РЕШЕНИЕ
18.06.2020 год.
Номер..................... Година 2020 Град Велики Преслав
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Велики Преслав Първи състав
На 18 (осемнадесети) май Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Ненка Цветанкова Секретар Женя Проданова
Прокурор............................. ,
като
разгледа докладваното от съдия Цветанкова
АН дело номер 9 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.Б.Б., ЕГН **********, с адрес *** против Наказателно постановление №46-0000340/04.12.2019 г., издадено от Началник Областен отдел ''Автомобилна администрация"- гр. Шумен в И.а. „А.а.", с което му е наложено на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ административно наказание „глоба" в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 89. т. 6 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Сочи, че неправилно извършеното от него нарушение е квалифицирано като такова по чл. 89, т. 6 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България /Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ/ вместо по чл. 8, ал 5 вр. ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания /Наредба №36 от 15.05.2006 г./. Счита, че е следвало да бъде санкциониран по реда на чл. 178в, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ с налагане на административно наказание „глоба" в размер на 500 лв. вместо по реда чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ с налагане на административно наказание „глоба" в размер на 2000 лв., тъй като посочената разпоредба от ЗДвП е специална спрямо разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Излага, че от АУАН и НП не става ясно мястото на извършване на нарушението. Изтъква доводи, обуславящи деянието като маловажен случай с оглед приложението на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Р.п.Ш.Т.о.В.П. редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 21.11.2019 г. инспектори в Областен отдел „Автомобилна администрация"- гр.Шумен- свидетелите К.Л.К. и И.С.С., изпълнявали служебните си задължения в района на Община Велики Преслав. Около 11:10 часа, на път Н-74, км 5+030, на площадка за отдих в посока гр. Велики Преслав, спрели за проверка товарен автомобил "Скания Р 143 МЛ" с рег. №***. управляван от жалбоподателя, собственост на ЕТ „***", притежаващ Лиценз №11018 за обществен превоз на товари на територията на Република България. При проверката от представените им документи- пътен лист, проверяващите установили, че макар към момента на проверката да няма товар, водачът извършва обществен превоз на товари по маршрут с. Плаково- гр. Велики Преслав. При проверката жалбоподателят представил удостоверение за психологическа годност №341681. със срок на валидност до 17.11.2017 г., т. е. същото било с изтекъл срок на валидност. На място гл. инспектор К. съставил АУАН №266318, серия А-2018. в който посочил, че с описаното по- горе деяние жалбоподателят И.Б.Б. е нарушил разпоредбата на чл. 89, т. 6 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ-извършва обществен превоз на товари с товарен автомобил с рег. №*** като при проверката не представя валидно удостоверение за психологическа годност, представя удостоверение за психологическа годност №341681, валидно до 17.11.2017 г.. Актът бил предявен на Б. без възражения като такива не последвали и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на акта и като извършил допълнителна проверка в ИС ''Регистър на психологическите изследвания на водачите" на ИА „АА", при която установил, че лицето не е предприело действия за явяване на психологическо изследване и няма валидно издадено удостоверение за психологическа годност, административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което възприел изцяло, както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, и на основание чл. 93. ал. 1, т. 1 от ЗАвП наложил на Б. ..глоба" в размер на 2000 лв. Впоследствие жалбоподателят предприел действия за явяване на психологическо изследване и се снабдил с удостоверение за психологическа годност №568067/12.12.2019 г.. валидно до 12.12.2020 r.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на разпитаните свидетели К.Л.К. и И.С.С., както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 or HПK.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Л.К. и И.С.С. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло като подробни, задълбочени и вътрешно балансирани. Всеки един от тях пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства относно извършената проверка, доколкото се явяват и преки участници в нея, респ. очевидци на установеното по случая. Свидетелите К. и С. последователно излагат констатираните в хода на контролната дейност пропуски от страна на водача на товарния автомобил, начина на установяването им и съставянето на АУАН за тях. Освен това показанията им са еднопосочни, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. В тази връзка и доколкото посочените свидетели не се намират в никакви особени отношения с нарушителя, същите не може да се считат за заинтересовани или предубедени, поради което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите спомагат за пълното и обективно изясняване на релевантните обстоятелства по делото. Те кореспондират, както помежду си, така и с показанията на разпитаните свидетели К. и С., затова съдът основава и на тях фактическите си констатации като предвид, че същите се намират в унисон помежду си съдът намира, че не е необходимо тяхното отделно обсъждане.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1- годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6- месечния давностен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство и самите актове, респ, да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбите на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН. От фактическа страна, както в АУАН, така и в НП, нарушението и участието па нарушителя в него са описани достатъчно ясно, посочени са всичките му индивидуализиращи белези /време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено/. Както в АУАН, така и в НП мястото на извършване на нарушението също е конкретизирано в достатъчна степен, а именно- на път И-74, км 5+030. на площадка за отдих в посока гр. Велики Преслав. В този смисъл съдът счита, че само по себе си технически некоректното посочване в АУАН и в НП на маршрута на извършвания превоз не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е ограничило правото на защита на жалбоподателя.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 89, т. 6 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, която разпоредба предвижда, че по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи удостоверение за психологическа годност. Видно от АУАН и НП, на водача И.Б.Б. е вменено нарушение, изразяващо се в непредставяне на валидно удостоверение за психологическа годност. Според настоящата инстанция неправилно е посочена като нарушена от жалбоподателя материалноправната норма на чл. 89, т. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ. Установи се, че на 21.11.2019 г. жалбоподателят е управляват товарен автомобил „Скания" с рег. №***, с който е извършват обществен превоз на товар, доколкото макар към момента на проверката автомобилът да е бил празен, то съгласно представения пътен лист в същия ден жалбоподателят е осъществявал такъв превоз и само той е бил водач на товарния автомобил. В този смисъл представеният пътен лист установява, че водачът е тръгнал от с. Плаково в 08:40 ч., като не е отразено в същия документ час на пристигне до крайната точка на
превоза. Независимо дали се е придвижвал пълен или празен, след като е следвало да натовари на определено място и е отбелязано в пътния лист началната точка на превоза на товари, без да е приключен курсът, то следва да се приеме, че е извършвал превоз на товари. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба №36 от 15.05.2006 г. удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2. 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е разполагал с удостоверение за психологическа годност, издадено на 17.11.2016 г., което е представил при проверката. Доколкото същият е бил навършил 65-годишна възраст, удостоверението е било със срок на валидност една година, считано от датата на издаване, а именно- до 17.11.2017 г. В този смисъл несъмнено по делото се установи, че водачът не е притежавал удостоверение за психологическа годност, тъй като наличието на удостоверение с изтекъл срок на валидност следва да се приравни на липсата на такъв документ. При проверката жалбоподателят не е представил на контролните органи валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като не е притежавал такова. Такова изискване за водачите на автомобили за обществен превоз на товари е регламентирано в текста на чл. 87, т. 2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ /Водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания: 2. да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата/, а не в посочената от актосъставителя и наказващия орган норма на чл. 89, т. 6 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. Неправилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 89, т. 6 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, тъй като към инкриминираната дата той изобщо не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, което да представи. При съпоставка на двете разпоредби- чл. 87, т. 2 и чл. 89, т. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г, на МТ, се изяснява, че при първата се касае за липса на валидно удостоверение за психологическа годност, а при втората този документ съществува, но водачът не го представя в момента на проверката, в която хипотеза на водача следва да се наложи наказание по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП. Жалбоподателят не е изпълнил задължението си като водач на автомобил за обществен превоз на товари на 21.11.2019 г. да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, но това негово деяние не се явява нарушение на чл. 89, т. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, което обстоятелство обуславя извод за неправилно приложение на материалния закон и съставлява основание за отмяна на наказателно постановление.
Дори да се игнорира горепосоченото относно неправилното приложение на материалния закон, то според настоящия състав е налице друго самостоятелно основание за отмяна на НП. В случая административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание по чл. 93. ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Според разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз. разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от същия закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 лева при първо нарушение. Цитираната разпоредба предвижда общо правило за санкциониране на водачите на моторно превозно средство, които извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Същевременно в Закона за движението по пътищата е предвидена специална норма, а именно тази на чл. 178в, ал. 5, която предвижда да се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. В случая субектите адресат на нормите на чл. 93. ал. 1. т. 1 от ЗАвП и на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП са идентични. Двете норми се намират в съотношение на обща към специална, като специалната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП изключва приложението на общата норма на чл, 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Това е така, доколкото нормата на чл. 93 от ЗАвП обявява за нарушение упражняването на дейност без валиден документ, като видовете документи са общо посочени, а в случая на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е конкретизиран документът, чиято валидност се изисква, а именно- удостоверение за психологическа годност. По тази причина според съда правилната квалификация, която е следвало да бъде съотнесена към извършеното нарушение, е тази на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 500 лева за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. какъвто е настоящият случай, а не на разпоредбата на чл. 93, ал. 1. т. 1 от ЗАвП. предвиждаща глоба в размер на 2000 лева. В практиката си по сходни случаи Административен съд Шумен приема, че ако водач на МПС извършва таксиметров или обществен превоз, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. правилно е извършеното нарушение да се квалифицира по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП /В този смисъл Решение №3 от 13.01.2020 г. АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 327/2019 г.; Решение № 56 от 15.02.2019 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 294/2018 г.; Решение № 123 от 28.04.2017 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 81/2017 г.; Решение № 261 от 16.10.2019 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 203/2019 г./. Санкционирането на нарушителя по общата, а не по специалната норма съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя, доколкото предвидените за двете норми санкции са напълно различни. Затова и съдът счита, че посоченото представлява такова неправилно приложение на материалния закон, което обуславя наличието на самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. Предвид изложеното не следва да бъде обсъждана справедливостта и законосъобразността на наложената санкция, респ. предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №46-0000340/04.12.2019 г., издадено от Началник Областен отдел "Автомобилна администрация"- гр. Шумен, с което на И.Б.Б., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 89, т. 6 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Шумен по реда на глава дванадесета от АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: