№ 225
гр. Враца , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия П. Колева
Секретар:Галина Е. Вълчкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20201400500394 по описа за 2020 година
Въззивното производство е образувано въз основа на подадена
въззивна жалба от Д. Д. В. , чрез адв. Л. П. от АК Враца, против решение
№160/05.03.2020г.на РС-Враца, постановено по гр.дело №4168/2019г., с което
са уважени предявените от „Цветина Мездра“ЕООД-гр.Мездра против
жалбоподателя Д. В. положителни установителни искове по чл.422 ГПК, вр. с
чл.45 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. с чл.86 ЗЗД.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно и че първоинстанционният съд безкритично е възприел
фактическата обстановка изложена от ищеца, като не е изследвал в пълнота
въпроса за конкретизиране на щетите и стойността им. Релевират се
оплаквания, че съдът изцяло е възприел заключението на вещото лице по
допусната експертиза, без да е изследван въпроса дали действително са
настъпили тези щети по автобуса. Твърди се, че по делото не са представени
фактури за закупени части и извършени ремонтни дейности за по – голяма
част от претендираните размери, а само проформа фактури, които не
установяват плащане. Според изложеното в жалбата, по делото не са
представени доказателства относно оценката на щетите, определена от
1
застрахователя, както и не са представени доказателства относно факта дали е
налице сключено между ищеца и застрахователя споразумение, уреждащо
обезщетяване на имуществените вреди. Наведени са доводи, че вещото лице е
дало заключение, че частите на автобуса, които се твърди, че са увредени, са
били в областта на инициирания между автомобилите удар, но това
обстоятелство само по себе си не установява дали всички те са били
повредени, а и доказателства в тази насока не са били представени. Иска се
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна "Цветина
Мездра" ЕООД гр. Мездра, чрез упълномощения й адв. Г. З. - М., е постъпил
писмен отговор. В отговора се сочи, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Наведени са доводи, че
правилно първоинстанционния съд е приел за установено, че пазарната
стойност на щетата на автобус "Мерцедес", модел "О 350 TOURISMO", с
ДКН №ВР***ВС, вследствие на настъпило на 15.02.2018 г. ПТП, е в размер
на 19950.73 лв. Поддържа се, че правилно е прието за установено, че по
заведена щета №1823301101000712 при ЗК "ОЛИМПИК- клон България" на
ищеца е изплатена сумата в размер на 6315.75 лв. и същата е приспадната от
общия размер на определената действителна щета по автобуса. Наведени са и
доводи, че правилно съдът е установил размера на разликата до действително
направените разходи, представляващи сумата от 13 216.25 лв., с което е
доказана и исковата претенция по размер. Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноските направени пред
въззивната инстанция.
С жалбата и отговора страните не правят доказателствени искания.
Въззивният съд констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и с оглед извършеното от районния съд администриране
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
2
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Видно от приложеното ч.гр.дело №1910/2019г. въз основа на подадено
от „Цветина Мездра“ЕООД-гр.Мездра заявление, от РС-Враца била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№1173/28.05.2019г. против длъжника Д. Д. В. от гр.Враца, за сумата от
13517,31 лв. главница, представляваща претърпени от заявителя имуществени
вреди от причинено от длъжника ПТП, ведно със законната лихва върху тази
сума, считана от 23.05.2019г.до окончателното й изплащане, за сумата от
238,65 лв.лихва за забава за периода 25.02.2019г.-17.05.2019г., както и за
направените в заповедното производство разноски от 270,35 лв.
Въззивният съдебен състав констатира, че в така издадената заповед за
изпълнение е допусната техническа грешка в изписването на сумата по
главницата, при което вместо поисканата със заявлението сума от 13216,25
лв. главница, е изписана сумата от 13517,31 лв., която всъщност е общата
претендирана сума по главницата и лихвата за забава.
С оглед подадено от длъжника Д. В. възражение по чл.414 от ГПК,
пред РС-Враца заявителят предявил установителните искове по чл.422 от
ГПК, вр.с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като в исковата молба сумата по
главницата е изписана правилно, а именно 13216,25 лв.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2018г. ответника Д. В.
предизвикал ПТП, причинено изцяло по негова вина, при което блъснал
автобус MERCEDES F 350 TOURUSMO с ДК №ВР***ВС, собственост на
дружеството-ищец. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП
№1469002 от 15.02.2018г. Ищецът твърди, че в резултат на същото ПТП
върху автобуса на нанесени щети, описани в опис-заключения от 15.02.20-
18г. и 19.02.2018г. на ЗК“Олимпик“-клон България, с която ответникът имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа се, че в хода на
застрахователната преписка по заведената щета №1823301101000712, ищецът
е предал на застрахователя всички първични документи, доказващи
направените разходи на ремонта на автобуса, възлизащи на 19 532 лв., но въз
основа на собствените си правила ЗК“Олимпик“-клон България изплатил на
ищеца само сумата от 6315,75 лв. С оглед на това ищецът претендира от
ответника заплащането на остатъка от следващото му се обезщетение за
претърпените вреди, в размер на исковата сума по главницата от 13216,25 лв
По реда на чл.131 от ГПК ответника Д. В. е ангажирал писмен отговор,
3
че не оспорва настъпилото ПТП и вината му за него, но оспорва
претендираните от ищеца материални щети. Поддържа, че по автобуса са
причинени щети, описани в опис-заключенията от 15.02.2018г. и от
19.02.2018г., като това са действително нанесените щети. Сочи обаче, че в
представените от ищеца проформа фактури са описани ремонти и части,
които не фигурират в описите, а и стойността по списъка на „Омниплюс“, в
който частите са остойностени в размер на 11 346,31 лв., се разминава с
поддържаната от ищеца стойност на щетите.
В отговора се поддържа също, че тъй като ищецът не е оспорил, а е
приел определеното от застрахователя ЗК“Олимпик“ обезщетение, то следва
да се приеме, че това обезщетение е покрило размера на претърпените
имуществени вреди.
При тези твърдения на страните в производството пред районния съд
са събрани писмени доказателства и е назначена съдебно-автотехническа
експертиза. въз основа на така събраните доказателства, въззивният съдебен
състав намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните е безспорно, а това се установява и от представения
от делото протокол за ПТП №1469002 от 15.02.2018г., че при управление на
лекия си автомобил БМВ 320Д с рег.№ВР*** СА, на 15.02.2018г. ответникът
Д. В. блъснал автобус MERCEDES F 350 TOURUSMO с ДК №ВР***ВС,
собственост на дружеството-ищец. Не се спори също така, че към датата на
ПТП ответникът е има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ BG/28/117000882594 в ЗК“Олимпик“-клон България, при която
във връзка с произшествието била заведена щета №1823301101000712.
Видно от представените по делото опис-заключение от 15.02.2018г. и
опис-заключение от 19.02.2018г., второто изготвено въз основа на
допълнителен оглед, нанесените в резултат на пътно-транспортното
произшествие вреди по автобуса на ищеца, били описани от служители на
застрахователната компания.
С писмо от 06.03.2018г. ЗК“Олимпик“-клон България изискала от
ищеца представянето на проформа фактури на частите за подмяна и
детайлите за ремонт, като посочила, че същите са необходими за
разглеждането на ликвидационната преписка и приключването на
ликвидационната дейност, във връзка с искането на ищеца за изплащане на
застрахователното обезщетение. Видно от представеното по делото платежно
4
нареждане, на 21.03.2018г. във връзка с щета ГО 1823301101000712
ЗК“Олимпик“-клон България изплатила по сметка на ищеца сумата от
6315,75 лв. По делото не са ангажирани доказателства въз основа на какви
документи застрахователят е определил тази сума, но от ищеца са
представени фактури и проформа фактури /л.15-21 от първоинст.дело/,
издадени в периода 10.03.2018г.-14.03.2018г., за стойността части и детайли,
както и за ремонтен труд, на обща стойност 21 587,60 лв. В издадената от
Автосервиз Нептун проформа фактура общо за сумата от 3184,50 лв./л.21/ е
отразено, че касае щети по опис-заключението от 19.02.2018г., свързано със
застраховка „Гражданска отговорност“ BG/28/117000882597.
За установяване на размера на щетите по пазарната им стойност към
15.02.2018г., по делото е назначена и е изслушана съдебно-автотехническа
експертиза. Вземайки предвид частите за подмяна и детайлите за ремонт,
отразени в представените от ищеца фактури и проформа фактури, вещото
лице е дало заключение, че те съставляват увредени части и необходими
ремонтни дейности, пазарната стойност на които е 19950,73 лв.,
вкл.стойността за труд.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съдебен
състав достигна до следните правни изводи:
Деликтното право на пострадалия по чл.45 от ЗЗД против причинителя
на вредата, е уредено алтернативно с правото му на прекия иск по чл.432 от
Кодекса за застраховането против застрахователя на деликвента. Съобразно
разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 2/6.06.2012 г., по
тълкувателно дело № 1/2010г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното право на
пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги
фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се
погасяват в един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на
увреденото лице. Въпрос на преценка на носителя на тези права е от кого да
потърси репариране на претърпените вреди. Когато застрахователят
удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси повторно
обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за
обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен риск е еднакво по
своето съдържание и за застрахования делинквент, и за неговия
застраховател.
Предвид посочената връзка на деликта с основанието за изплащане на
5
застрахователно обезщетение, то деликтното право и правото на увредения
против застрахователя биха се погасили едновременно, но само в случай, че
извършеното от деликвента или от застрахователя плащане на обезщетение,
удовлетворява всички вреди, които са пряка или непосредствена последица от
увреждането (арг.от ТР №1/2016г. от 30.01.2017г.по т.д. №1/2016г.на ОСГТК
на ВКС). Ето защо, в случай, че увреденото лице е предявило прякото си
право против застрахователя, то ще има право на иск по чл.45 от ЗЗД и
против деликвента (арг. от ТР №2 /2010 от 06.06.2012 год.по т.д. №2/2010г на
ОСТК на ВКС), но този иск ще бъде основателен само за онези вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, но не са били покрити
от застрахователното обезщетение (напр.други по вид и/или новонастъпили;
вреди, които надхвърлят лимита на застрахователната сума по сключената
застраховка; вреди, които не са били оценени от застрахователя по пазарна
стойност).
В случая в исковата молба се твърди, че извършеното от
застрахователя на ответника плащане на застрахователно обезщетение по
застраховката „Гражданска отговорност“, не покрива действителната
стойност на претърпените от него вреди. Поддържа се, че вредите са
обективирани в опис-заключенията на застрахователя от 15.02.2018г. и
19.02.2019г. и разходите за тяхното възстановяване възлизат на сумата от
19532 лв., но въпреки представените пред застрахователя на ответника
документи-фактури и проформа фактури, доказващи разходите, той не е
заплатил обезщетение в дължимия размер.
С оглед на тези твърдения и съобразно посоченото ТР №2 /2010 от
06.06.2012 год.по т.д. №2/2010г на ОСТК на ВКС, така предявеният иск е
допустим, но за да е основателен ищецът трябва да докаже или че всички
вреди, които претендира по представените фактури, са били предявени пред
застрахователя, но той е изплатил обезщетение под пазарната им стойност;
или че вредите са били предявени пред застрахователя, но той е признал само
част от тях, съответно изплатил е следващото се обезщетение само за
признатата част. И в двата случая ищецът носи тежестта и да докаже, че
претендираните по фактурите и проформа фактурите конкретни вреди
представляват пряка и непосредствена последица от увреждането.
Въззивният съд намира, че ищецът не е провел пълно доказване на
нито една от посочените хипотези, даващи основание за уважаване на иска по
6
чл.45 от ЗЗД в условията на осъществено право на пряк иск по чл.435 от КЗ, а
именно не е доказал, че претърпените вреди не са били обезщетени от
застрахователя на ответника в тяхната цялост. Макар ищецът да твърди, че в
хода на ликвидационното производство пред ЗК“Олимпик-клон България“ е
предявил на застрахователното дружество документите за разходите по
възстановяване на щетите, в случая фактурите и проформа фактурите, не се
доказва по никакъв начин нито, че фактурите действително са били
предявени, нито дали всички тези щети са били признати по видове от
дружеството. Защото само при успешното доказване, че по видове щетите са
били признати и като се има предвид заключението по автотехническата
експертиза, би могло да се приеме, че изплатеното застрахователно
обезщетение от 6315,75 лв. не репарира в пълен обем понесените от
пострадалия вреди и поради това не погасява деликтното право.
Недоказана от ищеца е и втората хипотеза, която би обусловила
основателност на иска по чл.45 от ЗЗД, а именно, че изплатеното
застрахователно обезщетение се отнася само до част от претендираните вреди
по конкретни видове (че застрахователят не е признал право на обезщетяване
на някои от конкретните видове части, детайли и пр.). В случая не е доказано
какви са вредите, включени в изплатеното обезщетение, като и в самата
искова молба не се навеждат твърдения за частично отхвърляне на
застрахователната претенция поради непризнати пера от нея.
Следва да се отбележи също, че представените фактури и проформа
фактури, за които се твърди, че са предявени на застрахователя, са на обща
стойност 21 587,60 лв. Същевременно обаче ищецът твърди, че е заявил за
плащане от застрахователното дружество разходи в размер на 19 532 лв. Това
разминаване само по себе си дава основание да се направи извод, че има
фактури или конкретни части, детайли и ремонти от фактурите, които не са
предявени за плащане по реда на чл.435 от КЗ, но за да може ответникът да
отговаря за тях по чл.45 от ЗЗД, необезщетените вреди следва да са посочени
конкретно.
Съобразно изложеното въззивният съдебен състав счита, че няма
основание да се приеме, че в резултат на осъществения деликт са останали
нерепарирани вреди, които деликвентът е задължен да обезщети на основание
чл.45 от ЗЗД. Така възприетото води до извод за неоснователност на исковата
претенция, съответно до необходимост от отмяна на обжалваното решение и
7
отхвърляне на предявения иск по чл.422 от ГПК, вр.с чл.45 от ЗЗД. Макар в
обжалваното решение районният съд правилно да е приел, че за уважаването
на иска е необходимо да се установи различие в покритите вреди с
изплатеното застрахователно обезщетение, той не е съобразил липсата на
доказателства за обхвата и размера на вредите по двете претенции-към
застрахователя и към деликвента, доколкото само ако не са едни и същи, те
няма да имат обвързващо действие в материалноправно отношение.
При тези съображения обжалваното решение на РС-Враца ще следва да
бъде отменено и вместо него се постанови друго решение, с което иска бъде
отхвърлен.
При този изход на делото за производството пред въззивната
инстанция "Цветина Мездра" ЕООД гр. Мездра ще следва да бъде осъдено да
заплати на Д. Д. В. деловодни разноски в размер на внесената от него
държавна такса от 295 лв. Няма доказателства за извършването на други
разноски от В. в хода на първоинстанционното и на въззивното производство,
в т.ч. за адвокатска защита, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №160/05.03.2020г.на РС-Враца, постановено по
гр.дело №4168/2019г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявеният от "Цветина Мездра" ЕООД-
гр.Мездра, с ЕИК ***, против Д. Д. В. от гр.Враца, с ЕГН **********,
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр.с чл.45 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 13216,25
лв., представляваща обезщетение за причинените на "Цветина Мездра"
ЕООД- гр.Мездра имуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 238,65 лв.лихва за периода от
25.02.2019г.-17.05.2019г., за които суми е налице издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №1173/28.05.2019г.по ч.гр.дело
№191082019г.на РС-Враца.
ОСЪЖДА "Цветина Мездра" ЕООД- гр.Мездра, с ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Д. В. от гр.Враца, с ЕГН ********** сумата от 295 лв.
8
деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9