№ 5431
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20231100100663 по описа за 2023 година
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с искане за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно
наказателно производство, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, като
същевременно съобрази и че в исковата молба се поддържат и твърдения за забавено извън
разумния срок наказателно преследване ( чл.2б ЗОДОВ), както и практиката на ВКС в тази
насока, обективирана в Решение № 16/17.05.2017 г. по гр. д. № 2686/2016 г. на ВКС, III г. о.,
Решение № 70/06.04.2019 г. по гр. д. № 3243/2019 г. на ВКС, IV г. о., Решение №
42/01.07.2019 г. по гр. д. № 1914/2018 г. на ВКС, III г. о., Решение № 100/08.07.2019 г. по гр.
д. 2682/2018 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 19/23.07.2019 г. по гр. д. № 2026/2018 г. на ВКС,
III г. о. и Решение № 40/13.05.2020 г. по гр. д. № 2683/2019 г. на ВКС, IV г .о., според която
когато с предявения иск увреденото лице претендира обезщетение за неимуществени вреди
от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, но и от нарушаване на правото на
разглеждане и решаване на приключилото наказателно дело в разумен срок, съгласно чл. 6,
§ 1 КЗПЧОС, и съдът установи предпоставките на двата деликтни състава по ЗОДОВ,
неимуществените вреди от двете правонарушения не могат да бъдат разграничени, а за
тяхното репариране държавата носи обективна отговорност. В този случай съдът е длъжен
да квалифицира предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и да определи обезщетението
глобално - за всички неимуществени вреди във връзка с незаконното обвинение, прилагайки
критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ- М. В. А., ЕГН **********, чрез адвокат Х.Х. от САК твърди, че срещу него,
считано от 01.06.200 г. е водено наказателно производство за извършено престъпление по
чл. 152, ал.3, т.1, вр. ал. 1, т. 2, пр.1, вр. чл. 20, вр. ал.1 НК, което е приключило с влязла в
1
сила оправдателна присъда. Поддържа, че в следствие на повдигнатото срещу наказателно
преследване значителен по продължителност период от време, който надхвърля разумните
граници, е преживял значителни отрицателни емоции, изразяващи се в страх, притеснение за
бъдещето, душевно страдание и стрес. Можел и да загуби дългогодишната си приятелка,
страдал за това, което преживявали родителите му, сънувал кошмари, които продължават и
до днес. С оглед изложеното намира, че ответникът следва да понесе отговорност за
нанесените му неимуществени вреди, като претендира обезщетение в размер на 50 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 22.04.2021 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. Витоша
№ 2, представлявана от прокурор от Софийска градска прокуратура, оспорва иска по
основание и размер. Сочи, че по делото не са представени доказателства за настъпването на
твърдените в исковата молба неимуществени вреди и тяхната пряка причинно-следствена
връзка с поведението му. Евентуално оспорва размера на претендираното обезщетение като
прекомерно по размер като твърди, че претърпените от ищеца вреди не кореспондират с
размера на претендираното обезщетение, намирайки последното за прекомерно. Моли съда
да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Моли искът да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като обсъди направените дово/ди и прецени доказателствата по делото в
съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа
страна следното.
С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се във
воденото срещу ищеца нак.преследване- се установяват фактическите твърдения, изложени
от ищеца в ИМ, воденото срещу него наказателно преследване, мярката за неотклонение,
мерки на процесуална принуда, оправдателна присъда, потвърдена от по-горестоящите
инстанции.
За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Б.А.К. твърди, че познава много добре ищеца. Като юноши играели футбол
заедно. Знае за воденото срещу него наказателното дело. Ежедневно поддържали връзка с
М., както и към момента. Изведнъж той спрял да излиза, спрял да му вдига телефона, не
искал да му каже каква е причината за това. Казал само, че си има семейни проблеми. Един
ден сам му звъннал и решил да му разкаже абсолютно всичко. Казал, че се чувства неудобно
и не знае как ще представи това пред родителите си, още повече пред половинката си Д., с
която вече имали сериозни отношения. Обадил му се едва ли не за съвет, защото той не
можел да спи, нямал обкръжение в този момент, тъй като психически бил рухнал. Казал му,
че от невинен човек изведнъж станал виновен и това много повлияло на неговото
емоционално състояние. Свидетелят го посъветвал, че трябва да говори с родителите си, с
приятелката си, защото все пак това са най-близките хора. В един момент той събрал сили,
естествено родителите му го подкрепили, но с приятелката си имал доста сериозни
проблеми. Тя искала да се разделят, той бил достатъчно слаб емоционално да може да взима
2
каквито и да било решения, опитвал се да спаси тази връзка. Стабилизирали нещата и
реално тя му повярвала, че той не е виновен. Доколкото знае те правили опити за дете, но не
успели, ходели на такива мероприятия, с цел да бъде подобрено емоционалното му
състояние. До ден днешен е в някакъв страх, при проверка на полицаи и т.н. какво може да
чуе. Доколкото му е разказвал не спял по цяла нощ. Мисли, че психологът му бил предписал
някакви хапчета, които да го подпомогнат.
Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното.
Искът срещу Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е основателен.
От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се във воденото срещу
ищеца нак. преследване, се установява воденото срещу ищеца наказателно преследване,
оправдателна присъда, потвърдена от по-горестоящите инстанции. Тези фактически
констатации са достатъчни да ангажират отговорността на посочения ответник, който
дължи да обезщети ищеца, срещу който нак. преследване е било приключило с
оправдателна присъда.
Възраженията срещу размера на претенцията на ищеца са основателни. За съда обаче остава
задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба,
дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. За прилагане на този критерий съдът
съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото
икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като
еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката
между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските показания, че ищецът
преживял тежко воденото срещу него наказателно производство. Наказателното
производство срещу него е приключило в един сравнително дълъг срок. Съвкупната
преценка на тези обстоятелства, както и общото икономическо положение в страната,
мотивира съда да приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди би било 5 000, в който размер искът следва да се уважи, а за разликата
– да се отхвърли като неоснователен.
При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за
обезщетение за забавено изпълнение- от 21.04.2021г. – на тази дата с влязла в сила
оправдателна присъда по отношение на ищеца е приключило нак. преследване, а според
нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ оправданието е елемент от състава, от който възниква
правото на обезщетение. От момента на влизане в сила на оправдателната присъда и
предвид характера на отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по
правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 ,ал.1
от ЗЗД. Началният момент на присъждане на зак.лихва обаче е поискан в исковата молба на
дата 22.04.2021г., поради което съдът следва да се съобрази с тази дата с оглед
3
диспозитивното начало в процеса.
По разноските:
Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.2 от Н №1 за размера
на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер
на 580 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати
на - М. В. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. “Дружба“ бл. ****, със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, чрез адвокат Х.Х. от САК, по иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 5 000лв./пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
заедно със законната лихва върху тази сума от 22.04.2021г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер 50 000лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати
на Х.Х. от САК на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 580лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4