Р
Е Ш Е Н И Е
№.........
19.11.2019 г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 29 октомври 2019 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 2546
по описа за 2019 година.
Предявен е иск с
правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът „ВиК”
ЕООД гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че осъществява основно
дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води,
проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при
изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на
територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Бил потребител на
ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК”
с. Орешник. Община Тополовград, който обект бил присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV,
собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършвало със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект
се осъществявало посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение.
Твърди, че ответникът
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и адрес на управление
4000 гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, притежава Лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004 г.,
издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу
за краткост ЕВН, и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите
/клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл. 42 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014 от
10.05.2008 г., клиентът заплащал изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване" АД.
Твърди, че през
периода от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ"
ЕООД е заплатило на ответното дружество сумата 1485.44 лв., представляващи
такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник", намираща се в Община
Тополовград. Посочва, че по посочената по-горе
фактура ищецът е заплатил на ответника и други начислени суми, за които към
момента ищецът няма претенции и същите не са предмет на настоящата искова
молба.
Посочените в Раздел
ІІ, т. 1 от исковата молба суми, били измерени и отчетени при измерване на
електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното
устройство е разположено в ЗРУ 20 кV /киловолта/ в Помпена станция
„Орешник". Считат, че измерването по този начин, и конкретно на това място,
е незаконосъобразно, и води до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от
01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала
за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба относима за
процесния период, мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Сочат, че при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.
120 от ЗЕ, ел. енергията, доставена на потребителите, се измервала със средства
за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до
или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ЗЕ,
границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на
средствата за търговско измерване се определяли съгласно изискванията на
наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл.
116, ал. 7 от ЗЕ наредба е Наредба № 6/09.06.2004 г. Съгласно чл. 29, ал. 4 от
Наредба № 6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
Съгласно
нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащали на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция.
За тези клиенти
цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното
предприятие на независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и
13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл. 14
от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 29,
ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В конкретния
случай за Помпена станция „Орешник", границата на собственост между
преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция
„Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал собствения на ищеца
Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около
С оглед на това,
измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е
следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV., в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Орешник".
Във връзка с
изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа
енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло няколкократни
писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД с искане за
промяна на мястото и нивото на измерване.
Сочат, че с
Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, дружеството им е изпратило писмо за
промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти:
- Подстанция
„Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод
„Венеция"/;
- Извод
„Рила";
- Вик-Зимница;
- ПС Ханчето.
Твърди, че след
получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото, била извършена
промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво
СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не било
сторено.
Във връзка с
това изпратили и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., с което отново
изрично посочвали, че желаят да бъде изместено мястото и нивото за измерване от
ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр. Тополовград,
като са посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които е
изисквана промяната:
- ИТ № 2939032 -
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник;
- ИТ 2939033
„ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП.
ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода.
„ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД ги уведомили с писмо, че следва да им предоставят
документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция". Считат,
че това искане е необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., им
изпратили по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими
документи.
Твърдят, че са
собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК",
и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните
документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.
Независимо, че дружеството им било собственик на имотите и съоръженията, даващи
основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът не
изпълнявал задълженията си и продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско
напрежение за целия процесен период.
Сочат, че са
собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК",
и на намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995 г., когато са включени в капитала на
дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед
№ 135/12.12.1995 г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл. 2
от Наредбата за държавни имоти се предоставя на „ВиК" ЕООД гр. Стара
Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези
активи са предадени на дружеството им. Сочат, че за този обект бил Акт обр. 16
и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г.
В случай, че ответникът
бил изпълнил законовите си задължения и уважил искането им за промяна на
мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение
в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво
средно напрежение е електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20
kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
Помпена станция „Орешник", ИТ № 2939032, нямало да бъде дължима и
съответно - заплатена.
Тъй като всички
процесии суми били заплатени от тях на ответника, за тях възниква правен
интерес да искат „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, да бъде осъден да
заплати недължимо платените му суми, които е получил от ищеца.
Моли съда да
постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди
ответника „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 1020 лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Орешник", ИТ №
2939032, за периода 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г., представляваща разликата между
стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение по фактура № ********** от 31.08.2015 г. от общо платената сума за
цена пренос в размер на 1485.44 лв., ведно със законната лихва от 14.05.2019 г.
до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца; сумата 370 лв.,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на
плащане на извършеното плащане по фактура № ********** от 09.09.2015 г. до
датата на предявяване на молбата в съда 14.05.2019 г.
Претендира за направените по делото разноски.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в
който сочат, че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което
ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.
Претендират, че
сумите, предмет на исковата претенция, са дължими и основателно начислени по
сметката на ищеца.
„ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия №
Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване с
електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.
4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за снабдяване
с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл. 986 (1)
от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от
По силата на чл.
7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД, с кл.№ **********
и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е измервателната точка,
която била посочена в исковата молба. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани
със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени
в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и
чл. 18 от договора при неплащане е срок на дължими суми клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
доставило в обекта на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД като за стойността на доставената ел.енергия
и предоставените мрежови услуги, издали фактура, представена към исковата
молба, стойността на част, от които съставлява исковата сума.
Сочат, че ищецът
е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бива снабдяван
с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи
условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по
силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия
през разпределителната мрежа.
Разпределението
на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ е определено като
„транспортиране на електрическа енергии ... през разпределителните мрежи".
Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежи на
лицензиране (съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната
мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо,
средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа
енергия" § 1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия № Л-140-07 от
13.08.2004 г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по втвърдените от
ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение да калкулира по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Обектите на
ищеца били присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение.
Твърдят, че е
безспорен фактът, че присъединяването на обекта е извършено преди влизане в
сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата
към момента на присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за
електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от
16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет
с ПМС № 62 от
Сочат, че
принципа залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни
актове, бил че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата
енергия се определял/договарял към момента на присъединяване на обекта.
Еднократно към момента на присъединяване на обекта.
Действително
било, че след присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в
експлоатация на присъединителните съоръжения е извършено като за мерене на ниво
ниско напрежение) ищецът подал искане за промяна на мястото на меренето на
електрическата енергия на ниво средно напрежение.
Оспорват
твърдението, че към искането си за промяна на мястото измерване на
електрическата енергия ищецът представил доказателства за собственост върху
присъединителните съоръжения - ел. проводи трафопостове. Всички доказателства
за собственост, представени по преписката сочели, че правото на собственост е
на Община Тополовград, а не на ищеца. Наред с това исканията са подадени от
лице с пълномощно без нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства
(пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - вж. писмото т. 1 и т. 2
били представени в цялост едва с писмо изх. № ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. От описа
на приложенията на всички предходни писма било видно, че представените
извлечения от баланса са за други активи, но е и за трафопостове (вж. писмо
изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т. 5 - приложенията са за ел. провод 20 kV AC
проводник 95 L-
Съгласно чл. 17,
ал. 1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД
фактурира ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато
изпълнение, като издава обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по
определените от ДКЕВР цени. Твърдят, че процесиите суми са дължими на „ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД, тъй като услугата достъп до електоразпределитената
мрежа е предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД.
Изложената
фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на възражението
за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански потребители,
присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение,
начислени за процесния период.
Считат, че сумата
по процесната фактура била основателно начислена и се дължи от ищеца и дължима
от ищеца, а исковата претенция е неоснователна.
Считат, че искът
за присъждане на мораторна лихва е неоснователен. касаело се за задължение,
което е без точно определен срок за изпълнение, поради което по силата на чл.
84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по него изпадал в забава от датата на поканата. По
делото липсвали доказателства за отправена покана преди датата на предявяване
на иска.
Претендират
за направени в настоящото производство
разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид
становищата и доводите на страните и на основание чл.235 от ГПК, намира за
установено следното:
По делото е
представено решение по гр.д. № 4486/1991 г. на ОС Стара Загора, с което е
вписано в регистъра на търговските дружества на ОС Стара Загора, еднолично
дружество с ограничена отговорност с наименование „Водоснабдяване и
канализация” ООД, със седалище гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62.
По делото е
представено и прието като писмено доказателство
писмо от 24.09.2008 г. от ЕВН до „ВиК“ ЕООД Стара Загора относно
идентифициране на обекти на потребители, присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерено се осъществява в
подстанциите. С това писмо ответникът ЕВН е поискал от ищеца „ВиК“ Стара Загора
документи удостоверяващи собствеността на същия върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции. В отговор на това писмо „ВиК“ ЕООД с писмо от 23 октомври 2008 г. е
изпратило до ответника ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ АД заповед на Община Тополовград за предоставяне за
експлоатация и поддържане на обект ПС Дуганово-ел.провод и трафопостове на ВиК
Стара Загора, извлечение от счетоводните книги на дружеството, официална скица
на ел.провода и образец 16 – Разрешение за ползване. С писмо от 5.12.2008 г.
„ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора отправя молба до ответника, че желае да бъде
изместено поле – мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно
напрежение 20 kV в подстанция гр. Тополовград на следните измервателни точки:
ИТ № 2939032 . ПС „Орешник““ с. Орешник и ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко
Войвода. Тези обекти се ел.захранват от ел.провод 20 kV“Венеция“, собственост
на ищцовото дружество. В отговор на това писмо от 9.01.2009 г. ответникът
отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 киловата, извод
„Венеция“, Подстанция Тополовград.
По делото е
представена заповед № 135 от 12.12.1995 г. на Община гр. Тополовград, с която
на основание чл. 2-ри от Наредбата за държавни имоти е предоставил безвъзмездно
за експлоатация и поддържане обект ПС.ДУГАНОВО ЕЛ.ПРОВОД И ТРАФОПОСТОВЕ. От
представените и приети по делото акт за
приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя,
сгради и съоръжения на ПС „Капитан Петко войвода“, акт обр. 16 за електропровод
20 киловата на Помпена станция „Орешник“, на ПС „Капитан Петко войвода“ и
намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261 от 09.08.1995 г., съдът
намира, че се установява, че ищецът е собственик на Електропровод
„Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Орешник“, и на намиращите се в тях
ЗРУ от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството.
По делото е
изслушано заключението на назначената съдебно- техническа експертиза, което
съдът приема като добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че през периода
01.08.2015г. - 31.08.2015г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по
процесната фактура за обект ПС „Орешник", ИТ №2939032 се е извършвало на
ниво ниско напрежение след трансформация
20кV/0,4 kV във веригата на потребление в
ПС /помпена станция/ „Орешник".
Ако се приеме,
че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция
„Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата
на собствеността му са изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на
подстанция „Тополовград" на ниво средно напрежение към началото на
електропровод „Венеция“. Вещото лице
сочи, че средствата за търговско измерване на потребяваното през процесния
период количество ел.енергия са собственост на ЕВН „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД . Кабелните електропроводи, с които ищецът е присъединен към закрита
разпределителна уредба/ЗРУ/ 20 кV са собственост на „Водоснабдяване и
канализация"ЕООД . След реализацията на проект „Life+"/опазване на
застрашени птици-щъркели и царски орли,част от социална дейност в областта на
Екологията/ на Е\М „Електроразпределение ЮГ" ЕАД,собствеността на
кабелните електропроводи е на ответното дружество. В заключението си, вещото
лице сочи, че през периода 01.08.2015г. - 31.08.2015г. измерването на
потребената от ищеца ел.енергия по процесиите фактури за обект ПС „ОРЕШНИК
", ИТ №2939032 се е извършвало на страна ниско напрежение след
трансформация 20к\//0,4к\/ във веригата на потребление за обект помпена станция
„ОРЕШНИК ".Измерването е извършвано с електромер ЕМН №3368281 с Un=400V:Iп=5А
клас на точност - 1 и 3 броя токови трансформатори с ток в 600/5А с коефициент
на трансформация К=120 . Ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 кV,
изходящ от подстанция „Тополовград", е собственост на ищеца през процесния
период, границата на собствеността му са изводите на килията в ЗРУ в подстанция
„Тополовград" на ниво Средно напрежение към началото на електропровод
„Венеция".
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза се установи, че процесната фактура за консумирана електрическа
енергия и мрежови услуги от доставчик „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр.
Пловдив и получател на доставката „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр. Стара
Загора с № **********/31.08.2015г. Съгласно представената от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив справка за клиентски № **********, ИТН
2939032 ответникът е издал на ищеца процесната фактура за консумирана
електрическа енергия и мрежови услуги с № **********/31.08.2015г. за сумата
3885.47 лв. с включен ДДС. Сумата е платена изцяло с банков превод от
08.09.2015 г., получен от ответника на 08.09.2015 г. Вещото лице сочи, че ако се приеме, че
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД гр. Стара Загора не дължи такса пренос по
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, а до обект средно
напрежение - Помпена станция „Орешник" - ИТН 2939032, за периода 01.08.2015г.
- 31.08.2015г., то недължимо платените от ищеца суми за такса пренос за този
обект за процесния период е в размер на 1104,72 лв. без ДДС (1485,44 лв. -
380,72 лв.) и 1325,66 лв. с включен ДДС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Не е спорно, че
между ищеца „ВиК“ЕООД гр. Стара Загора и ответника „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив е налице облигационна връзка, като
отношенията между страните се
регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06-2004 г.
за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната
и разпределителните електрически мрежи /отм./, Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, както и и от Правила за търговия с
ел.енергия от 26.07.2013 г.
Съгласно решение
№227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, дължимостта на цената за
достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното
количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на
установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за
продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се
отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната система,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената
за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените
между страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на
цена за достъп и цена за пренос.
Съгласно решение
№75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по
реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“
по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба
№6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
Съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /2013 г., отм./ се
предвижда, че при отдаване на ел.енергия от електропреносната
/електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или
в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за
присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение
са потребителят да бъде собственик на ел. трафопост и той да се намира в
границите на собствеността на имота на потребителя. Ако съоръжението
/трафопоста/ и кабелите за пренос са
собственост на съответното електроразпределително предприятие, доставката и
меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на
ниското напрежение. Ето защо, в случая следва да се установи границата на
собственост на ел. съоръженията,и както
и мястото на СТИ.
Съгласно нормата
на чл. 27 от Наредба №6 от 9.06.2004 г. /отм./ за присъединяване на
производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на
преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване /т.1/ и вида на съоръженията за
присъединяване /т.2/. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1, т.1 от
горепосочената Наредба, границата на собствеността следва да се определя от
мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. В случай на
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод, от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия
случай, от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
границата на собствеността са изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на
подстанция „Тополовград" на ниво средно напрежение.
Фактическият
състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три
кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго
имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса
на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на
получаващия. В настоящия случай, съдът приема, че СТИ, отчитащо ниско напрежение
е било неправилно разположено, като количеството консумирана ел.енергия,
измерено в места, различни от нормативно установените, не може да обуслови
начисляване на цена за пренос. Ето защо, съдът намира, че извършеното от ответника
измерване е в нарушение на Наредба № 6/9.06.2004 г./отм./, поради което ищецът
не е имал задължение да заплаща начислената от ответното дружество цена за
пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и количество
ел.енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване „такса пренос по ел.
разпределителна мрежа до обект ПС„ Орешник", ИТ№ 2939032 на ниско
напрежение" в приложената фактура, ответникът е получил нещо без основание
и се е обогатил за сметка обедняване на ищцовото дружество.
При тези данни,
разликата между заплатената цена за пренос на ниско напрежение и действително дължимата цена за пренос на
средно напрежение за процесния период, се явява платена без основание.
Ищецът е платил
сума на ответника, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Орешник“, ИТ № 2939032, за периода 01.08.2015
г. - 31.08.2015г. Съдът намира, че е налице обедняване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД предпоставящо намаляване на
имуществения патримониум на лицето, от което изхожда престацията.
Предвид
гореизложеното, съдът намира предявеният иск за заплащане на сумата от 1020 лв.
лв. представляваща сума, платена без основание на ответника и с която
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца за основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Основателен се
явява и искът за мораторна лихва. Съгласно заключението на
съдебно-икономическата експертизата, законната лихва за забава е в размер на 381.19
лв., считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1020 лв.
по фактура № **********/31.08.2015 г. от 08.09.2015 г. до датата на предявяване
на молбата в съда 14.05.2019 г. Съдът следва да уважи този иск в размер на 370
лв., тъй като не е допуснал увеличение на иска.
Относно
направеното от ответника възражение за прекомерност на адв. възнаграждение
платено от ищеца, съдът намира за установено следното:
Видно от пълномощно
и фактура от 9.05.2019 г. ищецът е
внесъл сумата в размер на 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение. Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на
възнаграждението следва да бъде обоснован и справедлив и не може да бъде
по-нисък от предвидения в Наредбата на ВАС минимален размер на съответния вид
работа. Данните по делото налагат извод
за необходимост от редуциране на разноските в частта за размера на платения
адвокатски хонорар. Съдът възприема
доводите на ответника, че разноските са прекомерно завишени. По настоящото дело
адв. Д. или преупълномощен от нея адвокат не е участвал в насроченото съдебно заседание, не
е задавал е въпроси към експертите, не е изготвил писмена защита. Адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до размера на 300 лв., посочен в чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца
разноски в размер на 986.40 лв., представляващи внесена ДТ, възнаграждение за вещи
лица и адв. възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: 4000, гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК ********* да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. „Христо Ботев” № 62/съдебен адрес ***, офис 2 – адв. З.Д./ сумата в
размер на 1020 лв. /хиляда и
двадесет лева/, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция
„Орешник", ИТ №
2939032, за периода 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г., представляваща разликата
между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво
средно, ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до датата на връщане на
сумата от ответника на ищеца; сумата 370
лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата
на извършеното плащане по фактура № **********
от 09.09.2015 г. до датата на предявяване на молбата в съда 14.05.2019 г.,
както и сумата от 986.40 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми да се изплатят
по следната банкова сметка:
***: ***,
Банка „ДСК“ ЕАД.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: