РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Ямбол, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232330101248 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по
подадена молба от И. П. П. и А. Т. Д., двамата от гр.С. срещу Г. И. П. от гр. С.. В нея се
твърдят обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на закона от ответника
спрямо молителите. Сочи се, че И. П. П. е негов племенник, който съжителства на семейни
начала с А. Т. Д.. Страните обитават самостоятелни жилища, представляващи две къщи
близнаци. На 28.04.2023 г. към 8:00 ч. ответникът е започнал да крещи и да заплашва
молителите, че ще ги строши, ще ги запали в къщата да изгорят. Замервал е със стъклени
бутилки и псувал, обиждал, заплашвал. Стрелял е с газов пистолет в двора им. На
следващия ден сутринта отново ги е заплашвал, че ще ги запали и убие. Наложило се е
молителите да се изнесат от къщата си, за да не се случи нещо лошо с тях. Синът на
ответника също се е изнесъл от дома си, защото се е страхувал от баща си. На 29.04.2023 г.
последният е ударил съпругата си и тя е починала. На 05.05.2023 г. е звънял по телефона на
молителката от телефона на починалата и е отишъл да думка по вратата на апартамента, в
който молителите са се преместили да живеят. Твърди се, че ответникът употребява
денонощно алкохол, тормози от два месеца И. П. П. и А. Т. Д., които се страхуват за живота
си. Поради това се иска, съдът да наложи на ответника мерките по чл. 5 ал.1 т.1, 2 и 3 от
закона.
В с.з. молбата се поддържа от пълномощника.
Ответникът оспорва молбата като неоснователна, като твърди в първото с.з., че е
подложен на тормоз от кучетата на молителите, но не е заплашвал никого. Молителите са
убили жена му и затова, че са виновни, са избягали от къщата -близнак. Във второто с.з.
1
твърди, че кучетата са я нападнали и тя е починала от инсулт заради стреса. Пледира съдът
да вземе решение по своя преценка, но да „махне тези ограничения“.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че И. П. П. и ответника са роднини по съребрена линия, както
сочи молителят -последният е негов чичо, видно и от Удостоверение за родствени връзки от
09.05.2023 г. на Община С.. Не е спорно, че А. Т. Д. съжителства на семейни начала с
първия и че молителите са обитавали къща-близнак на къщата на ответника в гр. С.- до
29.04.2023 г..
От показанията на свидетелите М. П. -брат на И. П. и племенник на ответника- и Р. А.
С. –съпруга на М. П.- се установява, че между страните са налице конфликтни отношения от
по-ранен период, предхождащ конфликта на 28.04.2023 г. На последната дата свидетелите
не са присъствали на място, а са чули по телефона към 20 ч., докато са разговаряли с А. Д.,
че ответникът крещи и заплашва, че ще избие молителите и ще запали къщата им. Чули са и
гърмежи, според първия свидетел –произведени от чичо му. Тъй като молителката се е
страхувала, бидейки сама вкъщи, разговорът е продължил 40-50 минути, през което време са
се чували виковете на ответника. На следващия ден молителите са напуснали къщата и са се
преместили в жилище на св.С., защото се страхуват от чичо им. Тя сочи, че ответникът е
ходил и там. На 05.05.2023 г. е звънял на молителката по всяко време на денонощието.
Впоследствие е гонил И. П. с вила, да го убива. Препречил е пътя на А. Д. с колата си,
докато е отивала на работа.
В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от 12.05.2023 г. от молителите, съдържаща
изявление, че им е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК за невярно
деклариране, са изложени твърдените в молбата факти.
Според показанията на доведените от ответника свидетели П. и П.–съседи на ответника-
молителите действително не живеят в къщата- близнак след 29.04.2023 г., когато е починала
съпругата на ответника, в повиканата от свидетелите линейка за гр.Я.. Св.П. го е превозил с
автомобила си до болницата в града и обратно и навръщане е видял отпътуването на
молителите. Същият свидетел е чул предния ден възникналия между тях и съседа му
конфликт. Спорели са за кучетата им, затова че са лаели и пречели на съседа. Свидетелят
заявява, че е бил в дома си, не е излизал навън и е чул само викове, но не и казаното при
спора. Чувал е и гърмежи, но не знае откъде са произлезли. Не се интересува от
отношенията между роднините-съседи, за да не бъде въвличан в дела. Св.П.и сочат, че и
синът на ответника не живее в дома му след смъртта на майка си, не са го виждали оттогава
там.
По делото са приложени преписка вх. № ***/2023 г. на РУ –С. и преписка вх. №
***/2023 на ЯРП. По първата се намира Докладна записка от 09.06.2023 г. от служител на
РУ-С., в която се сочи, че на 30.05.2023 г. около 12:20 ч. служители на управлението са
установили по сигнал, че Г. И. П. отправя словесни закани за убийство спрямо И. П. П.,
2
размахвайки и вила в едната ръка в посока към автомобила му и държейки камък в другата.
Заявил е на полицаите, че ако е имал пистолет, е щял да гръмне племенника си. Бил е
задържан, при което е нарекъл в РУ полицаите „убийци“ на жена му. Втората преписка е
образувана по сигнал от А. Т. Д., че около 8 ч. на 30.05.2023 г. ответникът е навлязъл с
автомобила си в платното, в което се е движил управлявания от нея автомобил, поради
което се е принудила да премине в насрещната лента за движение. Разминавайки се с него, е
направил жест пред гърлото си като знак за убийство.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Подадената от А. Т. Д. молба е недопустима. Описаното насилие над нея като
съжителка на първия молител не попада в хипотезите на ЗЗДН, доколкото се касае за лице,
извън изброените в чл.3 от закона в редакцията му към момента на извършване на
твърдяното насилие.
В чл.3 от ЗЗДН са изброени изрично и изчерпателно категориите лица, спрямо които
пострадалият от домашно насилие има право да търси защита по този закон. Следва
извършителят да е: 1. съпруг или бивш съпруг на пострадалия; 2. лице, с което се намира
или е било във фактическо съпружеско съжителство; 3. лице, от което има дете; 4. възходящ;
5. низходящ; 6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен
включително; 7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен
включително; 8. настойник, попечител или приемен родител; 9. възходящ или низходящ на
лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; 10. лице, с което
родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство. Т.е. не е включено
и лице, което е роднина по съребрена линия на съжителстващия на семейни начала с
пострадалия. Законът в релевантната си редакция не издига посочената в молбата категория
отношения като толкова близки, че да квалифицира упражненото насилие като „домашно” и
не им предоставя защита по специалния ред. В случай на упражнено насилие при тях е
приложим общият ред за защита на правата на гражданите от правонарушения, като
пострадалото лице може да се обърне на първо място към органите на полицията,
прокуратурата.
Тъй като в случая ЗЗДН не предоставя право да търси защита по този ред на А. Т. Д.,
същата не е процесуално легитимирана да подава молба до съда, а подадената такава следва
да бъде оставена без разглеждане, като производството по нея бъде прекратено на
основание чл. 130 от ГПК вр. § 1 от ЗР на ЗЗДН.
Молбата на И. П. П. е допустима, като подадена в едномесечния срок по чл. 10 ал.1 от
ЗЗДН, а по същество е основателна. В случая се касае за извършване на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от закона-психическо насилие от страна на ответника, упражнено спрямо
лице, с което се намира в родствена връзка по съребрена линия до четвърта степен
включително (чл.3 т.6) -в случая от трета. Поради това пострадалият има право на защита по
ЗЗДН. Упражняването на насилие се установява не само от представената от молителя
декларация по чл. 9 ал.3 от закона, а и от гласните доказателства –свидетелите П. и св.С. са
очевидци на виковете и заплахите, макар и от разстояние –посредством телефонна връзка с
3
А.Д.. Безспорно заплахите са стигнали до ушите на молителя, и спрямо когото са били
отправени, независимо дали ги е чул лично или са му били предадени от съжителката му.
Показанията на свидетелите съответстват на всички останали данни по делото, съдържащи
се в обективни източници. Един от тях са показанията на св. П., който е чул викове и
гърмежи, макар да не знае, последните да са произведени от ответника. Чул е, че между
страните има спор, макар и да не е възприел думите, които са казали. Св. П.и потвърждават
и факта, че молителите на следващия ден са напуснали къщата си. Това обстоятелство се
признава и от самия ответник, който излага доводи, че са избягали заради вината си за
смъртта на съпругата му. Такава вина той е приписал и на полицаите, след довеждането му в
РУ-С. по повод на агресивните му действия на 30.05.2023 г. спрямо молителя. Тези факти не
подкрепят тезата на ответника за „бягството“ на молителите заради вина, а логично сочат на
поведение на ответника, предизвикващо страх. Макар приложените преписки и описаните в
тях действия на ответника да не са пряко относими към настоящия спор като извършени
след посочените в молбата дати, същите са индиция за достоверността на показанията на
свидетелите на молителите за агресивното поведение на ответника.
Доколко поведението на самия молител е обусловило реакцията на ответника, е въпрос,
който би могъл да бъде предмет на друго производство, тъй като в настоящото релевантно е
извършването на насилие, което законът забранява.
Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно:
уредените в чл. 5 ал.1 т.1 и 3, като срокът по т.3 следва да се определи до 18 месеца, предвид
данните за дълготрайни конфликти отношения между страните. Мерките имат за цел защита
на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на
насилие спрямо него, както и мотивиране на самия извършител към въздържане от такива
действия. Тъй като страните са непосредствени съседи, като жилището на ответника е до
това на молителя, следва забраната за приближаване на жилището му да се отнася за не по-
малко от 5 м от него.
Искането за отстраняване на ответника от жилището е неоснователно, доколкото
страните обитават самостоятелни жилища, представляващи къщи близнаци. Законът в чл.5
ал.1 т.2 оправомощава съда да отстрани извършителя само от съвместно обитаваното с
пострадалите жилище.
При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да
заплати ДТ в размер на 25 лв. Следва да му бъде наложена глоба на основание
императивната разпоредба на чл. 5 ал.4 от закона в минимален размер, поради това, че
санкцията му се налага за първи път. Разноски следва да се присъдят само на молителя,
предвид прекратяване на производството спрямо молителката.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
4
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по подадената от А. Т. Д. от гр. С.,
обл. Я. молба за закрила от домашно насилие срещу Г. И. П. от гр. С..
ЗАДЪЛЖАВА Г. И. П. от гр. С., у***, ЕГН ********** на основание чл.5 ал.1 т.1 от
ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И. П. П., ****,
ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Г. И. П. от гр. С., ****, ЕГН ********** на основание чл.5 ал.1 т.3
от ЗЗДН да приближава И. П. П., ****, ЕГН **********, всяко негово местопребиваване,
местоработата, местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м, а
жилището на ****-на разстояние по-малко от 5 м, за срок от 18 месеца.
Да се издаде заповед за защита, в която да се впише предупреждение за последиците от
неизпълнението й по чл. 21, ал.3!
ОСЪЖДА Г. И. П. от гр. С., ****, ЕГН ********** от гр. Я. да заплати на И. П. П.,
****, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 450 лв.
НАЛАГА на Г. И. П. от гр. С., ****, ЕГН ********** от гр. Я. глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Г. И. П. от гр. С., ****, ЕГН ********** да заплати ДТ в размер на 25 лв.
Решението и заповедта да се връчат на страните и РУ- С.!
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред
ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5