Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 25
.03.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в закрито заседание на двайсет и шести февруари през
двехиляди и двадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
2. РОСИМ.
при
участието на секретаря
Арсова и прокурора Пастованов ,
като разгледа
докладваното от съдия Йорданова В . О.
Х. Д . 517 по описа за 2020 година , и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С
присъда от 23.10.19г. по
Н .О .Х .Д . № 5229 /18г , СРС, НО ,116 с - в
е признал подсъдимия Т.Я.Й. за невиновен за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.
195 ал.1 т.3 чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б. А от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото
му обвинение .
Срещу присъдата е
постъпил протест от СРП , с който
се иска да се отмени присъдата на СРС и подсъдимия да бъде
осъден по внесеното обвинение спрямо него .
В съдебно заседание представителят на СГП подържа подадения протест и пледира да се отмени присъдата на първоинстанционния съд като подсъдимия бъде осъден по внесеното обвинение спрямо него.
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия Т.Я.Й. - адв. Ц. пледира да се потвърди присъдата на СРС и протеста да се остави без уважение .
В съдебно заседание подсъдимият Т.Я.Й. сочи ,че не се признава за виновен , не го е извършил и подържа изложеното от своя защитник.
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Протестът
е неоснователен .
Първоинстанционният съд в
рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение
за установяване на обективната истина по
делото, при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Т.Я.Й. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, женен, осъждан, с начално образование, ЕГН: ********** .
Към 27.11.2017г.
свидетелят Е. изпълнявал длъжността управител на хипермаркет „Технополис“,
находящ се в гр.София, бул.“******На 23.11.2017г. от магазина бил изпратен
телевизор Филипс“ /Philips/
на
стойност 659 лева, чрез спедиторска фирма “Ми ВМ експрес”, с цел да бъде
доставен на купувач, за което била съставена товарителница с наложен платеж и
фактура и към 27.11.2017г. телевизора бил в офиса на последните, находящ се в
гр.София ул.“*******
На 28.11.2017г.
около 02,00 часа на свидетеляЕ./ ръководител екип в куриерска фирма „М. ВМ“ /
телефонирала служителка, която го уведомила, че по информация на СОТ 161 офисът
е разбит, който била затворила предходния ден около 16,50 часа. СвидетелятЕ.отишъл
на място и установил липсата на инкриминирания телевизор.
На 28.11.2017г. за
времето от 03,30 до 04,00 часа бил извършен оглед на местопроизшествие,
намиращо се на адреса на спедиторската фирма. Входната врата на помещението се
намерила затворена, в отключено положение, с подбитост в областта на бравата. В
помещението имало две бюра и рафтове с подредени върху тях пликове. На едното
бюро имало черен празен монетник, с ключ на ключалката. Имало второ преходно
помещение с бюро и множество пликове.
През зимата на
2017г. свидетелката Н. и подсъдимия живеели заедно в кв.“Факултета“-гр.София,
като със съпругата му – свидетелкатаМ.били във влошени отношения, като често се
карали и одобрявали. На 13.12.2017г. свидетелкатаМ.отишла в дома на подсъдимия,
който и казал, че иска да живее със свидетелката Н., да вземе процесния
телевизор и да го заложи. На същия ден свидетелкатаМ.заложила телевизора срещу
сумата от 250 лева в заложна къща „Е.-1“, находяща се в гр.София, ж.к.“Филиповци“,
бл.8, ап.1, пред свидетеля П., за което бил издаден заложен билет.
На 04.01.2018г.
свидетелят П. предал доброволно на органите по разследването процесния
телевизор, който впоследствие бил върнат на свидетеля Е..
Горната фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства , и доказателствени средства : от обясненията на
подсъдимия, дадени пред съда; показанията на свидетелите Н.Е., В.П., И.Е., А.М.
и М.Н., дадени пред съда / и тези, приобщени по реда на чл.281 от НПК/; от
заключението на вещото лице по назначената и приложена по делото
съдебно-оценителна експертиза; от приложените по делото писмени доказателства,
приети на основание чл.283 от НПК:
протоколи за оглед на местопроизшествие , доброволно предаване, оглед на
веществени доказателства, ведно с приобщения чрез него като веществено
доказателство заложен билет, фактура, товарителница и стокова разписка, разпит
на свидетел по реда на чл.223 от НПК, приемо-предавателен протокол,
свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства ,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия , които имат значение за неангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената
фактическа обстановка първоинстанциония
съд е направил следните правни
изводи , които се споделят и от
настоящата въззивна инстанция :
Подсъдимият
Т.Я.Й. с деянието си не
е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2,
вр.чл.195, ал.1, т.З, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1 б.“а“ от НК , а именно това, че за времето от 16,50 часа на 27.11.2017г. до 01,20 часа на
28.11.2017г., в гр.София, ул.“*******от офис на куриерска фирма “Ми ВМ
експрес”, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот
/деформирана в областта на бравата входна врата/, е отнел чужда движима вещ -
един брой телевизор марка „Филипс“ /Philips/ на стойност 659 лева,
собственост на дружеството “ Т.Б.” ЕАД, от владението на Н.Г. Е., без негово
съгласие, с намерението противозаконно да я присвои, като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване на свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е
било отложено по чл. 66 от НК по НОХД № 2188/2015г., по описа на СГС в сила от
05.05.2017г. му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца, при първоначален строг режим, за извършено от него
престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а” и
б.“б“, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК .
Въззивният съд намира ,че от събраните по делото гласни и писмени доказателства , и доказателствени средства не
се установява от обективна страна
по безсъмнен начин подсъдимия да
е отнел инкриминираната вещ - един брой телевизор марка
„Филипс“ /Philips/
на стойност 659 лева , при което правилно е преценено от първата инстанция ,
че по делото липсват доказателства установяващи осъществяването на изпълнителното деяние в лицето на подсъдимия по делото и
следователно същия следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. . В тази
насока по делото
липсват преки доказателства , установяващи извършването на деянието от
страна на подсъдимия по делото .
Изложеният довод в протеста ,че обвинението се доказва от разпита на свидетелите по делото , както и от
писмените доказателства по делото - протокол за
оглед на местопроизшествие и заключението на вещото лице по назначената и
приложена по делото съдебно-оценителна експертиза , не се споделя от настоящата съдебна
инстанция ,тъй като въззивният съд
намира , че от разпита на нито един от разпитаните свидетели по делото ,както и от
приложените по делото писмени доказателства , не може да се установи по безсъмнен начин, че
именно подсъдимия е отнел
инкриминираната вещ . Това е така ,
тъй като нито
един от разпитаните по делото свидетели не сочи ,че е видял подсъдимия да
отнема инкриминираната вещ .В този смисъл по делото липсват свидетели
очевидци , които да сочат , че именно подсъдимия е отнел инкриминираната вещ . От друга страна по делото не са налице и доказателства сочещи по категоричен начин ,че заложената от свидетелкатаМ.инкриминирана
вещ, която преди това се е намирала
в дома на подсъдимия ,се е
озовала там , вследствие на осъществено деяние по отнемането й от
инкриминираното място от страна на подсъдимия по делото . В
тази връзка по делото са налице единствено косвени доказателства, чиято последователност , взаимосвързаност и верига ,
не позволяват на съда , да направи
единствено възможния по делото извод ,че автор на инкриминираното деяние , е
именно подсъдимия по делото . Това е така , тъй като от една страна от същия не е
иззета инкриминираната вещ, а
същата е заложена от друго лице – свидетелкатаМ.. Последната дава противоречиви
показания за това по какъв именно начин
самата тя и подсъдимия са се снабдили с вещта . В показанията си в
съдебно заседание от 04.06.19г. пред
СРС, същата сочи ,че заложената от нея
вещ ,
е закупила заедно с подсъдимия от
битака , като отрича същата да е била открадната , а в показанията си на досъдебно производство , дадени пред съдия
от 05.01.18г. , същата сочи,че вещта се
е намирала в жилището на подсъдимия , който й е
казал ,че е закупил същата ,като същата сочи ,че докато е била с
подсъдимия , същия не е крадял и не е носил крадени вещи в тях. В този смисъл
видно е , че от показанията на
свидетелката М., която е заложила инкриминираната вещ , не се установяват
обстоятелства , сочещи ,че вещта е била отнета от инкриминираното място от страна на подсъдимия по делото ,
именно по описания от обвинението начин посредством открадването й от офиса на куриерската
фирма . По делото са налични показанията на свидетелката Н. , която в съдебно заседание на 23.10.19г.
пред СРС, свидетелства ,че подсъдимия й е казал ,че телевизора , който е бил заложен от
свидетелкатаМ., е бил откраднат от него . Свидетелката Н. в тези си показания допълва също , че самата
тя не е била с подсъдимия по време на извършване на кражбата и същата е решила да отиде в полицията и да
каже ,че има кражба ,тъй като е била
многократно бита от подсъдимия, и в продължение на три месеца е била заключена. Въззивният съд намира ,че
от показанията на свидетелката Н. ,
която не е очевидка на случилото се , а
възпроизвежда какво й е казал самия подсъдим, не може да се направи категоричен
извод , че подсъдимия е автор на инкриминираното деяние , тъй като самата свидетелка Н. едновременно с така изложеното , че
подсъдимия е откраднал телевизора ,
което по думите й , й е било съобщено от
самия подсъдим, свидетелства ,че е решила да отиде в полицията и да каже ,че има кражба ,тъй като е била многократно
бита от подсъдимия, и в продължение на
три месеца е била заключена , при което
същата сама дискредитира собствените си
показания и внася основателно съмнение в
тяхната достоверност , с оглед на
причината поради , която същата свидетелсва , както и какви точно
последици цели с така изложените показания от нея . От друга страна следва да
се посочи ,че по делото не е налично
нито едно друго доказателство в подкрепа на изложеното от свидетелката Н. ,
доколкото по делото липсват други свидетели , които да свидетелстват в сочената
от свидетелката Н. насока , а
именно ,че автор на деянието е
подсъдимия по делото , нито на
мястото на деянието са
открити оставени следи от подсъдимия , при
което по делото липсват преки или
други косвени доказателства , които да
го уличават като извършител на деянието
. Показанията на свидетелката Н. се
оказват изолирани от останалия доказателствен материал , доколкото не е налично друго
доказателство ,което да ги подкрепя
, а същите са в противоречие с изложеното от свидетелкатаМ.и при положение ,че самата свидетелка Н. не е възприела пряко какво точно се е
случило на инкриминираната дата и място ,
а е решила да свидетелства поради нанасяния
й системно побой от подсъдимия, то съдът
намира ,че не следва да даде вяра
на показанията на тази свидетелка. Следва да се посочи ,че по делото не е установено
безспорно , че намиращия се в дома на
подсъдимия телевизор, който е бил предмет на кражба , е бил
откраднат именно от самия него ,
доколкото този извод от събраните по делото косвени доказателства , не е единствено възможния , а в тази насока биха могли да се направят
и други изводи , а именно , че
телевизора е бил закупен от подсъдимия
сам или със свидетелкатаМ., в каквато насока са и неговите обяснения по делото ,
или че подсъдимия се е сдобил с него по
друг начин от трето лице , или че същия е бил откраднат от самата свидетелка М.,
както и други възможни , при което
осъдителната присъда би почивала на предположения , което е недопустимо
съгласно чл.303 ал.1 от НПК .В този
смисъл по делото не са налице
нито преки , нито косвени
доказателства ,които да сочат категорично по един безсъмнен и безспорен начин ,че подсъдимия е извършил действия по отнемане
на инкриминираната вещ, като и самия подсъдим не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение и отрича да е извършил деянието ,
при
което подсъдимия следва да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение на осн. чл. 304 от НПК, което е било
сторено от първоинстанционния съд с
първоинстанционната присъда .
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда.
Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС е законосъобразна и същата следва да бъде потвърдена , а протестът да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 23.10.19г. по Н .О .Х .Д . № 5229 /18г , СРС, НО ,116 с - в.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест .
О. М
. ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ към решение по ВНОХД 517/2020г. по
описа на СГС – НК, 9 въззивен състав
С
присъда от 23.10.2019г. Софийски Районен съд – Наказателна колегия, 116 състав
е признал подсъдимия Т.Я.Й. за невиновен в това, че за времето от 16.50 часа на
27.11.2017г. до 01.20 часа на 28.11.2017г. в гр. София, ул. „********от офис на
куриерска фирма „Ми ВМ експрес“ чрез повреждане на прегради, здраво направени
за защита на имот /деформирана в областта на бравата входна врата/ е отнел
чужда движима вещ – един брой телевизор марка „Филипс“ на стойност 659.00 лева,
собственост на „Т.Б.“ ЕАД от владението на Н.Г.Е.без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по
обвинението за извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195,
ал.1, т.3 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ НК. Не споделям възприетата
от мнозинството на въззивния състав позиция, че по делото не са налице
доказателства, обосноваващи вината на подсъдимия в осъществяване на вмененото
му във вина противоправно посегателство и считам, че следва да бъде уважен
депозирания пред въззивната инстанция протест на прокурор при Софийска районна
прокуратура.
В
мотивите към атакувания акт, възприети и от членовете на съдебния състав, като
основание за потвърждаване на първостепенната присъда са посочени
непоследователността на носената от косвените доказателства по делото
информация, която непоследователност пречи да бъде направен единствено
възможния извод, че именно подс. Й. е автор на деянието. Мнозинството от
състава на настоящия съд стои и на позицията, че липсва свидетел, възприел
подс. Т.Й. да отнема инкриминираната вещ, а показанията на свидетелката М. Н.
остават изолирани и в дисонанс на еднопосочността на показанията на
свидетелката А.М.и обясненията на подс. Т.Й..
Не възприемам тези доводи, тъй като
показанията на св. А.М.относно произхода на вещта, депозирани пред
първостепенния съд, са противоречиви и дори несъответни на обясненията на самия
подсъдим, афиширал информация в края на съдебното следствие. В своите показания
св.М.заявява категорично, че вещта не е открадната, а са я закупили заедно с
подсъдимия от битака. Не отрича, че е заложила вещта, тъй като нямала пари за
такси /въпреки че тя е заложена за 250.00 лева, в какъвто смисъл е
обективираното в заложен билет 61119 от 13.12.2017г., приобщен като писмено
доказателство по делото/. В своите обяснения подсъдимият твърди, че е закупил
сам вещта, а не със св. М.. Показанията на М., възприети като достоверни от
първия и мнозинството на въззивния съд, са депозирани на 04.06.2019г. – в
период от една година и половина след събитията, които свидетелката
възпроизвежда. Поради противоречие в показанията на тази свидетелка пред
решаващия съд, на основание чл. 281, ал.1, т.2 НПК са прочетени изявленията й в
разпит пред съдия по реда на чл.223 НПК на 05.01.2018г. – около месец след
инкриминираната дата и двадесет дни след залагане на процесната вещ от нейна
страна, когато възприятията й за събитията би трябвало да са по-обострени от
тези при депозиране на показанията на 04.06.2019г. В тези свои показания
свидетелката А.М.всъщност коментира кога и къде е възприела за пръв път вещта –
в „квартирата в кв. „Факултета“, обясненията на подсъдимия на неин въпрос за
произхода му – че той го е купил и залагането от нейна страна на телевизора.
Тези показания съответстват и допълват показанията на св. М. Н., обективирани
пред първостепенния съд, които той и мнозинството на настоящия състав не
кредитират, приемайки, че показанията на Н. са дадени с цел да навредят на подс.
Й. поради осъществявано от негова страна продължително физическо насилие над Н..
Тази теза би могла да бъде вярна, ако не държи сметка, че показанията на Н. са
еднопосочни, съответни на показанията на М., депозирани по реда на чл.223 НПК,
които са игнорирани от мнозинството на настоящия състав и контролирания съд. Не
възприемам като обоснована тезата за изключване от доказателствения материал по
делото на показанията наМ.от 05.01.2018г., тъй като тя заявява, че дознателката
й казвала какво да говори и това било записвано в протокола. Функцията на
съдията в производство по реда на чл. 223 НПК е именно да следи за спазване на
законосъобразността на провежданото действие и незадаване на повеждащи или
навеждащи въпроси на съответния свидетел. В конкретния случай, преценявайки
изказа, лексиката на съдържимото в коментирания протокол за разпит и наличните
реквизити, за мен не остава съмнение, че провеждащият разпита съдия не е
допуснал намеса на разследващия полицай спрямо свидетеля до степен да диктува
изразите, които възпроизвежда самата свидетелка М.. В този смисъл считам, че
следва да се кредитират показанията на св. А. М., депозирани в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.2 НПК от една
страна поради минималната им близост до времето на възпроизвежданите събития,
от друга страна поради противоречие между обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелката пред контролирания съд относно произхода на вещта –
тя твърди, че са закупили от битака телевизора заедно с него, а той дава
обяснения, че го е купил сам. Всъщност именно такава информация изнасяМ.в
разглежданите нейни показания по реда на чл. 223 НПК – тя твърди, че е
възприела информация от подсъдимия, че той е закупил вещта, а не я откраднал.
На този фон при моето мнение за кредитиране именно на тези показания на А. М.,
в които тя изнася информация, че е взела вещта от квартирата, в която живеел
подсъдимия в кв. „Факултета“ тогава заедно със св. М. Н. и я заложила и тези
оказания съответстват както на показанията на служителя в заложната къща – св.
Виктор Викторов, така на обективираното в предаден от него с протокол за
доброволно предаване телевизор и приобщен заложен билет, от който е видно, чеМ.е
заложила вещта, установена като напълно идентична с отнетата, считам, че следва
да се кредитират показанията на св. М. Н., които очевидно не са търпели промяна
в хода на наказателното производство, тъй като в противен случай би била
приложена от съда нормата на чл. 281, ал.1 НПК по отношение на предходни нейни
показания, дадени по реда на чл. 223 НПК. В своите показаният пред решаващия
съд свидетелката напълно добросъвестно изнася станалата й известна информация,
че подсъдимият е крадял и й е казвал, че е откраднал телевизора от някакъв офис
и този телевизор впоследствие го е взела св. А. М., за да го заложи.
Телевизорът се е намирал по време и място, където е възприет и взет от св.М.и
това напълно съответства и на показанията на св. Н.. Показанията на последната
свидетелка възприемам като достойни за кредитиране не само защото съответстват
на останалите доказателствени източници /с изключения на обясненията на
подсъдимия, които са и средство за негова защита/, но и защото тя напълно
непритворно и добросъвестно заявява, че причината да подаде сигнал срещу него
за извършената кражба е поради продължило по време на тяхното съвместно
съжителство физическо насилие от негова страна към нея. Този повод за подаване
на сигнала не води до дискредитиране на показанията й, защото те съответстват,
както отбелязах, на гласните доказателствени източници – показанията наМ.и
Викторов и писмените доказателства – заложен билет и протокол за доброволно
предаване, с който телевизорът е предаден доброволно от служител на заложната
къща, където св.М.го заложила, а и самите те са напълно последователни и
вътрешно безпротиворечиви. Те следва да бъдат кредитирани именно поради
добросъвестността на св. Н., заявила чистосърдечно пред съда, че причината да
заяви за извършеното от подсъдимия е неговото лошо отношение спрямо него и
именно тази чистосърдечност не ги дискредитира. Още повече, че в показанията си
пред първостепенния съд в хода на съдебното следствие, дадени почти две години
след деянието и при липса на данни за техен досег в този период, свидетелката, въпреки заявен от нея страх от
подсъдимия, отново изнася информация, че подсъдимият й казал, че е откраднала
телевизора. При тази доказателствена съвкупност и при непрекъсната, според мен,
връзка между коментираните до момента доказателства, не може да бъде възприето,
че е възможно и друго лице, а не подсъдимия да е отнело вещта. По отношение на
аргумента за неналичие на лица, възприели подсъдимия да извършва кражбата,
смятам, че при разследване на подобни деяния следва да се преценява
конкретиката на казуса и цялостната доказателствена съвкупност, както и
хармонията между доказателствата, водещи до конкретен извод, какъвто считам, че
може да бъде направен за авторството на подс. Й. при извършване на
разследваното посегателство, дори и в ситуация, в която липсва пряк очевидец на
извършеното – ситуация, която не е рядко срещана при хипотези, тъждествени с
изследваната по това производство.
Поради това и подписах решението на
въззивния състав с особено мнение
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Димитрина
Ангелова