РЕШЕНИЕ
№ 1203
гр. Варна, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110104901 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от ET ”****“ срещу „****”
ЕООД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на
ответника заплащането на сумата от 7843.98 лева, начислена по фактура
№****/18.02.2021г., за периода 01.07.2018г. до 21.01.2019г. за електрическа енергия по
партида с абонатен №****, клиентски №**** с адрес на потребление ****
В исковата молба се излага, че ищецът е в договорни правоотношения с ответното
дружество по силата на Договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на ел.енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги. Твърди се, че не е
потребил за процесния период служебно определената ел.енергия и счита, че не дължи
начислената за нея сума. Оспорва документите, въз основа на които е начислена същата –
КП, както и правилността на приложената методика и избраната цена, по която е начислена
сумата.
Твърди се, че процесната фактура е издадена в нарушение на Директива 2006/32/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 05.01.2006г. относно ефективността на крайното
потребление на енергия и за осъществяване на енергийни услуги, в която било посочено, че
държавите-членки гарантират, когато е уместно, че сметките се изготвят от
енергоразпределителните предприятия, операторите на електроразпределителната мрежа и
дружествата за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно
потребление и информацията е предоставена по ясен и разбираем начин. Със сметките се
1
осигурява информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат
подробно описание на текущите си енергийни разходи. Тези сметки трябва да бъдат
изготвяни толкова често , че да позволяват потребителите да контролират консумацията на
ел.енергия- чл.13,ал.2.
Оспорва се изцяло КП, както и се оспорва същия да е съставен съгласно
изискванията на ОУ.
Излага се, че представител на ЕТ не е присъствал на проверката. Оспорва се на
проверката да са присъствали двама независими свидетели. Оспорва се да е извършено
неправомерно въздействие върху функцията на СТИ, както и че по време на демонтажа му
същият не е измервал или е измервал неправилно доставяната до обекта ел.енергия.
Твърди се, че са нарушени ОУ – не са спазени разпоредбите на чл.25,ал.2.
В евентуалност сочи, че ако е имало някаква неизправност в електромера, то можело
да се предполага, че тя е възникнала след демонтажа на същия. Счита, че само собственика
на СТИ „ЕРП Север“ АД или производителя му притежават ресурса от лица със специално
знания, специализирана техника и софтуер да осъществяват външна намеса в СТИ. Било
възможно СТИ да е било повредено още при самото монтиране.
Твърди се, че с Решение №2725/30.06.2020г. по Гражданско дело №20992/2019г. по
описа на ВРС, XXV с-в, потвърдено с влязло в законна сила на 18.11.2020г. Решение
Решение № 1469 по въззивно Гражданско дело № 20203100502101 по описа за 2020 година
на Окръжен съд - Варна, гражданско отд., IV състав е прието за установено, че **** със
седалище и адрес на управление ****, обл.Шумен не дължи на ответника „ЕНЕРГО ПРО
ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, Варна Тауърс – Г “, бул.“Вл.Варненчик“ №258 сумата от 1000/хиляда/ лева
представляваща частичен иск от сумата 8844.16 лева, начислена по фактура
№**********/14.11.2019г., за периода 01.07.2018г. до 21.01.2019г. за електрическа енергия
по партида с абонатен №****, клиентски №**** с адрес на потребление с.Тъкач, ул.“Ленин“
№18, общ.Каолиново, обл.Шумен, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
Твърди се, че след влизане на законна сила на въззивното решение, ищецът е получил
нова фактура с № **** от дата 18.02.2021г. вече на стойност 7843.98лв., като при справка на
гише се установило, че сумата е начислена след сторниране на фактура с №********** от
дата 14.11.2019г. начислена за периода от 01.07.2018г. до 21.01.2019г., за партида с
клиентски № ****, абонатен № **** за адрес на потребление находящ се в ****. Твърди се,
че доколкото с постановеното и влязло в законна сила съдебно Решение №2725/30.06.2020г.
по Гражданско дело №20992/2019г. по описа на ВРС, XXV с-в. е възнвикнала сила на
присъдено нещо, по отношение на пълния размер на претендираната от ответното
дружество сума - 8844.16 лева, то тя се простира и над исковата претенция по настоящото
производство, доколкото касае част от същата претенция, относно същия период на
2
корекция.
Излага подробни правни съображения за недължимост на сумата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът - „Енерго – Про Продажби” АД е депозирал
писмен отговор, в който се излага съображения за неоснователност на претенцията. Не се
оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор продажба на ел. енергия.
Твърди се, че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена
от абоната електрическа енергия и се дължала от ищеца на основание чл.183, вр. чл.200, ал.1
ЗЗД.
Твърди се, че на 21.01.2019г. била извършена техническа проверка на СТИ в обекта
на ищеца в присъствието на абоната. За извършената проверка бил съставен КП№****.
Процесният електромер бил демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. За извършената
експертиза бил съставен КП №2565/30.10.2019г. При софтуерно четене била установена
намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.енергия в регистър
1.8.4 в размер на 44204.5 квтч, която не е визуализирана на дисплея. На 04.11.2019г.
„****“АД съставило Становище за начисление на ел.енергия, с което било установено
точното количество неотчетена ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.4 – 44204 квтч.
Твърди се, че типът на вмешателството имал за цел част от консумираната ел.енергия да
бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на дисплея и която не може да се
установи при ежемесечно отчитане на електромера, тъй като инкасаторите не разполагали
със специализиран софтуер. След сторниране на фактура №**********/14.11.2019г. е
издадена нова фактура с № **** от дата 18.02.2021г., на стойност 7843.98лв., дължима за
периода 01.07.2018г. до 21.01.2019г. за електрическа енергия по партида с абонатен №****,
клиентски №**** с адрес на потребление **** Ответното дружество приема, че е налице
правно основание както за сторниране на първоначално издадената, така и за издаването на
процесната фактура и претендирането от страна на ищеца заплащане на тази сума.
Отправя се искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
В КП №****/21.01.2019г. е отразено извършването на техническа проверка и подмяна
на средство за търговско измерване на абонат с клиентски №**** и абонатен №**** от дата
21.01.2019г. от служителите на ЕРП Север. В протокола е вписано, че електромер с
фабричен №**** е демонтиран и изпратен за експертиза с показания: 1.8.1 – 8685; 1.8.2-
038015.
Съгласно КП №2565/30.10.2019г., издаден от БИМ при софтуерно четене на
процесното СТИ е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие
на преминала енергия през Т 4 –044204.5 квтч, които не са визуализирани на дисплея.
Със становище от 04.11.2019г. относно КП №2565/ 30.10.2019г., издаден от БИМ за
клиентски №**** и абонатен №**** е начислено допълнително количество ел. енергия в
размер на 44204 квтч за периода 01.07.2018г. до 21.01.2019г., като е посочено, че
корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел.енергия.
Съгласно фактура №**********/14.11.2019г. с получател ЕТ“****“ за обект
3
№********* е начислена сумата от общо 8 844.16 лева за количество служебно начислена
ел. енергия в размер на общо 44204 квтч за периода 01.07.2018г. до 21.01.2019г.
С решение № 2725 / 30.06.2020 г. по гр.д. № 20992 / 2019 г. по описа на ВРС,
потвърдено с Решение № 1469/18.11.2020г. по в.гр.д. № 20203100502101 по описа за 2020г.
на ВОС, е прието за установено, че **** със седалище и адрес на управление ****,
обл.Шумен не дължи на ответника „**** със седалище и адрес на управление гр.Варна,
Варна Тауърс – Г “, бул.“Вл.Варненчик“ №258 сумата от 1000/хиляда/ лева представляваща
частичен иск от сумата 8844.16 лева, начислена по фактура №**********/ 14.11.2019г., за
периода 01.07.2018г. до 21.01.2019г. за електрическа енергия по партида с абонатен №****,
клиентски №**** с адрес на потребление **** на основание чл.124,ал.1 ГПК.
След сторниране от страна на ответното дружество “****" ЕАД на фактура №
**********/14.11.2019г., с която е определена цената на електрическата енергия, потребена
от 01.07.2018г. - 21.01.2019г. в размер на 8844.16лв., е издадена нова фактура №
****/18.02.2021 г. за сумата от 7 843.98 лв., начислена за партида с клиентски № ****,
абонатен № **** за обект на потребление, находящ се в с. Тъкач, ул. „Ленин", общ.
Каолиново, обл. Шумен, за периода 01.07.2018г. - 21.01.2019г.
Вещото лице по назначената по делото СТЕ е посочило, че електромер тип Carat
Digitron MO2 с фабричен №**** е преминал първоначална метрологична проверка през
2015г. като метрологична му годност изтича през 2021г. Измервателният уред е бил нов при
монтажа. Отчитането на процесния електромер е двутарифно по дневна и нощна тарифа.
Абонатът е битов. Електромерът е в класа си на точност. Съгласно КП№2565/30.10.2019г. на
БИМ при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера
– наличие на преминала ел.енергия в тарифа 4, която не е визуализирана на дисплея.
Наличието на данни в регистър 1.8.4 се дължи на неправомерно вмешателство в програмата
за параметризация на измервателния уред и по –точно манипулиране на тарифната схема.
Количеството ел.енергия от 44204 квтч не е от редовен отчет и не е изчислено по методиката
за корекция на сметка. Това количество не е остойностено и фактурирано през процесния
01.07.2018г. до 21.01.2019г. Количеството ел.енергия от 44204 квтч не е изчислено по
методиката за корекция на сметка. Остойностената ел.енергия от 44204 квтч във фактура
фактура №**********/14.11.2019г. е определена в Становище за начисляване на
електрическа енергия от 04.11.2019г., след софтуерно прочитане на регистър 1.8.4, които не
са визуализирани при редовен отчет.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По предявения отрицателен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК в тежест от
ответника е при условията на главно и пълно доказване при релевираните от него твърдения
е да установи наличието на предпоставки за извършване на корекционна процедура за
минал период.
Начислената служебно електрическа енергия по клиентски №**** и абонатен №****
е за периода 01.07.2018г. до 21.01.2019г., в който след отмяната на ПИКЕЕ, действа ОУ на
ДПЕЕЕМ.
Основание за начисляване на процесната сума е извършена корекция въз основа на
извършените констатации по констативен протокол. За процесния период отношенията
между абоната и ответника се регламентират от Закона за енергетиката/обн. в ДВ
бр.107/09.12.2003г./ и Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
4
мрежи. В закона за енергетиката и издадената въз основа на чл.116,ал.7 от него Наредба №6
не е предвидена възможност за извършване на едностранни корекции на ел.енергия и на
сметки за минал период. С оглед на това съдът намира, че липсва законово основание
санкция в подобен смисъл да бъде уговаряна в Общите условия. Поради неравноправния
характер на съдържащите се в ОУ клаузи за едностранна корекция по смисъла на чл.143,т.6
и т.18 от Закона за защита на потребителите, същите се явяват нищожни на основание
чл.26,ал.1 ЗЗД и чл.146,ал.1 ЗЗП, с оглед и на което не обвързват страните и не намират
приложение в техните правоотношения.
Константната съдебна практика отрича възможността доставчикът да обосновава
правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и
обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради
неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл.
26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, тъй като нарушават основните принципи
за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите
на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Съдът споделя становището на процесуалният представител на ищеца, относно
разпростирането спрямо настоящата искова претенция на СПН по уважения частичен иск по
гражданско дело №20992/2019г. по описа на ВРС, XXV с-в, по което е постановено Решение
№2725/30.06.2020г., потвърдено с Решение № 1469 по въззивно гражданско дело №
20203100502101 по описа за 2020 година на Окръжен съд - Варна, гражданско отд., IV
състав.
Съгласно тълкувателно решение № 3 от 2016 г. постановено от Общо събрание на
гражданска и търговска колегия на ВКС, при уважаване на частичния иск обективните
предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/,
страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска
се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия
исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и
правната му квалификация.
След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се
претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният
иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на
вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква
е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива
5
на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно
основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид
изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява
съдът по съществото на спора, и с оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР
№ 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18.
След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са
установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и
заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано.
Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
С оглед изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е установило
наличието на предпоставките за начисляване на ел.енергия за минал период, а оттук и
дължимостта на сумата по издадената фактура, поради което и предявеният иск като
основателен следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на сторените по делото разноски,
съгласно представения списък по чл.80 ГПК за заплатена ДТ в размер на 319лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. В същото време процесуалният
представител на ответното дружество прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение при интерес от 5000 до 10000 лв. следва да бъде определено в размер на
722,20 лв.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ “****“, ЕИК: **** със седалище и адрес на
управление ****, обл.Шумен НЕ ДЪЛЖИ на ответника „***” ЕООД, ЕИК:1***, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г “, бул. “Вл.Варненчик“ №258
сумата от 7843.98лв. (седем хиляди осемстотин четиридесет и три лева и деветдесет и
6
осем стотинки/, начислена по фактура №****/ 18.02.2021г., за периода 01.07.2018г. до
21.01.2019г. за електрическа енергия по партида с абонатен №****, клиентски №**** с
адрес на потребление **** на основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
Варна Тауърс – Г “, бул.“Вл.Варненчик“ №258 да заплати на **** със седалище и адрес на
управление ****, обл.Шумен сумата 1041,20 лева /хиляда четиридесет и един лева и 20
стотинки/, представляваща направените разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7