О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№260953
гр. Пловдив, 22.04.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VII
състав, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова в. ч. гр. д. № 797 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р.Д. А., подадена
чрез пълномощника ѝ адв. К., против
Определение № 701 от 10.02.2021 г., постановено по гр. д. № 10122 по описа на
РС – Пловдив за 2020 г., с което производството по делото е прекратено поради
отказ от иска.
В жалбата се излага становище за незаконосъобразност
на обжалвания съдебен акт и се отправя искане за неговата отмяна и връщане на
делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди
се, че преди завеждане на исковата молба в съда ищцата – тук жалбоподател,
подписала множество еднотипни, бланкови молби, изготвени от ответното
дружество, в които било отбелязано, че се отказва от всички предявени против
него искове, като уговорката между страните била ответникът да отпусне на
ищцата нов заем. Посочва се, че месец след завеждане на делото пред първата
инстанция ищцата подписала пред нотариус нарочна молба по гр. д. № 10122 по
описа за 2020 г., адресирана до РС – Пловдив, съдържаща изявлението на
последната, че ако по делото постъпи молба за отказ от иска, то следва да се
счита, че тази молба не отразява волята на ищцата, а изявлението за отказ
следва да се счита за оттеглено. Поддържа се, че тази молба била депозирана в
съда своевременно – на 10.02.2020 г. В жалбата се твърди още, че ищцата не е
изпълнила ръкописния текст, съдържащ се в подадената на 10.02.2020 г. до РС –
Пловдив молба за отказ от иска. В тази връзка се прави доказателствено искане
за допускане на съдебнографологична експертиза, която да отговори на въпроса
дали ръкописно изписаният текст „Пловдив“, „10122“ и „20“ е изпълнен от Р.Д. А.. Отправя се и молба за разглеждане на делото в
открито съдебно заседание.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от
ответника по жалбата „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в който се взема становище за
нейната недопустимост и неоснователност.
Пловдивският окръжен съд, като провери
законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и
становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Неоснователни се явяват наведените в отговора на
частната жалба доводи за нейната недопустимост поради липса на представителна
власт на подалия жалбата адвокат, тъй като към момента на подаване на частната
жалба ищцата е била надлежно представлявана от адвокат К., предвид постъпилата
по делото молба с вх. № 6221/10.02.2021 г., съдържаща изявлението на ищцата, че
не поддържа молбата за оттегляне на пълномощното, дадено на Адвокатско
дружество „Г.“ и адвокатите С. Г., К.К. и Д. Б., и желае
същите да я представляват. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, поради
което неоснователно се явява отправеното в този смисъл искане на ищцата.
Съгласно изричното предвиждане на чл. 278, ал. 2, изр. 2 ГПК в производството
по обжалване на определенията съдът може да събира доказателства. В настоящия
случай в жалбата е направено доказателствено искане за назначаване по делото на
съдебнографологична експертиза със задача, посочена по-горе, което съдът намира
за неотносимо към предмета на делото, поради което същото следва да се остави
без уважение.
Производството пред първата инстанция е образувано по
искова молба на ищцата Р.Д. А. против ответника
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.
По делото е постъпило заявление от ищцата с вх. № 6006/10.02.2021
г., с което на основание чл. 233 ГПК е направен отказ от предявените по делото
искове, а на основание чл. 35 ГПК е оттеглено пълномощното, предоставено на
Адвокатско дружество „Г.“ и адвокатите
Д. Б., К.К., П. И. и С.Г. за
представителство по настоящото дело, както и по всички други дела срещу „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Постъпила е и молба от ищцата с вх. № 6221/10.02.2021
г., в която същата навежда твърдения, че подписала множество предоставени
ѝ от представител на ответното дружество молби, че се отказва от всички
предявени искове против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, без в тях да е попълнен номер
на дело, като в замяна ѝ бил предоставен нов кредит. В подадената молба
се посочва, че ако по настоящото дело постъпи някоя от така подписаните молби,
то тя не отразява волята на ищцата и последната оттегля волеизявлението си за
отказ от иска. В молбата се посочва още, че ако постъпи молба, с която ищцата
оттегля пълномощията, дадени на Адвокатско дружество „Г.“ и адвокатите С. Г., К.К. и Д. Б., то следва да
се има предвид, че същата не поддържа тази молба и желае посочените адвокати да
я представляват. Подписът на ищцата, положен върху молбата, е нотариално
заверен на 25.09.2020 г.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е
приел, че е десезиран от поставения пред него правен спор предвид постъпилата
молба от ищцата, с която се отказва от всички предявени по делото искове,
поради което е прекратил производството по делото.
След постановявяване на обжалвания съдебен акт по
делото е постъпила молба от ищцата с вх. № 11643/10.03.2021 г., с която същата
потвърждава, че направеният отказ от всички предявени по делото искове е
валиден и съответства на нейната воля и че се отказва от исковите си претенции
против длъжника. В молбата се посочва още, че всякакви последващи изявления от
неин процесуален представител са направени без нейно знание и съгласие и моли
пълномощията му да се считат за оттеглени.
Отказът от иска по чл. 233 ГПК представлява способ за
десезиране на съда относно искането за защита, въз основа на което са
възникнали процесуалните правоотношения между съда и страните по делото. С
оглед диспозитивното начало в гражданския процес отказът от иска поражда
задължение за съда да прекрати производството по делото. Съгласно трайната
практика на ВКС, обективирана в Определение № 810/17.10.2011 г. по ч.т.д. №
650/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение
№ 804/07.12.2012 г. по ч.т.д. № 644/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., Определение № 236/25.11.2016 г. по дело №
4337/2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др.,
молбата за отказ от иска е оттегляема до постановяване от съда на определението
за прекратяване на производството по делото. В настоящия случай от материалите
по делото и при последяване на тяхната хронологична последователност се установява,
че молбата за оттегляне на отказа е постъпила в съда след постановяване на
обжалваното определение, макар и в същия ден. В тази връзка ирелевантно е
обстоятелството, че подписът на ищцата върху подадената молба е нотариално
заверен на 25.09.2020 г., доколкото съдържащото се в молбата волеизявление е достигнало
до своя адресат след прекратяване на производството по делото. В допълнение,
следва да се има предвид и подадената след постановяване на обжалвания акт
молба от 10.03.2021 г., с която се потвърждава направения отказ от иска и се
отправя искане за прекратяване на делото и от която може да се направи извод,
че ищцата не поддържа подадената жалба. Така, правилно първоинстанционният съд
е приел, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК – отказът е направен по
висящ процес от легитимирана страна, поради което е породил целените от него
правни последици – десезиране на съда и прекратяване на производството по
делото.
Изложеното налага извода за неоснователност на частната жалба, която следва
да се остави без уважение, а обжалваното определение следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 701 от 10.02.2021 г., постановено по гр.
д. № 10122 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: