Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 16.06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, VII граждански състав, в открито
съдебно заседание на трети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА
При секретаря П.Ц., като разгледа докладваното
от съдия Банкова гр.д.№2599/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери
за установено следното:
Искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 и
чл.225, ал.1 от КТ.
Постъпила
е искова молба от К.Б.М. против УМБАЛ “Георги Странсски“ЕАД-Плевен.В молбата се
твърди, че до 25.03.2016г.
ищецът, е работил по безсрочен трудов договор на
длъжност “Шофьор, линейка” с място на работа - УМБАЛ Т.Странски"ЕАД,
гр.Плевен, служба “Автотранспорт”. Твърди се, че на посочената дата са му връчени заповед №73/25.03.2016г., с която “на
осн.чл. 195 от КТ във вр. с чл. 188, т.З и на осн.чл. 190, ал.1, т.7 от КТ”, му е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” и заповед №67/25.03.2016г. , с която на осн.чл. 330,
ал.2, т.6 от КТ му е прекратено трудовото правоотношение
“поради дисциплинарно уволнение”.Излагат се становище, че заповедите са
незаконосъобразни, тъй като заповедта не е мотивирана, изложеното не отговоря на
действителната фактическа обстановка , нарушен е чл.193 от КТ и при налагане на
наказанието , макар и да не извършено нарушение на трудовата дисциплина,
работодателят не се е съобразил с разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ.Моли съда:да
признае на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението за незаконно и го
отмени, да бъде възстановен на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на длъжността,
заемана преди прекратяване на трудовото правоотношение поради незаконно
уволнение;да осъди ответника на основание чл.344, ал.1, т.З във вр.с чл.225, ал.1
от КТ да
заплати обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение от 2640 лева за времето, през което е останал без
работа поради незаконно уволнение 25.03.2016г.-25.09.2016г., ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на иска до окончателното
им изплащане, както и направените деловодни разноски.
За ответника,
процесуалния представител е взел становище, че предявените искове са
неоснователни, и следва да се отхвърлят
като такива.Развити са подробни съображения в отговора и представената писмена
защита.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства и на основание закона, намира за установено следното:
Не се спори, че ищецът , е работил по безсрочен трудов договор на
длъжност “Шофьор, линейка” с място на работа - УМБАЛ „Г.Странски"ЕАД, гр.Плевен, служба “Автотранспорт” до 25.03.2016г.Не е спорно, че на посочената дата са му връчени заповед
№73/25.03.2016г., с която “на осн.чл. 195 от КТ във вр. с чл. 188, т.З и на осн.чл. 190, ал.1, т.7 от КТ”, му е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” и заповед №67/25.03.2016г. , с която на осн.чл. 330,
ал.2, т.6 от КТ му е прекратено трудовото правоотношение
“поради дисциплинарно уволнение” за това, че: „На 18.03.2016 г. в 9:00 часа при
управление на служебен автомобил „Рено Мегаи“ с №***, в гр.Плевен, между Втора
клинична база и Клиника по Белодробни болести, е навлязъл в насрещното платно с
несъобразена скорост в ляв завой, без видимост, с което е създал предпоставка
за възникване на пътнотранспортно произшествие с друг участник в
движението-движещ се насреща му служебен автомобил на „УМБАЛ - Д-р. Г.
Странски“ ЕАД- гр. Плевен - „Рено лагуна“, с №***, управлявано от П.Б.Р..
Бързата реакция на водача П.Б.Р. на „Рено Лагуна“ е предотвратила възникването
на произшествие с пострали и материални щети.
Не се спори, че на 25.03.2016г. ищеца е отказал да ги подпише и
получи заповедите, като отказа му е удостоверен в присъствието на двама
свидетели.Не се спори, че приложената по делото длъжностна характеристика не е
подписана от ищеца К.М..Не е спорно между страните, че трудовото правоотношение
е възникнало съгласно сключен трудов договор №425/07.12.2011г., на основание
чл.67, ал. 1, т.1 във вр.чл.70, ал. 1 от КТ. Съгласно т. 1 на договора
работодателя е възложил, а служителя е приел да изпълнява длъжността шофьор,
линейка, с място работа служба „Автотранспорт”.
Спорни по делото са въпросите
законосъобразни ли са атакуваните заповеди, извършено ли е нарушение на
трудовата дисциплина, спазени ли са процесуалните изисквания на КТ за налагане
на дисциплинарно наказание, дължи ли се обезщетение за оставане без работа,за
какъв период и в размер.
Съдът намира за безспорно
установен факта на поискването на
писмени обяснения от ищеца, съобразно чл.193, ал.1 от КТ, предхождаща
процедурата по налагането на дисциплинарно нарушение, и явяваща се абсолютна
процесуална предпоставка за неговата законност-л.14 и л.15. Задължително
условие относно заповедта да е
законосъобразна е и изпълнението на предписанието на чл.195, ал.1 от КТ, а именно да бъде мотивирана, с точно описание
на нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се
налага. Видно от съдържанието на заповед №73/25.03.2016г. е посочено, че ищецът
е извършил нарушение на трудовата
дисциплина: На 18.03.2016 г. в
9:00 часа при управление на служебен автомобил „Рено Мегаи“ с №***, в
гр.Плевен, между Втора клинична база и Клиника по Белодробни болести, е
навлязъл в насрещното платно с несъобразена скорост в ляв завой, без видимост,
с което е създал предпоставка за възникване на пътнотранспортно произшествие с
друг участник в движението-движещ се насреща му служебен автомобил на „УМБАЛ -
Д-р. Г. Странски“ ЕАД- гр. Плевен - „Рено лагуна“, с №***, управлявано от П.Б.Р..
Бързата реакция на водача П.Б.Р. на „Рено лагуна“ е предотвратила възникването
на произшествие с пострали и материални щети.
С оглед на спорните въпроси са събрани гласни и
писмени доказателства.
Свидетелят В.Р. посочва, че познава
ищеца и на 18.03.2016г. сутринта е бил в близост до болницата, която се намира
от ДНА нагоре и вдясно, в края на града. Свидетелят заявява, че по главната
улица до болницата, се е движил син автомобил – Рено, който е завил по
пресечката между двете болници, чул изсвирване на спирачки.След това е видял,
че от посока болницата към главната улица се е движил автомобил Рено Лагуна, който
е набил спирачки и са се засекли двата автомобила. Свидетелят заявява, че
момчето със синьото Рено си е влязло нормално в своята лента, докато другият
автомобил, който е идвал отгоре в посока главната улица, се е движел в средата
на платното, предвид обстоятелството, че отдясно на последния, са били спрели
автомобили. Посочва, че водачът на автомобила Рено Лагуна е набил спирачки, а
ищецът е отбил вдясно, където е имало контейнери и е дал леко назад. Посочва,
че е нормална реакция на двамата водачи, като че определя скоростта му като
нормална и заявява:“…Вижте пътят какъв е!...“, посочва, че ищецът се е движил в
неговата лента и не е сцепил завоя.
Свидетелят П.Р. заявява, че е
шофьор на Изп.директор на ответника. Заявява, че на 18.03.2016г. е излизал от
Втора база, движел се е леко, поради спрели коли от дясната му страна и на
завоя преди главната улица, К. е изскочил пред него с несъобразена скорост,
като за да няма челен удар е тръгнал леко вдясно. Посочва, че е имало спирачен
път от автомобила на ищеца. Свидетелят посочва, че К., не е бил при специален режим при управление на
линейката. Посочва, че не е имало инцидент, тъй като е спрял веднага, а К. е
завил надясно. Свидетелят посочва, че К. е шофирал с висока скорост.Посочва, че
като е наближавал завоя е видял, К. да
приближава, независимо че е имало спрели отдясно автомобили.Отговорил е, че го
е виждал близо 20-30 секунди. Посочва, че са се чули спирачките на автомобила
на К.. Не може да посочи колко е бил спирачния път и не може да заяви какво
значи несъобразена скорост, като предполага, че това е повече от 20/30км/ч.
Заявява, че е участъкът от момента в който е видял за пръв път К., до момента на срещата им е 20м.
Въз основа на така събраните
доказателства, съдът приема следното:
На първо място съдът приема, че
отразената фактическа обстановка в заповедта, не е установена от събрания
доказателствен материал.В същата пише, че ищецът е навлязъл в насрещното платно
с несъобразена скорост и е създал предпоставка за ПТП.По делото се установи, че
се е движел в своята лента, докато водачът на другия автомобил, се е движел по
средата на пътното платно, като е заемал част от лентата на ищеца.Не е
установено по надлежен и категоричен начин, че ищецът се е движел с
несъобразена скорост и е създал предпоставки за ПТП. В тази връзка са само
показанията на свидетел, който е в ТПО с ответника, който не успя да определи
какво точно означава според него несъобразена скорост.Нещо повече свид. Р. е
заявил, че е видял другия автомобил поне 20-30 секунди преди срещата, което
означава, че е имал възможност, предвид обстоятелството, че препятствието е
било в неговата лента, да предприеме съответните действия- да изчака другия автомобил.
Не на последно място, съдът
приема, че установяването на нарушения
на ЗДВП е от правомощията на други органи.
В заповедта е посочено, че е
нарушено основно задължение на ищеца по дл. характеристика, като е прието с
определение на съда за безспорно, че работодателят не е изпълнил задължението
си по чл.127, ал.1, ал.4 от КТ и не е запознал ищеца с длъжностната му характеристика,
предвид естеството на работа.
С оглед на изложеното, на първо
място съдът приема, че не е установено по категоричен начин, извършеното
действие, посочено като нарушение в заповедта.
На следващо място съдът счита, че
при определяне на наказанието, съгласно разпоредбата на чл.189 от КТ,
работодателят не е съобразил критериите, които са необходими за определяне на
същото, а именно: тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено.Дори да беше установено, че извършено нарушението на ЗДвП, то не е
причинено ПТП, няма нанесени щети, при изпълнение на курса не е транспортиран
пациент, медицински персонал и не
установено на работника да са му
налагани наказания по ЗДвП или за нарушения на трудовата дисциплина, друг път.
При така изложеното, съдът
намира, че издадените заповеди на изпълнителен директор на
УМБАЛ“Г.Странски“-Плевен са незаконосъобразни, поради което и искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде уважен.
Основателността на предявения
конститутивен иск по чл.344, ал.1 т.2 от
КТ се обуславя от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно
и отмяна на заповедта за уволнение. Предвид на това, че главният иск е
основателен и доказан, то такъв се явява и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2
от КТ и също следва да се уважи.
Искът за заплащане на обезщетение
за времето, през което ищеца е останал
без работа се обуславя от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.По
делото е представена декларация и извършена констатация на трудовата книжка на
ищеца, от която е видно, че лицето не е постъпило на работа по друг ТД към
датата на с.з.Представените доказателства не са оспорени от другата страна.Предвид
изложеното, съдът намира, че искът по чл.225, ал.1 от КТ е основателен за част от сумата и период.Относно
размера по делото е назначена СИЕ, като ВЛ е посочило , че БТВ е в размер на 420лв.месечно.При
това положение следва да се уважи за периода 25.03.2016г. до с.з. -03.06.2016г. и за сумата 1036,43лв./бруто/.За разликата до
2640лв и за периода 04.06.2016г.-25.09.2016г. следва да се прекрати
производството предвид обстоятелството че се отнася за бъдещ период от време,
спрямо който не могат да се преценят правно релевантните факти, които биха
настъпили за в бъдеще.
Останалите доказателства и възражения съдът
не ги обсъжда, като неотносими към спора.
С оглед
изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направени разноски по делото в размер на
393,48лева за адвокатско възнаграждение, по компенсация.Следва
освен това, ответникът да заплати по
сметка на ПлРС д.т. върху уважените искове-150лв. и разноски за ВЛ в размер на 100лв.Не
е основателно възражението за редукция предвид факта, че са предявени три иска
и е съобразено с съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ Заповед №73/25.03.2016г. и №67/25.03.2016г.
на Изпълнителен Директор на УМБАЛ“Г. Странски“ЕАД-Плевен, с които е наложена дисциплинарно наказание “уволнение”
и прекратено трудовото правоотношение на К.Б.М., ЕГН**********.
ВЪЗСТАНОВЯВА К.Б.М., ЕГН********** на осн. чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, на
длъжността заемана преди уволнението “Шофьор, линейка” с място на работа - УМБАЛ „Г.Странски"ЕАД, гр.Плевен, служба “Автотранспорт”.
ОСЪЖДА на
основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, УМБАЛ “Г.
Странски“ЕАД-Плевен *** , ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.М., ЕГН**********, сумата от 1036,43лв./бруто/,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 25.03.2016г. до 03.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба-11.04.2016г., до окончателното
изплащане на сумата.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№2599/2016г. по описа на ПлРС, в частта относно предявения
иск по чл.225, ал.1 от КТ за сумата над
1036,43лв. до претендираните 2640лв. и периода 04.06.2016г.-25.09.2016г.,
поради недопустимост на същия.
ОСЪЖДА УМБАЛ
“Г. Странски“ЕАД-Плевен *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.М., ЕГН**********, направени
разноски общо в размер 393,48лв. , по компенсация.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК УМБАЛ “Г. Странски“ЕАД-Плевен ***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ПлРС, д.т. 150лв. върху уважените искове и разноски в размер на 100лв. за ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок, считано от днес 16.06.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: