Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Варна,
………..2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ-ти тричленен
състав, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при
секретаря Галина Владимирова и в
присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията
Веселина Чолакова к. адм. дело № 2269 по описа на Административен съд - гр. Варна за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 от АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от директора на ОД
на МВР-Варна против Решение № 922/06.07.2022 г., постановено по АНД № 1702/2022
г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено НП № 23-0001799/23.11.2021
г. на директора на РД „Автомобилна администрация“-Варна, с което на „Алекс-М“
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание
чл.178а,ал.6, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Решението
се оспорва с основанието на чл.348,ал.1,т.1 от НПК-неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се, че разпоредбата на чл. 42, ал.1 от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС създава задължение за лицата получили разрешение за
извършване на периодични прегледи на ППС да спазват установените изисквания за
организация и контрол. Сочи се, че е извършена първоначална проверка на
монтиран в ППС уред за ВНГ при отсъствието на изискуем документ съгласно
чл.30,ал.1,т.1 от Наредбата- СРМПС част 2. Сочи се, че от събраните доказателства
се установява обективната и субективната съставомерност на санкционираното
деяние. Моли да се отмени решението на Районен съд-Варна и да се потвърди
наказателното постановление. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът
– „Алекс-М“ ООД оспорва жалбата в представен писмен отговор и моли решението на
Районен съд-Варна да бъде оставено в сила. Сочи се, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, като за осъщественото
нарушение субективната отговорност е за председателя на комисията извършила
проверката. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с
оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Дружеството
е санкционирано, заради това, че на 01.10.2021 г. около 11,00 часа в гр. Варна,
Западна промишлена зона, ул. „Перла“ в пункт за извършване на периодични
прегледи за проверка на техническа изправност на „Алекс-М“ ООД, притежаващ
разрешение с № 1115 с право да извършва първоначална проверка на монтираната в
МПС уредба за работа с ВНГ и СПГ, като лице по чл.16 от Наредба № Н-32/2011 г.
на МТИТС не е организирало работата по извършване на първоначалната проверка на
уреда за ВНГ монтиран в МПС с рег.№ *** „Волво С 60“, в
съответствие с изискванията на Наредба № Н-32/2011 г. на МТИТС. Извършена е първоначална проверка
на уредбата за ВНГ с протокол № 26776624/01.10.2021 г. без да бъдат
предоставени всички документи по чл.30,ал.3 във връзка с ал.1,т.1 от Наредба №
Н-32/2011 г. на МТИТС, а именно СРМПС част ІІ с № *********, което към момента
на проверката е било на съхранение в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Варна.
Районен
съд – Варна е приел от правна, че АУАН и НП са издадени при липса на
процесуални нарушения. Приел е, че от
събраните доказателства не се установява субективната съставомерност на извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 42,
т. 1, пр. 1 от Наредба №Н-32/2011 г. на МТИТС. Според решаващият съд
нарушението е в резултат на действията на председателя на комисията извършила
проверката и е наказуемо на основание чл.178а, ал.7,т.1, предл.1 от ЗДвП. С
посочените мотиви е отменил наказателното постановление.
Решението на
Районен съд-Варна е правилно.
Жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл. 42, т.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС , който
предвижда - Лицата по чл. 16,
получили разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС: организират и
контролират извършването на периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност в съответствие с условията и реда, определени в тази наредба и не
плащат на техническите специалисти, които са наети от тях, никакви възнаграждения,
дори под формата на премии или добавка към заплатата, свързани със заключенията
от прегледите за проверка на техническата изправност на превозните средства или
броя на извършените прегледи.
Нормата
на чл. 42, т.1 от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. е банкетна, поради което е следвало АНО да опише в какво се
изразява липсата на организация и
контрол за извършване на технически прегледи. Не са посочени никакви факти в
тази насока, също така липсват доказателства в административнонаказателното
производство да е извършвана проверка при жалбоподателя и да е установено, че
дружеството има пропуски в създаването на организация и контрол за извършване
на технически прегледи.
Липсата
на факти относно твърдението, че „не е организирало извършване на периодични технически
прегледи“ е съществено процесуално нарушение, поради това, че препятства
защитата на наказаното лице, срещу релевантни за спора факти. След като липсват
факти, които да обосноват извод, че дружеството не е организирало и
контролирало извършване на проверка на монтираната в МПС уредба за работа с ВНГ
и СПГ , следва че не са налице доказателства за извършено нарушение. Няма правна норма, която да презумира, че
неизпълнението на задължение по чл.30, ал.3 във връзка с чл.30,ал.1,т.1 от
Наредбата от членовете на комисията извършила проверката, винаги е
поради липса на организация създадена от дружеството. При тези факти, не може
да се обоснове извод, че констатираното нарушение се дължи именно на липса на
организация от страна на лицето по чл. 16 от Наредбата, от което следва, че
издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като не се установява посоченото в него
нарушение.
Предвид
изложеното не се констатира основанието на чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна
на оспореното решение на РС – Варна.
При
този изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН е претенцията
на ответника за разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция с оглед
осъщественото от упълномощения адвокат Г.
процесуално представителство по
касационното дела. Съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 26.09.2022 г. и списък с
разноски по чл.80 от ГПК се дължат такива в размер на 370,00 лв. , като адвокатското възнаграждение е определено под
минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2 ,т.2 от Наредба №1 /9.07.2004
г. за минималните размери на
адвокатското възнаграждение. Претендираното възнаграждение за адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд, не следва да се присъжда. Същото е следвало
да се поиска с молба по реда на чл.248,ал.1 от ГПК, но такава не е депозирана.
Водим от горното и
на основание чл.221 ал.2, предл.1-во от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, съдът
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 922/06.07.2022 г., постановено по АНД № 1702/2022 г. по описа на Районен
съд-Варна
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати
на „Алекс-М“ ООД , ЕИК ********* за
разноски по делото сумата от 370 /триста и седемдесет/ лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.