№ 42
гр. Варна, 18.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно
търговско дело № 20213001000697 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от „Застрахователно дружество
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43 против определение № 135/25.10.2021г. на
Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 59/21г., с което
производството по делото е спряно до приключване на досъдебното
производство по ДП № 656/2020г. по описа на Първо РУ на МВР Добрич с
влязъл в законна сила съдебен акт. Жалбоподателят счита, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено. Излага подробни аргументи за това. Според него наличието на
досъдебно производство само по себе си не е основание да се постанови
спиране. Като досъдебна фаза то само предполага, но не предпоставя
провеждането на задължително последващо наказателно производство. За
приложението на чл.229 ал.1 т.5 ГПК е нужно съдът, който разглежда
гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че
не е невъзможно тези обстоятелства да бъдат установени в самото
гражданско производство. В процесния случай страните не спорят дали
водачът на МПС има вина за настъпване на произшествието. Предмет на
1
установяване и доказване са други факти, като наличието на принос от страна
на загиналия за настъпване на вредоносния резултат и предпоставките за
ангажиране на отговорността на застрахователя. А тези обстоятелства няма да
бъдат изследвани в наказателното производство, поради което счита, че
спирането е безпредметно.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната основателност
и се иска от съда същата да бъде уважена, а обжалваното определение за
спиране да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Основният
му аргумент се свежда до това, че от липсата на влязла в сила присъда на
наказателния съд досежно извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца, обвързваща гражданския съд съобразно изричния
императив на чл.300 ГПК, не следва, че не са налице предпоставките за
търсене на деликтна отговорност на извършителя по реда на ЗЗД. При липсата
на влязла в сила присъда ищецът трябва да установи с допустимите от ГПК
средства наличието на деликт и произлезлите от същия вреди, респ. – всички
правопораждащи отговорността на застрахователя факти. Обстоятелството
налице ли са или не престъпни обстоятелства, респ. – престъпно поведение на
водача на автомобила, довело до ПТП, няма отношение към отговорността на
застрахователя по предявения срещу него пряк иск за обезвреда.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните
съображения :
Производството по делото е образувано по предявен от АС. Б. М. от
гр.Добрич иск срещу „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Христофор Колумб“ №
43 за заплащане на сумата от 100 000лв, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди поради смъртта на И*Ц*К*, починал в
следствие на ПТП от 04.09.2020г., виновно причинено от Р*И*К*, водач на
лек автомобил „Форд“, модел „Торнео“, застрахован по риска ГО при
ответното дружество.
2
От представената по делото справка от Първо РУ на МВР Добрич се
установява, че по ДП № 656/2020г. в качеството на обвиняем е привлечен
Р*И*К* за престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 пр.2 и пр.7, б.“б“ пр.2 вр.ал.1
вр.342 ал.1 НК.
При горната фактическа установеност настоящият състав споделя
извода на първоинстанционния съд, че е налице основанието по чл.229 ал.1
т.5 ГПК за спиране на производството по делото поради наличието на
престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор.
Трайно установената съдебна практика, която настоящият състав
споделя - решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО,
определение № 566/2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV ГО, определение
№ 7165/2013 г. на IV ГО, определение 44/2010 г. по ч. гр. д. № 15/2010 г. на II
ГО, определение № 378/2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на II ТО, определение
№ 274/2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на ГО, определение № 96/2016 г. по ч.
гр. д. № 445/2016 г. на IV ГО, определение № 140/2019 г. по ч. т. д. №
214/2019 г. на II ТО и др./ еднозначно приема, че пречка за надлежното
упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно
производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и
извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени
твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която
престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от
гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството
по гражданското дело следва да бъде спряно – при образувано наказателно
производство в съдебна фаза – на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 ГПК, а при
образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК.
В процесния случай е налице тъждество на деликвента, деянието и
неговата противоправност и престъплението, за което е образувано
наказателно производство, намиращо се в досъдебна фаза, и дееца, на който е
повдигнато обвинение по досъдебното производство. Липсват твърдения за
наличието на хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде
установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5
ГПК.
3
При това положение гражданският спор следва да бъде
спрян до приключване на досъдебното производство. В този смисъл е
установената константна и актуална съдебна практика : определение
No290/01.09.2020 г. на ВКС-ТК, І ТО по ч.т.д. No1303/2020 г.; определение
103/16.02.2021г. по ч.т.д. No 213/21г., ІІ т.о. и др.
Поради това обжалваното определение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 135/25.10.2021г. на Добричкия
окръжен съд, постановено по т.д. № 59/21г., с което производството по делото
е спряно до приключване на досъдебното производство по ДП № 656/2020г.
по описа на Първо РУ на МВР Добрич с влязъл в законна сила съдебен акт.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4