РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 04.07.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 919 по
описа за 2017 г. на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове от Ц.Г.С. с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, както следва: за сумата
от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение
в извършване на престъпление по чл. 142, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 2, пр. 1,
т. 7, пр. 1, вр. чл.20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК с пострадал И.К.Ц., повдигнато и
поддържано в периода 22.12.2009 г.- 01.07.2014 г., по което ищецът е бил
оправдан, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.07.2014
г. до окончателното му изплащане; за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от неоснователно повдигнатото на ищеца и поддържано в
периода 22.12.2009 г. - 14.05.2010 г. по ДП № 233/2009 г. по описа на ГД
"ДП"-МВР, гр. София, пр.пр. № 13358/2009 г. по описа на СГП обвинение
в престъпление по чл. 321, ал. З, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по което
обвинение наказателното производство е било прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от ищеца, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 14.05.2010 г. до окончателното му изплащане; за сумата
от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
неоснователно повдигнатото на ищеца и поддържано в периода 22.12.2009 г. -
14.05.2010 г. по ДП № 233/2009 г. по описа на ГД "ДП"-МВР, гр. София,
пр.пр. № 13358/2009 г. по описа на СГП обвинение в престъпление по чл. 142, ал.
4, вр. ал. 2, т. 1, 2, 7, 8, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК с пострадал Р. Р.Г.,
по което обвинение наказателното производство е било прекратено поради това, че
деянието не е извършено от ищеца, ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 14.05.2010 г. до окончателното му изплащане.
Ищецът
твърди, че с постановление от 22.12.2009 г. по ДП № 233/2009 г. по описа на ГД
"ДП"-МВР, гр. София, е бил привлечен като обвиняем в извършване на
престъпления от общ характер за това, че за времето от м. 03.2007 г. до
17.12.2009 г. е участвал заедно с И.М.Е., П.И.П., А.К.П., Л.М.Д., Д.Д.Д., П.П.Л.,
Р.П.Л., К.М.К.и И.П.П.с прякор С.", в престъпна група, създадена да върши
престъпления по чл. 142 от НК, като групата е била въоръжена, създадена с
користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК; На
09.03.2007 г., около 22:30 ч. в подземен гараж в гр. София, ул. "*******,
в съучастие като съизвършител с И.М.Е., П.И.П., А.К.П., Л.М.Д., Д.Д.Д., П.П.Л.,
Р.П.Л., К.М.К.и И.П.П.с прякор "Салата", е отвлякъл И.К.Ц., с цел
противозаконно да го лиши от свобода, като е бил въоръжен, деянието е извършено
от повече от две лица, отвличането е извършено с користна цел, деянието е
извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група, и към
отвлеченото лице е проявена особена жестокост - престъпление по чл. 142, ал. 4,
вр. ал. 2, т. 1, 2, 7, 8, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; На 19.10.2009 г.
около 19,30 ч. в гр. София, ж.к. "Студентски град", бул. "*******в
съучастие като съизвършител с И.М.Е., П.И.П., А.К.П., Л.М.Д., Д.Д.Д., П.П.Л., Р.П.Л.,
К.М.К.и И.П.П.с прякор С.", е отвлякъл Р. Р.Г. с цел противозаконно да го
лиши от свобода, като е бил въоръжен, деянието е извършено от повече от две
лица, отвличането е извършено с користна цел, деянието е извършено в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, и към отвлеченото лице е проявена
особена жестокост - престъпление по чл. 142, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1, 2, 7, 8,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Излага, че
като обвиняем за горепосочените престъпления му е била наложена мярка за
неотклонение "задържане под стража" в ареста на ОЗСА, бул. „*******в
периода 22.12.2009 г. - 08.06.2010 г., като мярката е била изменена в парична
гаранция с протоколно Определение от 08.06.2010 г. по ВНЧД № 192/2010 г. по
описа на САС.
Ищецът сочи,
че след 14.05.2010 г. прокуратурата се е отказала от повдигането и поддържането
на две от първоначалните обвинения за престъпление - по чл. 321, ал. 3, вр. ал.
2, вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 142, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1, 2, 7,
8, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК - досежно пострадалия Р.Г., като с
постановление от 14.05.2010 г. по ДП № 233/2009 г. по описа на ГД
"ДП"-МВР, гр. София, ищецът е бил привлечен като обвиняем в
извършване на само едно престъпление от общ характер, чиято правна квалификация
е прецизирана като текст с постановление от 15.06.2010 г. – в такова по чл.
142, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 2, пр. 1, т. 7, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр.
ал. 1 от НК - досежно пострадалия И.Ц.. Твърди, че във връзка с горепосоченото
престъпление на 15.10.2010 г. Софийска градска прокуратура е внесла в Софийски
градски съд обвинителен акт, въз основа на който е било образувано НОХД №
4529/2010 г. по описа на СГС, НК, 7-ми състав, по което са проведени 41 открити
съдебни заседания, в които ищецът е взел участие. Поддържа, че с присъда № 107/02.04.2012
г., постановена НОХД № 4529/2010 г. по описа на СГС, НК, 7-ми състав е признат
за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
142, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 2, пр. 1, т. 7, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр.
ал. 1 от НК. Сочи, че след протест на прокуратурата присъдата е потвърдена от
CAC и е влязла окончателно в сила на 01.07.2014 г. с Решение № 145/01.07.2014
г. по н.д. № 206/2014 г. по описа на ВКС, II с-в, НО. Ищецът излага, че в
резултат на незаконосъобразното наказателно преследване, продължило четири
години, шест месеца и десет дни (от 22.12.2009 г. до 01.07.2014 г. ), като в
периода 22.12.2009 г. - 08.06.2010 г. (пет месеца и седемнадесет дни) същият е
изтърпявал мярка за неотклонение задържане под стража в арест, са му били
нанесени тежки морални, неимуществени вреди - настъпили притеснения,
неудобства, срам, душевни страдания, уронване на престижа, честта,
достойнството и доброто име в обществото. Твърди, че тези емоции били породени
и от обстоятелството, че воденото срещу него дело, известно като "Н."
е придобилото широка публичност чрез отразяването на национално ниво на всяко
едно от проведените съдебни заседания във всички видове средства за масова
информация. След повдигнатите му обвинения същият е станал затворен и потиснат,
а част от роднините му и приятелите му го възприемали като „престъпник“ „от Н.“.
Твърди, че след като е освободен от ареста и към настоящия момент не можел да
си намери работа, тъй като все още бил свързван с делото. В резултат от
търпения психически тормоз се е обострила и хипертоничната болест, от която
страдал.
Предвид
изложеното прави искане за осъждането на ответника П.НА Р.Б. да му заплати
сумата от по 100 000 лв. за всяко от повдигнатите му и поддържани в периода
22.12.2009 г. - 14.05.2010 г. по ДП № 233/2009 г. по описа на ГД
"ДП"-МВР, гр.София, пр. пр. № 13358/09 г., по описа на СГП, незаконно
обвинение в престъпление по чл. 321, ал. З, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, и в
престъпление по чл. 142, ал.4, вр. ал. 2, т. 1,2,7,8, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, заради което е търпял мярка за неотклонение "задържане под
стража", и представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от 14.05.2010 г.
до датата на предявяване на иска - 23.01.2017 год. в размер на 68 536.09 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба - 23.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се и осъждането на ответника за сумата от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
незаконно обвинение в престъпление по чл. 142, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 2,
пр. 1, т. 7, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, повдигнато и поддържано
в периода 22.12.2009 г. - 01.07.2014 г. по ДП № 233/2009 г. по описа на ГД "ДП"
- МВР, гр.София, пр.пр.№ 13358/2009 г. по описа на СГП, заради което е търпял
мярка за неотклонение "задържане под стража", и за което е оправдан с
влязла в сила присъда № 107/02.04.2012 г., постановена по НОХД № 4529/2010 г.
по описа на СГС, НК, 7-ми състав, ведно с мораторна лихва върху главницата,
считано от 01.07.2014 г. до датата на предявяване на иска - 23.01.2017 год. в
размер на 52 215.50 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът П.НА
Р.Б.в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция, като
недоказана. Поддържа, че не са налице доказателства, които да установяват
търпените неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с повдигнатото
обвинение. Счита, че не е процесуалноправно легитимиран да отговаря за
посочените в исковата молба вреди, настъпили в резултат от полицейската
регистрация и отразяването на делото в медийното пространство, доколкото тези
действия са извършени от държавен орган и трети лица, различни от служителите
на ответника. Сочи, че заболяването на
ищеца – хипертония, е значително преди момента на повдигнатото обвинение и не е
в резултат от воденото срещу него наказателно производство. При условията на
евентуалност счита размерът на обезщетението за неимуществени вреди за завишен.
Възразява и срещу твърденията, че Ц.С. е останал без работа в резултат на
повдигнатите му обвинения, тъй като трудовият му договор е бил срочен, а и
липсвала причинна връзка. Излага подробни доводи срещу претендираният размер на
всяко едно от обезщетенията, като счита същият за прекомерен с оглед
претърпените вреди. Поддържа, че лихвата за забава се дължи от дата на
увреждането, и не следва да бъде присъждана в конкретни размери, както е
заявена в исковата молба. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност
относно претендираните две обезщетения в размер на по 100 000 лв. и мораторната
лихва върху тях.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
С постановление от 22.12.2009 г., по ДП
№ 233/2009, по описа на ГД „ДП“ - МВР, гр. София, Ц.Г.С. е привлечен в
качеството му на обвиняем за това, че за времето от м. 03.2007 г. до 17.12.2009
г. е участвал заедно с И.М.Е., П.И.П., А.К.П., Л.М.Д., Д.Д.Д., П.П.Л., Р.П.Л., К.М.К.и
И.П.П.с прякор С.", в престъпна група, създадена да върши престъпления по
чл. 142 от НК, като групата е била въоръжена, създадена с користна цел -
престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На 09.03.2007 г.,
около 22:30 ч. в подземен гараж в гр. София, ул. "*******, в съучастие
като съизвършител с И.М.Е., П.И.П., А.К.П., Л.М.Д., Д.Д.Д., П.П.Л., Р.П.Л., К.М.К.и
И.П.П.с прякор С.", е отвлякъл И.К.Ц., с цел противозаконно да го лиши от
свобода, като е бил въоръжен, деянието е извършено от повече от две лица,
отвличането е извършено с користна цел, деянието е извършено в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, и към отвлеченото лице е проявена
особена жестокост - престъпление по чл. 142, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1, 2, 7, 8,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На 19.10.2009 г. около 19,30 ч. в гр.София,
ж.к."Студентски град", бул. "*******в съучастие като
съизвършител с И.М.Е., П.И.П., А.К.П., Л.М.Д., Д.Д.Д., П.П.Л., Р.П.Л., К.М.К.и И.П.П.с
прякор С.", е отвлякъл Р. Р.Г. с цел противозаконно да го лиши от свобода,
като е бил въоръжен, деянието е извършено от повече от две лица, отвличането е
извършено с користна цел, деянието е извършено в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, и към отвлеченото лице е проявена особена
жестокост - престъпление по чл. 142, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1, 2, 7, 8, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С определение от 23.12.2009 г., постановено по НЧД №
5681/2009 г. по описа на СГС, потвърдено с Определение от 05.01.2010 г. на САС,
е взета по отношение на Ц.Г.С. мярка за неотклонение „задържане под стража“,
като същата е била изменена в по-лека „гаранция“ в размер на 5 000 лв. с
Определение от 08.06.2010 г., постановено по ВНЧД № 192/2010 г. по описа на САС, а с Определение от 02.04.2012 г. мярката за неотклонение е изменена в
подписка. С постановление от 14.05.2010 г., по ДП № 233/2009, по описа на ГД
„ДП“ - МВР, гр. София, отново е било повдигнато и предявено обвинение на Ц.Г.С.
за извършено престъпление по чл. 142, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 2, пр. 1, вр.
т. 7, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за това, че за времето от
09.03.2007 г. до 26.04.2007 г., в гр. София, в съучастие с Р.П.Л. (извършител),
П.К.П.(извършител) и Л.М.Д. (помагач), като помагач – чрез пазене и наблюдение
на мястото на извършване на престъплението, с оглед предотвратяване
разкриването и залавянето на него и останалите съучастници, чрез обещания да се
да де помощ след деянието, изразяваща се във водене на преговори за получаване
на парична сума с цел освобождаването на И.Ц., с което умишлено улеснил
извършеното около 22:30 ч. в подземен гараж в гр. София, ул. "******* от Р.П.Л.
и П.К.П.отвличане на И.Ц..
С постановление от 17.08.2010 г. горепосоченото
наказателно производство е било частично прекратено срещу Ц.Г.С. по отношение
на повдигнатите му обвинения в извършване на престъпления по чл. 142, ал. 1 НК
с пострадало лице Р.Г. и участие в организирана престъпна група – престъпление
по чл. 321, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, тъй като обвинението не е доказано.
Цитираното постановление е изпратено и получено от ищеца на 18.08.2010 г.,
видно от представена пощенска разписка, неоспорена от ищеца досежно подписа,
положен саморъчно от същия.
На 14.10.2010
г. СГП внася обвинителен акт за образуване на наказателно производство срещу
ищеца за извършване на престъпление по чл. 142, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 2,
пр. 1, вр. т. 7, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, което приключва с
оправдателна присъда от 02.04.2012 г., влязла в сила на 01.07.2014 г.
Представени
са протоколи от откритите съдебни заседания по наказателното производство срещу
ищеца (38 на брой), проведени в периода от внасяне на обвинителния акт в съда
на 15.05.2010 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 01.07.2014 г. пред
три съдебни инстанции.
Видно
от представеното Свидетелство за съдимост с рег. № 2852 от 10.01.2017 г.,
издадено от Софийски районен съд, лицето Ц.Г.С. не е осъждано.
По
делото са събраните гласни доказателства, от които се установяват следните
обстоятелства:
Свидетелят
Г.З.С., баща на ищеца, сочи, че посещавал сина си в ареста след задържането му,
където същият се чувствал зле психически, плачел, имал страхове да не бъде
осъден. Не пожелал майка му да го посещава в ареста, за да не й стане лошо. Бил силно притеснен от факта, че синът му отказал да го посети. Приятелите и семейството на ищеца също се
дистанцирали, заради медийната разгласа на делото „Н.“. Ищецът изпитвал страх и
унижение от многото съдебни заседания, които медиите отразявали, като
непрекъснато го снимали и огласявали като част от „Н.“ и като престъпник. Излязлата
книга „Н.“, на която имало снимка на ищеца, указала голямо въздействие за
приемането му на работа след това. Преди ареста работел, а след края на процеса
почти никъде не го взимали на работа. Приели го на работа 1-2 пъти, но след
като разбирали, че е част от „Н.“ му прекъсвали отношенията. Стресът оказал
влияние на ищеца – повишило се кръвното му налягане, отслабнал почти 40
килограма. Тези показания, обаче, поради близките роднински отношения на
свидетеля и ищеца, следва да бъдат оценени критично и наред с другите събрани
по делото доказателства. В настоящото производство не са представени
доказателства за влошеното здравословно състояние на ищеца или телесни
увреждания вследствие на повдигнатото и поддържано от ответника обвинение,
макар и такива твърдения да са изложени в исковата молба и писмената защита. От
друга страна, по делото е представена справка от ТД на НОИ – гр. София за
регистрирани трудови договори на името на ищеца. От справката е видно, че Ц.С.
е бил в трудово правоотношение за периода от 10.04.2012 г. до 07.05.2014 г.,
както и от 01.09.2014 г. до 07.10.2014 г. с един-същи работодател (Ес Пи Ем),
което противоречи с изложеното от свидетеляГ.С..
Свидетелят
Л.П.П., приятел на ищеца, заявява, че познава ищеца от 11 години, същият бил
жизнен, весел, социален човек с много приятели и познати. След ареста му през
2009 г. много от приятелите му спрели да му се обаждат и да му вдигат телефона,
тъй като се притеснявали да не ги арестуват и тях по същия повод. Твърди, че се
е чувал с ищеца само по телефона, а по гласа му личало, че се чувства зле,
включително и поради факта, че на всяко съдебно заседание го давали по
телевизията. След оправдаването му останало недоверие към него от всички.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира предявената искова претенция за присъждане на
неимуществени вреди за частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в
извършването на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или лицето бъде
оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна. За
уважаването на предявения иск са необходими кумулативно следните предпоставки:
привличане като обвиняем на ищеца за извършване на престъпление; прекратяване
на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е
извършено от ищеца или когато лицето бъде оправдано; наличието на вреди
(имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва
да се докажат от ищеца. В случая е образувано и проведено предварително
производство и ищецът е бил обвинен в престъпление по чл. 142, ал. 3, вр. ал.
2, т. 1, т. 2, пр. 1, вр. т. 7, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от Н, за
което е признат за невиновен и оправдан с присъда на Софийски градски съд по
образуваното НОХД № 4529/2010 г. на СГС, НО, влязла в сила 01.07.2014 г., което
е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи.
Установяват се всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността
на ответника. Относно размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, то същият е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява.
Настоящият състав приема, че при
установените обстоятелства - образувано наказателно производство и повдигнато
по него обвинение срещу ищеца, при което спрямо него е прилагана държавната
репресия и изводът, следващ от влязлата в сила оправдателна присъда, че тези
актове и действия на П.НА Р.Б. са незаконосъобразни, настъпването на
презумптивни вреди от накърняване лични права на обвиняемия, съдът следва да
приеме за доказан по основание иска в граници, в каквито те са засегнали ищеца
конкретно. По делото обаче бяха установени единствено естествените и житейски
логични вреди, които ищецът е претърпял от незаконното обвинение – страх от
осъждане, стрес, унижение, изолация, накърняване на честта и достойнството му
от обвинение в престъпление, съпътстващи всяко наказателно производство. Съдът
взема предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК), обстоятелството, че делото се е водило срещу девет подсъдими
и с дванадесет пострадали, а продължителността му е траела близо четири години
и половина в три инстанции, както и взетите мерки за неотклонение, включително
„задържане под стража“. Ищецът е бил задържан под стража за период от пет месеца
и седемнадесет дни, като през останалото време спрямо него не са били взети
мерки за принуда, които да го привеждат в изолация. Съгласно задължителната
съдебна практика в ТР № 3/2005 г. на ВКС т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, т.13,
незаконната мярка задържане под стража, респ. незаконното задържане, не е
самостоятелно основание за обезщетение, в случая когато лицето е оправдано или
образуваното наказателно производство е прекратено и държавата отговаря по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, но също следва да се има предвид при определяне на
размера на обезщетението. В процесния случай, обаче, следва да се отчете факта,
че ищецът е бил привлечен като обвиняем и е предаден на съд за извършването на
три тежки умишлени престъпления и в досъдебната фаза му е била определена
най-тежката мярка за процесуални принуда, която е продължила под границата на максимално допустимия период в процесуалния закон. Не се установи именно в резултат
на процесното наказателно производство да се е стигнало до появата или
влошаване на заболяванията на ищеца.
Свидетелските показания на изслушаните по
настоящото дело двама свидетели, потвърждават породените негативни психически
преживявания в емоционалната сфера на ищеца, като най-голямо отражение върху
неговата психика е оказало широкото медийно отразяване на наказателното
производство, водено срещу него и още осем подсъдими за извършване на
престъпления с висока степен на обществена опасност. Въпреки задължението на
Прокуратурата и органите на съдебна власт изобщо, да предоставят на медиите
информация относно обществено значими случаи, настоящият състав отчита
негативното отражение на публичното разгласяване на обвинението върху честта и
достойнството на ищеца при определяне размера на обезщетението, както и
обстоятелството, че същият е с чисто съдебно минало. Не се възприемат, обаче,
твърденията на ищеца за накърняване на доброто му име в обществото, тъй като
доброто име не е благо, което се предполага или е иманентно присъщо за всеки
индивид в обществото. Следователно, доброто име следва да бъде доказано с
всички допустими доказателствени средства, а в настоящото производство не бях
представени доказателства в този смисъл. Обстоятелството, че снимка на ищеца е
отпечатана върху книга, която е написана по същия случай от разследващ
журналист, не дава основание за присъждане на обезщетение за вреди по ЗОДОВ,
защото отговорността за евентуалното им настъпване не се носи от П.НА Р.Б..
По отношение на исковете за присъждане на
обезщетение в размер на по 100 000 лв. за това, че ответникът се отказва
от първоначално повдигнатите две от три обвинения срещу ищеца с постановление
от 17.08.2010 г. (обвинения по чл. 142,
ал. 1 НК с пострадало лице Р.Г. и по чл. 321, ал. 2, вр. с ал. 1 НК за участие
в организирана престъпна група), настоящият състав счита, че не е налице
основание да бъде ангажирана отговорността на държавата чрез П.НА Р.Б., тъй
като правото на иск в погасено по давност. Релевираното възражение в отговора
на исковата молба е основателно, което се установява от представените по делото
писмени доказателства. Постановлението за частично прекратяване на досъдебно
производство от 17.08.2010 г. е съобщено на ищеца на 18.08.2010 г., видно от
приложената по делото пощенска разписка. Стабилитетът на постановлението за
прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 от ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да
е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да
завърши с оправдателна присъда, като от датата на прекратяването се дължи и
законна лихва за забава (в този смисъл Решение № 197/17.05.2011 г. по гр. дело
№ 1211/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 353 от 06.11.2015 г. по
гр.д. № 892/2015 г., ІV Г.О. на ВКС. Фактическият състав за възникване на отговорността
на държавата за вреди от незаконосъобразно повдигнатите две обвинения е бил
завършен на 18.08.2010 г. – със съобщаването на постановлението за прекратяване
на производството на ищеца. Към датата на предявяване на исковата молба
(23.01.2017 г.) правото на иск е погасено по давност, поради което исковете за
присъждане на обезщетение в размер на по 100 000 лв. на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Следователно налице е основанието за
ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ единствено
поради факта, че ищецът Ц.С. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.
142, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 2, пр. 1, вр. т. 7, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4,
вр. ал. 1 от НК и е бил оправдан с влязла в сила на 01.07.2014 г. присъда.
С
оглед на горното съдът намира, че следва да се приеме, че за обезщетяването на
ищеца справедливото размер на обезщетението възлиза на сумата от 10 000 лв.,
като този размер на обезщетението съответства на характера и степента на
търпените болки и страдания, както и на вида и продължителността на упражнената
процесуална принуда. В останалата й част тази претенция следва да се отхвърли,
тъй като не се доказаха други извън приетите от съда вреди. Следва да се
присъди и законната лихва върху сумата за обезщетение, считано от предявяване
на иска до окончателното й погасяване, както и мораторна лихва върху тази сума
за претендирания период – от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
(01.07.2014 г.) до предявяване на иска (23.01.2017 г.), изчислена по реда на
чл. 162 ГПК в размер на 2 610.77 лева.
На адв. Д.П.Д. следва да бъдат
присъдени разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в размер на 830 лева,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „*******да заплати на Ц.Г.С., ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес ***, партер, чрез адв. Д.П.Д., на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 10 000
лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.
142, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 2, пр. 1, вр. т. 7 НК, за което е оправдан с
присъда по НОХД № 4529/2010 г. на СГС, НО, влязла в сила 01.07. 2014 г., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2017
г. до окончателното плащане и сумата от 2 610.77 лева (две хиляди шестотин и
десет лева и седемдесет и седем стотинки), съставляваща мораторна лихва, за
периода от 01.07.2014 г. до 23.01.2017 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000 лв. до предявения размер от 200
000 лв. и иска за мораторна лихва – в останалата му част до размера от 52 215
лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес ***, партер, чрез адв. Д.П.Д., срещу П.НА Р.Б., гр. София, бул. „*******иск
по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 100 000
лв. за неимуществени вреди, причинени от повдигнатото му по ДП № 233/2009 г. по
описа на ГД "ДП"-МВР, гр.София, пр. пр. № 13358/09 г., по описа на
СГП, незаконно обвинение в престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1
от НК, ведно мораторната лихва за периода от 14.10.2010 г. до 23.01.2017 г. в
размер на 68 536.09 лева и законната лихва, считано 23.01.2017 г. до
окончателното плащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес ***, партер, чрез адв. Д.П.Д., срещу П.НА Р.Б., гр. София, бул. „*******иск
по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 100 000
лв. за неимуществени вреди, причинени от повдигнатото му по ДП № 233/2009 г. по
описа на ГД "ДП"-МВР, гр.София, пр. пр. № 13358/09 г., по описа на
СГП, незаконно обвинение в престъпление чл. 142, ал.4, вр. ал. 2, т. 1,2,7,8,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК с пострадал Р. Р.Г., ведно с мораторната
лихва за периода от 14.10.2010 г. до 23.01.2017 г. в размер на 68 536.09
лева и законната лихва, считано 23.01.2017 г. до окончателното плащане на
главницата.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „*******на основание чл. 81 ГПК
вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, да заплати на адв. Д.П.Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 830
лв. (осемстотин и тридесет лева).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: