№178/11.3.2020г.
гр. Пазарджик, 11.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на
прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм.
дело № 25 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и е образувано по искова
молба, подадена от „Б. и партньори“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ЖК „Г…д…“, бл…, вх.., ет…, чрез адв. Н.Б. против
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с адрес за призоваване гр. София,
бул. „М..“ № .., п.к. ..с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 1800 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, във
връзка с отменено наказателно постановление № 2 от 21.07.2017 г. на ОПУ
Пазарджик по АНД № 2341/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик и КАНД №
165/2019 г. на Административен съд Пазарджик, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът
сочи, че вследствие на отменен по надлежния ред административен акт – наказателно постановление № 2 от
21.07.2017 г. на ОПУ Пазарджик е
претърпял имуществени вреди в размер на 1800 лв., представляващи сторени
разноски по АНД
№ 2341/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик и КАНД № 165/2019 г. на
Административен съд Пазарджик, във
връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление пред съда за
заплатен адвокатски хонорар. Твърди,
че по посоченото дело от административнонаказателен характер пред Районен
съд Пазарджик и Административен съд Пазарджик е
ползвал адвокатска защита, за която е заплатил съответния хонорар. Моли съда да
уважи изцяло предявените искове за заплащане на сумата от 1800 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба –
09.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да му бъдат
присъдени сторените в настоящото дело разноски.
В
съдебно заседание не се явява законен представител на дружеството-ищец. Явява
се упълномощеният му процесуален представител – адвокат Б.. Поддържа исковата
молба. Ангажира доказателства. Моли да се приемат писмените доказателства с
исковата молба, както и представените АНД № 2341/2017 г. по описа на Районен
съд Пазарджик и КАНД № 165/2019 г. на Административен съд Пазарджик,
излага доводи по същество, включително и в писмена защита.
Процесуалният
представител на ответника - Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София
– застъпва становище, че исковата молба е допустима, но не е доказана по
основание и размер. Ангажира доказателства. Излага доводи в тази насока, като
моли да се отхвърли претенцията за реално причинена имуществена вреда и им се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Счита, че не са налице са предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки, тъй
като не е установено, че е налице сключен договор за правна защита, а и
адвокатският хонорар не е заплатен реално. Моли съда да не уважава исковата
молба, като евентуално при преценка на съда, че исковата молба е основателна,
счита, че би могъл да се редуцира размера на имуществената вреда.
Административен
съд Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Спрямо ищеца „Б. и партньори“ ЕООД с ЕИК: ********* е било издадено наказателно постановление № 2 от
21.07.2017 г. от директора на Областно пътно управление Пазарджик, с което му е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 54, ал.1,
вр. чл.53, ал.1 от Закона за пътищата за нарушение на чл.18, ал.1, вр. чл.26,
ал.2, т.2, б. „б“ ЗП. Ищецът е обжалвал в срок пред съда НП № 2 от 21.07.2017 г. на ОПУ Пазарджик, поради което било образувано АНД № 2341/2017 г. по описа на Районен
съд Пазарджик,
като за осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал
адвокат Н.Б. от АК гр. Пазарджик и е заплатил първоначално сума от 800 лева,
представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство. Заплащането
на сумата е обективирано в документ от 13.12.2017 г., наименуван пълномощно,
подписан и от упълномощителя и упълномощения, приложен по АНД с подаването на
жалбата на 15.12.2017 г. В документа е посочено, че сумата от 800 лв. е платена
изцяло и в брой, „за което настоящото пълномощно е разписка и договор за правна
помощ“. По делото са проведени общо седем съдебни заседания, от които адвокат
Б. е участвал в шест. В хода на делото, с оглед неговата продължителност и
необходимостта от извършване на допълнителни процесуални действия, между които
и запознаване с назначената техническа експертиза, в съдебно заседание от
01.11.2018 г. адвокат Б. е представил разписка за заплатени му допълнително 400
лв. от ищеца по настоящото дело. Направил е искане за заплащане на разноски.
Впоследствие е представил и писмена защита по делото. С Решение № 619 от
14.12.2018 г. Районен съд Пазарджик е отменил атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, като не е присъдил разноски на ищеца, тъй
като предвиденият ред за това е по ЗОДОВ. Срещу решението на въззивния съд е
подадена касационна жалба от процесуалния представител на Областно пътно управление Пазарджик.
Било е образувано КАНД № 165/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
Постъпил по делото е отговор на касационната жалба от адвокат Б., към който е
приложено пълномощно от 30.01.2019 г. То също е подписано и от упълномощителя и упълномощения,
като в него
също е посочено, че е
„разписка“ за заплатения хонорар от 600 лв. за процесуално представителство в
производството пред АС Пазарджик и в същото време „договор за правна помощ“. По
делото е проведено едно съдебно заседание, на което адвокат Б. се е явил и
отново е поискал заплащане на разноски. С решение № 222 от 15.04.2019 г. Административен съд Пазарджик е оставил
в сила Решение
№ 619 от 14.12.2018 г. на Районен съд
Пазарджик. Не се е произнесъл по искането за заплащане на разноски на ответника
по касационната жалба – ищец в настоящото производство.
Въз основа на тези факти, съдът счита
предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е
претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е
срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество, искът е частично
основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК,
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките
предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени
вреди.
В
конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието на
всички предвидени в закона материално-правни предпоставки. Налице е издадено незаконосъобразно
наказателно постановление, което е оспорено и отменено от съда с влязло в сила
решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на това
наказателно постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи
заплатени от него разноски по обжалваното наказателно постановление за
процесуално представителство пред Районен съд Пазарджик и Административен
съд Пазарджик. Издаването на отмененото наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл
наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е
правен резултат от санкционираща административна дейност.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав
на съда приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало вреда, ако не беше издадено
незаконосъобразно наказателно постановление от административния орган. Макар и
да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то
адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателно постановление. Това
е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената
сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателно
постановление, с което е наложена имуществена санкция, която той е счел за
незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата
за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по
необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и тази
реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси.
Следва
да се отбележи също така, че отговорността по ЗОДОВ е обективна, защото
законодателят не изисква наличието на виновно поведение. Което означава, че
дори дадена административна дейност да е извършена напълно добросъвестно и
съобразно конкретните обстоятелства, ако тя обективно не съответства на
изискванията на закона, възниква отговорност за обезщетение за причинените
вреди. Именно такъв е и конкретният случай.
В конкретния случай ищецът е сключил
договори за правна защита и съдействие от 13.12.2017 г. и 30.01.2019 г. с
адвокат Б. при АК гр. Пазарджик да го представлява по АНД № 2341/2017 г. по
описа на Районен съд Пазарджик и КАНД № 165/2019 г. на Административен съд
Пазарджик по жалба против наказателно постановление № 2 от 21.07.2017 г. от
директора на Областно пътно управление Пазарджик. Тук следва да се отбележат
няколко неща. Абсолютно ирелевантно е как е наименуван някакъв документ, важно
е както е неговото съдържание, от което може да се изведе действителната воля
на страните по съглашението. В конкретните случаи, макар и документите да са
наименувани „пълномощно“, то страните изрично са записали, че те имат характер
и на договори за правна помощ (което инкорпориране не е забранено законово), а
освен, че е посочено изрично, може да се изведе и от волята на страните,
обективирана в документа. Няма съмнение от съдържанието на тези договори, че те
са именно такива за правна помощ и съдействие. Договорът за правна помощ е вид
договор за поръчка и като такъв се подчинява на правила, уредени за тези
договори в ЗЗД. В приложените по делото пълномощни се съдържат всички основни
белези на договора за поръчка, който е консенсуален,
двустранен (подписани са и от двете страни), в конкретния случай възмезден (има
уговорено възнаграждение) и неформален договор. Съдебната практика отдавна вече се е
ориентирала в посока, че не е важно наименованието на документа, а действителна
воля на страните, обективирана в него и изведима от съдържанието на
постигнатото съглашение между страните. Ето защо наличието на договори за
правна защита и съдействие между „Б. и партньори“ ЕООД и адв. Н.Б. по двете
дела – пред РС и АС Пазарджик - е безспорно. Според
чл. 180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица.
Страните са договорили адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева и съответно 600 лв., за които е отбелязано,
че са заплатени изцяло в брой, за което и документът има формата на разписка.
По делото пред РС е представена и разписка за допълнително плащане в размер на
400 лв. с оглед продължителността на делото, проведените съдебни заседания и
необходимостта от запознаване с изготвената техническа експертиза. Основният
спорен момент по настоящото дело между страните е дали така посочените
възнаграждения в общ размер на 1800 лв. са реално заплатени. При условията на
главно и пълно доказване, съдът намира, че ищецът е доказал това обстоятелство
именно с представените документи – два броя пълномощни, които имат характер на
разписка за заплащане на сумите съответно за 800 лв. и 600 лв. и разписката за
допълнителното плащане в размер на 400 лв. Ответникът се опита да обори
доказателствената сила на тези документи, като ангажира доказателства – писмо
от НАП, от което е видно, че подобни суми няма декларирани да са платени от „Б.
и партньори“ ЕООД за 2017 г. и за 2018 г., нито са декларирани в подадените
декларации като получени доходи от адвокат Б. за2017 г. и за 2018 г. Тук следва
да се отбележат няколко неща. На първо място единият договор е от 30.01.2019 г.
и съответно плащането на сумата по него в размер на 600 лв. няма как да бъде
декларирана нито за 2017 г., нито за 2018 г. Но не това е най-важното в случая.
Декларациите за доходи пред НАП няма как да служат за доказателство, че
плащанията по договорите не са въобще извършени. Последното би означавало на
практика, че в България няма „сива“ икономика, защото всички доходи на
гражданите са установени, тъй като са надлежно декларирани. А това е житейски
абсурд. За укриване на доходи и/или некоректно, или невярно попълване на
декларациите се носи съответната административна и/или наказателна отговорност
при установяване на подобни обстоятелства от контролните органи, но самите
декларации не могат да служат за годно доказателство за липса въобще на
получено плащане от страна на адв. Б. по договорите с „Б. и партньори“ ЕООД, приложени
по делото. В случая те удостоверяват неизгодно за подписалия го получател
изявление, че посочените суми са му заплатени изцяло, поради което и могат да
служат за основа за търсена на отговорност, но тя не е предмет на настоящото
производство. Ето защо съдът счита, че заплащането на сумите е доказано с
представените разписки.
Частично основателно е обаче
възражението на ответника, че с оглед наложения размер на имушествената санкция
с отмененото НП – 1000 лв., претендираният размер на вредата, изразяваща се в
заплатения адвокатски хонорар в размер на 1800 лв. е прекомерен, но не и по
посочените от него доводи. Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „За процесуално представителство, защита
и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв.“, като чл. 7, ал. 2, т.1 на Наредбата визира, че при интерес до 1000
лв. възнаграждението отново е минимум 300 лв. Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в своя чл.1 сочи, че: „Размерът на възнаграждението за
оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз
основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения
в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ“, т.е. в случая няма
как да бъде уговорен по-нисък размер на възнаграждението от 300 лв. По първия
договор е уговорено възнаграждение в размер на 800 лв. за процесуално
представителство пред РС, реално са заплатени и се претендират с исковата
молба. Впоследствие се сочи, че са заплатени още 400 лв. с оглед
продължителността на делото, проведените няколко съдебни заседания (адв. Б. се
е явил на шест от общо седемте), като са приемани писмени доказателства и е
назначена и изготвена техническа експертиза. Следва да се отбележи, че макар и
над минималния такъв, този размер - 800
лв. е напълно оправдан - адвокат Б. е имал активна позиция по делото – изготвил
е подробна жалба, явил се е в проведените шест от седем съдебни заседания,
ангажирал е множество писмени доказателства, като освен изготвянето на жалбата,
е представил пред съда и подробна писмена защита. В тази връзка се изложиха и
твърдения, че и възражението в административното производство, макар и от името
на дружеството, е изготвено след консултация с адв. Б.. Затова съдът намира, че
уговорено възнаграждение в размер на 800 лв. не е прекомерно.
Следва обаче да се отбележи, че
допълнителното плащане в размер на 400 лв. се явява необосновано и
неоснователно по няколко причини. На първо място отлагането на делото в първото
съдебно заседание е станало по вина именно на адвокат Б., който не се е явил и
не е представил надлежни доказателства за наличие на уважителни причини за
неявяването си в насроченото съдебно заседание, а само е заявил голословно, че
е заболял. При това положение е ясно, че няма как да черпи някакви позитиви от
собственото си неправомерно процесуално поведение. Нещо повече – претенцията за
заплащане на суми по 100 лв. за явяване в повече от две съдебни заседания е с
посочено в разписката основание чл.14 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който: „Когато съдебното заседание по
наказателно дело продължи повече от един ден, допълнителното възнаграждение за
всеки следващ ден е по 100 лв.“ Това възнаграждение обаче касае само и
единствено възнаграждението по наказателни дела за една инстанция. Това е така
не само поради текста на разпоредбата, която ясно визира наказателните дела, но
и по две други причини – на първо място възнагражденията по
административнонаказателните дела за една инстанция са уредени в друг текст,
както се посочи по-горе. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв.“, т.е. на второ място чл.18, ал.2 от
Наредбата препраща изрично само към чл.7, ал.2 от Наредбата и то само по
отношение на определяне на възнаграждението върху стойността на санкцията, но
не и към разпоредбата например на чл.7, ал.8 от Наредбата, която визира
заплащане допълнително на по 100 лв. за всяко явяване в съдебно заседание след
второто по гражданските дела. Видно е, че случая е направена своеобразна
компилация от тези разпоредби от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя в административнонаказателното производство за оправдаване на допълнително
заплатените суми. Те обаче нямат законова опора. По тази причина възражението
на ответника за прекомерност в този смисъл за сумата от 400 лв. се явява
основателно според настоящия състав на съда, тъй като до заплащането на тази
сума се стига от неправомерното поведение на процесуалния представител на
страната по делото, която претендира тези разноски и в същото време от
неправилното приложение на текстовете на
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето
защо в тази му част искът за обезщетение за сумата от 400 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Неоснователно
е обаче възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението в размер
на 600 лв. за процесуалното представителство пред Административен съд Пазарджик.
Тук отново е видно, че адв. Б. е изготвил обстоен отговор на касационната
жалба, явил се е в проведеното съдебно заседание, изложил е подробни доводи по
съществото на спора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан за сумата в размер на 1400 лв., поради
което ще следва да бъде уважен в този размер, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди
сумата от 1400 лева, а за разликата до 1800 лв. ще следва искът да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Основателен се явява и искът за
присъждане на законната лихва върху сумата от 1400 лв. от датата на завеждане
на исковата молба – 09.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В
тежест на ищеца е да установи, че вземането за главница е възникнало и
ответникът е поставен в забава по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. С оглед
изложените мотиви, вземането за главница в размер на 1400 лв. е възникнало.
Подаването на исковата молба е и покана за заплащането му, от който момент
ответникът е в забава. Съгласно гореизложеното ищецът посредством проведено
главно и пълно доказване е обосновал задължението на ответника за заплащане на
главница в размер на 1400 лв. и законната лихва върху нея от датата на
завеждане на исковата молба.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да заплати и сторените по делото
разноски от ищеца, а именно сумата от 725 /седемстотин двадесет и пет/ лева, от
които 25 лв. заплатена държавна такса и 700 лева адвокатско възнаграждение, за които са
представени и доказателства – договор за правна защита и съдействие и вносни
бележки. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
и в настоящето производство, доколкото минималния размер съгласно чл.7, ал.2,
т.1 от Наредбата е 300 лв., като и в настоящото производство адвокат Б. отново
е изготвил подробна искова молба, явил се е в проведените две съдебни
заседания, ангажирал е доказателства и е представил писмена защита.
Воден от горното, Административен съд
Пазарджик, VІІ
състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София, с адрес за призоваване гр. София, бул. „М..“ № ., п.к. ..да заплати
на „Б. и партньори“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Г.. Д..“, бл…, вх…, ет…,
сумата в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с отменено наказателно
постановление № 2 от 21.07.2017 г. на ОПУ Пазарджик по АНД № 2341/2017 г. по
описа на Районен съд Пазарджик и КАНД № 165/2019 г. на Административен съд
Пазарджик, ведно
със законната лихва върху главницата в размер на 1400 лв. от датата на
завеждане на исковата молба – 09.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане,
като
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за размера над 1400 лв. до 1800 лв.
ОСЪЖДА „Пътна инфраструктура“ гр. София,
с адрес за призоваване гр. София, бул. „М…“ № .., п.к… да заплати на „Б. и партньори“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Г. Д.“, бл.., вх…, ет…,
сумата в размер на 725 /седемстотин двадесет и пет/ лева, представляваща
сторените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
РЕШЕНИЕ № 1289
ОТ 01.02.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ, ТРЕТО ОТД. ПО АДМ. Д. № 8680/2020 Г. -
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 178 от 11.03.2020 г., постановено по адм. дело №
25/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“ да заплати на „Баташки и партньори“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя В Б., с
адрес гр. София,ж.к. Г.. Д..
бл…, вх…, ЕТ…, АП. …сумата
от 700 (седемстотин) лева, представляваща разноски в касационното производство.
Решението е
окончателно.