№ 2763
гр. София, 21.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110164032 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Б. П. Ж. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците.
И двете страни са направили искане съдът да задължи насрещната да представи
договор за паричен заем № ...... и договор за поръчителство № ....... Съдът като
съобрази, че ищцата излага твърдения, че не разполага със същия, докато ответниците
не са направили такова изявление, счита искането от ищцовата страна за задължаване
на ответниците да представят процесните договори, както и допълнително посочените
в исканията документи: справка от счетоводството за извършени плащания,
погасителен план, СЕФ, справка за погасени вноски по кредита. Искането е относимо,
допустимо и необходимо за разрешаване на процесния правен спор, поради което
следва да бъде уважено.
Ищцата е направила искане за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза. С оглед характера на предявените искове – установителни, а не
осъдителни, искането не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК и следва да
бъде отхвърлено. Размерът на погасените вноски по оспорените договори не е част от
предмета на доказване по делото.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД в едноседмичен
срок от съобщението да представи, с препис за насрещната страна, договор за паричен
заем № ....... г. ведно с погасителен план към него, СЕФ, справка за всички извършени
плащания по процесния договор, като му УКАЗВА, че непредставянето на документа
може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД в
1
едноседмичен срок от съобщението да представи договор за предоставяне на
поръчителство ....... г. и справка от счетоводството си за всички извършени плащания
по процесния договор, като му УКАЗВА, че непредставянето на документа може да се
преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ищцата искане за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.03.2023 г.
от 10:30 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ищцата се
връчи и препис от отговорите на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане установителни искове против ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № ....... г. поради
противоречието му със закона. В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 4 от договора поради
накърняване на добрите нрави.
Предявени за разглеждане са и установителни искове против ответника
„Файненшъл България“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на
поръчителство ....... г. поради противоречието му със закона и на осн. чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави.
Ищцата Б. П. Ж. твърди, че на 29.08.2022 г. сключила с ответното дружество „Изи
Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № ....... По силата на договора й била
предоставена сумата от 3500,00 лева при годишен лихвен процент от 49,02 % и
годишен процент на разходите – 49 %. Било уговорено погасителните вноски да се
заплащат в двуседмичен срок. Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем
сключила с втория ответник - „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне
на поръчителство № ...... от същата дата, по силата на който следвала да заплати на
дружеството сумата определена сума, представляваща възнаграждение за гаранта,
чието заплащане било разсрочено заедно с вноските за погасяване по договора за
паричен заем. Сочи, че вноските били заплащани изцяло на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, което дружество било упълномощено да получава и припадащата се част на
ответника „Файненшъл България“ ЕООД.
Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД
следвало да осигури обезпечение под формата на: две физически лица – поръчители,
които да отговарят на различни условия; банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество – гарант, което предоставяло гаранционни сделки. Била
реализирана третата възможност, поради което бил сключен договорът с ответника
„Файненшъл България“ ЕООД.
Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с
императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта
представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният
процент на разходите ставал 76,34 %. Намира, че договорът противоречи на
разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем. Евентуално
счита, че в случай че не се установи нищожност на договора в неговата цялост, то моли
съда да установи нищожността на чл. 4 от договора, предвиждащ задължение на
заемателя да осигури обезпечение на кредита. Счита, че с оглед предвидените
2
възможности единствената достъпна за заемателя опция е сключването на договор за
поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с него и на
чийто капитал е едноличен собственик, а именно – „Файненшъл България“ ЕООД. Ето
защо намира и сключеният с втория ответник договор за поръчителство за нищожен.
Счита, че същият противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗД относно
предоставянето на поръчителството, така и на добрите нрави. Сочи, че уговорената
като възнаграждение за поръчителя сума е в прекомерно висок размер – твърди да е
уговорено почти половината сума от отпуснатия заем да се заплати като
възнаграждение на поръчителя.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае
за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори
за заем и поръчителство. В условията на евентуалност по отношение на иска за
установяване недействителност на договора за паричен заем, моли съда да установи
нищожността на чл. 4 от договора. Претендира разноски.
В срочно постъпили отговори ответниците оспорват както допустимостта, така и
основателността на предявените искове. Счита, че ищцата няма правен интерес от
предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на договорите.
Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, като не водят до
накърняване на добрите нрави. Излагат подробни съображения. По отношение на
договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискавинята на ЗПК, не е налице
скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ
облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения, молят предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендират разноски.
В тежест на ищцата по предявените главни искове с правно основание по чл. 26,
ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между нея и ответниците са възникнали облигационни отношения по
договор за паричен заем № ....... г. и договор за поръчителство ....... г., които
противоречат на закона.
В тежест на ищцата по предявените в условията на евентуалност искове с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 4 от
договора за паричен заем и на договора за предоставяне на поръчителство поради
накърняване на добрите нрави, е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно че
посочената договорна клауза от договора за паричен заем, както и договорът за
поръчителство накърняват добрите нрави.
При доказване на горното, в тежест на ответниците е да докажат, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото фактите, че ищцата и ответника са страни по процесните договор
за паричен заем № ....... г. и договор за предоставяне на поръчителство № ....... г.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3