Р Е Ш Е Н И Е № 98
гр. Пещера, 08.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанаска Павлова
при секретаря Е. М., като разгледа докладваното от съдия Павлова АНД №185
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Батак Лес 2013“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Батак, ул.“Димитър Тонджоров“№ 8, представлявано от Г. Т. Г., против Наказателно постановление № 13-001152/29.06.2018г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик , с което на основание чл. 416,ал.5
във вр чл. 414 ал.3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда
и петстотин хиляди/ лева.
В бланкетно формулираната жалба се навеждат твърдения за необоснованост и
незаконосъобразност на НП. Ангажират доказателства. Иска се неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява лично , представлява се от
адв. В.П., като излагат подробно съображения за незаконосъобразност на НП и се
иска неговата отмяна.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща представител – юрк. М.Ш.. Подробно се
поддържа тезата, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Ангажират доказателства.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/,
поради което е допустима.
Разгледана по същество обаче същата е неоснователна.
На „Батак Лес 2013“ ООД, ЕИК
*********, е съставен от св. Г.М.,***2 от
12.06.2018г. за това, че при извършена
проверка на 25.05.2018г. в обект на контрол – цех за дървообработване , намиращ
се в гр.Батак, ул. „Партизанска“, №9 и от представените документи на 29.05.2018г. в сградата на Д „ИТ“ Пазарджик, ул.“Екзарх
Йосиф“№15А, се установи , че „Батак Лес
2013“ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на регистрация гр.Батак, ул.“Димитър
Тонджоров“№ 8, в качеството си на
работодател по смисъла на параграф 1
точка 1 от Допълнителните разпоредби на
КТ, е приел на работа, като не е
уредил отношенията при предоставяне на
работна сила на Г. И. Д. ЕГН **********, като трудови правоотношения, като не е
сключил трудов договор в писмена
форма с Г. И. Д., работещо на дължност
„Общ работник“. В собственоръчно попълнена декларация, лицето Д. декларира елементи
на трудово правоотношение, а именно – длъжност,работно място, работно време, почивни
дни,трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че няма сключен трудов
договор с дружеството към момента на
проверката. Г. И. Д.
предоставяше работна сила в обекта на контрол. При направена справка в
регистъра на трудовите договори от
Информационната система на ИА „ГИТ“ , се установи, че за горепосоченото лице няма сключен трудов договор в писмена
форма с дружеството. Нарушението е извършено на 25.05.2018г. и констатирано
към момента на проверката.
Посочени са за нарушени
разпоредбите на чл. 62,ал.1 във вр чл 1 ал.2 от КТ.
Актът е връчен на управителя на
дружеството жалбоподател и е подписал същия без възражения.
Въз основа на посочения по-горе АУАН е издадено
обжалваното НП № 13-001152/29.06.2018г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик , с което на жалбоподателя ме у наложена
имуществена санкция в размер на
1 500 лева за нарушение на чл.
62,ал.1 във вр чл. 1 ал.2 от КТ.
Разпитаният по делото актосъставител св.Г.М. и св.С.А.
дадоха показания, че на
25.05.2018 г. около 11:00 часа са
извършили съвместна проверка служители
от ИТ, полицията и още редица други институции, в обект на контрол „Батак Лес
2013“ООД. Св. М. и св. А. при влизане в двора на обекта на контрол пред производственото
помещение – цех за дървообработка, установили лица, които излезли от цеха, Установили,
че това били лица, които полагали труд при жалбоподателя, св. М. депозира
показания, че лицето Г. Д.пред нея е казал, че работи там, помагал, пробвал да
работи от деня на проверката. Същата го е запомнила, тъй като е бил
непълнолетен и за него е следвало да се изиска и разрешение от ИТ. И двамата
свидетели бяха категорични, че лицата, измежду които и Д., които излезли от производственото помещение са
били с работни дрехи и с трици по тях, както и със следи от смола по ръце. Св. М. каза и че в момента на проверката
е имало някакви коли в двора на цеха, но по тях не се е работило. Още
повече и че св. А. установи, че до двора на цеха се достига посредством метална
врата, като лице което се помещава в постройка до вратата, я отваря, като не
може да се влезе, ако не му се отвори.
Св. М.
депозира показания, че е раздала на всички лица да попълнят декларация за
елементи на трудов договор, като св. Д. собственоръчно си я е попълнил.
По
делото беше разпитан и св. Д. , който
депозира показания, че че помагал на
негов познат – св. Л. в двора на цеха, като твърди че не е работил при
жалбоподателя, като ръцете му били мръсни, защото бил спортувал на стадиона и
решил да мине през цеха, защото видял св. Л.. Твърди че собственоръчно и сам е
попълнил декларацията си, която са му дали проверяващите.
По делото е разпитан св. Л. , който депозира
показания, че в деня на проверката си ремонтирал собствен автомобил в двора
на цеха за дървооброботване, като срещнал
там св. Д. и се заговорили, като св. Д. решил да му помага, като му подавал
инструменти.
Прие се и Протокол за извършена проверка № ПР 1818560/11.06.2018г.,
в който по повод на извършената проверка
на 25.05.2018г. и 29.05.2018г. е установено
в т . 19 от същия, че жалбоподателя е допуснал до работа като не е уредил отношенията по предоставяне
на работна сила като трудови правоотношения , като не е сключил трудов договор в
писмена форма с лицето Г. И. Д.. Протоколът е подписан от управителя на
дружеството жалбоподател, като е подписал същия без възражения и Протоколът е
влязъл в сила.
Прие се по делото и извадка от информационната система
на ИА“ГИТ“, от която е видно, че за Г. И. Д. няма регистриран трудов договор в
регистъра.
Прие се по делото и Декларация по чл. 402 от КТ,
собственоръчно попълнена от Г. И. Д., в която е посочил трите си имена, единния
си граждански номер, адреса си, че работи при жалбоподателя като „общ работник“
, работи от „днес 25.05.2018г.“ с работно време от 08:00 -17:00 часа и получава
трудово възнаграждение от 10 лева, с два почивни дни , и почивка през дена от
един час. Като се е и подписал, посочил е дата и час.
При съвкупна преценка на
събраните по-горе доказателства от фактическа страна Съдът намира за установена възприетата от наказващия орган фактическа
обстановка, а именно, че „Батак Лес 2013“ ООД ЕИК *********,в качеството на
работодател по смисъла на §1т.1 ДР КТ, към 25.05.2018г. е приел на работа, като не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила
като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Г. И. Д., работещо на дължност „Общ
работник“, в нарушение на чл.62, ал.1 КТ във вр. с чл.1ал.2 КТ.
Към 25.05.2018г. отношенията между Г. И. Д. и „Батак Лес 2013“ ООД фактически са били
трудови, но не са били оформени надлежно с писмен трудов договор.
Този извод се налага при съвкупна
преценка на показанията на св.М. и св.А., приетото Декларация по чл. 402 от КТ,
както и Протокол
за извършена проверка № ПР 1818560/11.06.2018г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и А.,
тъй като същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства,
както и се намират във взаимна връзка по между си и са последователни , като
съдът не се откри причина или мотив свидетелите да бъдат заинтересовани или
предубедени, така щото да дадат показания в една или друга посока. Съдът не кредитира
показанията на св. Д. и св. Л., тъй като св. Д. категорично заяви, че
собственоръчно и сам е попълнил декларацията си по чл. 402 от КТ. И освен това
същите противоречат на всички събрани доказателствени източници. Св. М.
и св. А. са видели св. Д. да излиза от цеха за производство. Св. Д. е с
навършени 17 години, ученик все още, можещ да чете и собственоръчно и грамотно
е попълнил декларацията си , като е попълнил съществените елементи на трудов
договор- място на работа, работно време, почивни дни, дневна почивка, възнаграждение,
от кога работи и на каква длъжност. Абсурдно е твърдението на защитата, че св. М.
или други лице от „проверяващите“да го е принудило да състави декларацията по
чл. 402 от КТ с едно или друго съдържание, най малкото защото, както св. М.
така и св. Д. са били на отрито, както всички свидетели казаха са присъствали
представители на 7-8 институции, близо 25-30 души, и е лишено от каквато и да
било логика и основание да се твърди, че някой е принуждавал друг да прави нещо
против волята му в присъствието на толкова лица от различни звена на полицията,
още по-малко да му казва какво да пише. Още
по –абсурдно е да се твърди, че респектиран от проверяващите органи, св. Д. до
толкова се е объркал,че решил да попълни дакларацията по чл. 402 от КТ с
невярно съдържание.
Св. М. и св. А. потвърдиха, че лицето Г. Д.е излязъл
от производствения цех при тяхното идване, като същият е бил с работни дрехи, с
трици , дървесина по себе си , с изцапани със смола ръце. В този смисъл Съдът не кредитира показанията
на св. Д., че бил там защото помагал на св. Л.. Действително и св. А. депозира показания, че
св. Д., който е бил заварен на място и
излязъл от производственото помещение, започнал да твърди че бил там, за да
помага за ремонта на някакво мпс, като в двора на цеха имало стари коли. Това
обаче по никакъв начин не променя първоначалния извод, а именно че св. Д. е бил
там, като е полагал труд за дружеството жалбоподател, като и не случайно е
вписал в декларацията си, че работи от деня на проверката. Още повече и че св. А. установи, че до двора
на цеха се достига посредством метална врата, като не може да се влезе в двора,
ако не се отвори отвътре. Тоест не може да се твърди, че в двора на цеха всеки
може да влиза и излиза по всяко време.
Тезата на жалбоподателя в случая се гради на
първоначалните защитни обяснения, дадени от св. Д. пред проверяващите, след
като същият е бил заварен да излиза именно от производственото помещение. Тоест той не е бил заварен при мпс-то, което е
било ремонтирано, а пред цеха за дървообработване. Като защитната теза, че са
били притеснени и респектирани от проверяващите/ органите на ИТ/ и полицията,
се смутили св. Д., по такъв начин, че да
реши да напише нещо което не е истина, звучи лишено от всякаква логика.
Поради което и съдът не кредитира показанията на св. Л. и св. Д., че в момента на проверката са били в двора на
цеха, за да ремонтират кола.
По изложените по –горе съображения съдът намира за
неоснователно възражението на защитата на жалбоподателя, че св. Д. не бил
полагал труд в деня на проверката, както
и че се намирал там , само защото видял св. Л. и решил да му помага.
Освен това следва да се има предвид и разпоредбата на
чл. 416 ал.1 от КТ, съгласно която нарушенията на трудовото законодателство се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи и редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. В случая жалбоподателя не доказа обратното.
Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесните АУАН и НП. Обстоятелствата
по чл.42,т.4 ЗАНН и чл.57,ал.1, т.5 ЗАНН
са достатъчни, ясни и конкретни, за това жалбоподателят да разбере за какво точно
е санкциониран и да организира защитата си. Процесните АУАН и НП са издадени от
компетентни органи при спазване изискванията на ЗАНН.
Разпоредбата на чл.62,ал.1 КТ, задължава работодателят
да сключи писмен трудов договор с работника , който престира труда си , съответно
и да внася дължимите здравни и осигурителни вноски. Значимостта на това правило личи и от разпоредбата на
чл.415в, ал.2 КТ , с която законодателят изрично е изключил възможността
нарушението на чл.62, ал.1 КТ да бъде прието за маловажно.
Наказващият орган е наложил имуществена санкция от 1500лв., която
е определена на минимума, предвиден от
законодателя.
Ето защо Съдът
счита,че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.
Воден от горното и на основане чл.63ал.1 ЗАНН
Пещерският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 13-001152/29.06.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Пазарджик, с което на „Батак Лес 2013“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Батак, ул.“Димитър Тонджоров“№ 8, представлявано от Г. Т. Г., на основание чл. 416,ал.5 във вр чл. 414 ал.3
от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин
хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните за
изготвянето му.
Районен съдия: