Мотиви по Н.О.Х.Д. 2266/14г. по описа на
СГС, НО, 10 състав
От Софийска градска прокуратура е
внесен обвинителен акт по обвинението на С.А.П. за извършено от него
престъпление по чл. 116, ал.1, т.12 вр. с чл.115 вр. с чл.18, ал.1, вр. с
чл.29, ал.1, б. „б” от НК за това, че на 22.06.2011г. в апартамент № **, находящ се в гр. С., кв. „*******", ул. „***** Р."
№**, бл.***, вх.*, ет.*направил опит умишлено да умъртви С.П. Т., ЕГН:**********
чрез използване на кухненски нож, като
замахнал с лявата си ръка и нанесъл порезна рана с дължина 15 см с три артериални
кървящи съда, в областта на долната челюст, под долната челюст и шията в дясно
, които са довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота изразяващо се в разкъсване на
капсулата на дясната подчелюстна жлеза, като без оказване на медицинска помощ тази рана би могла да доведе
до смъртен изход и опитът е останал недовършен по независещи от дееца
причини - своевременно оказана медицинска помощ и деянието е извършено в
условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното
от тях, а именно по НОХД 3446/2010г. на СРС, НО, 104 състав, наказанието не е било отложено на основание
чл.66 от НК.
В производството пред съда прокурорът не поддържа повдигнатото от СГП обвинение
срещу подсъдимия П.. Изразява се становище, че обвинението не е доказано по
несъмнен и безспорен начин, тъй като не е установен механизмът на причиняване
на описаните в обвинителния акт увреждания на пострадалия Т.. В пледоарията на
прокурора се твърди, че към момента на възникването на инкриминирания инцидент в
жилището на пострадалия са присъствали три лица - самият пострадал, подсъдимият
и свидетелят И.. Твърди се, че това обстоятелство е установено по
непротиворечив начин от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетеля Т.,
както и от констатираното при извършения оглед на местопроизшествие наличие на
три чаши върху холната маса, които с оглед тяхното местоположение, говорят и за
присъствието на три лица. Представителят на СГП посочва, че твърдения за
авторството на деянието от страна на подсъдимия пряко се съдържат в показанията
на свидетеля Т. от 18.04.2013 г. Към тях обаче е отнесена забележката, че не възпроизвеждат
достоверно фактите по делото. В тази насока се навежда доводът, че в
първоначалния си разпит пострадалият е
описал обстановка, различна от инкриминираната. Застъпва се позицията, че твърдението му, че подсъдимият е извършил
деянието, тъй като не е искал да се занимава, не следва да бъде възприемано с
доверие, тъй като още при снемането на анамнезата той не е обсъждал подобни
факти пред екипа от лекуващите лекари. Подчертава се фактът, че пострадалият не
е дал конкретни данни за авторството на деянието и когато е позвънил на своята съседка, за да я
помоли да извика „бърза медицинска помощ”, че не е казал за това обстоятелство и на своята майка, с
която е поддържал близка емоционална връзка. Навежда се довод, че приобщените
по делото чрез оглед на местопроизшествие веществени доказателства, както и при
изследването на дрехите на пострадалия, се установява обилен излив на кръв.
Твърди се, че по същото време върху дрехите на подсъдимия не е констатирано
наличието на никаква кръв, освен незначителни количества, които не са
достатъчни, за са бъдат изследвани, а именно - върху връзката на едната от маратонките и
върху маратонка. В тази връзка представителят на СГП заключава, че липсват
категорични доказателства, че именно подсъдимият е наранил пострадалия.
Защитникът на подсъдимия - адв. Б. се присъединява към
становището на представителя на СГП, като посочва, че обвинението не е доказано по безспорен начин, поради което моли
съдът да признае подсъдимия за невиновен в извършване на така повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимият в своя лична защита посочва, че очаква
справедливост, както и да бъде оправдан.
В последната си дума подсъдимият твърди, че е невинен,
тъй като пострадалият е имал склонност да се самонаранява и точно това според
подсъдимия е извършил и на инкриминираната дата.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното.
От фактическа страна
На 22.06.2011г., около 10.30 - 11.00 часа, подсъдимият
С.А.П. отишъл в дома на пострадалия С.П. Т.,***.
В продължение на няколко часа двамата консумирали алкохол под формата на вино.
В обвинителния акт е възприето от фактическа страна,
че малко по - късно дошъл и свидетелят Д.И.,
който също консумирал алкохол. Настоящият съдебен състав счита от фактическа
страна, че св. И. е дошъл на инкриминираната дата, но след 15:41:50 часа,
когато бил поканен в телефонен разговор, проведен от мобилния апарат, ползван
от подсъдимия. ( от прочетените показания на св. И., дадени от него в
досъдебното производство в съпоставката им със справките, изискани от обслужващ
мобилен оператор – чл.94, том 1 от ДП).
Около 17.00 часа, подс. П. и пострадалият Т. излезли
от стаята и влезли в помещение, приспособено за кухня, където между двамата
възникнал конфликт. По същото време св. Д.И. останал в хола. Докато подсъдимият
и пострадалият спорели, подс. П. взел кухненския нож, замахнал с лявата си ръка
и нанесъл порезна рана върху лицето на С. Т. с дължина 15 см. В резултат на това
действие били засегнати три артериални
кървящи съда в областта на долната челюст, под долната челюст и шията в дясно,
било причинено и разкъсване на капсулата
на дясната подчелюстна жлеза. Пострадалият Т. се опитал да се предпази, като
хванал острието на ножа с лявата си ръка. В резултат на това действие се
порязал по дланната повърхност на лявата
ръка на втори и на трети пръсти. При нанасянето на шийната порезна рана от
страна на подсъдимия св. С. Т. извикал силно и този вик бил възприет слухово от
св. Г.– съседка на пострадалия, живуща в апартамента на същата етажна площадка (
от показанията на св. Г. в СП). Пострадалият Т. забелязал, че кръвоизливът
става обилен, поради което взел кърпа и притиснал раната си, като същевременно
започнал да обикаля в различните помещения на жилището си, включително и в
хола, оставяйки изобилие от биологични следи. С. Т. решил да потърси помощ и
само около три минути след причиняване на инкриминираната порезна рана, достигайки
до етажната площадка, започнал да звъни
на входната врата на св. С.Г., живуща в
апартамент на същия етаж, като я помолил да сигнализира екип за оказване на
спешна медицинска помощ. По същото време и докато св. Г. стояла на прага на
апартамента си, шокирана от състоянието на пострадалия, св.И. и подсъдимият излезли бързо от апартамента на С. Т. и влезли в асансьора на
осмия етаж. Св- Г. незабавно сигнализирала система „112” в телефонен разговор,
проведен в 17:05:16 часа ( л.151, СП), а минути след това – в 17:15 часа
жилището на пострадалия било посетено от екип за оказване на спешна медицинска
помощо, след което бил закаран в МБАЛСМ
„Пирогов” за оказване на първа помощ.
Порезната рана на пострадалия била силно кървяща и
била локализирана в долна челюст, под долната челюст и шията в дясно. Тя била
съпроводена с разкъсване на капсулата на
дясната подчелюстна жлеза. С описаното нараняване подсъдимият причинил на пострадалия
средна телесна повреда - разстройство на здравето временно опасно за живота,
изразяващо се в голяма, силно кървяща порезна рана на долна челюст, под долната
челюст и шията в дясно, разкъсване на капсулата на дясната подчелюстна жлеза.
Оказването на спешна медицинска помощ било
от изключително животосъхраняващо значение.
По време на деянието пострадалият бил в тежка степен
на алкохолно опиване – с концентрация на алкохол в кръвта от 3, 85 промила, а
подсъдимият бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека към средна
степен, което не е нарушило психичната му годност правилно да възприема
събитията от обективната действителност. Подсъдимият е психически здрав и е
могъл да разбира свойството и значението на
деянията си и да ръководи постъпките си ( от назначената и изготвена в хода на
разследването съдебно - психиатрична и психологична експертиза на обвиняемия С.А.П.).
Във връзка с оказаната медицинска помощ дежурният
служител на полицията в МБАЛСМ „Пирогов” подал сигнал до компетентното 06 РУП
за провеждане на неотложни процесуално-следствени действия по разследването. Още
на същата дата, в 20.10 часа бил иницииран оглед на местопроизшествие (л.8 и
сл., том 1 от ДП). В резултат на това процесуално-следствено действие било
установено, че апартаментът, в който било извършено престъплението, бил оставен
отключен, решетъчната метална входна врата била притворена (установено
включително и с показанията на св. Г. от СП). В същото състояние била
установена и дървената входна врата зад решетката. Над заключващото устройство
на дървената врата и под заключващото устройство на решетката била установена
червеникаво-кафява материя, от която били иззети следи съответно като обект № 2
и обект № 1. (л.9, том 1 от ДП). Обект на огледа бил и коридора в антрето,
където били открити петна от същата материя с неправилна форма, като по част от
тях били установени следи от обтриване. Зацапването
с петна било установено от входната врата до кухненската част на апартамента и
от тях била иззета следа, описана като обект № 3. Червеникава материя била
открита и по горния ръб и решетката на бравата от външната страна на вратата,
водеща към сервизно помещение – баня. И тук били установени следи от обтриване
на петното, като от него бил иззета следа за идентификационно изследване –
обект № 4. По вътрешната страна на вратата, водеща към банята, били открити още
по-изобилни следи от кръв, с видимо стичане към пода. Следите, иззети от
външната и вътрешната страна на вратата на банята били запечатани с номер №
010100 ( обект № 5). В процеса на оглед на местопроизшествие било установено зацапване на следите по пода на банята от босо
човешко стъпало, чиито контури били установени да се открояват в
червеникаво-кафява материя. На пода в коридора в посока от банята към
кухненската част на апартамента също били открити множество петна, по които
също били очертани контури от боси стъпала върху червеникаво-кафява материя. В
резултат на проведения оглед били открити червеникаво-кафяви петна с различни размери,
вариращи от около 0,6 до 3 см в диаметър и със следи от
считане на стена в кухненското
помещение, намираща се вдясно от входната врата. Те били запечатани в плик с номер 01009 и били иззети като обект №
6. Това състояние на местопроизшествието било отразено и в снимков материал към
протокола за оглед, а именно – на снимка № 15 от фотоалбума към протокола
(л.18, том 1 от ДП). Локализацията на посочените петна върху стена в
кухненското помещение била от 135
см. до 180
см, считано от пода на помещението. Част от тях били и
със следи от обтриване. На пода в кухнята също били установени петна от
червеникаво-кафява материя, от които били иззети следи и били запечатани заедно
с иззетите от стената на кухнята следи,
а именно в плик с номер 01009. Следите от пода в кухнята били иззети като обект
№ 7. В ляво от вратата, водеща към
кухненската част върху шкаф, монтиран в непосредствена близост до кухненска
мивка бил открит и иззет кухненски нож с
размери и обща дължина от 21,5
см, както и с дължина на острието от 10 см. Дръжката на ножа била
оцветена в черно и оранжево. Този предмет бил иззет като ВД, което в протокола
за оглед било идентифицирано като обект № 8. При оглед на местопроизшествие от
кухнята на жилището под батерията на мивката била иззета стъклена чаша със
следа от отчупване по ръба и парче стъкло, които била иззети като обект № 9 и
запечатани в плик А 0110962. Огледът обхванал и съседно помещение – хол, чиято
врата била установена отворена, незаключена. От ламиниран паркет на пода била
иззета следа от червеникаво-кафяво петно с неправилна форма, което било описано
като обект № 10, след което било запечатано в плик № 010097. На маса в хола била установена угарка
в черен пепелник с бял филтър, която била иззета като обект № 11 и била
запечатана в плик № 010098. Като обект № 12 бил описан и иззет закачен на стена
в хола нож. (л.11, том 1 от ДП и снимка № 37-39, л. 25, том 1 от ДП). ВД №
12 било запечатано и описано в плик серия и номер А 0110965. До пепелника върху
холната маса била установена бутилка с надпис „Механджийско вино” с течност,
запълваща бутилката в повече от 2/3. В купичка върху холната маса били
установени и иззети две метални лъжици,
които били запечатани като ВД с плик № А
0110963, които не били описани в
протокола като отделен обект. Върху холната маса била открита и втора бутилка
„Механджийско”, съдържаща незначително количество червена течност на дъното, а в непосредствена близост до нея
– керамична чаша. Така при оглед на
местопроизшествие били иззети и
запечатани в пликове с конкретно посочени номера и други ВД, без в протокола да
бъдат отбелязани с отделна номерация като обекти: две стъклени чаши и една глинена чаша от маса в хола в плик № А
066080, две пластмасови бутилки с надпис „Механджийско” и бутилка от 0,5 литра от маса в хола
– в плик серия и номер А 066079,
пластмасова пушка, иззета от хола и запечатана в плик № А 0110965, компютър, иззет от хола и
запечатан в плик със серия и номер А 0110966.
Пострадалият С. Т. е починал след деянието, а именно
на 08.10.2013г. съгласно приложен акт за смърт (л.62, СП). Пострадалият е
починал в лечебно заведение поради чернодробна недостатъчност и цироза на
черния дроб. (л.63, СП).
По доказателствата
Съдът установи посочената фактическа обстановка въз
основа на различните групи доказателства съобразно конкретно приложения способ
за доказване. Съдът ги разгледа в последователност, която дава възможност да се
проследи хронологията на попълване на доказателствената маса, доколкото
експертните изследвания се основават преди всичко на веществените доказателства
и следите, иззети при условията на неотложност със съответните протоколи.
Ето защо съдът обособи като първа група доказателства писмените
доказателства и писмени доказателствени средства по смисъла на чл.1** от НПК.
Такива са:
·
протокол за оглед
от 22.06.2011г. и фотоалбум – л.8 - л.**,
том 1 от ДП. В резултат на така проведеното процесуално-следствено действие са
били иззети следи, които не са били годни за дактилоскопно изследване, установено
с експертна справка, приложена на л.99, том 1 от ДП. Огледът в жилището на
пострадалия е бил проведен в неотложен порядък на 22.06.2011г. с начало – 20.10
часа и край – 23.55 часа по реда, предвиден в НПК. ВД са били надлежно описани
и запечатани. При анализ на иззетите при оглед на местопроизшествие ВД е видно,
че голяма част от тях са следи от червеникаво-кафява материя са били локализирани основно в кухненската
част на жилището, по подовата облицовка на антрето и по входните врати към
жилището, както и по врата, водеща към сервизното помещение в апартамента;
·
протокол за
претърсване и изземване от дома на С.П.
– л.61, л.62, том 1 от ДП. При това ПСД били иззета дреха по подозрение, че
именно с нея подсъдимият е бил облечен
към момента на посещението на дома на пострадалия на инкриминираната дата: 1
бр. сива фланЕ.с къс ръкав. Отделно от това била иззета гъба от кухненска мивка, 1 бр. мобилен
телефон „Нокия 1112”,
сив с черни кантове и фабричен номер, подробно описан в протокола. От спално
помещение била иззета сим - карта и
мъжки дънки марка „ Crocer”.
Настоящият съдебен състав счита, че действието е било проведено съгласно
изискванията на процесуалния закон. Съставеният протокол е бил одобрен с
определение на СГС –л.63, л.64 том 1;
·
Протокол за
освидетелстване със съгласието на С. Т. – л.28, том 1 от ДП. В него било
удостоверено изземването на нокти, косми
и червеникаво-кафява материя;
·
Протокол за
разпознаване с приложен към него фотоалбум (л.40 –л.42, том 1 от ДП), проведено
с участието на св. С.Г.. При това действие е бил идентифициран подсъдимия като
познат с името „С.”;
·
Протокол за
освидетелстване, проведено на **.06.2011г., при което с предварително изразено
съгласие за това е бил освидетелстван подсъдимият С.П. ( л.47, том 1 от ДП).
При това действие от подсъдимия не са били иззети нокти поради дълбокото им
изразяване от нокътната плочка, не са били иззети и образци от косми, поради
извършено обезкосмяване по части от тялото, включително и върху главата.
·
Протокол за
доброволно предаване (л.48, том 1 от ДП). В резултат на това
процесуално-следствено действие като ВД по делото е била приобщена един брой
хавлиена кърпа с червеникаво-кафява материя и един брой къси панталони, тип
„бермуди”, синьо бели на цвят, за които не било отразено наличието на
биологични следи;
·
Протокол за
изземване на сравнителни образци от С. Т. (клетъчен материал от устна кухина) с
изразено от него предварително съгласие за това –л.138, том 1 от ДП.
