№ 16
гр. Тополовград, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело №
20212320100073 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц против Е.И. М. с
ЕГН **********, с настоящ адрес: *************, с правно основание чл.415,
във вр.чл.422 от ГПК, с цена на иска 74,97 лв.
Обстоятелствата, на които ищецът основава претендираните права и
предявения иск са следните:
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК
срещу Е. ИЛ. М. е образувано ч.гр.д. № 280/2020 г. по описа на РС –
Тополовград. Съобщението на длъжника е връчено по реда на чл.47 ГПК,
поради което съдът с разпореждане е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок. В законоустановения срок и на
основание чл.415, във вр.чл.422 ГПК ищецът е предявил иск за установяване
на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника.
Ищецът твърди, че предявява исковата си претенция въз основа на
договор за цесия от 01.10.2019 г. с прехвърлител на вземанията
„С.Г.Груп“ООД, което дружество от своя страна е цесионер и собственик на
1
вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на
вземания“Българска телекомуникационна компания“ЕАД. Мобилният
оператор е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от която е
приложена към исковата молба. Ищецът е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и др. Между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответницата Е. ИЛ. М. е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 16628352001 от дата 24.04.2017 г. за ползване на мобилна услуга за
номер *********** при условията на тарифен план Smart L+ с месечен
абонамент 29.99 лв. Срокът на договора е бил за 24 месеца – до дата
24.04.2019 г. Въз основа на сключения договор са издадени фактури за
периода от 01.10.2017 г. до 01.02.2018 г. на обща стойност 239,95 лв., които
абонатът не е заплатил. Неплащането в срок на издадените от оператора
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната, съгласно т.43 от
Общите условия. След едностранното прекратяване на индивидуалния
договор на ответницата, мобилният оператор е издал по клиентски номер
16628352001 на дата 01.03.2018 г. крайна фактура № **********. В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на
74,97 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
четири отчетни периода.
Предвид на това, моли съда да приеме за установено по отношение на
ответницата Е. ИЛ. М., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца
на „ЮБЦ“ ЕООД в размер на 74,97 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер 16628352001 от дата 24.04.2017
г., сключен между ответницата и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, представляваща сбор от трикратния
размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, за което е издадена фактура № **********/01.03.20185 г., за периода
от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г.
Претендират се направените по делото разноски – 25 лв. за ДТ, както и
2
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв., а също така и направените
разноски в заповедното производство - 25 лв. държавна такса и 180
лв.адвокатско възнаграждение.
Ответницата Е. М. не е намерена на постоянния и настоящ адрес и
съответно е призована по реда на чл.47 ГПК, поради което й е назначен
особен представител – адв.Б. от АК – Ямбол. Същият в законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор на исковата
молба, в който се сочи, че искът е процесуално допустим, но неоснователен.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД – гр.София, редовно призовани не изпращат
представител в съдебно заседание, като е постъпило становище от
пълномощника им – адв.Г. за гледане на делото в тяхно отсъствие.
Ответницата редовно призована, не се явява, вместо нея се явява
назначения й особен представител – адв.Б.. В съдебно заседание по същество
особения представител на ответницата оспорва иска изцяло, като счита, че
договорът между страните не е прекратен както се изисква от чл.87 ЗЗД и не е
спазена процедурата по прекратяване на договора от страна на БТК. Също
така сочи, че от приложената фактура за неустойка, не може да се разбере, че
става дума за неустойка, а също така във фактурата срещу сумата
пише“корекция, дарение и услуга на партньор“ и по този начин не се разбира,
че става дума на начислена неустойка.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 24.04.2017 г. между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и ответницата Е. ИЛ. М. е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16628352001 за ползване на
мобилни услуги за номер *********** при условията на тарифен план Smart
L +, с месечен абонамент 29,99 лв. Срокът на договора е бил за 24 месеца – до
дата 24.04.2019 г. Въз основа на този договор за предоставянето на мобилни
услуги са издадени фактури №№ **********/01.11.2017 г.;
**********/01.12.2017 г.; **********/02.01.2018 г.; **********/02.02.2018 г.,
за периода от 01.10.2017 г. до 01.02.2018 г. на обща стойност 239,95 лв.
Абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за четири
последователни отчетни периода – за месеци 11/2017 г.; 12/2017 г.; 01.2018 г.
и 02.2018 г., като към всяка от фактурите има приложено извлечение –
3
детайлизирана справка от потреблението на абоната.
Неплащането в срок на издадените от оператора фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната, съгласно т.43 от Общите условия. След
едностранното прекратяване на индивидуалния договор на ответницата,
мобилният оператор е издал по клиентски номер 16628352001 на дата
01.03.2018 г. крайна фактура № **********. В издадената крайна фактура е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги в размер на сумата от 74,97 лв. и е включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода. Датата
на деактивация на процесния абонамент е 13.02.2018 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така абонатът е в
неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер 16628352001,
като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите съответно
до дата 24.04.2019 г. Неизпълнението на ответницата е обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.2 от Договора: „ С прекратяване
на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към
него, включително и за допълнителни услуги.Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на
БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги по
техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата закупени или предоставени на лизинг“.
На 16.10.2018 г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) сключен между „С.Г.Груп“ООД и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД. Мобилният оператор е прехвърлил
вземания спрямо физически и юридически лица , подробно описани в
4
Приложение № 1 към договора.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД е встъпил в правата си на кредитор въз основа
на валидно правно основание – Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 01.10.2019 г. сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, с който са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството-кредитор. По реда на чл.99 ал.3
от ЗЗД до ответницата е изпратено уведомително писмо за извършената
продажба на вземания.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК пред РС – Тополовград, по което е образувано ч.гр.д. №
280/2020 г. и е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата Е. ИЛ. М.
за претендираните суми.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са
документи, издадени по съответния ред и в съответната форма, и от
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за
съществуване на вземането”.
Искът е допустим, тъй като е предявен от лице имащо правен интерес от
това и са спазени всички законни изисквания за неговото разглеждане. По
същество същият се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От материалите по ч.гр.д. № 280/2020 г. се установява, че с
разпореждане № 178/15.12.2020 г. по повод на молбата на ищеца по чл.411
ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата 74,97 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор с клиентски номер 16628352001 от дата 24.04.2017
г., както и разноски по делото в размер 25,00 лв. /двадесет и пет лв./
държавна такса и 180,00 лв. /сто и осемдесет лв./ адвокатско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от
5
ГПК и съдът на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК е указал на заявителя, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.
Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок,
поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени
всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения
срок.
Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание,
така и по размер.
Съгласно сключения на 24.04.2017 г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответницата Е. ИЛ. М. договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16628352001
за ползване на мобилни услуги за номер *********** при условията на
тарифен план Smart L +, същата е ползвала мобилни услуги за периода от
01.10.2017 г. до 01.02.2018 г., за което са й издадени четири броя фактури на
обща стойност 239,95 лв., които тя не е заплатила и е изпаднала в
неизпълнение на договора. След едностранното прекратяване на
индивидуалния договор на ответницата, мобилният оператор е издал по
клиентски номер 16628352001 на дата 01.03.2018 г. крайна фактура №
**********. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в
размер на 74,97 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните четири отчетни периода, съгласно изрична клауза съдържаща се
в т.2 от Договора между страните. Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД е встъпил в правата
си на кредитор въз основа на валидно правно основание – Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., с който са прехвърлени
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности
Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане
в посочените по-горе размери.
Съдът не приема възражението на особения представител на
ответницата, че от приложената фактура, не може да се разбере, че става дума
за неустойка, а също така във фактурата срещу сумата пише “корекция,
дарение и услуга на партньор“ и по този начин не се разбира, че става дума на
начислена неустойка. Наистина, на първата страница на фактура №
********** срещу сумата от 74,97 лв. е записано „корекции, дарения и услуги
6
от партньори“, но на гърба на фактурата, отдолу в графа „други корекции“ е
записано – неустойка за тарифен план Smart L+ и е посочена сумата от 74,97
лв.
Съдът не приема също и възражението на особения представител на
ответницата, че тъй като налице е писмен договор между страните и
прекратяването му следва да бъде с писмено изявление от изправната към
неизправната страна, което да достигне до неизправната и че по делото
липсват данни за такова изявление. В Общите условия на „БТК“ ЕАД и
абоната на услуги, в чл.43.1 е посочено, че абонатът има задължението да
заплаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, в чл.50 е записано,
че договорът се прекратява при неплащане в срок , като при ползването на
универсалната услуга, прекратяването се извършва при системно закъснение
на плащанията в срок. И в т.2 от сключения между страните договор е
посочено, че ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължимите суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна
на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за който договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги по техния стандартен
размер без отстъпка. Ответницата е била запозната с общите условия на
договора и е подписала самия договор.
При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца
разноски в общ размер на 710,00 лв., от които разноски от заповедното
производство в размер на: 25,00 лв.държавна такса и 180,00 лв. адвокатско
възнаграждение и от настоящото производство: 25,00 лв. държавна такса,
180,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. депозит за особен
представител.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения иск от ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Ю.Б.Ц против Е. ИЛ. М. с ЕГН ********** с адрес:
************* КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ответницата дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на
7
74,97 лв. /седемдесет и четири лева и 97 ст./ представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 16628352001 от
24.04.2017 г., сключен между ответника и мобилния оператор“Българска
телекомуникационна компания“ЕАД , ЕИК *********, представляващо сбор
от трикратния размер за месечните такси на всяка обонаментна услуга от
сключения договор, за което е издадена фактура № **********/01.03.2018 г.
за периода от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г.
ОСЪЖДА ответницата Е. ИЛ. М. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „ЮБЦ“
ЕООД – гр.София разноски в общ размер на 710,00 лв./седемстотин и десет
лева/, от които разноски от заповедното производство в размер на: 25,00
лв./двадесет и пет лева/ държавна такса и 180,00 лв./сто и осемдесет лева/
адвокатско възнаграждение и от настоящото производство: 25,00
лв./двадесет и пет лв./ държавна такса, 180,00 лв./сто и осемдесет лева/ за
адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. /триста лева/ депозит за особен
представител.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
8