НОХД № 1671/2008 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия К.И.П. *** Загора за престъпление по чл.195 ал.1, т.7  във вр. с чл.194 ал.1,във вр. с чл.28 ал.1 от НК за това, че на 24.04.1994г. в с. Лесичово, обл. Пазарджишка е отнел чужди движими вещи- факс „Панасоник” на стойност 14 500нед. лева, усилвател за сателитна антена „Винерсат” на ст. 38 000 нед. лева, електронна пишеща машина марка „Бултекс” на ст. 4 000нед. лева или всичко на обща стойност 56 500нед. лева от владението Кметство с. Лесичово, обл.Пазарджишка, с Кмет към момента на деянието Г. Б. С., а към настоящият момент  И.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е извършил деянието при условията на повторност и случая не е маловажен.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения.  Пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимия на наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание.Производството в първата инстанция е проведено в негово отсъствие, след назначаването на служебен защитник.

Против подсъдимия е предявен граждански иск от ощетеното ЮЛ Община Лесичово, представлявана от кмета И.С. за сумата от 52 500 неденом. лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

Гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в процеса , а ощетеното ЮЛ, беше конституирано като граждански ищец.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301  от НПК, прие за установено следното:

          На 23.04.1994г. подс. К.П. и св.Г. М. се срещнали в дискотека „Елит” в с. Лесичово, обл. Пазарджишка. П. започнал да черпи в заведението, а след това поканил Г. М. , съпругата му както  Д. Д. от гр. Стара Загора, да отидат до ханче „Церово”. Четиримата отишли заедно до ханчето с автомобила на Д..

Там престояли до около 24,00часа, а след това се върнали обратно до дискотеката в с. Лесичово. Г. М. поискал от Д. да ги откара заедно с жена му до домът им, което последният направил.

          След като Г. М. се прибрал в дома си подс. К.П. отишъл до сградата на Кметството на с. Лесичово, като предварително със себе си взел  чували - козени и въже от дома на баба си, която живеела  в с. Лесичово. С лекота подс. П. се покатерил по железният лост-тръба, която крепяла сателитната чиния дълга 2-3 метра и стигнал до втория етаж на сградата където имало плоча-тераса. През прозорец проникнал в помещенията на Кметството и взел факс „Панасоник”, усилвател за сателитна антена марка „Винерсат” и електронна пишеща машина марка „Бултекс”, като машината   сложил в отделен чувал-козен. След това подс. П. чул, че пазача излиза от стаята която се намирала отзад вляво на кметството, в дъното. Подс. П. видял от прозореца, че пазачът проверява решетките на първият етаж и след това пак се прибрал в стаята си. Тогава П. изкарал чувала с пишещата машина  на плочата. С помощта на въжето подс. П. спуснал на земята чувала с намиращите се вътре факс и усилвател. Слязъл долу и занесъл вещите във близост до канала, като другият чувал с пишещата машина останал на плочата.

          Подс.П. занесъл откраднатите вещи-факс и усилвател в една порутена къща и ги оставил  в долапче което се затваряло с дървена врата. В последствие се разпоредил с вещите по неустановен в хода на раследването начин.

На сутринта свид. Г. С.-тогава кмет на с. Лесичово установил че в Кметството е извършена кражба на вещи а пишещата машина намерил в чувал –козен на терасата. За случая уведомил полицията и бил извършен оглед на местопроизшествието.

Свид. Г. Т. –служител на РПУ гр.Пазарджик взел чувала в който открили пишещата машина и отишъл до роднините на подс. К.П. да пита дали  им е познат чувала. В дома на бабата на подс. П., свидетелят  видял друг чувал  идентичен с този, който бил намерен на местопроизшествието. Факсът и усилвателят не били открити и не били върнати на Кметството.

          По повод на всичко тава било отпочнато настоящото наказателно производство.

                От заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени, като компетентно , безпристрастно изготвено и не оспорено от страните, се установява, че общата стойност на отнетите  движими  вещи, предмет на посегателство  е в размер на 56 500 неденом. лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе  въз основа на показанията на свидетелите С. , М. ,Т., Ф. , Г. и М., а също и от заключението на съдебно-оценъчната експертиза и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът изцяло дава вяра на свидетелските показания, т.к. същите са хронологично точни взаимно допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен материал,като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.  

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият К.П. е осъществил престъпния състав на чл.195 ал.1,т.7 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, като на  24.04.1994г. в с. Лесичово, обл. Пазарджишка е отнел чужди движими вещи- факс „Панасоник”, усилвател за сателитна антена „Винерсат”, електронна пишеща машина марка „Бултекс” , всичко на обща стойност 56 500 нед. лева от владението Кметство с. Лесичово, обл.Пазарджишка, представлявано от кмета, към момента на деянието Г. Б. С., а към настоящият момент  И.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е извършил деянието при условията на повторност и случая не е маловажен.

    Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите – съзнавал е, че е осъждан по НОХД № 632/1992 год. по описа на Софийския военен съд, с присъда влязла в сила на 30.01.1993година , за престъпление по чл.195 ал.1 във р. с чл.63 ал.1,т.3 от НК, на една година лишаване от свобода ефективно. Настоящото деяние , подс.П. е извършил в срока по чл.30 ал.1 от НК, което обуславя квалифициране на кражбата като повторно извършена, по смисъла на т.7 на чл.195 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК.

Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

Несъстоятелни са доводите на защитата на подсъдимия, че деянието от обективна страна не запълва квалифициращия признак „повторност” по смисъла на чл.195  ал.1, т.7 във вр. с чл.28 ал.1 от НК , т.к. извършената от подсъдимия кражба представлява маловажен случай , като се изхожда от стойността на отнетото имущество, което след деноминациялат на българският лев възлизало на сумата от 52 лева.В тази връзка следва да се отбележи ,че според разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК , за да се приеме случаят за маловажен, следва да се вземе пред вид не само размерът на конкретно откраднатото в случая или, по-общо казано, трябва да се има пред вид не само липсата или незначителността на вредните последици, а следва да се съобразят и други обстоятелства, които правят случая маловажен. В конкретния казус обаче има обстоятелства, които не дават основание да се приеме, че се касае до маловажен случай. Обстоятелствата, при които е извършена кражбата на вещите – демонстративно и хладнокръвно, на обществено място – кметство, говорят за завишена обществена опасност на самия подсъдим. Не на последно място следва да се отчита и фактът, че настоящото деяние е било извършено от подсъдимия  ,след като вече веднъж подсъдимият е бил  осъден за кражба. Отделно от това към момента на деянието определената за страната МРЗ е била в размер на 1565 лева , т.е. предмета на кражбата е бил около 50 МРЗ. Всичко посочено по-горе даде основание на съда да приеме, че настоящия случай е немаловажен.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

          За да определи наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК – “Престъпления против собствеността”.Конкретното деяние също е със завишена степен на обществена опасност , предвид времето , начина  и мястото на неговото извършване. Подсъдимият П. е личност със завишена степен на обществена опасност.Същият е осъждан многократно преди и след деянието и е изключително негативно охарактеризиран  по местоживеене.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия, съдът прецени направеното самопризнание пред разследващите органи и оказаното съдействие за установяване авторството на деянието, младежката възраст на подсъдимия към момента на деянието и изминалия дълъг период от време 14 години и 10 месеца, от момента на деянието, до момента в който се ангажира наказателната отговорност на дееца, за което забавяне той няма никаква вина.Отегчаващи отговорността обстоятелства са негативните характеристични данни.миналото осъждане не се отчете като отегчаващо, т.к. е елемент на правната квалификация на деянието.

С оглед на горното, съдът намери ,че е  налице едно изключително  смекчаващо отговорността обстоятелство – изминалия дълъг период от време от момента на деянието до настоящия момент, при наличието на което и най-лекото предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко. По тази причина съдът, приложи разпоредбата на чл.55 ал.1,т.1 от НК и определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския предвиден в закона предел, като наложи на подс.П. наказание от четири месеца лишаване от свобода, което съответства на степента на вината му и чрез което ще есе постигне личната и генерална превенция.

Видно от справката за съдимост  на  подс.П. той е осъждан последно  по НОХД № 220/2008 год. на Хасковския РС за престъпление по чл.196 ал.1,т.2 от НК, извършено на 29.07.2007 год., с присъда влязла в сила на 05.03.2008 год.

При това положение е налице реална съвкупност между деянието по настоящото дело и това по горецитираната присъда, с оглед на което на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи едно общо най-тежко наказание измежду наложеното с настоящата присъда и горецитираната такава, а именно наказание от една година лишаване от свобода.

Съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗИН и на основание чл.47 ал.1,бук.Б от ЗИН съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание ЛС.

На основание чл.25 ал2 от НК съдът приспадна изцяло изтърпяното наказание от едно година ЛС по НОХД № 220/2008 год. на Хасковския РС.

От деянието пострадалият ощетеното ЮЛ - Община Лесичово, представлявана от кмета И.С. е претърпяло имуществени вреди, за които подсъдимият  дължи обезщетение - чл.45 от ЗЗД.

                Съдът като съобрази заключението на оценъчната експертиза , както и че от общия размер на причинените имуществени вреди – 56 500 неденом.лева, реално причинени са били вреди в размер на 52 500 неденом.лева, т.к. една от откраднатите вещи – пишещата машина, струваща 4000 неденом.лева ,е била открита от органите на МВР и върната на собственика, намери ,че предявеният граждански иск е доказан по основание и размер. С оглед на това  съдът уважи предявения граждански иск и осъди подсъдимия П.  да заплати на гражданския ищец сумата от 52 500 неденом. лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха присъдени и същият бе осъден да заплати в полза на държавата, направените по делото разноски за експертизи в размер на 117 лева, както и ДТ върху уважения гр.иск в размер на 50 лева. 

          По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: