РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Пловдив, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000874 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №21068/22.04.2021г., постановено по търг. д. №84/2019г. по
описа на Окръжен съд К., I.P. & C. I. Со. S.А., с данъчен идентификационен
номер ********, с адрес Р.Г., гр.А., бул. „А.С.“ ***-***, чрез представителя
му за уреждане на претенции за територията на Р.Б. – „Д.-О.з.“ ЕАД - гр.С.,
бул. „В.“ №***, е осъдено да заплати на Р. М.. ЮС., с ЕГН *********, сумата
в размер на 80 000лв., частичен иск от 400 000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на З.Х. Ю.,
причинена от настъпило на 30.01.2019г. ПТП в Р.Г., ведно със законната
лихва, считано от 02.10.2019г. до окончателното й изплащане, като е
ОТХВЪРЛЕН предявеният иск в останалата му част и за разликата над 80
000лв. до пълния му предявен размер от 100 000лв.;
I.P. & C. I. Со. S.А. е осъдено да заплати на З. З. ЮС., с ЕГН
**********, сумата в размер на 80 000лв., частичен иск от 400 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
1
на З.Х. Ю., причинена от настъпило на 30.01.2019 г. ПТП в Р.Г., ведно със
законната лихва, считано от 02.10.2019г. до окончателното й изплащане, като
е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск в останалата му част и за разликата над 80
000лв. до пълния му предявен размер от 100 000лв.;
I. P. & C.I. Со. S.А. е осъдено да заплати на К.З. М., с ЕГН **********,
сумата в размер на 80 000лв., частичен иск от 400 000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на З.Х. Ю.,
причинена от настъпило на 30.01.2019г. ПТП в Р.Г., ведно със законната
лихва, считано от 02.10.2019г. до окончателното й изплащане, като е
ОТХВЪРЛЕН предявеният иск в останалата му част и за разликата над 80
000лв. до пълния му предявен размер от 100 000лв.;
I. P. & C. I. Со. S.А. е осъдено да заплати на Р. З. ЮС., с ЕГН
**********, сумата в размер на 80 000лв., частичен иск от 400 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
на З.Х. Ю., причинена от настъпило на 30.01.2019г. ПТП в Р.Г., ведно със
законната лихва, считано от 02.10.2019г. до окончателното й изплащане, като
е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск в останалата му част и за разликата над 80
000лв. до пълния му предявен размер от 100 000лв.;
I. P. & C. I. Со. S.А. е осъдено да заплати по сметка на ОС - К. сумата в
размер на 13 485лв., от които 12 800лв. д.т. върху уважените размери на
исковете и 685лв. - бюджетни разходи за вещи лица.
С определение №21682/23.07.2021г., в производство по чл.248 от ГПК,
е изменено решение №21068/22.04.2021г. в частта за разноските, като I. P. &
C. I. Со. S.А. е осъдено да заплати на адв. Д. С. от С. адвокатска колегия,
сумата в размер на 8 790лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА.
Оставена е без уважение молба вх. №211705/17.05.2021г., подадена от
Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З. М. и Р. З. ЮС. в останалата й част като
неоснователна.
Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З. М. и Р. З. ЮС. са осъдени да заплатят на I. P.
& C. I. Со. S.А. направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете в размер на 1 954.52лв.
Оставена е без уважение молба вх. №211811/26.05.2021г., подадена от I.
2
P. & C.I. Со. S.А. в останалата й част като неоснователна.
Срещу така постановеното решение, е постъпила въззивна жалба от
ищците в първоинстанционното производство – Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З. М.
и Р. З. ЮС.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която
исковите претенции за обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за
разликата над 80 000лв. до 100 000лв. Твърди се, че решението в обжалваната
част е неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати
процесуални нарушения и е необосновано. На първо място е изразено
становище, че определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди
е изключително занижен, с оглед принципа за справедливост, заложен в
чл.932 от Гражданския кодекс на Г.. Изложени са подробни съображения,
свеждащи се и до анализ на депозираните по делото гласни доказателства. На
следващо място са наведени оплаквания за необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване, както и относно
определената степен на съпричиняване. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете за обезщетение
за неимуществени вреди да бъдат уважени до пълния предявен размер.
В постъпилия отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от I. P. & C. I. Со.
S.А. се оспорва изцяло подадената въззивна жалба.
Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното
производство - I. P. & C. I. Со. S.А. Въззивната жалба е срещу осъдителната
част на решението. Твърди се, че решението в обжалвана част е неправилно и
незаконосъобразно, поради противоречие с материалния и процесуалния
закон и е необосновано. Основно оплакванията на жалбоподателя се свеждат
до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за наличие на вина у
водача на МПС за настъпилото пътнотранспортно произшествие, като са
наведени твърдения за наличие на изключителна вина от страна на
пострадалия. Тези оплаквания са възведени и като доводи за завишена степен
на съпричиняване от страна на пострадалия – а именно 90%, а не както е
приел окръжният съд – 20%. Въведени са и доводи за прекомерност на
определеното обезщетение за неимуществени вреди и несъответствието му с
принципите за справедливост. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло
или да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер.
3
Въззиваемите страни – Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З. М. и Р. З. ЮС., в
представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, както и в съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, оспорват изцяло предявената жалба.
Подадена е частна жалба от ищците Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З. М. и Р. З.
ЮС. и срещу определение №21682/23.07.2021г., постановено по реда на
чл.248 от ГПК. Частната жалба е срещу тази част от определението, с която
частично е оставена без уважение молбата на ищците за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, както и в частта, с
която частично е уважена подадената от ответника молба по чл.248 от ГПК.
Жалбоподателите считат, че определението в обжалваните части е
неправилно и излагат подробни съображения. Иска се отмяна на
определението в обжалваните части, като се постанови друго, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 327,86лв. разноски
по делото, а на процесуалния представител – по реда на чл.38 ал.2 от ЗА –
допълнително сумата от 2 930лв. за оказана безплатна процесуална помощ на
ищеца Р.Ю., а на ответната страна да не се присъждат разноски.
В постъпилия отговор на частната жалба същата се оспорва изцяло от
насрещната страна - I. P. & C. I. Со. S.А.
Определение №21682/23.07.2021г., постановено по реда на чл.248 от
ГПК, е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство.
Частната жалба е срещу тази част от съдебния акт, с която постановеното по
делото решение е изменено в частта за разноските, като на процесуалния
представител на ищците е присъдена сумата от 8 790лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Счита, че
определението в обжалваната част е неправилно. Изложени са доводи в тази
насока, свеждащи се до твърдения за липса на данни за уговорено безплатно
процесуално представителство между ищците и представляващия ги адвокат.
В представения отговор от насрещните страни - Р. М.. ЮС., З. З. ЮС.,
К.З. М. и Р. З. ЮС., частната жалба се оспорва изцяло.
С подадените въззивни жалби и постъпилите отговори не се предявяват
доказателствени искания.
Страните претендират сторените о делото разноски.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения
4
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Ищците в първоинстанционното производство – Р. М.. ЮС., З. З. ЮС.,
К.З. М. и Р. З. ЮС. основават претенциите си на следните фактически
твърдения: На 30.01.2019г. около 20.05 ч., в Р.Г., на 4-ти километър от
национален път К. - К., автомобил марка „Л.Р.“, с рег. № *********,
управляван от Т.П., движейки се в посока от К. към К., блъснал пешеходеца
З.Х. Ю., с ЕГН *********. Водачът на автомобил марка „Л.Р.“, с рег. №
*********, извършил множество нарушения на правилата за движение,
включително се движил с превишена и несъобразена скорост с пътните
условия и видимост, не контролирал непрекъснато моторното превозно
средство, не проявил внимание към уязвим участник в движението и с
поведението си създал опасност за останалите участници в движението. В
резултат на удара З.Х. Ю. претърпял тежки телесни увреждания, вследствие
на които настъпила неговата смърт. Във връзка с настъпилото ПТП бил
съставен Констативен протокол от Отдел „Пътна полиция“ - К. и било
образувано досъдебно производство. Изложени са факти за наличие на
изключително силна емоционална връзка между пострадалия З. Ю. и ищците
– негови съпруга - Р. М.. ЮС. и три деца – останалите ищци поделото. Твърди
се, че ищците изключително тежко преживявали смъртта па своя съпруг и
баща. Внезапната смърт на З. нанесла непоправима емоционална н
психическа травма на ищците, които потънали в скръб, дистанцирали се един
от друг и от околните, затворили се в себе си, станали емоционално
неустойчиви. Имали непълноценен сън, често сънували кошмари, всичко
около тях свързвали с починалия З.. Вече не отбелязвали празници, животът
им бил напълно променен. Техните негативни, дълбоко стресиращи и
депресивни изживявания продължавали, като интензитетът им не намалял, а
състоянието, в което се намирали, се задълбочавало. Психологичната травма
5
рефлектирала, както на здравето им, така и на отношенията с околните.
Загубата на човешки живот била най-тежката загуба, а когато загине главата
на семейството, моралните страдания и сътресения били неописуеми.
Отговорността на ответника се ангажира с наличието на валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с покритие от 29.09.2018г. до 29.09.2019г. На 10.09.2019 г.
била предявена извънсъдебна претенция пред застрахователя, чрез
представителя му, за уреждане на претенции на територията на Р.Б., по която
липсвало произнасяне. С оглед трайните последици от претъпения инцидент
и интензивността на търпените от ищците неимуществени вреди, считат, че
обезщетение в размер на по 400 000лв. за всеки от ищците би било
справедливо, от които предявяват частичен иск за сумата от по 100 000лв. за
всеки от ищците. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000лв., частичен иск
от 400 000лв., настъпили вследствие на виновно причинено от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника
водач - Т.Х.П., ведно със законната лихва, от датата на извънсъдебната
претенция - 10.09.2019г., до окончателното им изплащане.
В постъпилия в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба от
ответното застрахователно дружество се оспорват изцяло предявените
искове. Възраженияута по основателността на исковете са възпроизведени и
във въззивната жалба, посочени по-горе.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Тъй като спорът е с международен елемент, доколкото
застрахователното събитие и смъртта на наследодателя на ищците са
настъпили в Г., първият въпрос е международната компетентност на
българския съд и приложимото право.
Компетенстността на българския съд се извежда от разпоредбата чл.9,
пр.1, б.Б от Регламент /ЕД/ №44/2001 на Съвета от 22.12.2000г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. Съгласно цитираната разпоредба, срещу
застраховател с местоживеене в държава – членка може да бъде предявен иск
в друга държава – членка, в съдилищата по мястото, където ищецът има
6
местоживеене. В настоящия случай и четиримата ищци са с местоживеене по
смисъла на Регламента в Б..
Относими към приложимото право са разпоредбите на Регламент ЕО
№864/2007г. на Европейския Парламент и на Съвета относно приложимото
право към извъндоговорните отношения и по-конкретно – чл.4 ал.1. Съгласно
цитираната разпоредба, приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт
и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от
този факт. Съгласно решението по дело С-350/14 на СЕС, разпоредбата на
чл.4 ал.1 от Регламента трябва да се тълкува за целите на определянето на
приложимото право към извъндоговорните задължения, произтичащи от
ПТП, в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при такова
произшествие, настъпило в една държавата членка, и които са претърпени от
негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, трябва
да се квалифицират като „непреки последици“ от това произшествие по
смисъла на посочената разпоредба. Непреките последици са търпените от
ищците морални болки и страдания. Вредоносният факт е настъпилото ПТП.
Вредата, меродавна за приложимото право е настъпилата смърт на
наследодателя на ищците. Данните по делото – превод на пълен препис на
Смъртен акт сочат, че З. Ю. е починал на 30.01.2019г. в Г. /К./. Т.е. – вредата е
настъпила на територията на Г., при което приложимо е гръцкото право.
Следователно правният спор намира своето основание в разпоредбата
на чл.18 от Регламент ЕО №864/2007г. на Европейския Парламент и на
Съвета относно приложимото право към извъндоговорните отношения –
„Пряк иск срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси“.
Съгласно цитираната разпоредба, увреденото лице може да предяви иск за
обезщетение пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се
търси, ако приложимото към извъндоговорното задължение право или
приложимото към застрахователния договор право предвижда това. В случая
правната фигура на прекия иск срещу застрахователя е предвидена в чл.10 от
Президентски указ 237/1986 /представен в превод от ищците/ - пострадалият
има пряк иск срещу застрахователя по застрахователния договор и до размера
на застрахователния договор.
7
Безспорен, както в първоинстанционното производство, така и в
настоящето, е фактът, че ищците са претърпели неимуществени вреди
вследствие смъртта на техния съпруг - на Р. Ю. и баща на останалите трима
ищци – З. Ю.. Смъртта е настъпила в резултат на ПТП от 30.01.2019г.,
настъпило на национален път К. - К., предизвикано от автомобил марка
„Л.Р.“, с рег. № *********, управляван от Т.П..
Първият спорен въпрос, очертан с предметните предели на въззивната
жалба на жалбоподателя – ответник и изразената защитна позиция на тази
страна в първоинстанционното производство, е касае ли се за деликт, налице
ли е вина от страна на водача на МПС - Т.П.. Установяването на този факт е
необходимо, за да се ангажира функционалната отговорност на
застрахователя, доколкото няма спор, че към релевантния момент е налице
валиден договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС марка
„Л.Р.“, с рег. № *********, с покритие от 29.09.2018г. до 29.09.2019г.
Служебно известен на настоящия състав е текстът на разпоредбата на чл.6
ал.1 от Президентски указ 237/1986, съгласно който, застраховката трябва да
покрива гражданската отговорност на собственика, притежателя и всеки
водач или представител за шофирането или отговорен за застрахованата кола.
Относими към изясняването на този спорен въпрос са констатациите от
заключенията, приети при първоинстанционното разглеждане на делото по
две съдебноавтотехнически експертизи относно механизма на процесното
ПТП. Този механизъм е описан по следния начин: лек автомобил „Л.Р.“,
*********, управляван от Т.П., се е движил по национален пьт К.-К. в посока
от гр.К. към гр.К. в дясната най - външна пътна лента. Пешеходците З. Ю. и
Р.М. са се движили пред него в попътна посока, като Ю. е бил от вътрешната
страна на платното след крайната отраничителна линия, а М. по банкета от
външната страна на тази линия, тикайки с ръце велосипед. Валял е обилен
дъжд, пътното платно е било мокро. При км 4+000 автомобилът е застигнал
пешеходците и с предната броня е ударил в краката пешеходеца Ю.. От удара
съшият е бил повален върху предния капак /при контакта му с него го е
деформирал, като мястото на деформацията показва взаимното им положение
по ширината на пътното платно/. Автомобилът го е пренесъл върху капака,
излетял е от него, последвал е полет във въздуха и е паднал върху асфалта
пред автомобила. Водачът Т.П. е задействал спирачната уредба и е спрял
8
преди падналия на асфалта пешеходец. ПТП-то е настъпило при условията на
тъмнина, на светлина от фаровете на автомобила, при липса на външно
улично осветление; времето е било облачно с обилни валежи от дъжд,
пътното платно – мокро; видимостта от така създадените условия – намалена.
При така описаната пътна и фактическа обстановка заключението на вещото
лице е, че от техническа гледна точка, причините за ПТП са пресичане
траекториите на движение на пешеходеца и автомобила /пешеходецът е
попадал в габаритите на автомобила/. До това се е стигнало, от една страна
поради изтърване контрола над пътната обстановка пред автомобила, резултат
на превишената скорост около 65км/ч, което означава, че тя е била и
несъобразена и от друга - неправилното придвижване на пешеходеца по
пътното платно. Освен това съгласно заключението на вещото лице, при
видимост/забелязване на пешеходците при отделеченост от 25м., водачът на
автомобила е имал възможност да завие надясно и да заобиколи пешеходеца и
по този начин да предотврати ПТП-то. Заключенията от
съдебноавтотехническите експертизи, като обосновани, компетентно
изготвени и неоспорени от страните се кредитират изцяло.
Във въззивното производство от страна на жалбоподателите – ищци се
представи удостоверение за хода на образувано досъдебно производство /по
повод искане на жалбоподателя – ответник за спиране на производството по
делото по реда на чл.229 ал.1, т.4 от ГПК и проверка наличието на
преюдициалност на досъдебно производство. Съгласно удостоверение за ход
на жалба на окръжния прокурор на окръг Р. относно движението на
наказателна преписка №А2019/905, преписката е дадена в архив на основание
чл.43 от НПК, със съгласието на Апелативния прокурор на Тракия. Съгласно
чл.43 от Г. НПК „Откриване на наказателно преследване. Начин на
предвижване. Архивиране“ /приложен в превод/ „Ако жалбата или докладът
не се опира на закона или е явно необоснована или е възможно да бъде
оценена по съдебен ред, прокурорът я предава в архива и представяйки
съдебната документация на апелативния прокурор, му докладва причините,
поради които не е упражнил наказателно преследване. Последният, ако не е
съгласен, е длъжен да заяви извършването на предварително разглеждане, ако
става дума за престъпление или нарушение, за което това е задължително или
започването на процедура по наказателно преследване в останалите случаи“.
Дори и да не са налице предпоставките за упражняване на наказателно
9
преследване по смисъла на цитираната разпоредба, то актовете в досъдебното
производство не са с обвързваща сила гражданския съд. Освен това следва да
се прави разграничението между деликт в гражданскоправен аспект и
престъпно деяние, както и наличието на валидна застраховка Гражданска
отговорност, за да се ангажира функционалната отговорност на
застрахователя. Обстоятелството, дали при ПТП е налице престъпно
поведение от водача на автомобила, няма отношение към функционалната
отговорност на застрахователя по предявения срещу него иск. Всички
елементи на деликтната отговорност могат да бъдат установени в
гражданското производство. Противоправното поведение на застрахования
водач, както и вината му, предпоставящи деликтната отговорност, не са
равнозначни с тези понятия при наказателната отговорност. При това
положение и с оглед гореописания механизъм на ПТП и заключението на
вещото лице относно предпоставките за настъпване на ПТП, следва да се
приеме, че от гражданскоправен аспект е установено деликтното поведение
от страна на водача на МПС. Водачът Т.П. е нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в чл.19, ал.1 и ал.2 от Г. Закон за движението по
пътищата, изискващи водачът на МПС да има пълен контрол върху своето
превозно средство, за да може по всяко време да извърши необходимите
действия; водачът да регулира скоростта на своето превозно средство, като
вземе предвид терена, състоянието на пътя, метеорологичните особености и
условия по такъв начин, че да може да спре пред всяко предвидимо
препятствие, което може да се намира на пътя; той също е длъжен да намали
скоростта на своето превозно средство и в случай на необходимост да спре
курса си, когато обстоятелствата го налагат. До този правилен извод е стигнал
и първоинсанционният съд, при което оплакванията на жалбоподателя –
ответник, развити във въззивната жалба, за липса на виновно поведение от
страна на застрахования водач и липса на причинна връзка между такова
поведение и настъпилия вредоносен резултат са неоснователни.
Описания механизъм на ПТП и заключението на вещото лице относно
причините за настъпването му са относими и към въведеното от
застрахователя възражение за съпричиняване от страна пострадалия за
настъпилия вредоносен резултат. Институтът на съпричиняването е
регламентиран с чл.300 от Г. Граждански кодекс – ако пострадалият е
допринесъл по собствена вина за вредата/щетата или за нейния размер, то
10
съдът може да не присъди обезщетение или да намали размера на
обезщетението. Намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.
Вещото лице е категорично в извода си, че ПТП-то не би настъпило, ако не е
било налице неправилното предвижване на пешеходеца по пътното платно.
То се изразява в движение по пътното платно, макар и след крайната
ограничителна линия и в попътна посока на посоката на движение.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите - ищци, че от данните по
делото /съдебноавтотехническа експертиза и гласни доказателства/ може да
се изведе извод в друга посока – че пострадалият се е движел по банкета.
Гласни доказателства по делото в тази насока не са депозирани.
Неоснователно е оплакването, че съдът неправилно е кредитирал изготвената
по делото съдебноавтотехническа експертиза в частта й, в която
заключението се основава на дадени свидетелски показания в досъдебното
производство. Заключението на вещото лице е изградено не само на база
всички данни, събрани в досъдебното производство, но се основава и на
технически и научни познания в съответната специална област. Според
изчисленията на вещото лице /т.5 от втората експертиза/ мястото на удара е
върху платното за движение, а не върху банкета. Аргумент в тази насока е и
другата констатация на вещото лице – мястото на деформация на автомобила
при контакта му с пострадалия, което показва взаимното им положение – а
именно на платното за движение. В съдебно заседание вещото лице е
разяснило, че, ако траекторията на движение на пешеходеца би била по
банкета, тя нямаше да попадне в габаритите на автомобила и не би имало
удар. Следователно пострадалият е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.38 ал.2 и ал.3 от Г. закон за движението по пътищата
/„Правила за движение на пешеходци“/, съгласно които, ако не е възможно
използването на тротоарите или участъците, предназначени за пешеходците
или няма тротоари и предназначени участъци, пешеходците могат да се
движат по пътното платно по такъв начин, че да не пречат на движението;
пешеходците, използуващи пътното платно са длъжни да вървят в обратна
посока на движението и възможно най-близо да пътното платно, освен, ако по
този начин, те не са застрашени или не е позволено при специални
обстоятелства. Именно това поведение на пострадалия е в пряка причинна
връзка с настъпване на ПТП и без което поведение ПТП-то не би настъпило,
11
респективно – не биха настъпили и претърпените увреждания. Това е онова
конкретно действие на пострадалия, което по безспорен начин обективно е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Преценката за наличие на
съпричиняване се извежда именно с оглед на това, че увреждането не би било
причинено, ако пострадалият не бе се движел по описания начин.
Съпоставимо с поведението – вината на деликвента, който е нарушил
правилата за движение по чл.19, ал.1 и ал.2 от Г. Закон за движението по
пътищата, то приносът на пострадалия, нарушил правилата за движение по
чл.38 ал.2 и ал.3 от Г. закон за движението по пътищата намира процентно
изражение, еквивалентно на това на деликвентна.
Ето защо степента на приноса на пострадалия намира процентно
изражение от 50%, а не, както неправилно е приел първоинстанционният съд
– 20%. Но не може да се сподели тезата на жалбоподателя – ответник, че
приносът на пострадалия е в по-висока степен – 90%, нито пък тезата на
жалбоподателите – ищци, че липсва съпричиняване.
Следващият спорен въпрос, поддържан и във въззивното производство,
е относно размера на дължимото се застрахователно обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие настъпилата смърт
на техния съпруг и баща. Съгласно чл.6 ал.2 от Президентски указ
№237/1986, застрахователното покритие трябва да включва гражданската
отговорност спрямо трети лица по причина на смърт или телесна повреда, или
материални щети, в която се включва и имущественото обезщетение за
душевно страдание или неимуществени вреди. Съгласно чл.932 от Г.
Граждански кодекс „Обезщетение за неимуществени вреди“, „В случай на
непозволено увреждане съдът може да присъди разумно парично
обезщетение поради неимуществени вреди. Това се отнася по-специално за
всеки, който е претърпял увреждане на здравето, честта или достойнството си
или е бил лишен от свобода. В случай на убийство на човек това парично
обезщетение може да бъде присъдено на семейството на жертвата, поради
душевни страдания“. Или ищците като членове на семейството на
пострадалия са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща, като и по смисъла
на гръцкото приложимо материално право това обезщетение се определя по
справедливост при преценка на конкретните обстоятелства. Съгласно чл.9 от
Закон ГПN/1911, при присъждане на обезщетение съдията е длъжен да вземе
12
предвид индивидуалните обстоятелства като наличието или
несъществуването на вина, степента на това наказателно или некриминално
естество на деянието или на пропуска, имуществото на причинилия щетите и
на пострадалата страна, както и на показанията на свидетели.
Релевантни в тази насока са депозираните при първоинстанционното
разглеждане на делото гласни доказателства. От показанията на свидетелите
И.Т.Е. /кмет на с.Р., в което е живеел пострадалият/ и А.Н. М.али /близък на
семейството/, се установява, че ищците са имали изградена емоционална
връзка със своя съпруг и баща, че семейството било задружно и сплотено,
макар че пълнолетните му деца живеели в отделни домакинства. /Ищцата К.
М. е омъжена в съседно село, но понастоящем е в Б.; ищецът З.Ю. живее в
къщата на родителите си, но в отделно домакинство със семейството си;
ищецът Р.Ю. се е устроил със семейството си в друг град, а понастоящем е в
Г../ Връзката между съпрузите, както и между баща и деца, макар и вече
пълнолетни, била изключително силна. З. Ю. постоянно подържала връзка с
децата си, както и им помагал, както финансово, така и в отглеждането на
техните деца. Свидетелят Е. пръв съобщил скръбната вест на семейството –
обадил се на З. и го придружил до Г. да приберат починалия. З. бил
изключително разстроен. Нещастният инцидент се отразил изключително
негативно в психологичен аспект на всички ищци. На погребението на З.
припаднали, а с течение на времето скръбта по починалия съпруг и баща била
непреодолима. Показанията на двамата свидетели, като непосредствени и
убедителни и като на незаинтересовани от изхода на делото лица, съдът
кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.16 от Регламент ЕО №864/2007г. на
Европейския Парламент и на Съвета относно приложимото право към
извъндоговорните отношения, разпоредбите на регламента не ограничават
прилагането на правните норми на държавата на съда в случаите, когато те са
повелителни, независимо от приложимото към извъндоговорното задължение
право. В този смисъл може да се съобрази и разпоредбата на националното ни
право – чл.52 от ЗЗД, съгласно който обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, който смисъл придава и разпоредбата
на чл.932 от Г. ГК. А принципът и критериите за справедливост означават да
бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
13
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране
на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на
редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. Такива
обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на
увредения, общественото му положение, емоционалната връзка между
пострадалия и претендиращия репариране на вредите при настъпила смърт.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се
има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с
изживяванията и личността на този, който понася вредите. Този принцип на
справедливост и критерии за прилагането му обаче не е съобразен в пълна
степен от първоинстанционния съд по отношение на ищцата Р.Ю.. Като
съпруга на З. Ю. само тя е живяла с починалия в едно домакинство и загубата
му й се отразява най - силно. Съобразявайки гласните доказателства и
горепосочените критерии настоящата инстанция намира, че справедлив
паричен еквивалент за претърпените от ищцата Р.Ю. морални болки е сумата
от 160 000лв.
Като е съобразил, че ищците З. З. ЮС., К.З. М. и Р. З. ЮС. са
пълнолетни лица, в зряла възраст, със свой собствен самостоятелен начин на
живот, първоинстанционният съд правилно е определил като справедлив
паричен еквивалент за репариране на претърпените от тях неимуществени
вреди сумата от по 100 000лв. По отношение на претенция за обезщетение за
неимуществени вреди в по-висок размер следва да се посочи, че от страна на
ищците не са ангажирани доказателства за изключителни психологични
травми и за негативни последици в здравословен аспект, както се твърди в
исковата молба. Съгласно приетото в п.16 от преамбюла на Регламент ЕО
№864/2007г., наличието на връзка с държавата, в която е настъпила пряката
вреда води до справедлив баланс между интересите на лицето, чиято
отговорност се търси и увреденото лице и същевременно отразява
съвременния подход към гражданската отговорност и разработването на
системи на обективна отговорност.
При така посочения размер на обезщетението за неимуществени вреди
за всеки от ищците и при отчитане степента на съпричиняване от страна на
пострадалия – 50%, на ищцата Р.Ю. се дължи обезщетение в размер на
14
80 000лв., а на ищците З. З. ЮС., К.З. М. и Р. З. ЮС. – по 50 000лв. В случая
за ищцата Р.Ю. не се присъжда обезщетение „плюс петитум“, доколкото, след
отчитане степента на съпричиняване, присъденото обезщетение е в рамките
на претендираното.
По отношение началния момент на законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди: Първоинстанционният съд
неправилно е приложил материалното право, като се е позовал на
разпоредбата на чл.497 от КЗ и е приел, че законната лихва се дължи след
изтичането на срок от 15 работни дни от датата на предявяване на
застрахователната претенция - вх. №96/10.09.2019г., а именно считано от
02.10.2019г. В случая приложение ще намери гръцкото материално право.
Съгласно чл.346 от представения превод на Г. Граждански кодекс, длъжникът
дължи пари и ако няма определен падеж, дължи законната лихва след
иницииране на съдебния процес или след получаване на покана за плащане на
дълга /съдебна лихва/. В конкретния случай поканата за плащане на дълга е
предявената извънсъдебно застрахователна претенция - вх. №96/10.09.2019г.
и от датата на входирането й се дължи законната лихва.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в частта, с която на ищцата Р.Ю. е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000лв. и е отхвърлен искът за разликата
до 100 000лв.
Следва да бъде отменено решението в частта, с която за ищците З. З.
ЮС., К.З. М. и Р. З. ЮС. е присъдено обезщетение за разликата над по
50 000лв. до по 80 000лв. и исковете за тази разлика да бъдат отхвърлени.
Следва да се отмени решението и в частта, с която са отхвърлени
акцесорните искове за законна лихва върху присъдените обезщетения за
периода 10.09.2019г. до 02.10.2019г. и да се присъди такава считано от
10.09.2019г. до 02.10.2019г.
По подадените частни жалби срещу определение №21682/23.07.2021г.,
постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е изменено
№21068/22.04.2021г. в частта за разноските, като: I. P. & C. I.Со. S.А. е
осъдено да заплати на адв. Д. С. от С. адвокатска колегия, сумата в размер на
8 790лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА; Оставена е без
15
уважение молба вх. №211705/17.05.2021г., подадена от Р. М.. ЮС., З. З. ЮС.,
К.З. М. и Р. З. ЮС. в останалата й част като неоснователна; Р. М.. ЮС., З. З.
ЮС., К.З. М. и Р. З. ЮС. са осъдени да заплатят на I. P. & C. I. Со. S.А.
направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете
в размер на 1 954.52лв.
Същото е постановено по молба вх. №211705/17.05.2021г., подадена от
ищците, с която се иска изменение на постановеното решение в частта за
разноските, като на ищците се присъди сумата от 327.86 лв. разноски по
делото – представляващи заплатени такси за превод и за снабдяване с
документи в досъдебното производство, както и на адв. Д. С. сумата от 11
720лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищците.
Определението е постановено и по молба вх.№211811/26.05.2021г.,
подадена от ответника. Със същата е поискано да се измени постановеното
решение в частта за разноските, като на страната се присъдят сторените в
производството разноски в размер на 9 842,60лв.
По повод оплакването на жалбоподателите – ищци, че неправилно не са
им присъдени разноски в размер на 327,86лв., сторени за превод на
документи и за снабдяване с документи от досъдебното производство,
въззивната инстанция изцяло споделя казаното от първоинстанционния съд,
че представените по делото платежни документи /л.433/ - фискален бон с дата
11.12.2019г., издаден от „К.“ ЕООД и служебен бон, издаден от „В.Т.“ ЕООД
не удостоверяват, че тези разходи са сторени именно по повод на исковото
производство, както и че същите са сторени от ищците. Фактът, че тези
документи не са оспорени от насрещната страна не води до извод в
противната насока. Ето защо определение №21682/23.07.2021г. в тази му
част, с която е оставено без уважение искането на ищците за присъждане на
разноски в размер на 327,86лв., следва да бъде потвърдено.
Основателно е оплакването в частната жалба, подадена от адв. С. –
процесуален представител на ищците, че окръжният съд неправилно не е
присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА и по отношение на
иска, предявен от Р.Ю.. Видно от представеното пълномощно /л.434/ между
ищеца Р.Ю. и адв. С. е уговорено безплатно процесуално представителство по
чл.38 ал.1, т.2 от ЗА и фактът, че този ищец е освободен от такси и разноски
16
по делото не променя дължимостта на разноски за процесуално
представителство на осъществилия безплатна правна помощ адвокат.
По отношение присъдените в полза на ответника разноски
първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.78 ал.3 от
ГПК, като е присъдил същите съразмерно с отхвърлената част от
претенциите. Неоснователно е оплакването в частната жалба, подадена от
жалбоподателите – ищци, че липсва договор за предоставяне на правни
услуги, както и доказателства за действително изплатено адвокатско
възнаграждение. По делото е представено пълномощно от I. P.& C. I. Со.
S.А. в полза на Адвокатска кантора „Г. & М.“ /преупълномощила адв. Г./.
Представена е фактура за сумата от 9 544,46лв. /съответно 4 880 евро, /с
издател Адвокатско дружество „Г. & М.“ и получател I. P.& C. I. Со. S.А./ с
посочено основание на услугата – представителство по търг.дело №84/2019г.
на ОС К. /л.439,440/. Представено е и извлечение от банкова сметка за превод
на сумата от 4 800 евро.
Неоснователно е и оплакването, поддържано в частната жалба,
подадена от жалбоподателя – ответник за недължимост на присъденото
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, основано на
твърдения, че в производството не е представен договор за правна защита и
съдействие между ищците и адв. С., който да установи какъв е видът на
правната помощ, която се предоставя. По делото са представени пълномощни
от четиримата ищци /л.434 – 437/, в които изрично е уговорено безплатно
процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА.
Независимо от казаното, определение №21682/23.07.2021г.,
постановено по реда на чл.248 от ГПК, ще следва да бъде отменено в частта, с
която I. P. & C. I. Со. S.А. е осъдено да заплати на адв. Д. С. от С. адвокатска
колегия, сумата в размер на 8 790лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38
ал.1, т.2 от ЗА и в която Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З. М. и Р. З. ЮС. са осъдени
да заплатят на I. P. & C.I. Со. S.А. направените по делото разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1 954.52лв., като ще
се присъдят наново такива с оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
17
При материален интерес от 400 000лв. минималното адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е 9 530лв. Съразмерно с уважената
част от претенциите се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
ал.2 от ЗА в размер на 5 479,76лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.438/
ответникът е направил разноски в първоинстанционното производство в
размер на 9 842,60лв., от които – адвокатско възнаграждение в размер на
9 360лв. Възражението на адвокат С., заявено в първоинстанционното
производство за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като, както се посочи, при материален интерес от
400 000лв. минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2, т.5
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е 9 530лв. Съразмерно с отхвърлената част от претенциите
на ответника се дължат разноски за първоинстанционното производство в
размер на 4 183,10лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
С оглед неоснователността на въззивната жалба на жалбоподателите –
ищци, следва да се определят разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА само
съобразно неуважената част от въззивната жалба на жалбоподателя –
ответник. Обжалваемият материален интерес по същата е 320 000лв. При този
материален интерес минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7
ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е 7 930лв. Съразмерно с неуважената част на въззивната
жалба на жалбоподателя – ответник, в полза на адв. С. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 5 699,69лв.
От страна на жалбоподателя – ответник е представен списък на
разноските пои чл.80 от ГПК за 6 400лв. – заплатена държавна такса и
9 530лв. – адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението на
насрещната страна за липса на доказателства за реално извършено плащане на
адвокатското възнаграждение /молба л.89/. Представена е само фактура, но
сама по себе си същата не удостоверява реално извършено плащане /каквото
доказателство би могло да бъде извлечение от банкова сметка за превод на
сумата/. Ето защо дължимите се на жалбоподателя – ответник разноски
18
следва да бъдат определени по съразмерност на база разноските,
представляващи заплатена държавна такса. Съразмерно с уважената част от
въззивната жалба тези разноски се явяват в размер на 1 800лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №21068/22.04.2021г., постановено по търг. д.
№84/2019г. по описа на Окръжен съд К., в частта, с която I.P.&C.I. Со. S.А., с
данъчен идентификационен номер ********, с адрес Р.Г., гр.А., бул. „А.С.“
***-***, чрез представителя му за уреждане на претенции за територията на
Р.Б. – „Д.-О.з.“ ЕАД - гр.С., бул. „В.“ №***, е осъдено да заплати на Р. М..
ЮС., с ЕГН *********, сумата в размер на 80 000лв., частичен иск от
400 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от смъртта на З.Х. Ю., причинена от настъпило на 30.01.2019г. ПТП в Р.Г.,
ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г. до окончателното й
изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск в останалата му част и за
разликата над 80 000лв. до пълния му предявен размер от 100 000лв.
ОТМЕНЯ решение №21068/22.04.2021г., постановено по търг. д.
№84/2019г. по описа на Окръжен съд К., в частта, с която I.P.&C.I. Со. S.А., с
данъчен идентификационен номер ********, с адрес Р.Г., гр.А., бул. „А.С.“
***-***, чрез представителя му за уреждане на претенции за територията на
Р.Б. – „Д.-О.з.“ ЕАД - гр.С., бул. „В.“ №***, е осъдено да заплати на З. З. ЮС.,
с ЕГН **********, К.З. М., с ЕГН ********** и Р. З. ЮС., с ЕГН **********
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на З.Х. Ю.,
причинена от настъпило на 30.01.2019г. ПТП в Р.Г., за разликата над по
50 000лв. до по 80 000лв., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. З. ЮС., с ЕГН **********, К.З. М., с ЕГН
********** и Р. З. ЮС., с ЕГН ********** срещу I.P.&C.I. Со. S.А., с данъчен
идентификационен номер ********, с адрес Р.Г., гр.А., бул. „А.С.“ ***-***
искове за обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на З.Х.
19
Ю., причинена от настъпило на 30.01.2019г. ПТП в Р.Г., за разликата над по
50 000лв. до по 80 000лв., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г.
ОТМЕНЯ решение №21068/22.04.2021г., постановено по търг. д.
№84/2019г. по описа на Окръжен съд К., в частта с която са отхвърлени
предявените от Р. М.. ЮС., с ЕГН *********, З. З. ЮС., с ЕГН **********,
К.З. М., с ЕГН ********** и Р. З. ЮС., с ЕГН ********** срещу I.P.&C.I. Со.
S.А. искове за законната лихва върху присъдените суми за периода
10.09.2019г. до 02.10.2019г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА I.P.&C.I. Со. S.А., с данъчен идентификационен номер
********, с адрес Р.Г., гр.А., бул. „А.С.“ ***-*** да заплати на:
-Р. М.. ЮС., с ЕГН ********* законната лихва върху сумата от 80 000лв. за
периода 10.09.2019г. до 02.10.2019г.
-З. З. ЮС., с ЕГН ********** законната лихва върху сумата от 50 000лв. за
периода 10.09.2019г. до 02.10.2019г.
-К.З. М., с ЕГН ********** законната лихва върху сумата от 50 000лв. за
периода 10.09.2019г. до 02.10.2019г.
- Р. З. ЮС., с ЕГН ********** законната лихва върху сумата от 50 000лв. за
периода 10.09.2019г. до 02.10.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №21068/22.04.2021г., постановено по търг. д.
№84/2019г. по описа на Окръжен съд К. в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА определение №21682/23.07.2021г., постановено по реда
на чл.248 от ГПК, в частта, с която е оставена без уважение молба вх.
№211705/17.05.2021г., подадена от Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З. М. и Р. З. ЮС. в
останалата й част – за присъждане на сумата от 327.86лв. разноски по делото
– представляващи заплатени такси за превод и за снабдяване с документи в
досъдебното производство.
ОТМЕНЯ определение №21682/23.07.2021г., постановено по реда на
чл.248 от ГПК, в частта, с която е изменено решение №21068/22.04.2021г. в
частта за разноските, като I.P.&C.I. Со. S.А. е осъдено да заплати на адв. Д. С.
от С. адвокатска колегия, сумата в размер на 8 790лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на
основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА и в частта, с която Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З.
М. и Р. З. ЮС. са осъдени да заплатят на I.P.&C.I. Со. S.А. направените по
20
делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1
954.52лв.
ОСЪЖДА I.P.&C.I. Со. S.А., с данъчен идентификационен номер
********, с адрес Р.Г., гр.А., бул. „А.С.“ ***-*** да заплати на адв. Д. С. от С.
адвокатска колегия адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ на основание чл.38 ал.2 от ЗА на Р. М.. ЮС., З. З. ЮС., К.З. М.
и Р. З. ЮС. в размер на 5 479,76лв. за първоинстанционното производство и в
размер на 5 699,69лв. за въззивното производство.
ОСЪЖДА Р. М.. ЮС., с ЕГН *********, З. З. ЮС., с ЕГН **********, К.З.
М., с ЕГН ********** и Р. З. ЮС., с ЕГН ********** да заплатят на I.P.&C.I.
Со. S.А., с данъчен идентификационен номер ********, с адрес Р.Г., гр.А.,
бул. „А.С.“ ***-*** разноски за първоинстанционното производство в размер
на 4 183,10лв., както и разноски за въззивното производство в размер на
1 800лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21