Втора група доказателства е обособена по друг способ
за доказване– чрез назначаването на експертизи. Част от тях не допринасят за
изясняването на правно значими факти. Такова е изследването на дактилоскопни
следи, извършено от ВЛ Г.И.К. - експерт при ОЕКД – СДВР, което е заключило, че
иззетите от различни повърхности при оглед на местопроизшествие дактилоскопни
следи са негодни ( от врата и от прозорец на кухненското помещение в жилището
на пострадалия). Органите на досъдебното
производство са назначили и друга дактилоскопна експертиза с други обекти на
изследване, а именно – иззетите от хола бутилки, стъклена чаша със счупване по
ръба и парче стъкло, стъклени чаши, керамична чаша и лъжици. С оглед изложеното
съдът приема за установено, че това експертно изследване е имало за задача да
установи дали и веществени доказателства, иззети от жилището на пострадалия, се
съдържат дактилоскопни годни следи, които могат да изяснят връзката на
конкретно установени лица с мястото на извършване на престъплението. Доколкото
не са установени годни за идентификационно изследване дактилоскопни следи,
следва да се заключи, че и изготвената от ВЛ Б.А.Д. ДЕ (л.136, л.137, том
1 от ДП) не допринася за изясняването на релевантните за делото обстоятелства. Без
доказателствено значение за съставомерните факти е и заключението на балистична експертиза –
л.129 – л.131, том 1 от ДП, изготвено от ВЛ Л.К.Г.. Обект на изследване е била стандартна
пневматична пушка, за която експертизата е установила, че е негодна за
произвеждане на изстрели. Отделно от това вещественото доказателство –
пневматична пушка няма никаква връзка с факта на причиняване на инкриминираното
телесно увреждане, тъй като съгласно медицинските изследвания е установено по
несъмнен и категоричен начин, че се касае за порезна, а не за огнестрелна рана.
По-голямата
част експертизите обаче имат доказателствено значение за изясняване на
релевантни факти. Към тази група експертизи следва да се отнесат останалите
експертизи.
С оглед
изясняването на основните възражения на страните за авторството на
деянието и механизма, по който е било причинено инкриминираното телесно
увреждане съдът намира, че следва да обособи две групи експертизи измежду
съдържащите доказателствена стойност. Едната група включва всички биологични, ДНК експертиза, както и техническата
експертиза на данни, предоставени от система „112”. Посочената група експертизи
са използвали като основа заключението
си естеството и качеството на иззетите
чрез писмени доказателствени средства следи и веществени доказателства или
материали, предоставени на съда в процеса на съдебното следствие ( относно
техническата експертиза – л.150 -л. 158, СП). В този смисъл тяхното заключение
не е обвързано с предварително изследване на гласни доказателства. С оглед
изложеното отделното им обсъждане е наложително не само поради факта, че те могат
да бъдат пълни и изчерпателни независимо от съдържанието на тази доказателствена маса, но
и с оглед необходимостта тъкмо поради това да бъдат ползвани като убедителна и
стабилна основа за обективна преценка на свидетелските показания и дадените от
подсъдимия обяснения в производството пред съда.
В тази
група експертизи следва да се отнесе биологическата експертиза по протокол № Б
- 2** /2011г., изготвена от ВЛ И.К.- експерт при ОЕКД - СДВР (л.101, л.102, том
1 от ДП). Предмет на посоченото експертно изследване са били два броя обекти – ножове,
иззети от апартамента на пострадалия на инкриминираната дата -обект 1– нож, с гумирана
дръжка, оцветена в черно и оранжево и обект № 2 – нож с дъговидно извито
острие, иззет от хола на жилището, в което е било извършено престъплението.
Експертизата по категоричен начин е установила, че повърхността на обект № 1 се
доказва наличието на следи от човешка кръв. За прегледност към експертизата е
бил изготвен и приложен фотоалбум, от съдържанието на който е видно, че е
заснет снимков материал на изследваните обекти и визуалното различие между тях
е очевидно ( л.103, л.104, том 1 от ДП). Съпоставката му със снимковия
материал, заснет при оглед на местопроизшествие от жилището на пострадалия, в
частност със снимки с номера от № 19 до 24 и със снимки с номера от № 37 до 39 от фотоалбум при
оглед на местопроизшествие (л.20, 21,
л.35, том 1 от ДП), дава основание да се заключи, че
деянието е било извършено в кухненската част на жилището, обитавано от
пострадалия, а не в хола. Извод в тази
насока се обосновава от факта, че ВД –
нож с черно-оранжева дръжка, по което е била открита следа от човешка кръв, е
било иззето от кухнята в жилището на С. Т.. Индивидуализацията на мястото, с
което се свързва ВД– нож, описано като обект № 1 в протокол № Б - 2** /2011г. на биологическа
експертиза, се характеризира и с наличието на значително по – голямо количество
биологични следи от червеникаво – кафява материя в сравнение с хола, т.е. с
мястото, на което е бил открит другият
нож, предмет на изследване в същата експертиза, а именно като обект №2. Това обстоятелство също кореспондира
с извод, че деянието е било извършено в кухнята на апартамента, обитаван от
пострадалия.
В същата
група следва да се отнесат и останалите биологични експертизи, поради факта, че те също имат доказателствено значение за изясняване на
факти, включени в предмета на доказване:
·
по протокол № Б
-228/2011г., изготвен от същото вещо лице. Обект на изследване са били следите,
иззети от червеникаво-кафява материя от жилището на пострадалия от различни
повърхности, подробно изброени в протокол за оглед на местопроизшествие. По обектите без изключение е била установена
човешка кръв от кръвно групова принадлежност А /анти B/ - л.106,
л.107, том 1 от ДП;
·
експертиза
по протокол № Б – 231/2011г. – л.114,
л.115, том 1 от ДП. Обект на изследване са били сини джинсови панталони - „Crocer”, иззети от дома на подсъдимия, сива тениска с къси ръкави, кафяви спортни обувки, тип маратонки и
дунапренена гъба. В резултат на експертното изследване по
маратонките и гъбата е била установена кръв, но не е била определена
кръвногрупова принадлежност поради малките количества на биологичния материал.
За целта на изследването към експертизата е бил приложен фотоалбум – (л.116,
л.117, том 1 от ДП);
·
СМЕ на ВД –
(л.109 – л.112, том 1 от ДП), изготвена от ВЛ М.В. - експерт при ОЕКД – СДВР. Обекти
на посоченото експертно изследване са
били дрехите, ползвани от пострадалия към момента на деянието. В хода на
разследването те са били налични като веществени доказателства по делото поради
факта на доброволното им предаване от санитар в МБАЛСМ в „Пирогов”, установено с
протокол (л.48, том 1 от ДП). Експертизата е установила, че по изследваните ВД
са налични следи от човешка кръв – група А аглутиноген /анти В/.
При съпоставка на заключенията по
протокол № Б - 228/2011г- л.106, л.107, том 1
от ДП и СМЕ на ВД – (л.109 – л.112, том 1 от ДП) може да се обоснове
извод, че биологичните следи от червеникаво-кафява материя в жилището на С. Т.
са човешка кръв, която по своята кръвно-групова принадлежност съвпада с
кръвно-груповата принадлежност на пострадалия. Така въз основа на съвкупната
преценка на фактите, установени с писмени доказателствени средства и
заключенията на посочените експертизи съдът намира, че деянието е било съпроводено със силен излив на кръв от
порезната рана, причинена на
пострадалия. Локализацията на биологичните следи от кръв в жилището на С.
Т. и тяхната идентичност с кръвно-груповата принадлежност на това лице
позволява да се заключи, че след нараняването същият не е бил в статично състояние. Напротив –
изобилието от петна с червеникаво-кафяв цвят по стените и пода на кухнята, последователно наблюдавани и по
подовата настилка в антрето, както и по
вратите на банята и входните врати на жилището и дори в хола дава основание на
съда да приеме за установено, че пострадалият след нараняването е бил в
съзнание, преживявал е болките и страданията, причинени от него и активно е
търсел начин да неутрализира кръвоизлива чрез притискане с хавлиена кърпа, с
която по-късно е бил откаран в МБАЛСМ „Пирогов”. Наличието на петна с
неправилна форма от червеникаво-кафява материя и в хола на жилището ( обект № 10 от протокол за оглед на
местопроизшествие – снимка № 28-30 – л.23, том 1 от ДП) обосновава извод, че пострадалият непосредствено след деянието е
обикалял във всички помещения. Ето защо съдът приема за установено, че неговото състояние в този момент не би могло да се съхрани в тайна,
включително и за св. Д.И., независимо от
факта, че този свидетел не е възприел изпълнителното деяние на престъплението,
тъй като по същото време се е намирал в хола, а не в кухнята, където е
настъпило физическото стълкновение между подсъдимия и пострадалия. За да
приеме все пак, че деянието е било
извършено в кухнята, а не в хола съдът съобрази и начина, по който са били
разпространени петната от червеникаво-кафява материя. В големи количества такива
се констатират по стената, разположена в дясно от кухнята дори и на ниво,
близко до ръста на пострадалия 1, 80
см. На второ място изливът на кръв на пода в кухненското
помещение е довел до цели ивици от зацапвания, а не само до отделни петна,
каквито се констатират по пода в хола. Изливът на кръв от порезното нараняване
е започнал непосредствено след деянието с оглед характера на телесната повреда
и факта, че е засегнала три артериални кръвоносни съда. От значение е и дължината
на порезната рана, установена със СМЕ – цели 15 см. Засягането на богато
кръвоснабдена част от човешкото тяло е именно този факт, който от една страна
обяснява наличието на огромни количества зацапвания по различни повърхности в
жилището на пострадалия с червеникаво-кафява материя, установено в хода на
разследването, че е човешка кръв,
съвпадаща с кръвногруповата приндлежност на св. Т.. От друга страна това обстоятелство
дава основание за извод, че мястото на извършване на деянието следва да се
определи съобразно данните за най-голямо количество следи от кръв, а те сочат
за такава концентрация на биологични следи именно в кухненското помещение в
жилището.
С
доказателствено значение по делото е
и ДНК експертиза, изготвена от вещото лице Ц.М. - експерт при НИКК - МВР
(л.173 – л.180, том 1 от ДП). Такава е била назначена от органите на
досъдебното производство с постановление , приложено на л.119, л.120, том 1 от
ДП, в което са формулирани конкретни задачи. Тя също се основава на действия,
които хронологично са били извършени непосредствено след деянието, като
позволява по експертен път да се установят въз основа на известни по делото
факти и други факти от значение за
делото. Така въз основа на изземване на сравнителни образци от С. Т. –л.138,
том 1 от ДП ( клетъчен материал от устна кухина) и изследването на иззетите от
дома на пострадалия ВД (различни предмети, подробно описани в протокол за оглед
на местопроизшествие) ДНКЕ е установила, че ДНК профилът на изследвания
биологичен материал върху нож с черна дръжка и оранжеви орнаменти, иззет от
кухненското помещение в жилището на пострадалия при огледи ДНК профилът на
пострадалия са идентични.
Несъмнено подсъдимият е бил в жилището на
пострадалия на инкриминираната дата и този факт самостоятелно е установен от
ДНКЕ, която е идентифицирала оставен от подсъдимия биологичен ДНК върху лъжица ( обект № 10 от експертизата). По обект № 11 –
лъжица, иззета при оглед на местопроизшествие е установен биологичен материал,
идентичен с ДНК профила на пострадалия. Съдът намира, че обект № 10 и 11 са
веществените доказателства, иззети при оглед на местопроизшествие от жилището
на пострадалия. В самия протокол те са описани като вещи, които са се намирали в
непосредствена близост една до друга - в купичка, оставена върху холната маса.
И двете ВД са били запечатани в плик
№ А 0110963, както и със силиконов печат „035” (л.12, том 1 от ДП). Същият идентификационен
номер е отразен и при разпечатването на ВД за нуждите на изследването с ДНКЕ
(л.176, том 1 от ДП), поради което няма никакво съмнение, че се касае за едни и
същи вещи. Няма съмнение, че съвкупната преценка на тази част от заключението
на ДНКЕ и протокол за оглед на местопроизшествие свързва категорично подсъдимия
с мястото на извършване на престъплението.
Съществено доказателствено значение с
оглед очертания от обвинението предмет на доказване има и тази част от
заключението на ДНКЕ, която се отнася до характеристиките на биологичния
материал, оставен върху нож с дръжка, оцветена в черно и оранжево. Следва да се
отбележи, че в ДНКЕ това веществено доказателство е описано като обект 1.1 –
острие и обект 1.2 – дръжка ( л.175, том 1 от ДП). Същото съгласно заключението
на експертизата е било предоставено запечатано в плик със серия и номер, както
и с силиконов печат, които напълно съответстват с отразените при изземването му
с протокол за оглед на местопроизшествие (л.175, том 1 от ДП, л.12, том 1 от
ДП). В тази връзка няма никакво съмнение, че се касае именно за ножа, иззет от
кухнята в апартамента на Св. Т., описан в протокол за оглед с обща дължина от 21,5 см, както и с дължина
на острието от 10 см.
С ДНКЕ е бил е изследван като обект 3.1. и
произходът на червено-кафява капка по бутилка „Механджийско”, иззета от холна
маса в жилището, обитавано от
пострадалия. За този биологичен материал също е било установена пълна
идентичност с ДНК профила на пострадалия.
За част от изследваните обекти - материал, иззет от капачката и гърлото на
бутилка „Механджийско”, прозрачна бутилка от 0,5 литра и 1 бр. стъклена чаша с отчупено парче от нея
– обекти № 4-6 от ДНКЕ (л.175 от том 1 от ДП) е бил установен смес от клетъчен
материал на поне две лица, от които категорично са били изолирани алели в
съответните локуси на ДНК профила на
пострадалия. По друга част от ВД – втората бутилка „Механджийско – обект 3.2.
от ДНКЕ, стъклените и керамичната чаша, иззети от холната маса в жилището на
пострадалия не е бил визуализиран ДНК профил.
Отделен акцент следва да се постави и
върху тази част от ДНКЕ, относима към изследването на обект № 12 – биологичен
материал по угарка (л.180, том 1 от ДП). Установено е по категоричен начин, че
се касае за ДНК профил на трето лице, различно от подсъдимия и пострадалия, поради което несъмнено е било
присъствието и трето лице в жилището на пострадалия към
инкриминираната дата. Вярно е, че ДНК профилът, установен по угарката, не е бил
подложен на идентификационно сравнително изследване. Но в конкретния случай
такава насока на разследването не е била
необходима, доколкото е напълно изключено участието на трето лице в авторството
на деянието, различно от подсъдимия. Все пак заключението на ДНКЕ относно обект
№ 12 от експертизата самостоятелно установява факта, че към момента на деянието в жилището на
пострадалия е присъствало и трето лице, различно от подсъдимия. Косвено този
факт кореспондира именно с прочетените
показания на св. Д.И..
·
Съдът приема като
компетентно и добросъвестно и заключение на ТЕ, изследвала съдържанието на
оптичен носител, предоставен от система „112” в съдебното производство.
На тази плоскост и на фона на така
събраните доказателства чрез писмени доказателствени средства и експертните
заключения следва да бъде разгледан и основният въпрос, който според страните
не е намерил положителен отговор (доколкото обвинението не се поддържа от
представителя на СГП)– относно механизма на причиняване на телесната повреда, авторството
на деянието и възможността изпълнителното деяние да се свърже именно с личността на подсъдимия.
Именно тази насока на дадените от страните възражения налага обособяването на
втора група от експертните заключения – съдебно – медицинските и
съдебно-психиатричните експертизи. Освен, че носят съществена доказателствена
стойност, те се основават на методология
в експертното проучване, която неизбежно
включва и анализ на събраните гласни доказателства за разлика от биологичните,
техническата и ДНК експертиза. Това
обстоятелство и с оглед необходимостта да се даде отговор на основните
възражения на страните изисква от съда
да разгледа тази група експертни
заключения успоредно с гласните доказателства,
а не да ги изброява поотделно.
Първото основно възражение на страните е отнесено до механизма на деянието: дали
инкриминираната порезна рана е резултат от самопричиняващи мазохистични
действия на самия пострадал или са му били нанесени от друго лице.
Относими към изясняването на този въпрос са обясненията на подсъдимия в
производството пред съда, прочетените показания на С. Т. ( л.314 от СП, л.29,
л.30, том 1 от ДП), показанията на св. П.Т. и св. Т., заключенията на съдебно
медицинските експертизи, изготвени от ВЛ А.М., от съдебно – психиатричната експертиза,
изготвена от вещите лица М.К., Е. С. и психолога Д. З. в съдебното
произовдство, СПЕ, при която е освидетелстван
С. Т. в досъдебното производство
- л.84- л.91, том 2 от ДП. С доказателствено значение е и общата експертиза, изготвена от ВЛ С., К. и
Д. З. –л.10 – л.21, том 2 от ДП, при
която е бил освидетелстван подсъдимия. Това изследване е установило, че към
момента на деянието той е бил в
състояние на обикновено алкохолно
опиване – лека към средна степен, но е имал запазена психична годност правилно
да възприема събитията от обективната действителност. Установено е, че
подсъдимият е психически здрав и е могъл
да разбира свойството и значението на
деянията си и да ръководи постъпките си.
Без всякакво съмнение е установен произходът на
инкриминираната лицева рана, причинена на пострадалия. Касае се за порезна
рана, която се дължи на действието на предмет с режещ ръб, какъвто е ножът. В
медицинската документация, както и съдебно-медицинските експертизи е отразено и
наличието на контузия по гърба на дясната ръка на пострадалия, която може да
бъде причинена от удар с или върху твърди тъпи предмети. Отразено е наличието
на порезно нараняване по лявата ръка.
В описаните доказателствени материали се съдържат данни
за два взаимно изключващи се механизма –
единият – в обясненията на подсъдимия, в които се твърди, че на инкриминираната
дата пострадалият се е самонаранил, като
взел нож и проникнал с него по собственото си лице от дясно (л.93, СП); другият
– в прочетените показания на св. С. Т., дадени от него в протокол за разпит от
18.04.2013г., в които същият е разказал
да му е бил нанесен удар с нож от
подсъдимия с лявата ръка в областта на врата и лицето. В този разпит
пострадалият е посочил, че след като усетил нараняването, инстинктивно хванал
острието на ножа с лявата си ръка, а подсъдимият го издърпал, в резултат на
което пострадалият получил порезна рана и на лявата си ръка по нейната
хватателна повърхност.
За да провери достоверността на двата механизма, съдът
съпостави тази част от гласните доказателства, събрани при разпит на подсъдимия
и пострадалия със заключението на съдебно-медицинските експертизи. По делото е
приета комплексна СМЕ – (л.141-л.145,
том 1 от ДП), от заключението на която е установено, че пострадалият е получил
голяма силно кървяща рана на лицето вдясно – от брадичката по ръба на долната челюст,
стигаща до шията вдясно, която по своята меД.-биологична характеристика е
причинила разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Посочената в експертизата необходимост от наблюдения
в срок от пет до шест месеца след проведеното лечение с оглед евентуално причинено
обезобразяване е неотносимо към основния въпрос за механизма на порязването с
нож. Нараняването в дясната част на долната челюст по лицето на пострадалия от
обективна страна кореспондира с твърдението на самия подсъдим за локализацията на
раната, така, както е била възприета и от него - т.е. в същата част на лицето. Посоченото съвпадение е индикация,
че подсъдимият несъмнено е възприел самото нараняване и е бил в кухнята към
момента на причиняването му. При уточняващи въпроси подсъдимият е показал с
движения, възпроизведени в съдебния протокол, за причинена от самия пострадал порезна рана при
механизъм на замахване с лявата си ръка
към дясната част на лицето от горе надолу (л.95, СП). В следващ момент самият
подсъдим е посочил, че всъщност не си спомня коя ръка е използвал пострадалият
при нанасяне на инкриминираната порезна рана и че поначало не е сигурен с коя ръка пострадалият е имал
навика да си служи – лява или дясна. В
тази връзка настоящият съдебен състав счита, че в обясненията на самия подсъдим
се съдържат данни пострадалият да е ползвал основно дясната си ръка, поради
което липсва опровержение на ангажираните от прокуратурата обвинителни гласни доказателства, дадени при
разпит на пострадалия от 18.04.2013г. При това положение съдът се доверява на
прочетените показания на св. Т. от посочената дата с аргумента, че при
използването на дясната ръка нанасянето на удар с нея точно в дясната част на лицето по ръба на
долната челюст в посока от лицето към шията се явява изключително неудобно
телодвижение. И това е така, тъй като към тази част от човешкото тяло дясната ръка има по-труден достъп. Вярно е, че
доказателствената тежест е отнесена до обвинението и в този смисъл подсъдимият
не е длъжен да доказва своята невинност. Затова колебанията на подсъдимия точно
коя ръка пострадалият е искал да използва в процесния случай не могат да
отегчават неговото положение.
Обясненията на подсъдимия обаче се отличават с един съществен недостатък,
който препятства оценката за достоверност. Те не могат да обяснят конкретен механизъм, при
който пострадалият С. Т. е получил порезно нараняване на лявата си ръка по
нейната дланна повърхност, изразяващо си в две плитки наранявания на втори пръст със
запазена инервация и свиване и разгъване и на едно по-дълбоко нараняване– на
трети пръст на лявата ръка със засягане на лигамента на повърхностния сгъвач. (
л.143, том 1 от ДП). Вярно е, че това нараняване не е инкриминирано с внесения
обвинителен акт, но също така е вярно, че то е обективно установено със СМЕ от
наличната медицинска документация и съдът е длъжен да изследва всички обстоятелства
по делото, които имат значение за неговото изясняване от фактическа и правна страна. Ако се възприеме като
достоверно твърдението на защитата за механизъм на самонараняване от страна на
пострадалия, няма как да се обясни наличието на съпътстващото порезно нараняване
на лявата ръка, описано подробно на стр.3 от СМЕ ( л.143, том 1 от ДП). И това е така, тъй като ако пострадалият е
искал сам да си причини инкриминираната лицева рана, не е логично по същото
време да държи ножа за режещата му част, а не за неговата дръжка. При такъв
захват режещата част на ножа неизбежно се явява покрита от лявата ръка и се
препятства досега на контактната повърхност на острието с друга част от тялото.
Изключена и е възможността пострадалият да си е причинил порезното нараняване на лявата
ръка хронологично по време преди лицевата рана, тъй като фактът на настъпила
сериозна травма до степен да се засегне инервацията на трети пръст не
кореспондира с действието на естествения инстинкт на самосъхранение, който е
свързан с естественото желание да се използва като работна здравата, а не
болната ръка. Не е достоверно причиняването на съпътстващото нараняване на
лявата ръка хронологично по време и след шийната, тъй като тежестта на
травмирането в областта на лицето е била неимоверна, с бързо развиващ се
кръвоизлив при перфорация на голям брой артериални кръвоносни съдове. Както
съдът посочи, локализацията на червеникаво-кафява материя, за която е установено,
че е биологичен материал от кръвта на пострадалия във вид на капки в неправилна
форма почти по цялото жилище, самостоятелно установява динамиката на тялото му след деянието от кухнята, където изливът на
кръв е най – голям до различни помещения от жилището. Тези действия, изискуеми,
за да бъдат оставени установените при оглед на местопроизшествие биологични
следи, на фона на бързо развиващата се
кръвозагуба, изключват възникването на
спонтанно желание пострадалият да
остане на едно място, за да си самонаранява с нож и дланната повърхност на лявата ръка. Движенията
на пострадалия до сервизните помещения, където също са установени биологични
следи, търсенето на кърпа, за да бъде притисната повърхността на раната,
предадена доброволно по-късно от санитар на МБАЛСМ „Пирогов” сред личните вещи на пациента, установено от съдържанието
на протокол за доброволно предаване (л.48, том 1 от ДП) са все факти и обстоятелства, които
самостоятелно изключват суициден опит. Напротив, обективира се желанието на
пострадалия в този момент, непосредствено следващ деянието, да съхрани живота си чрез търсенето на помощ и
неутрализиране на причинения силен кръвоизлив. Ето защо съдът приема за
установено, че по делото се установяват съпътстващи деянието обстоятелства,
които изключват пострадалият хронологично сам да си е нанесъл порезна рана на лявата
ръка преди, по време на нанасянето на лицевата или след нея. Такова поведение не кореспондира с останалия доказателствен
материал. Такова поведение не е описано нито в прочетените показания на С. Т..
То липсва дори и в обясненията на самия подсъдим.
На самостоятелно обсъждане подлежи и характерът на
съпътстващото нараняване на лявата ръка на пострадалия. Установено е по
несъмнен начин, че се касае за защитни наранявания, които се получават при опит
на жертвата да се запази, хващайки острието на порезното оръжие. ( стр.4 от експертизата,
л.144, том 1 от ДП). В тази връзка съдът намира, че основното заключение на СМЕ
дава сериозна опора на обвинителната теза, разгърната в обвинителния акт,
относно механизма на причиняване на инкриминираното увреждане. Тя се основава и
на прочетените показания на С. Т., дадени от него в досъдебното производство (л.10, л.11, том 2 от ДП). От медицинска
гледна точка се опровергава механизмът
на самонараняване, за който се твърди в обясненията на подсъдимия. В още
по-голяма степен и още по-задълбочено този въпрос е бил изследван в допълнителна СМЕ – л.**-
л.30, том 2 от ДП, която е изтъкнала наличието на обективен признак,
изключващ самонараняването, а именно – наличието на защитни рани. Вярно е, че
експертизата е посочила възможността този въпрос да се изследва на базата и на
други обективно съществуващи признаци от медицинска гледна точка, но съдът
счита, че не е необходимо всички
възможни признаци да са налице. От разпита на вещото лице А.М. в съдебното
производство се установи по несъмнен и безспорен начин, че за получаването на
защитните наранявания е следвало режещата част на острието да бъде в динамика
спрямо ръката. При това положение от медицинска гледна точка се изключва
възможността пострадалият да си е самопричинил нараняването на ръката,
стискайки ножа по режещата част. Съдът приема за установено на базата на
уточненията на вещото лице, че порезните наранявания на пострадалия са били
съпътствани със силна болка и това обстоятелство самостоятелно също изключва
механизъм на самонараняване. Вещото лице посочи пред съда, че при суицидни
действия пострадалото лице търси механизъм на самонараняване, който не се
съпътства със силна болка, а характерът на установените увреждания в настоящия
случай не е такъв. На второ място, от разпита на вещото лице се установи, че единственото
противодействие на естествения инстинкт на жертвата да се предпази от болка,
който би препятствал желанието да хване ножа за режещата част, както е направил
пострадалият с лявата си ръка, е
опасността от настъпването на още по-голямо телесно увреждане и от факта
на още по- голяма съпътстваща силна болка. В настоящия случай наличието на
шийната порезна рана, значително по-тежка от причинената на лявата ръка, дава
именно този логичен отговор на въпросите, които се поставят от медицинска
гледна точка.
Съдът
намира, че прочетените показания на С. Т. са подкрепени от СМЕ и с оглед
уточнението на вещото лице в производството пред съда, че нараняванията по
лявата ръка и по лицето са били
причинени приблизително по едно и също време, т.е. в кратка последователност
едно след друго, като интервалът от време в никакъв случай не може да се свърже
с дни, тъй като и двете порезни наранявания са описани в първоначално съставената медицинска
документация при приемането на пострадалия в МБАЛСМ „Пирогов” за оказването на
спешна помощ.
Единственият
въпрос, по който съдебно-медицинските експертизи не могат да се произнесат
поради факта, че не е бил проведен личен преглед на пострадалия, е посоката на
нараняването. При липсата на снимков материал на нараняването и личен преглед
за установяване на съпътстващи надрези,
следва да се приеме, че е неопровергано твърдението на подсъдимия за
нараняване отгоре – надолу.
В заключение, съпоставката на гласните доказателства
със заключението на основната СМЕ дава основание за извод, че от медицинска
гледна точка е изключено извършено от пострадалия самонараняване. Наличието на
дълбоки защитни рани по лявата му ръка намират обяснение от медицинска гледна
точка и с факта на установена тежка степен на алкохолно опиване – 3,85 промила
(л.145, том 1 от ДП). Съдът намира, че този факт е убедително от установен от
факта на иззета и изследвана кръв от пострадалия при приемането му в лечебно заведение. В
съдебното производство вещото лице разясни подробно действието на алкохола като
анестетик, което кореспондира и с
дълбочината на защитните наранявания по ръката на пострадалия.
Съдът обсъди достоверността на възможен механизъм на
самонараняване и чрез изследването на личността на пострадалия по документи от
специалисти в друга област на медицината, като с тази цел в съдебното
производство е назначена и изслушана комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза. (л.302 – л.309, СП). При изследването на личностовата
структура на С. Т. не се установяват данни за психични разстройства, които биха
довели до болестно мотивирана скронност
към автоагресивни действия. Липсата на склонност към суицидно поведение
е установена и въз основа на показанията, дадени от св. П.Т. ( баща на
пострадалия).
По второто основно възражение на страните – за липсата на доказателства относно авторството на
деянието, съдът намира за установено следното.
Относими към решаването на този въпрос са прочетените
показания на свидетелите С. Т. и св. Д.И.,
обясненията на подсъдимия, косвено относими са показанията на св. С. Г. – съсед
на пострадалия към инкриминирания период, от която той е потърсил помощ.
За да приеме за установено, че авторството на деянието
не е доказано по несъмнен и безспорен
начин, представителят на СГП е изтъкнал, че през инкриминирания период в
жилището на пострадалия са присъствали три лица - самият пострадал, подсъдимият
и свидетелят И.. Очевидно с доводите си за недостоверност на дадените от св. Т.
показания се навежда за съмнението деянието да е било извършено от друго лице,
различно от подсъдимия. Единственото трето лице, което и осъществило контакт с
пострадалия в жилището му на
инкриминираната дата непосредствено преди да бъде оказана спешна медицинска
помощ е само и единствено св. Д.И..
Преди да се разгледа въпросът дали е налично съмнение
св. Д.И. да е автор на престъплението, за което е бил обвинен подсъдимият,
следва да се анализира противоречието в гласните доказателства, събрани от
приобщаването на прочетените показания, дадени от св. С. Т. и Д.И. относно точния момент, в който последният
е пристигнал в дома на пострадалия. В досъдебното производство св. С. Т. е
посочил, че към момента на изпълнение на престъплението св. И. е бил в дома му,
в съседно помещение, а именно в хола (л.80, стр.2, том 2 от ДП). Пострадалият е
разказал, че макар и да не си спомня последователността, при която в дома му са
пристигнали св. И. и подсъдимия, все пак поддържа факта преди деянието да са
били заедно и заедно да са консумирали алкохол и да са водили разговори. В
прочетените показания на св. И. се съдържа твърдението, че е дошъл в дома на
пострадалия едва тогава, когато порезната рана, причинена на пострадалия вече е
била факт, тъй като бил извикан от самия пострадал, но по телефона, ползван от
подсъдимия. Органите на досъдебното производство са проявили своевременно необходимата
процесуална активност, за да проверят достоверността на дадените от св. Д.
изявления. Проверката е извършена чрез съответните справки от мобилния
оператор, който е обслужвал сим-картата, предоставена на подсъдимия с номер
********** – „К.Б.” АД. Този телефонен номер
е посочен точно в прочетените показания на св. И.. (л. 36, том 1 от ДП). Чрез
изисканите справки от съответния мобилен оператор е бил установен и ползвания
по същото време от св. И. телефонен номер, а именно: 089**12012 (л.93, том 1 от ДП). Последното регистрирано обаждане между двата
номера на инкриминираната дата е входящо повикване от телефона, ползван от
подсъдимия С.П. към телефона, ползван от св. И., проведено в 15:41:50 часа
(л.94, том 1 от ДП). Този час, съпоставен с хронологията на събитията,
възпроизведена в прочетените показания на св. И. и данните от медицинската
документация, снети в основната СМЕ, изключва възможността св. И. да е дошъл в жилището на пострадалия в последния
възможен момент, когато нараняването е било вече факт. От цитираната в СМЕ
медицинска документация е видно, че екипът за оказване на спешна медицинска
помощ е пристигнал в жилището на пострадалия в 17:15 часа, отпътувал е от там в
17:20 часа и пострадалият е постъпил на лечение в 17:40 часа (л.145, том 1 от
ДП). Естеството на причинената шийна травма
с изобилен кръвоизлив от артериални кръвоносни съдове изключва
възможността св. И. да е получил обаждане в 15:41:50 часа и пострадалият да го
очаква в дома си в това животозастрашаващо състояние при неовладяна
кръвозагуба, която св. И. твърди, че все пак е възприел, в период от време,
който продължава приблизително два часа. СМЕ е посочила, че оказването на
спешна медицинска помощ при наличието на инкриминираната порезна шийна рана,
неизбежно би довела до летален изход след кратък период от време, който не би
могъл да продължи цели часове. Ето защо, отчитайки противоречията в прочетените
показания на св. С. Т. и Д.И., съдът даде вяра на хронологията по фактите така,
както е възпроизведена в показанията на
пострадалия, а именно, че към момента на деянието св. И. е бил в
жилището, без да присъства обаче на конфликта с подсъдимия, който се е развил в
кухненското помещение. Позицията на св. И., изложена в прочетените показания,
намира своето логично обяснение в обстоятелството, че е бил в близки приятелски
отношения и с пострадалия, и с подсъдимия, което дава основание на извода, че
не е искал да се ангажира с конкретни факти по случая, като на практика е заел дистанцирана позиция и от двамата. Отделно от
това, съдът намира, че св. И. е упражнил и правото си да възпроизведе фактите
през призмата на своите права по чл.121 от НПК, доколкото присъствието му в
жилището на пострадалия към момента на изпълнение на престъплението, може да го
свърже и с евентуално авторство на деянието. Несъмнен факт е обаче, че св. И. е
възприел състоянието на пострадалия. Несъмнен факт е, че на инкриминираната
дата е засечен разговор между ползвания
от него телефон с телефона, ползван от
подсъдимия в 15:41:50 часа, който е продължил 25 секунди. Без значение е
фактът дали при този последен разговор телефонът на подсъдимия е бил ползван от
самия него, или от пострадалия, след като той предхожда момента на оказването
на спешна медицинска помощ приблизително два часа. Този период от време
изключва възможността св. И. да е пристигнал по спешност и кореспондира преди
всичко с точно обратното твърдение, установено в прочетените показания на св. Т.,
че той, подсъдимият и св. И. продължително време преди деянието са пребивавали
в хола, изкарвайки времето си в разговори, придружени с консумация на алкохол. В тази част
прочетените показания на св. И. са убедително потвърдени и от непосредствения
разказ на св. С.Г. пред настоящия съдебен състав, която посочи, че е в
продължителен период от време преди да бъде извикана за помощ, е чувала силна
музика от жилището на пострадалия, както и гласовете на подсъдимия и св. И.,
които познавала отпреди. Показанията на св. Г. кореспондират с данните за
точното време на оказаната спешна медицинска помощ с оглед нейното твърдение,
че около 17.00 часа чула звънеца от входната врата на собственото си жилище и
видяла на прага пострадалия в тежко състояние на видим кръвоизлив с молба за
помощ. (л.97, СП). Показанията на св. Г. потвърждават обвинителната теза, че
пострадалият не е искал да се самонарани с оглед нейното уточнение, че само от
около три минути след като чула вик, той започнал да звъни на нейната врата (л.100 от
СП).
Независимо от факта, че св. И. е присъствал в жилището
на пострадалия към момента на изпълнение на престъплението, са отстранени
каквито и да е съмнения той именно да е негов автор. Липсва какъвто и да е доказателствен източник св. И. да е
насочвал нож към пострадалия и дори да е присъствал в кухненското помещение към
момента на твърдяното от подсъдимия самонараняване. Подобно твърдение липсва в
показанията на пострадалия, както и в обясненията на подсъдимия. Спорът е
отнесен от защитата на подсъдимия в съвсем друга посока – не за евентуално
участие на св. И. в престъплението, а към твърдението за самонараняване, което
се посочва, че е било възприето от подсъдимия. В този смисъл съмненията,
изложени при съдебните прения от прокурора, за авторството на деянието с оглед присъствието на три лица в жилището на
пострадалия към момента на извършването му, според настоящия съдебен състав са преодолени
от обясненията на подсъдимия и наличието на следи от кръв по спортните обувки и
дунапренена гъба, иззети от дома на подс. П. (протокол № Б -231/2011г.). За да
отхвърли съмнението, че св. И. може да е вероятен извършител на престъплението,
в което е обвинен подсъдимият, съдът отчете, че липсват каквито и да е
доказателствени източници, които да опровергават твърденията на самия
пострадал, че към момента на деянието Д.И. е бил в друго помещение на жилището
и не е възприел факта на нараняването. Не са установени каквито и да е мотиви пострадалият да е искал да
набеди подсъдимия П. за престъпление, което е извършил св. И.. Напротив,
данните по делото сочат, че С. Т. е бил в приятелски отношения и с двамата.
Отделно от това съпоставката на прочетените показания на пострадалия с
показанията на св. Г. пред съда дава основание да се приеме за установено, че в
непосредствено след деянието св. И. в много по-голяма степен е проявил
съпричастност към подсъдимия, а не към
Св. Т.. Св. Г. многократно заяви пред съда, че пострадалият е бил сам, когато е
молил за помощ, че тя е била шокирана от неговото състояние, а подсъдимият и
св. Д.И. влезли толкова бързо в асансьора, че дори не могла да ги огледа добре.
(л.101, СП). В този смисъл са напълно отречени твърденията на св. И., че той
именно потърсил за помощ св. Г., а по-късно дошъл и С., че дори не е възприел
подсъдимия, а от съседката ( т.е. от св. Г.) узнал, че последният бързо се е изнизал
към асансьорната врата (л.36, том 1 от ДП).
Липсата на съпричастност от страна на св. Д.И. към
състоянието на пострадалия в конкретния случай не е основание този свидетел да
бъде свързан с авторството на деянието, нито да обоснове съмнение, че на
подсъдимия е вменено участие в деяние, извършено от друго лице. Аргумент за
такъв извод дава и фактът, че нож с биологични следи от кръвта на пострадалия е
бил открит в кухнята на жилището, а не в хола, където се твърди
непротиворечиво, че към момента на деянието се е намирал св. Д.И.. Липсва
каквато и да е индикация кухненският нож да е бил разнасян от хола към кухнята
след деянието, още повече при наличието на
категорични данни, че основният излив от кръв също е настъпил в
кухненското помещение, т.е. в това, в което при оглед е било открит и нож,
съдържащ следи от кръвта на пострадалия. Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че обвинителните гласни доказателства относно авторството на деянието,
приобщени чрез прочитането на дадените от пострадалия показания в досъдебното
производство, кореспондират непротиворечиво с останалия доказателствен
материал. Воден от изложеното, съдът счита, че тяхната достоверност не следва
да се отхвърля, противно на изразеното от прокурора становище. Фактът, че
пострадалият в първоначалния си разпит от инкриминираната дата, проведен в
периода от 23:15 часа до 23:35 часа е разказал за някакъв конфликт, настъпил
пред блока по неустановен начин и от неустановено лице, очевидно е неверен, а
мотивите да бъде възпроизведен случая по начин да оневини подсъдимия, намира
логично обяснение в характеровите особености на пострадалия, разкрити по един
непротиворечив начин в показанията на неговите родители, св. Г., св. И. и въз основа на анализа на комплексната
съдебно- психиатрична и психологична експертиза. Няма никакво съмнение, че
пострадалият поначало е имал твърдо изградена ценностна система, при която
доминира разбирането, че истински силният човек, трябва да може да изтърпи
физическа болка, когато се налага и да предпазва своите приятели от
неприятности. Не може да се отмине без коментар обстоятелството, че
възможността инкриминираната порезна рана да е била причинена точно по начина и
на мястото, описано от пострадалия при първоначалния му разпит- пред жилищния
му блок, е категорично изключена от характера и количеството на биологични
следи от кръв в неговото жилище. Ако е било вярно първоначалното му твърдение,
че към момента на нараняването си е бил извън жилището си, то няма как да се
обясни факта, че продължително време преди св. Г. да бъде помолена за помощ е
чувала познати за нея гласове точно от апартамента на С. Т. – неговия собствен,
гласа на подсъдимия, както и гласа на св. И., когото е познавала с личното му
име „Д.”; няма как да получи логично обяснение и фактът, че следи от кръв не са
открити в асансьора на блока, а пострадалият и св. Г. са живеели на осми жилищен етаж ( установено самостоятелно от
съдържанието на разговора, проведен с оператор от система „112” –л.152, СП). Съдът
намира, че характерът на порезната рана изключва след причиняването й, кръвоизливът да настъпи значително по-късно
– не на мястото, на което е причинена,
т.е. пред блока, както първоначално е твърдял пострадалият, че е бил ранен, а
едва когато пристигне в апартамента си на осмия етаж и то точно в кухнята. Твърденията
на св. Г. са изключително точни, емоционално наситени, но и логически
последователни. Те са проверени и с данните, предоставени от система „112”, в
които е отразено обаждане от домашния й телефонен номер в 17:05:16 часа. В този разговор тя е съобщила своето име ( от заключение на ТЕ –
л.150-л.158, СП), т.е приблизително десет минути преди на адреса на пострадалия
да пристигне екип за оказване на спешна медицинска помощ. (л. 145, том 1 от
ДП). Така самостоятелният анализ и съпоставката на дадените от св. Г. показания
с данните, снети с техническа експертиза от оптичния носител, съдържащ разговор
в система „112”, обосновават категоричен извод, че мястото на причиняване на
инкриминираното нараняване е било в жилището на пострадалия, а не в
неустановена зона в близост до блока, в който живее. Опровергаването на този
факт, съдържащ се в първоначалните показания на пострадалия, е дотолкова съществено, че ги компрометира
въобще и изключва възможността да се ползват като достоверен източник на
доказателства. Отделно от това
съдържанието на медицинската документация е видно, че раната е била обработена
още на инкриминираната дата в спешна неврохирургия. Следователно към момента на
провеждане на първоначалния разпит пострадалият е бил все още повлиян от
анестезия и в този смисъл данните в СМЕ подкрепят твърденията при повторния му
разпит за състоянието, в което се е намирал при първоначалния му разказ пред
разследващия орган.
Показанията на останалите свидетели – св. С.Н. (санитар
в „МБАЛСМ „Пирогов”, на родителите на пострадалия и на св. П.И. (л.160, л.161
от СП) не следва да бъдат обсъждани подробно, доколкото се отнасят до въпроси,
които нямат отношение към авторството на
деянието и механизма на причиняване на инкриминираното порезно нараняване. Те
са относими към процеса на приобщаване на ВД, издирването на св. И. за личен
разпит, както и относно събирането на характеристични данни за личността на
пострадалия и подсъдимия. Ето защо съдът счита, че показанията на свидетелите П.Т.
и С.Т. (л.214 и сл от СП) следва да
бъдат обсъдени на друга плоскост и при установяване на обществената опасност на
деянието и дееца.
От правна страна
Съдът намира, че при така събраните доказателства и съобразно установените по делото факти от
обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състав на престъпление
по чл. 116, ал.1, т.12 вр. с чл.115 вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.
„б” от НК за това, че на 22.06.2011г. в апартамент № **, находящ се в гр. С., кв. „*******", ул. „***** Р."
№**, бл.***, вх*, ет.* направил опит умишлено да умъртви С.П. Т., ЕГН:**********
чрез използване на кухненски нож, като
замахнал с лявата си ръка и нанесъл порезна рана с дължина 15 см с три артериални
кървящи съда, в областта на долната челюст, под долната челюст и шията в дясно
, които са довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота изразяващо се в разкъсване на
капсулата на дясната подчелюстна жлеза, като без оказване на медицинска помощ тази рана би могла да доведе
до смъртен изход и опитът е останал недовършен по независещи от дееца
причини - своевременно оказана медицинска помощ и деянието е извършено в
условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното
от тях, а именно по НОХД 3446/2010г. на СРС, НО, 104 състав, наказанието не е било отложено на основание
чл.66 от НК.
От обективна страна подсъдимият
е причинил умишлено животозастрашаваща порезна рана на пострадалия, като е
използвал хладно оръжие нож и чрез тангенциалното действие на такова средство,
насочвайки го по изключително уязвима част от човешкото тяло – лицето и шията
на пострадалия. Порезната рана без всякакво съмнение е била годна до доведе
бързо до летален изход и само и единствено бързата реакция на св. Г. и
животоспасящавата и своевременна медицинска интервенция е предотвратила
настъпването на смърт. Установено е средството за извършване на престъплението.
От обективна страна по ножа, иззет от кухнята на жилището, обитавано от
пострадалия, са били оставени биологични следи от кръв.
Съдът не споделя довода на
представителя на СГП, че върху дрехите на
подсъдимия не е констатирано наличието на никаква кръв. Омаловажава се
значението на количествата кръв, открити
по спортните обувки на подсъдимия с аргумента, че те не са достатъчни, за да
бъдат изследвани. Неясно е обаче при тази аргументация за каква необходимост от
идентификационно изследване става дума, след като гласните доказателства не се
твърди изобщо кръвта по маратонките на подсъдимия да произхожда от самия деец
или от трето лице. Напротив, налични са обяснения от подсъдимия, че е бил в
непосредствена близост до пострадалия към момента на причиняване на инкриминираното телесно увреждане. С оглед
изложеното съдът счита, че аргументацията на прокурора, за да не поддържа
обвинението, се измества по линия, която стои значително встрани от същинската
защитна позиция, възприета от подсъдимия.
От обективна страна подсъдимият
е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на ч 29,
ал.1, б.”б” от НК. Първото осъждане се обуславя от влезли в сила
съдебни актове за деяния, намиращи се помежду си в реална съвкупност, а именно
- по НОХД № 3721/2004г. на Софийски
Районен съд, по което с протоколно определение е одобрено споразумение в сила
от 22.06.2004г. за престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4 пр.2 вр. с чл.194, ал.1, вр.чл. 20,
ал.2, вр. ал.1 от НК, с което се налага наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и на основание чл.66, ал. 1 от НК се отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ и по НОХД № 8610/2004г. на СРС, по което с
протоколно определение е одобрено
споразумение, в сила от 24.02.2005г. за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4 пр.2 вр. вр.с чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК и с което се налага наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание
чл.66, ал.1 от НК се отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ и за които по НЧД 14588/2012г. на СРС, НО, 10
състав от 25.09.2012г., влязло в сила 11.10.2012г. е определено едно общо
наказание – „лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА при строг режим;
Рецидивната
престъпност по смисъла на чл.29, ал.1 б.”б” от НК се обуславя и от наличието на
второ осъждане, а именно по НОХД
№ 3446/2010г., по което с протоколно определение е одобрено споразумение на
Софийски Районен съд, в сила от 12.04.2011г. за престъпления по чл.144,
ал.3, вр.ал. 1 от НК и по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1от НК, с което се
налага наказание едно общо наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА при общ режим в затворническо
общежитие от открит тип. Деянието, за което подсъдимият е бил осъден по НОХД
3446/2010г. е било извършено на 30.12.2006г., т.е. след влизане в сила на
съдебните актове от групата по първото осъждане, с което са изпълнени
критериите за рецидивната престъпност. От изискана и приложена по делото
справка от ГДИН е видно, че подсъдимият С.П. е изтърпял ефективно наложеното му
наказание по второто осъждане на **.09.2011г.. Следователно за това осъждане
не е изтекъл срокът по чл.30, ал.1 от НК. Не е изтекъл и срокът по чл.30, ал.2
от НК за осъжданията със съдебни актове, включени в първата група, тъй като
краят на определения изпитателен срок по тях датира до 22.06.2007г., както и до
24.02.2008г., което означава, че срокът по чл.30, ал.2 от НК изтича съответно
през 2012г. и 2013г. Инкриминираното деяние обаче е извършено през 2011г.
При
анализ на данните за съдимост и на основание чл.304 от НПК съдът оправда
подсъдимия по обвинението да е бил
осъждан повече от два пъти. Тази корекция на обвинението обаче не оказва
решаващо влияние върху изхода на делото, нито влияе върху възприетата правна
квалификация.
От
субективна страна деянието е било извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Деецът
е съзнавал обещественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Извод в тази насока се
обосновава от локализацията на увреждането, дълбочината на порезната рана и
фактът, че е използвано хладно оръжие – нож.
По
наказанието
Съдът,
след като обсъди всички доказателства по делото и прецени данните за опасността
на деянието и дееца на основание чл.116, ал.1, т.12 вр. с чл.115
вр. чл.18 ал.1 , вр. с чл.29, ал.1, б. „Б" от НК, чл.54 от НК осъди подсъдимия на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТНАДЕСЕТ
ГОДИНИ. Съдът наложи минималното
наказание, предвидено за този вид престъпление на основание чл. 54 от НК, като
отчете, че липсват данни за изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. На плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства
следва да се обсъжда факта, че подсъдимият е осъждан и със съдебни актове, които
не оказват влияние върху правната квалификация на деянието. След деянието не е
оказал помощ на пострадалия, а бързо е напуснал жилището му. Съдът намира, че
от друга страна и пострадалият е имал характерови особености, описани
красноречиво в показанията на св. Г. и неговите родители, които в конкретния
случай са допринесли до възникването на застрашаващата ситуация. С. Т. системно
е употребявал алкохол и с такава цел е събирал и компанията си на инкриминираната дата с други лица, които
също системно употребяват алкохол, каквито са подсъдимият и св. Д.И.. Самият пострадал към момента на
деянието е бил в състояние на тежко алкохолно опиване, установено със СПЕ и е
бил личност, която не е успяла да се вгради в обществото, като системно е
застрашавал реда и общественото спокойствие ( от показанията на св. Г.). В тази
връзка може да се приеме, че по делото са налице данни и за принос на самия пострадал
при създаването на социална среда, която може да доведе до възникването на
инкриминирания конфликт или на други с подобно естество. Следва да се отчете и
фактът, че деянието е извършено при условията на опит, като подсъдимият е бил
наясно, че пострадалият може да потърси помощ от други лица. В този смисъл
липсват данни подсъдимият да е проявил
упоритост за постигането на съставомерния обещественоопасен резултат. Ето защо
съдът счита, че справедливото наказание, което следва да се наложи на подсъдимия
е минималното, предвидено в нормата на чл.116, ал.1 от НК и то при избор на
най-лекото от алтернативно предвидените наказания.
На
основание чл. 61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи строг режим за изпълнение на наказанието в
затвор.
На
основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът групира наказанията, наложени по НОХД
2266/2014г. по описа на СГС, НО, 10 състав в размер на петнадесет години
лишаване от свобода с наложените
наказания по НОХД 5485/2012г. по описа на СРС, НО, 17 състав – пробация
(изтърпяно) и по НОХД 6532/2012г. по описа на СРС, НО, 7 състав – ПЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при строг режим, като определи едно общо, най-тежкото от наложените наказания
– ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което подсъдимият да изтърпи при строг
режим в затвор.Не следва да се отминава без коментар обстоятелството, че с
влязлата в сила на 20.03.2015г. присъда
по НОХД 6532/2012г. по описа на СРС, НО, 7 състав подсъдимият С.П. е бил осъден
за това, че причинил постоянна слепота с едното око на баща си А. П. ( л.264 –л.267 от СП). В тази връзка
може да се заключи, че за подсъдимия са събрани и лоши характеристични данни, че
склонността му да засяга телесната неприкосновеност на други лица не е изолиран случай. Ето защо е изцяло необосновано налагането на наказание
по настоящото производство, по-ниско от петнадесет години лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.2 и ал.3 от НК съдът зачете и
приспадна от така наложеното общо, най-тежко наказание изтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода, наложено по НОХД 6532/2012г. на СРС, НО, 7 състав, както и
изтърпяното наказание „пробация”, наложено по НОХД 5485/2012г. по описа на СРС,
НО, 17 състав.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия ( със снета самоличност) да заплати
разноските по делото в размер на 4140 (четири хиляди сто и четиридесет) лева –
от досъдебното производство и 1473, 20
лева от съдебното производство, а на основание чл.190, ал.2 от НПК - да заплати сумата от по пет лева за служебното
издаване на всеки един брой изпълнителен лист.
Воден
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: