№ 38
гр. Благоевград, 09.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.ов
като разгледа докладваното от Атанас И.ов Въззивно гражданско дело №
20251200500008 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от К. З. Б.,
ЕГН ********** и Д. З. В., ЕГН **********, против решение № 549/
12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 954/ 2023 г. по описа на РС –
Благоевград, с искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Навежда се, че съдът неправилно е възприел и тълкувал установените по
делото факти и неправилно е приложил материалния закон. Липсва точен и
задълбочен анализ на установените по делото факти. Липсват мотиви, относно
връзката между фактическата обстановка и наличието на фактическия състав
за приложение на текста на чл. 97 и чл. 98 от ЗС. При постановяването му,
първоинстанционният съд изцяло безкритично е кредитирал показанията на
свидетелите на ответниците, без да ги съпостави с останалите приобщени по
делото доказателства. Същият подход съдът е приел и при анализа на приетата
по делото съдебно техническа. експертиза. Сочи се, че този подход на съда е
1
неправилен.
При постановяване на решението си, PC Благоевград се е позовал на
съдебна практика на ВКС, която практика е извън предмета на настоящото
дело. При постановяване на решението си, съдът неправилно е тълкувал и
приложил нормите на чл. 97 и 98 от ЗС. Като основа на изводите на PC
Благоевград е послужила приетата по делото СТЕ.
Поддържа се, че по делото не е спорно, че въззивниците са собственици
на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с предназначение: друг вид
самостоятелен обект в сграда, с идентификационен № 04279.605.118.1.2,
който обект попада в жилищна сграда с идентификационен №04279.605.118.1,
построена върху поземлен имот с идентификационен № 04279.605.118
находящ се в гр. Благоевград, общ. Благоевград, област Благоевград по
кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД 18- 32/10.05.2006г. на
Изпълнителния директор на АК. Част от този имот, неговата западна част е
завзет от собствениците на първи жилищен етаж с идентификационен номер
04279.605.118.1.1. От СТЕ безспорно се установява, че част от процесния имот
с площ от 4,64 кв.м., са завзети от ответниците, като тази площ представлява
част от банята на първи жилищен етаж. Навежда се, че съдът позовайки се на
СТЕ, заключава, че съгласно одобрен архитектурен проект и издадено
разрешение за строеж, към основната жилищната сграда, е изградена
пристройка, в която се намира спорното помещение. Съдът сочи, че е налице
декларация от Д. В. с която същият е дал съгласието си В. А. да построи
гараж, второстерпенни и временни постройки. Съдът обаче, не е взел предвид
издаденото разрешение за строеж че е на името на В. А., като с него е
разрешено на същия да построи гараж. Никъде в обсъжданата от съда
декларация, подписана от Д. В. не се споменава пристройка. Това, което е
посочено като текст в декларацията ..гараж, второстепенни и временни
постройки“ е част от бланката, която е служила като образец при даване на
съгласие за строеж върху чужда земя. Представеният архитектурен проект за
пристройка, е на името на Д. В. собственик на поземления имот към онзи
момент. Разпоредбата на чл. 98 ЗС обаче гласи, че принадлежността следва
главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго. Затова, когато от
волята на страните следва нещо различно от правилото на чл. 98 ЗС, то не
може да бъде приложено. А в конкретния случай, уговореното между Д. В.
като собственик на терена и В. А. е последният да построи само гараж.
2
Изградената пристройка по северозападната фасада на съществуващата
жилищна сграда е по проект и разрешение за строеж издадено само на името
на Д. В..
Навежда се, че при изграждането на банята на първи жилищен етаж,
собствениците са направили преустройства, изразяващите са в премахване и
изграждане на допълнителни стени. При вътрешни преустройства в сграда,
изразяващи се в събаряне и изграждане на вътрешни преградни стени, водещи
до отнемане и присъединяване на площи, способът по чл. 97 ЗС е
неприложим, тъй като в тази хипотеза не се създават нови обекти/части от
обекти, увеличаващи площта и/или обема на сградата, а само се променят
съществуващите и е налице възможност за възстановяване на предходното
положение без съществено повреждане на главната вещ. Противното
разрешение би означавало да се признае възможност собственик на
самостоятелен обект в сграда да придобие съседни помещения от други
самостоятелни обекти на друг собственик, чрез извършване на действия по
фактическото им приобщаване към собствения му обект на собственост,
какъвто придобивен способ действащото законодателство не урежда – така
Решение № 27 от 30.03.2022 г. по гр. д. № 2741 / 2021 г. на Върховен
касационен съд. 1- во гр. отделение.
Поддържа се, че фактическото присъединяване на санитарния възел, към
площта на друг самостоятелен обект в същата сграда, чрез извършено от
собственика на другия обект събаряне на разделящата ги стена, няма
вещноправно действие и не води до промяна в принадлежността на правото на
собственост върху складовото помещение, тъй като тези фактически действия,
сами по себе си, не осъществяват никой от предвидените в закона придобивни
способи, включително и този по чл. 97 ЗС. Твърди се, че тази реална част от
имота ответника ползва за баня, без съгласието на ищците-въззивници.
Навежда се, че е неправилен извода на съда, че представения от ищците-
въззивници нотариален акт, от който същите черпят правата си като
собственици, не е породил вещно прехвърлително действие спрямо спорната
несамостоятелна част, доколкото в ЗС, законодателят изчерпателно е изброил
начините за придобИ.е на собственост. По отношение на ответниците липсва
валиден способ за придобИ.е на процесната несамостоятелна част. Като е
приел, че по отношение на несамостоятелната част важат разпоредбите на чл.
3
97 и чл. 98 от ЗС, PC Благоевград е постановил едно неправилно и
незаконосъобразно решение.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 549/
12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 954/ 2023 г. по описа на РС –
Благоевград, в частта, в която е прекратено производството по делото поради
недопустимост на иска.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 549/
12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 954/ 2023 г. по описа на РС –
Благоевград, в частта, в която е отхвърлен иска, с искане за уважаване на иска.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба. Излагат се
подробни съображения.
Навежда се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно
одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж към
жилищната сграда е изградена пристройка, в която се намира спорното
помещение. По одобрения архитектурен проект се е предвиждало на ниво
„мазе“ в пристройката да се изгради мазе-ПРУ, а на ниво „етажи“ - в
пристройката да се изградят на първи и втори жилищен етаж по един
санитарен възел и по една нова спалня, входът за които да е от жилището на
съответния етаж. Новопроектираните помещения в пристройката, на нива
етажи, са предназначени да служат като разширение на съществуващите
жилища и достъпът до тях се осъществява през съществуващите жилища.
Установява се, че в изградената пристройка няма изпълнено подземно ниво,
съгласно одобрените строителни книжа, т. е. не е изпълнено предвиденото
мазе-ПРУ. На ниво етажи в пристройката са изпълнени по едно помещение и
един санитарен възел на всеки от етажите.
Пристройката на първия етаж се състои от две части, разделени от
преградна стена - санитарен възел и друго помещение. На първия жилищен
етаж, входът за санитарния възел в пристройката е от предверие на жилището
на първия етаж от основната сграда. Този санитарен възел не е свързан с
другото помещение, изградено в пристройката на първия етаж - входът за това
4
помещение е откъм двора и се ползва като склад от собствениците на втория
етаж, т.е. не се използва като спалня към жилището на първия етаж, съобразно
предвиденото по проект. Двете помещения в пристройката на първия етаж са
разделени с преградна стена и нямат връзка помежду си, като входът за всяко
от тях е от различно място, и всяко се ползва по различно предназначение.
Същите обаче са заснети общо като един самостоятелен обект с
идентификатор 04279.605.118.1.2. Съгласно одобрените строителни книжа от
1972 г. спорното помещение в пристройката е проектирано като санитарен
възел, изпълнено е като санитарен възел, като е изградено с размерите и на
мястото, където е било проектирано, както и с предвиденото предназначение -
да обслужва жилището на първия етаж.
Сочи се, че правилно е прието, че вещноправният режим на
допълнително построеното е различен и се определя от неговата юридическа
характеристика: когато постройката представлява самостоятелен обект по
строителните правила и норми, приложима е разпоредбата на чл. 92 от ЗС, а
когато извършеното строителство не представлява такъв обект, за него важат
правилата на чл. 97 от ЗС или чл. 98 от ЗС - обектът или следва режима на
главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му
свързване с друга главна вещ. След като в резултат на извършеното
пристрояване, спорното помещение, е архитектурно, конструктивно и
функционално свързано с жилището на първия етаж, има обслужващо
предназначение спрямо това жилище - използва се като санитарен възел към
същото. По одобрените проекти от 1972 г. санитарният възел на етажа се
измества в пристройката, а помещението, което по проекта от 1963 г. е
предвидено за санитарен възел, се променя за антре, подход към
новоизградения санитарен възел. Новоизграденото санитарно помещение е
функционално свързано с жилището на първия етаж и по силата на чл. 97 от
ЗС възниква единна собственост.
Съдът посочва, че според практиката на ВКС, формирана във връзка с
тълкуването и прилагането на чл. 97 от ЗС, разпоредбата намира приложение
в хипотезите, при които към недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект на собственост, се пристрои или надстрои несамостоятелен обект
/изгради се отделно помещение, увеличи се площта на съществуващи
помещения и т. н./, увеличаващ размерите /площ, обем/ на самостоятелния
обект на собственост. В този случай собственикът на самостоятелния обект на
5
собственост придобива и пристроеното/надстроеното, какъвто именно е и
настоящият случай с процесното спорно помещение. Същото като реално
обособена част от пристройката е конструктивно и функционално свързано с
жилището на първия етаж, поради което приложение намират правилата на
чл. 97-98 от ЗС. Прието е, че е налице трайно присъединяване към жилището
на първия етаж, тъй като когато към няколкоетажна сграда е изградена
пристройка, която по архитектурен проект е предвидена без самостоятелен
вход, а с вход от към първия етаж на сградата, то тази пристройка не е
самостоятелен обект на собственост, а принадлежност към етажа, който
обслужва - в случая към първия етаж от сградата. Поради това, правилно е
прието, че съгласно чл. 97 и чл. 98 от ЗС тази пристройка е собственост на
собственика на първия етаж.
Предвид, че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 8/ 2025 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 20.02.2025 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7