б. при придвижването му да жилището на подсъдимия Т.Т., тъй като последният се е намирал от едната му страна на задната седалка на същия автомобил, а от другата страна е имало  кутия от стиропор, която е препятствала достъпа до намиращата се от същата страна задна врата на автомобила.

Относно обстоятелствата по престоя на свид. П.А. в жилището на подс. Т.Т., след пристигането им там с управлявания от свид. К.Б. автомобил по делото са налице два доказателствени източника от характера на преките такива – от една страна показанията на свид. А., а от друга – показанията на свид. К.Н..  Между тях няма противоречия затова, че в жилището си подс. Т.Т. не е упражнявал насилие спрямо свид. П.А., че същите са говорили за сума от 4 000 лв., която подсъдимият е претендирал да му бъде платена от подсъдимия и че след проведени телефонни разговори свид. А. си е тръгнал. Съдът не кредитира показанията на свид. К.Н. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 372, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК, според които нито при пристигането, нито при напускането на жилището на подс. Т. свид. П.А. е бил с видими следи от насилие по лицето си. Тези показания се опровергават както от показанията на самия А., така и от показанията на свидетелите В.Р. и К.В., всеки един от които е видял същата вечер свид. П.А.. Наличието на видими увреждания по лицето на свид. П.А. вечерта на инкриминираната дата се установява по обективен начин и от съдържанието на приложеното на л. 9, т. 1 от д. п. медицинско направление, приложеното на л. 7 и 8 от т. 1 от д. п. съдебно-медицинско удостоверение, както и от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, приложена на л. 43 – 44, т. ІІ от д. п. В този смисъл и съдът намира, че както показанията на свид. П.А., така и посочените други доказателства установяват по категоричен начин, че при придвижването с автомобила, управляван от свид. К.Б. до дома на подсъдимия Т.Т., последният е нанасял удари в главата и лицето на свид. А..

 

Обстоятелствата за напускането на жилището на подс. Т.Т. от страна на свид. П.А., след даденото от него обещание, че ще намери пари и на следващия ден ще заплати половината от исканата от подсъдимия сума от 4 000 лв., за прибирането на свид. А. от кв. „Витоша” от свид. В.Р. и посещението на болница „Пирогов”, както и за пренощуването на А. същата нощ в дома на свид. К.В. се установяват по еднопосочен, логичен и непротиворечив начин от показанията на свидетелите А., Р. и В., от посочените по-горе медицинско направление и съдебно-медицинско удостоверение, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, приложено по досъдебното производство.

 

От правна страна:

-      По обвинението срещу подс. Т.Т. за извършено престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК.

 

            При установените по делото факти съдът намери, че на 5.01.2015 г., около 17,00 ч., в гр. С., кв. „*****”, ул. „*****”, пред № 1, вх. Б, подс. Т.Т. е отвлякъл свид. П.А., като го издърпал с ръце от автомобил „Форд Фиеста” с ДК № ******, спрян пред посочения адрес и го избутал в лек автомобил „Ситроен ЗХ” с ДК № *****, управляван от К.Б.Б., с който автомобил свид. А. бил закаран до жилището на подсъдимия Т.,***3.

 

           От обективна страна отвличането се изразява в заставянето на друго лице принудително, противно на волята му, да бъде отведено на друго място, различно от това, на което лицето се намира. Както съдът прие за установено, свид. П.А. противно на волята му е бил заставен от подс. Т.Т., чрез употреба на физическа сила от негова страна, да напусне лекия автомобил на свид. В.Р. и да се качи в лекия автомобил, управляван от свид. К.Б.. Чрез така употребената от подсъдимия Т.Т. сила по издърпване на свид. П.А. от лекия автомобил на свид. Р. и вкарването на А. в управлявания от свид. Б. лек автомобил „Ситроен ЗХ” е станало възможно осъщественото против волята на А. засягане на правото му на лична свобода и свободно придвижване. По този начин противно на волята на свид. П.А. е било променено мястото на неговото свободно местопребиваване, с което и от обективна страна е осъществен състава на престъплението отвличане по смисъла на чл. 142, ал. 1 от НК.

 

От субективна страна подс. Т.Т. съзнателно е извършил действията по употреба на сила по отношение на свид. П.А., с които направил възможно засягането на правото му на свободно придвижване. Установените по делото обстоятелства, че по този начин подс. Т. е искал да застави свид. А. да се съгласи да заплати претендирана от подсъдимия сума от 4 000 лв. по еднозначен начин установяват и целенасоченото извършване от страна на подсъдимия на действията по отвличане на П.А., поради което и престъплението по чл. 142, ал. 1 от НК се явява извършено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.

 

-   По обвинението срещу подс. Т.Т. за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК.

 

Съгласно обвинителния акт, такова престъпление подс. Т. е извършил чрез действията си по упражняване на принуда, чрез употребена сила, спрямо свид. П.А., за да бъде накаран същия да извърши нещо против волята му – да остане седнал на задната седалка на лек автомобил „Ситроен ЗХ” с ДК № *****, управляван от К.Б.Б., до пристигането на автомобила пред адрес гр. С., ул. „Иван Радоев” № 34, вх. А, ет. 5, ап. 13, обитаван от Т.Т.. Съдът намира, че макар и по делото да беше установено, че подсъдимият е упражнил сила по отношение на свид. П.А. по време на придвижването на двамата с управлявания от свид. Б. лек автомобил до жилището на подс. Т., чрез нанасяне на удари по главата и лицето на А., то тези действия на подсъдимия нямат самостоятелно значение по извършване на престъпление по чл. 143, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК.

 

На първо място, така упражнената от подс. Т.Т. спрямо свид. П.А. сила се явява част от действията по насилствено засягане на правото на последния на свободно придвижване, т. е. действия, с които е осъществено отвличането на А., за което е повдигнато другото обвинение със същия обвинителен акт. Нанесените от подс. Т. удари в лицето и главата на свид. А. по време на придвижването им с управлявания от свид. К.Б. лек автомобил „Ситроен ЗХ” до жилището на подсъдимия се явяват част от принудата, която подс. Т.Т. е започнал да упражнява по отношение на П.А. още с изкарването му от автомобила на свид. Р. и след това вкарването на А. в автомобила на Б..

 

Упражнената от подс. Т.Т. сила по отношение на свид. П.А. по време на придвижването им до жилището на подсъдимия с управлявания от свид. К.Б. лек автомобил не е била подчинена и на намерението на подсъдимия да застави свид. А. да не напуска автомобила. Тази сила, както и отправените от подсъдимия закани, освен че са се явявали част от действията по отвличане на свид. П.А., са били употребени за да се съгласи същият да заплати на подс. Т.Т. исканата от него сума от 4 000 лв. Това беше установено по категоричен начин по делото, доколкото в показанията си свид. П.А. еднозначно и последователно сочи, че ударите, нанесени му от подсъдимия в лекия автомобил „Ситроен ЗХ” са съпътствали именно въпросите на подсъдимия кога свид. А. ще се издължи, както и заканите, че ако това не бъде сторена, подс. Т. ще използва връзките си с полицейски служители.

 

Не на последно място, действията на подс. Т.Т. по нанасяне на удари в лицето и главата на свид. П.А. в лекия автомобил, управляван от свид. К.Б., както и отправените закани, нямат характера на осъществяване от обективна страна на вмененото на подсъдимия престъпление по чл. 143, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК и доколкото не същите действия са се явявали средство да бъде накаран свид. А. да претърпи нещо, противно на волята му – както се твърди в обвинението, да остане седнал на задната седалка на лекия автомобил на свид. Б. до придвижването на същия до жилището на подсъдимия. По делото беше установено, че свид. А. не е имал физическата възможност да напусне посочения лек автомобил, но това не се е дължало на упражнената спрямо него принуда от страна на подсъдимия, а поради факта, че същият подсъдим е седял от едната страна на А., а от другата страна е била поставена кутия от стиропор. Именно с оглед на тези обстоятелства намиращият се по средата на задната седалка на автомобила свид. П.А. не е имал достъп до задните врати на същия автомобил. По делото също така беше установено, че след като насилствено е бил вкаран от подсъдимия Т. в управлявания от свид. Б. лек автомобил, свид. П.А. не е демонстрирал намерение да напусне същия автомобил, доколкото е възприемал оказваната му принуда като насочена към отвличането му. В този смисъл и не може да се счита, че е била налице самостоятелно упражнена принуда от страна на подсъдимия, насочена към заставяне на свид. А. да остане седнал на задната седалка на лекия автомобил „Ситроен ЗХ” по време на придвижването на същия до  жилището на подс. Т.Т..

 

По изложените съображения съдът счете, че следва подс. Т.Т. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК.

 

По наказанието:

 

За престъплението по чл. 142, ал. 1 от НК, за което съдът намери, че подс. Т.Т. следва да бъде признат за виновен, е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години.

 

Като смекчаващи отговорността на подс. Т. обстоятелства съдът счита чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни и младата му възраст. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита користните подбуди за извършване на престъплението, доколкото същото се е явявало средство, според подсъдимия, да бъде заставен свид. П.А. да заплати претендираното от подс. Т. задължение от хазарт, който двамата са играли. Същевременно съдът отчита и поведението на свид. А. по укриване, включително и преустановяването на ходенето на работа, неотговарянето на обажданията на подсъдимия, което също е препятствало уреждането на финансовите отношения между двамата. При така отчетените смекчаващи обстоятелства, които нито са многобройни, нито са от изключителен характер, съдът намира, че следва наказанието на подсъдимия Т.Т. да бъде определено по реда на чл. 54 от НК. Съобразявайки установените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и особеностите на отчетеното отегчаващо такова, съдът намери за справедливо наказание в предвидения в закона минимум, а именно три години лишаване от свобода.

 

Налице са основанията за приложение на чл. 66 от НК, както предвид размера на наложеното наказание лишаване от свобода и чистото съдебно минало на подс. Т.Т., така и с оглед възможността целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече необходимата лична превенция да бъдат постигнати спрямо подсъдимия и чрез условното му осъждане. Нито характеристиките на конкретното престъпление, нито личността на подсъдимия Т. обуславят извод, че само ефективното изтърпяване на наказанието би способствало за изпълнение на тези цели. С оглед на това съдът отложи изтърпяването на наказанието за срок от пет години, при наличните по делото смекчаващи и отегчаващо обстоятелства.

 

С оглед изхода на делото следва подс. Т.Т. да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НК.  

 

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

СЪДИЯ в СГС: