Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4984
27.12.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІ граждански състав, в публично заседание на пети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 9193 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от Н.Т.Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Г.К.,
с адрес ***, офис А8 против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Люлин“, ж.к. Люлин – 10,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, с която е предявен отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК
за признаване за установено
спрямо ответника, че ищецът не дължи следните суми, за които е издаден
изпълнителен по ч.гр.д. № 16290/2012 г. по описа на ІV бр. състав, издаден в
полза на „Банка Пиреос България“ АД, а именно:
главница в размер на 4224,78 лева по договор № **********за издаване и
обслужване на международна кредитна карта, сключен на 30.11.2006 г., законна
лихва върху главницата в размер на 2761,14 лева за периода от 15.10.2012 г. до
22.03.2019 г., сумата от 5027,86 лева, представляваща договорна лихва за
периода 19.02.2010 г. до 08.10.2012 г. и сумата от 1460,63 лева съставляваща
такси за периода от 19.02.2010 г. до 08.10.2012 г., както и присъдените в
заповедното производство разноски в размер на 264,27 лева, поради погасяването
им по давност.
В исковата молба се твърди,че между наследодателя на
ищеца – Т.Н. Ч. и „Банка Пиреос България“ АД бил
сключен договор за издаване на международна кредитна карта от 30.11.2006 г.
Впоследствие банката инициирала ч.гр.д. № 16290/2012 г. по описа на ПдРС, по което бил издаден цитирания по-горе изпълнителен
лист, който послужил за образуването на изп. д. №
***/*** г. по описа на ЧСИ **** ****. На **** г. наследодателя на ищеца
починал. Твърди се, че по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на
01.03.2018 г. било образувано изп. дело № ***/*** г. по
описа на ЧСИ *** ****първоначално срещу починалия длъжник, а в последствие – на
10.04.2019 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение, като по молба на
ответника бил конституиран като длъжник.
Ищецът твърди, че не дължи на ответното дружество
сумите по изпълнителния лист, още повече, че изп.
дело е образувано по молба на друго дружество, а ответника се легитимира като взискател въз основа на договор за цесия. Отделно от това
се твърди, че към момента на налагане на възбрана по цитираното изпълнително
дело – 27.03.2019 г. вземанията са погасени по давност. Твърди, че не би могло
да се разграничи дали главницата от 4224,78 лева е единна, т.е. дали е станала
изискуема наведнъж или съставлява сбор от вземания, но давността била изтекла
към момента на конституирането на ищеца като длъжник или връчването на ПДИ. Липсвали
обстоятелства, водещи до прекъсване на давността спрямо наследодателя или
ищеца. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В о.с.з., проведено на 10.10.2019
г., съдът е допълнил доклада с направените от пълномощника на ищеца адв. К. конкретизации на фактическите твърдения, в следния
смисъл: с молба от 11.03.2018 г., на която се позовава ответника, е поискано
образуване на изпълнително дело и налагане на запор на банкова сметка *** Ч. –
наследодател на ищеца, но когато изпълнителното действие не е осъществено, в
случая и обективно невъзможно, то същото не прекъсва погасителната давност;
доколкото наследодателят на ищеца е починал през 2015 г., то тази молба няма
никакво валидно действие, а образуваното изпълнително дело е срещу
несъществуващ субект, срещу починало лице, в който случай, съдебният
изпълнител, след като е констатирал, че Т.Ч. е починал, би следвало да прекрати
изпълнителното дело, защото воденето му срещу починал длъжник е недопустимо;
доколкото искането за връчване на уведомление за извършената цесия е направено
от ответника на 27.02.2019 г., то погасителната давност не е била прекъсната
пред 19.03.2018 г., когато е поискано конституирането на ищеца като страна в
изпълнителното производство и изпълнението е насочено срещу него, като е
наложен и запор върху банковите му сметки; преди 25.04.2018 г., когато като
страна в изпълнителното дело е конституиран ищецът, е невъзможно да се приеме,
че взискателят е предприел валидно изпълнително
действие срещу длъжника.
В законоустановения срок по
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с който се взема становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди се, че сключения договор за цесия между „Банка Пиреос България АД“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
е валиден, доколкото ищецът не бил страна по посочения договор, поради което не
и не може да оспорва постигнатите договорености между страните. Твърди се, че
по изп. д № *** от ****г. на ЧСИ *** ****били
приложили Договора за цесия от 14.06.2016 г, Приложение 1, Потвърждение за цедирането на задълженията, както и уведомление за
извършена цесия. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност
излага съображения, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр. д. № 16290/2012 г. на ПдРС, не било подадено
възражение, поради което същата влязла в законна сила на 11.03.2013 г. Твърди
се, че заповедта за изпълнение имала установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Установеното със заповедта за изпълнение не подлежало на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, очертани в чл. 423 ГПК. От 11.03.2013 г.
– влизане в сила на заповедта за изпълнение започвал да тече нов давностен срок, който е 5 години и изтичал на 11.03.2018 г.
На 01.03.2018 г. с изпълнителния лист и влязлата в сила на 11.03.2013 г. ЗНИ по
ч.гр.д. № 16290/2012 г. на ПдРС било образувано второ
изпълнително дело № *** от ****г. на ЧСИ **** ****, като с молбата било
направено и искане за опис на движимо имущество. По изложените съображения моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В случай, че ищецът претендира
разноски за адвокатско възнаграждение над минималния размер, прави възражение
за прекомерност, като счита, че делото не се ползва от голяма фактическа и
правна сложност.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното по делото заверено копие на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 10167
от 16.10.2012 г., постановена по ч. гр. д. № 16290/2012 г. по описа на ПдРС, ІV брачен състав, се установява, че съдът е
разпоредил длъжникът Т.Н. Ч., ЕГН ********** да заплати на кредитора „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********, сумата от 4224,78 лева
– главница, дължима по Договор № **********за издаване и обслужване на международна кредитна карта,
сключен на 30.11.2006 г. и декларация за
увеличение на лимит от 18.07.2008 г. както и
сумата от 5027,86 лева -
договорна лихва за периода от 19.02.2010 г. до 08.10.2012 г., сумата от 1460,63
лева - такса за периода от 19.02.2010 г.
до 08.10.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
15.10.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 214,27 лева - държавна
такса за образуване на производството,
както и сумата от 50 лева - адвокатско
възнаграждение. Въз основа на Заповед за изпълнение № 10167 от
16.10.2012 г., е издаден изпълнителен лист срещу длъжника от същата дата –
16.10.2012 г.
Със съобщение, постъпило по делото на 24.10.2019 г.,
ЧСИ **** ****, рег. № ***, с район на действие Софийски градски съд, уведомява
съда, че по изп. дело № ***/*** г. е била връчена покана
за доброволно изпълнение с изх. № ****/19.02.2013 г. до Т.Н. Ч., ЕГН **********
/починал/, ведно с приложени към същата копие на Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК от 16.10.2012 г. и изпълнителен лист от 16.10.2012
г., издадени по ч. гр. д. № 16290/2012 г. по описа на ПдРС,
ІV брачен. Съдебният изпълнител е посочил, че документите са получени от
майката на лицето на 25.02.2013 г. Към съобщението, изпратено до съда са
приложени заверени копия на ПДИ и Постановление от 28.02.2018 г., с което
съдебния изпълнител, е прекратил изпълнително дело № ***/*** г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
От постъпилото по делото копие на изпълнително дело №
***/*** г. по описа на ЧСИ **** ****, рег. № ***, с район на действие Окръжен
съд – Пловдив, се установява, че същото е образувано въз основа на
горепосочените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
16.10.2012 г., по молба от 01.03.2018 г., подадена от ответника. С разпореждане
от 01.03.2018 г., на основание чл. 429 ГПК съдебният изпълнител е конституирал
„АСВ“ ЕАД като взискател по изпълнителното дело и е
разпоредил да се изпрати уведомление по чл. 99 ЗЗД до длъжника. След извършена
от съдебния изпълнител справка в НБД Население на 06.03.2018 г., на основание
чл. 432, т. 3 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК
изпълнителното производство по изп. д. № ***/*** г. е
било спряно до конституиране на наследниците на починалия длъжник. На
27.04.2018 г. по делото е постъпило удостоверение за наследниците на длъжника Т.Н.
Ч., като с разпореждане на съдебния изпълнител на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК като длъжник по изпълнителното дело е конституиран Н.Т.Ч. – ищец по
настоящото дело. Със същото разпореждане, съдебния изпълнител е разпоредил
извършването на редица справки за имущественото състояние на ищеца, както и
изпращането на ПДИ с уведомление за конституирането му като длъжник. С
разпореждане от 15.06.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД /запорното
съобщение е връчено на банката на 19.06.2018 г./ и „Юробанк
България“ АД /запорното съобщение е връчено на
банката на 19.06.2018 г./. С молба от 11.01.2019 г. ответното дружество е
поискало от съдебния изпълнител да се извършат справки за банковите сметки на
наследниците на длъжника Т.Ч., както и налагането на запор върху тях и
извършването на справка в НОИ за работодател и налагане на запор върху
получаваното трудово възнаграждение. С молба от 16.01.2019 г. „АСВ“ ЕАД е
поискало да се извърши справка ИКАР и възбрана върху недвижими имоти,
собственост на длъжника. С молба от 27.02.2019 г. на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, в качеството си на кредитор „АСВ“ ЕАД е възложило на ЧСИ *** ****по изп. д. № ***/*** г. връчването на Уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания /цесия/ на Н.Ч.. Към молбата е приложено
Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземането /цесия/ и пълномощно,
с което „Банка Пиреос България“ АД е упълномощило на
„АСВ“ АД от името на банката да уведоми всички длъжници
по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредит, които дружеството е цедирало, съгласно
Договор за прехвърляне на вземания от 14.01.2016 г. Макар и в кориците на
приложеното изпълнително дело, да не се открива изрично разпореждане на
съдебния изпълнител, на Първа инвестиционна банка АД е изпратено на 22.03.2019
г. запорно съобщение, с което е наложен запор върху
банковата сметка на длъжника Н.Ч.. Запорното
съобщение е получено от банката на 27.03.2019 г. Установява се, че на
22.03.2019 г., е изпратено и искане за вписване на възбрана до Служба по
вписванията – гр. Велинград, получено на 28.03.2019 г. /вписването на възбрана
върху 3/24 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор №
10450.502.1321, е извършено на 28.03.2019 г. – л. 160/. Искане за вписване на
възбрана на 22.03.2019 г., е изпратено и до Служба по вписванията – Пловдив,
получено на 27.03.2019 г. /вписването на възбрана върху самостоятелен обект с
идентификатор 56784.523.3175.1.67, е извършено на 27.03.2019 г. – л. 161/. С
писмо от 04.04.2019 г. „Първа инвестиционна банка“, е
уведомила частния съдебен изпълнител, че сметката, която Н.Ч. поддържа в ПИБ АД
е открита в съответствие с чл. 39, ал. 1 от Закона за адвокатурата, като е
посочено, че в съответствие с чл. 39, ал. 1 от ЗА, сумите по клиентската сметка
не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество и не
подлежат на запориране. С писмо с изх. № 16174 от
22.03.2019 г. е изпратено уведомление за извършена цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на Н.Ч., връчено на 10.04.2019 г., като на същата дата е връчена и поканата
за доброволно изпълнение.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Ищецът е предявил иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, като
иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили
обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно погасяването
на вземанията поради изтекла погасителна давност. С отрицателните установителни искове за недължимост
на суми по изпълнителните листове се цели установяване несъществуването на изпълняемото право. Предвид изложеното и доколкото ищецът се
позовава на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, предявеният иск се явява допустим и като
такъв следва да бъде разгледан по същество.
По делото няма спор, а се установява и от приетите
писмени доказателства, че срещу наследодателя на ищеца Т.Н. Ч., ЕГН **********
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК № 10167 от 16.10.2012 г., постановена по ч. гр. д. № 16290/2012
г. по описа на ПдРС, ІV брачен състав, по силата на
която е разпоредено длъжникът Т.Н. Ч., да заплати на
кредитора „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********,
сумата от 4224,78 лева – главница, дължима по Договор № **********за издаване
и обслужване на международна кредитна
карта, сключен на 30.11.2006 г. и декларация за
увеличение на лимит от 18.07.2008 г., сумата от 5027,86 лева - договорна
лихва за периода от 19.02.2010 г. до 08.10.2012 г., сумата от 1460,63 лева -
такса за периода от 19.02.2010 г. до
08.10.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.10.2012
г. до окончателното изплащане, сумата от 214,27 лева - държавна такса за образуване на производството, както и сумата
от 50 лева - адвокатско възнаграждение.
Въз основа на така издадената Заповед за изпълнение е издаден и изпълнителен
лист от 16.10.2012 г.
Ищецът е навел възражение за изтекла погасителна
давност.
Предвид
обстоятелството, че вземанията произтичат от договор за кредит е
приложима разпоредбата на чл. 110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност
за главницата.
При преценката дали е изтекъл давностният
срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да
прекъснат течението на срока. В
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагането на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ,
назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по
отношение на длъжника изпълнителни действия.
По делото няма спор, че на наследодателя на ищеца на
25.02.2013 г. по изп. д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ
**** ****, рег. № ***, с район на действие Софийски градски съд, е връчена
покана за доброволно изпълнение, ведно с копие от изпълнителен лист и заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 16.10.2012 г. по ч. гр. д. №
16290/2012 г. Страните не твърдят, а и не се доказва срещу заповедта за
незабавно изпълнение да е било подадено възражение в законоустановения
двуседмичен срок. Ето защо съдът намира, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила на 12.03.2013 г., от която дата е започнала да тече и погасителната
давност. Установи се, че с постановление от 28.02.2018 г. по изп. д. № ***/*** г. изпълнителното производство по делото
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК /постъпила от взискателя молба с вх. № 12565/26.02.2018 г. за
прекратяване на изпълнителното дело/. В мотивите на постановлението, съдебният
изпълнител е посочил, като страни по делото: взискател
– „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК *********, като частен
правоприемник на първоначалния взискател по делото
„Банка Пиреос“ АД, въз основа на сключен договор за
цесия от 14.01.2016 г. и длъжник – Т.Н. Ч. – починал, ЕГН **********. При лежаща върху ответника доказателствена тежест, същият не установи да са извършвани
изпълнителни действия, които да спират или прекъсват погасителната давност.
Напротив, след връчването на поканата за доброволно изпълнение по изп. д. № ***/*** г. не се установи да са извършвани
никакви изпълнителни действия водещи до спиране или прекъсване на давността.
Следва да се посочи и, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
С диспозитива на т. 10 от цитираното ТР е прието, че, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
И тъй като след образуване на изпълнителното дело,
както от взискателя, така и от съдебния изпълнител,
не се доказа да са предприети действия по изпълнението, то към 12.03.2015 г., изпълнителното
производство е прекратено ex lege. Извършването на
каквито и да били последващи действия от съдебния
изпълнител след тази дата, не могат да породят правни последици, тъй като
същите не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство.
Между страните няма спор, а и от приложените по делото доказателства се
установи, че длъжникът по изп. д. № ***/*** г. – Т.Н.
Ч., е починал на *** г., като това обстоятелство, изрично е посочено в
Постановлението от 28.02.2018 г. за прекратяване на посоченото изпълнително
дело.
От приложеното изп. д. № ***/*** г. по описа
на ЧСИ **** ****, рег. № *** с район на действие Окръжен съд – Пловдив, се
установи, че същото е образувано по молба на ответното дружество от 01.03.2018
г. срещу Т.Ч., починал на *** г., като съдът намира, че образуването на това
изпълнително дело, е недопустимо, като заведено срещу процесуално неправосубектно лице. В този смисъл съгласно приетото в ТР
№ 1/2017 от 09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалната
правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото
на иск. Производството, при което посоченият в исковата молба ответник, в
настоящия случай в молбата за образуване на изпълнителното дело, длъжник, е
починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване,
поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно
процесуално правоотношение. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е
посочено, че смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен
субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по
материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната
правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни
лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство.
Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да
бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това,
предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало,
изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение.
Заведеното производство е недопустимо и подлежи на прекратяване, като в този
случай не се касае до нередовност на молбата по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл.
128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК, а до липса на
първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя
и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на
правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство
предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече
учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално
правоотношение не е възникнало, то не може и да бъде „продължено“ при условията
на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че
посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно
основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на
гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия
правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на
неговите правоприемници. И доколкото изпълнителното
производство представлява на общо основание съдебно производство, за него са
приложими общите правила на ГПК, поради което и посоченото разрешение с тълкувателното
решение е приложимо и към него. По делото не се твърди, нито се доказва
ответното дружество да е искало с образуването на изп.
д. № ***/*** г., продължаване на изп. д. № ***/***
г., за да може евентуално да се поиска конституирането на наследниците на
починалия длъжник, напротив освен, че същото както се посочи по-горе е перемирано още на 12.03.2015 г., за което не е бил нужен
нарочен акт на съдебния изпълнител за прекратяване на производството, то и на
26.02.2018 г., ответното дружество, незнайно кога и по какъв начин,
конституирано като взискател по изп.
д. № ***/*** г., е поискало прекратяване на същото на основание чл. 433, ал. 1,
т. 2 ГПК. Освен това, макар да е без правно значение, съгласно посоченото в
мотивите на ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
в постановлението изрично е посочено от съдебния изпълнител, че длъжникът Т.Ч.
е починал, поради което взискателят – ответник по
настоящото дело, е следвало да знае, че предявяването на ново изпълнително дело
срещу този длъжник, е недопустимо.
Следователно, с оглед на гореизложеното и доколкото изп.
д. № № ***/*** г. по описа на ЧСИ **** ****, рег. № *** с район на действие
Окръжен съд – Пловдив, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална
липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално
правоотношение, то и всички извършени по това изпълнително дело действия от
частния съдебен изпълнител, включително конституиране на ищеца като длъжник,
връчването на покана за доброволно изпълнение, налагането на запори и възбрани
и др., са незаконосъобразни и без никакво правно значение. В посочения смисъл и
връчването на уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/, е
нередовно, като не може да се приеме, че на ищеца му е надлежно съобщено извършеното
прехвърляне на вземането по договор за цесия от 14.01.2016 г., сключен между
„АСВ“ АД и „Банка Пиреос“ АД. Такова уведомление не
може да се приеме да е извършено и в хода на настоящото производство, доколкото
към отговора на исковата молба не е приложено конкретно адресирано до ищеца
уведомление. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното
производство процесното уведомление, следва изводът,
че извършената цесия все още не е произвела спрямо ищеца своето действие по
смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В диспозитива на т. 10 от цитираното Тълкувателно решение №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330,
ал. 1, б. „д” ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
По делото при
лежаща върху ответника доказателствена тежест не се
установи по изп. д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ ****
****, рег. № ***, с район на действие Софийски градски съд, да са предприемани
изпълнителни действия водещи до прекъсване на давността. И тъй като след
образуване на изпълнителното дело, както от взискателя,
така и от съдебния изпълнител не се доказа да са предприети действия по
изпълнението, то към 12.03.2015 г.,
изпълнителното производство е прекратено ex lege. Извършването на
каквито и да били последващи действия от съдебния
изпълнител, не могат да породят правни последици, тъй като същите не почиват на
съществуващо и валидно изпълнително производство. Както
се посочи, по-горе изп. д. № ***/*** г. по описа на
ЧСИ *** ****рег. № *** с район на действие Окръжен съд – Пловдив, е изначално
недопустимо, следователно и всички извършени по него действия не са породили
правни последици, тъй като и те не почиват на съществуващо и валидно
изпълнително производство. Освен изложеното, като се има предвид, че общият
петгодишен срок за погасяване на вземането на ответника по давност започва да
тече от последното валидно изпълнително действие, в случая от влизане в сила на
заповедта за незабавно изпълнение, а именно от 12.03.2013 г., то същият е изтекъл на 12.03.2018 г., към която дата не са предприети валидни
изпълнителни действия водещи до прекъсване на погасителната давност.
Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане
са се погасили и произтичащите от него акцесорни
вземания по изпълнителния титул.
Поради гореизложеното съдът намира, че спорното вземане е погасено по
давност, с оглед на което предявеният иск за неговата недължимост
е основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора на ищеца се дължат разноски съобразно
чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил съответно искане, касаещо сумата от 549,55 лева – платена държавна такса за
образуване на делото /представляваща 4% от заявената сума от общо 13738,68 лева/,
5 лева – държавна такса за издаване на обезпечителна заповед и адвокатско
възнаграждение в размер на 925 лева.
Съгласно чл.
38, ал. 1, т. 3, предл. последно от ЗАдв., на които се позовава пълномощникът на ищеца,
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на друг юрист.
В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно.
Съгласно чл. 38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение. Този размер – съобразно цената на иска
и чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ възлиза на сумата от 942,16 лева, предвид диспозитивното начало в гражданския процес на адв. К. ще се присъди претендирания
размер, а именно сумата от 925 лева, която сума ответникът ще следва да заплати
лично на пълномощника – адв. Г.Я.К.. В този смисъл,
възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда
възнаграждение в под минималния размер. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от общо 554,55 лева – държавна такса.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Т.Ч., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Г.К., с адрес ***, ***, НЕ
ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Люлин“, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 4224,78 лева – главница,
дължима по Договор № **********за издаване и обслужване на международна
кредитна карта, сключен на 30.11.2006 г. и декларация за увеличение на лимит от 18.07.2008 г., законна
лихва върху главницата в размер на 2761,14 лева за периода от 15.10.2012 г. до
22.03.2019 г., сумата от 5027,86 лева, представляваща договорна лихва за
периода 19.02.2010 г. до 08.10.2012 г. и сумата от 1460,63 лева съставляваща
такси за периода от 19.02.2010 г. до 08.10.2012 г., както и сумата от 264,27
лева – разноски в заповедното производство, за които суми срещу наследодателя
на ищеца – Т.Н. Ч., ЕГН **********, е издадена заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 10167/16.10.2012
г. и изпълнителен лист от 16.10.2012 г. по ч. гр. д. № 16290/2012 г. по описа
на ПдРС, ІV брачен състав, в полза на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********, което вземане е
придобито с договор за цесия от 14.01.2016 г. от „Агенция за събиране на
вземания“ АД, чийто правоприемник е ответника, за чието събиране е образувано изп. д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ *** ****рег. № *** с
район на действие Окръжен съд – Пловдив,
поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Люлин“,
ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
– сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г.Я.К.,
ЕГН **********,***, със служебен адрес: *****, СУМАТА от 925
лева /деветстотин двадесет и пет лева/ – представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на ищеца Н.Т.Ч., ЕГН ********** в производството по настоящото гр.
д. № 9193/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ІІ гр. с.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Люлин“, ж.к. Люлин – 10,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Г.К., с адрес ***, ***, СУМАТА от общо 554,55
лева /петстотин петдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/ –
представляваща разноски за държавна такса по настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД