РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. В., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20231300500029 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 ал.1, т.3 от ГПК.
Подадена е жалба от Районен съд М. –взискател по изп.д.№ 3073/2018г.
по описа на СИС при ВРС, против постановление от 16.11.2022г. на
държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ в СИС при ВРС, постановено по изп.д.
№ 3073/2018г, с което е прекратено производството по изпълнителното дело
на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно. Излага
се, че производството е образувано по молба-възлагателно писмо на РС М.,
съдържащо основанието за завеждане на делото и данни за вземането, към
която е приложен и изпълнителен лист.
Във възлагателното писмо се твърди, че са посочени изчерпателно
всички способи за принудително изпълнение по ГПК, които да бъдат
приложени чрез извършване на цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжника и членовете на неговото семейство.Тези справки за
имуществено състояние предполагат събиране на информация от различни
институции, за което се излага, че взискателят не е уведомен. На РС М. е
връчено единствено съобщение за прекратяване на изпълнителното
производство, но не и такова, че посочените способи са изпълнени, но не са
дали резултат.
Сочи се, че вземането ,за което е образувано изпълнителното дело е
1
държавно вземане, което съгласно чл.171, ал.1 ДОПК се погасяват с изтичане
на петгодишна погасителна давност, която изтича на 26.03.2023г.
Иска се да бъде отменено постановлението.
В мотивите си по обжалваното действие, ДСИ излага доводи за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че постановлението еправилно и
законосъобразно постановено, тъй като след образуването на производството
с възлагателно писмо на 28.03.2018г., не е подавано последващо искане от
взискателя за извършване на изпълнителни действия. Сочи се, че е без правно
значение дали взискателят е уведомяван или не за резултатите от
извършените справки. С изтичането на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8
ГПК се прекратява правото на взискателя да иска извършване на
изпълнителни действия по конкретното изпълнително производство, както и
отпада правомощието на съдебния изпълнител да предприема извършване на
такива действия, като прекратяването на производството настъпва по право,
независимо дали има акт за прекратяване на съдебния изпълнител.
Видинския окръжен съд като съобрази доводите изложени в жалбата и в
мотивите на ДСИ, и след проверка на обжалвания акт на съдебния
изпълнител, прие следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в
изпълнителния процес, доколкото не се спори относно качеството на страните
в изпълнителния процес, против подлежащо на обжалване изпълнително
действие на съдебния изпълнител и в предвидения едноседмичен срок от
уведомяването на страната.
Правото на обжалване на конкретното действие е посочено в чл.435 ал.1, т. 3
от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От доказателствата в приложеното изпълнително производство се установява,
че с влязло в сила споразумение № 29/26.02.2018г. по НОХД № 205/2018г. по
описа на РС М., на основание на което е издаден изпълнителен лист от
26.03.2018г., длъжникът О. В. С. с ЕГН:********** от с.Р., общ. Р., обл. В. е
осъден да заплати на РС М. сумата от 5.00 лева ДТ за издаване на
изпълнителен лист и 150.00 лева, представляващи наказание глоба.
Изпълнително производство № 3073/18г. по описа на СИС при ВРС В. е
образувано с разпореждане от 28.03.2018г., постановено е изпращане на
покана за доброволно изпълнение, както и са изискани справки от ТД на НАП
В. по чл.191 ДПК, постановено е извършване на пълно проучване на
2
имущественото състояние на длъжника – справки в КАТ, НАП, АВ, регистъра
към БНБ и др. постановено е да бъде уведомен РС М. за номера на
изпълнителното дело, като съобщението е получено на 04.04.2018г., видно от
върнат отрязък по делото. Изпратена е призовка за доброволно изпълнение до
длъжника , която е прието, че връчена редовно при условията на чл.47, ал.5
ГПК с разпореждане от 20.06.2018г.
С обжалваното постановление от 16.11.2022г. производството е прекратено.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са
посочени в чл.433, ал.1, т.1-8 ГПК, като в случая се сочи наличие хипотезата
на т.8 – когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
От самия текст е видно, че взискателят следва да иска извършване на
изпълнителни действия, за да не настъпи прекратяване на производството,
като последица от бездействието. Няма законов текст, който задължава
държавните съдебни изпълнители служебно да избират способи за
принудително изпълнение, да насочват принудително изпълнение върху
избрана от тях вещ и изобщо служебно да извършват изпълнителни действия,
за разлика от уредбата, засягаща правомощията на частния съдебен
изпълнител в чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, който може по собствена инициатива да
предприема такива. Липсва и вменено задължение на държавния съдебен
изпълнител да уведомява взискателя за резултата от всяка извършена
справка.
В конкретния случай с разпореждане от 28.03.2018г. са изискани
справки от ТД на НАП В. по чл.191 ДПК, постановено е извършване на пълно
проучване на имущественото състояние на длъжника – справки в КАТ, НАП,
АВ, регистъра към БНБ и др., като от същите справки, постъпили по делото е
видно,че липсват банкови сметки, движимо или недвижимо имущество, върху
което да бъде насочено принудително изпълнение.
В ТР 2/2013 от 26.06.2015г. постановено по т.д.№ 2/2013 на ОСГТК на ВКС е
прието, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,
но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи.
3
Не се установява да е направено искане от взискателя за прилагането на нови
изпълнителни способи.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти.
По отношение на доводите за изтичаща давност, съгласно приетото в същото
тълкувателно решение, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. В конкретния случай,
липсват извършени изпълнителни действия, прекъсващи давността, с оглед
обстоятелството, че не е установено имущество от извършените справки.
Дори да бъде отменен обжалвания акт, това няма да доведе до различни
правни последици.
Воден от горното, и на основание чл. 437, ал.4 от ГПК, Видинският
окръжен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Районен съд М. –взискател по
изп.д.№ 3073/2018г. по описа на СИС при ВРС, против постановление от
16.11.2022г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ в СИС при ВРС,
постановено по изп.д. № 3073/2018г, с което е прекратено производството по
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4