Р Е Ш Е Н И
Е
№...............
гр. София, 14.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
Дора Михайлова
при участието
на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията Михайлова гражданско дело № 542 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба на „Ю.Б.”
АД срещу З.Д.З., В.Т.С. и Д.З.С., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал.
1, вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответниците
е възникнало договорно правоотношение въз основа на договор за кредит (договор за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит) № .. ….. от …………. г. с разрешен
размер от 215 000. 00 лева, 208 492.00 лв. от които на 05.03.2014 г. ответниците усвоили и погасили остатъчно задължение към
банката-ищец по сключен по-рано договор за кредит - договор за кредит № .. ….. от ……….. година.
За това на 05.03.2014 г. било подписано и допълнително споразумение към договор
за кредит № .. …../…………. година.
С допълнително споразумение от 19.05.2016 г. страните предоговорили условията по кредита, като постигнали
съгласие да се въведе 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга, през
който ще внасят при условията на пасивна солидарност фиксирана месечна
погасителна вноска от 800.00 лева с падеж първо число на текущия месец. Според
чл. 1, ал. 2 от споразумението просрочените задължения по договора се преоформят като редовна главница, а съгласно чл. 3, ал. 2
за периода на облекчено погасяване върху дълга по договора се начислява годишна
лихва в размер на уговорената съгласно договора за кредит.
Ищецът твърди, че ответниците
преустановили плащането на дължимите месечни вноски на 01.07.2016 г., като от
тази дата изпаднали в забава по отношение плащането на останалите месечни
вноски. Така допуснали просрочие на три погасителни
вноски за договорни лихви и главница с падежи 01.07.2016 г., 01.08.2016 г. и
01.09.2016 г., поради което и на основание чл. 18, ал. 2 от договора банката
обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 01.09.2016 година.
С нотариални покани, връчени на З.Д.З. и В.Т.С. на
10.03.2017 г., а на Д.З.С. на 17.02.2017 г., банката уведомила всеки от длъжниците, че е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и е предоставила 7 – дневен срок за доброволно изпълнение
на дълга.
Плащане не постъпило, поради което ищецът депозирал
заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги по договор за кредит и
допълнителни споразумения към него, като било образувано ч. гр. д. № 211/2017
г. по описа на РС – гр. Сливница. Районният съд уважил заявлението в цялост,
като издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист срещу ответниците, отговорни солидарно към
кредитора, за сумата от 226 334. 06 лева - главница; 2 259. 33 лева –
договорна лихва от 01.07.2016 г. до 03.04.2017 г., неустойка за забава за същия
период в размер на 4 628. 04 лева, за сумата от 879, 04 лева – такси и
застраховки за периода от 02.07.2016 г. до 03.04.2012 г., ведно със законната
лихва от 05.04.2017 г. и направените по делото разноски.
В срока за доброволно изпълнение постъпило възражение
от длъжниците.
Ето защо търговското дружество предявява установителни искове срещу З.Д.З., В.Т.С. и Д.З.С. с искане
за установяване на паричните притезания, удостоверени в заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
211/2017 г. по описа на РС – гр. Сливница. Претендира и присъждане на
направените по производствата разноски.
Ответниците в подадения по реда и в срока по
чл. 131 ГПК писмен отговор оспорват исковете с възражението, че договорът за
кредит от 17.02.2014 г. е нищожен, тъй като има характеристиките на спогодба по
чл. 366 ГПК върху непозволен договор, а при условията на евентуалност
възражението за нищожност се поддържа с доводи в следната поредност
- че договорът е с невъзможен предмет, че е без основание и е сключен без да са
налице предпоставките за новиране на дълга,
произлизащ от договор за потребителски кредит от 30.07.2008 година.
Ответниците възразяват, че банката
неравноправно е увеличавала месечните погасителни вноски по договора въз основа на плаваща компонента
на лихвата - „прайм”, с което били доведени до
невъзможност да изпълняват задълженията си по договора. Считат, че чл. 3, ал. 1
и ал. 5 от договора за рефинансиране от 2014 г. и от договора от 2008 г., както и чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора за
кредит от 2008 г., били неравноправни и затова нищожни – те били в тяхна вреда
и не отговаряли на изискването за добросъвестност, тъй като водели до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
(чл. 143 ЗЗП,
вр. пар. 13, т. 1 ДР към
ЗЗП).
Независимо, че кредитополучателите реално усвоили парична сума в лева,
кредиторът прехвърлил върху тях валутния риск от повишаване курса на
швейцарския франк - валутата, в която
кредитът бил остойностен.
Банката представила подвеждаща информация на ответниците и
относно размера на лихвата, тъй като при сключване на договора
едномесечният либор е бил около 4 %, а понастоящем е
с минусова стойност – независимо от това, лихвите по
договора от 2008 г. непрекъснато нараствали.
Ответниците поддържат, че договорните клаузи,
уреждащи превалутирането на отпуснатия кредит от лева
във франкове, впоследствие от франкове в
лева и погасяването му във франкове при курс към франка, определен от банката –
чл. 1, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора от 2008 г., възлагат тежестта
от всяка икономическа неизгода от повишаване на курсовата стойност на
швейцарския франк върху кредитополучателите, поради като са неравноправни и
затова нищожни. Твърдят, че разрешеният в швейцарски франкове кредит бил усвоен
по „блокирана сметка”, открита на името на кредитополучателя З.Д.З. (чл. 2, ал. 1), а съгласно
чл. 2, ал. 3 от договора от 2008 г. усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в левове по търговски курс
„купува”. Считат, че по този начин не са усвоили договорената валута швейцарски
франкове. Освен това банката приложила нелоялна търговска практика, тъй като не
уведомила потребителите на кредити в швейцарски франкове относно валутния риск
франкът да се увеличи драстично спрямо другите валути. По този начин нарушила
изискването за добросъвестност и изискванията на чл. чл. 58, 59, ал. 2 ЗКИ и
чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не предоставила на ответниците
необходимата преддоговорна информация. Декларацията, обективирана в чл. 22 от договора за кредит от 2008 г., не
означавала, че банката е изпълнила това свое задължение, тъй като бланката била
типова, а не индивидуално договорена. Банката не била разяснила на
кредитополучателите икономическите причини за въвеждане на механизма за
индексация на кредита спрямо чужда валута и икономическите последици от това,
както и конкретните икономически дадености към сключването на договора, а
именно – исторически ниските нива на швейцарския франк, високите курсови
разлики в периода на кризата през 1997 г. и очакваните тенденции за
повишаването на този курс.
Ответниците излагат още, че клаузите от
договора, предвиждащи изпълнение на дълга в швейцарски франкове, били нищожни,
тъй като волята на страните била всъщност предмет на съглашението да е сума в
лева, а не в швейцарски франкове.
Поддържа се още, че не била налице и валидно извършена
новация, тъй като липсвал валиден стар дълг в
швейцарски франкове, който да бъде подновен в нов дълг в лева.
При условията на евентуалност се поддържа, че не били
настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй
като не е изследван въпросът дали неизпълнението е достатъчно тежко с оглед
срока на кредита и размера на задължението по него, позовавайки се на
съображение 73 от преюдициално дело № С 415/11 г. на
Съда на ЕС. Ето защо молят исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на
чл. 235 ГПК намира
за установено от фактическа страна
следното.
Установява се, че ч. гр. дело № 211/2017 г. по описа на
РС– гр. Сливница е образувано по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по
чл. 417 от
ГПК от 05.04.2017 г. на „Ю.Б.” АД срещу солидарните длъжници З.Д.З., В.Т.С. и Д.З.С. за сумата от
226 344.06 лева – главница по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 17.02.2014 г.; 2 259.
33 лева – договорна лихва от 01.07.2016 г. до 03.04.2017 г.; мораторна лихва за същия период в размер на 4 628. 04
лева; за сумата от 879, 04 лева – такси и застраховки за периода от 02.07.2016
г. до 03.04.2012 г., ведно със законната лихва от 05.04.2017 г. и направените
по делото разноски. На 07.04.2017 г. в полза на банката била издадена заповед за изпълнение
по реда на
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за претендираните
суми. В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците депозирали възражение
срещу заповедта, поради което с разпореждане от 01.08.2017 год. съдът
указал на заявителя, че може
да предяви искове относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението за така постановения
съдебен акт било надлежно връчено
на заявителя на 11.08.2017 г., като настоящите искове са предявени в указания срок.
Установява се от договор за потребителски кредит № .. …..
от ………….. г., че банката се задължила да
предостави
на кредитополучателите З.Д.З., В.Т.С. и Д.З.С. потребителски паричен кредит в
швейцарски франкове в размер равностойността в швейцарски франкове на 119 700 лева по търговски курс
„купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на
кредита срещу насрещната парична престация –
заплащане на годишна възнаградителна лихва в размер на
10.65 %, като уговореният между
страните срок за погасяване на задълженията по договора е бил на 04.08.2027 година.
Съгласно приложение № 1/04.08.2008 г. към този договор датата на усвояване на
кредита е 04.08.2008 г., към която дата приложимият курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на банката е 1.173700 лв., като определеният
съгласно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателите
кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от договора е 101 986 швейцарски
франка. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
договора от 30.07.2008 г. разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на
кредитополучателя З.Д.З. в швейцарски франкове. Страните постигнали съгласие (чл. 3, ал. 1), че за усвоения кредит кредитополучателите
дължат на банката годишна лихва в размер
на сбора на БЛП (базовия лихвен процент) на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс надбавка
от 5. 65 пункта. Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП, относим към формиране на дълга, е 5 процента. Съгласно чл.
3, ал. 5 от договора от 2008 г. действащият БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия
размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяване на видно място в
банковите салони. Според чл. 6, ал. 3 от този договор в случай, че по време на
действие на този договор банката промени БЛП за жилищни кредити в швейцарски
франкове, размерът на погасителните вноски се променя автоматично. Съгласно чл.
12 банката запазила правото по време на действие на договора да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при
операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски
франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране
по реда на чл. 20. Тези изменения в тарифата и/или приложимите лихви влизат в
сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни
за страните по договора. В чл. 22, ал. 1
от договора кредитополучателите декларирали, че са запознати и съгласни с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс „купува“ и/или „продава“
на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането,
може да има за последица повишаване размера на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева/евро, като в тази връзка напълно приемат да носят за
своя сметка риска от такива промени и повишаване.
С допълнително споразумение от 23.02.2011 г. страните
се споразумели, че към 23.02.2011 г. остатъкът от редовна главница възлизал на
100 880. 85 лева, а размерът на просрочената главница бил 303. 49 лв., на
просрочената лихва– 2 126. 31 лева, на просрочените такси – 90. 73 лв.,
които суми се прибавят към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит (в размер на 100 880. 85 лева).
С договор от 17.02.2014 г. банката се задължила да отпусне
банков кредит на ответниците в размер на 215 000.
00 лв. с цел рефинансиране на кредит № ……., като срокът на действие на процесното кредитно правоотношение е до 05.03.2039 година.
Съгласно уговореното между страните кредитополучателите поели солидарно правно
задължение да заплащат на банката променлива годишна лихва в размер на сбора от
референтния лихвен процент прайм на банката за
обезпечени кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 1.65 пункта. Уговорено е, че
референтният лихвен процент прайм на банката за
обезпечени кредити в лева се определя от Комитета по управление на активите и
пасивите съгласно Методологията на банката за определяне на референтен лихвен
процент прайм по потребителски и жилищно-ипотечни
кредити, публикувана на интернет сайта на банката. Прайм
подлежи на преразглеждане на тримесечна база при спазване на условията, описани
в Методологията. В случай, че съгласно Методологията е налице основание за
промяна на прайм, промяната в прайм
и нейната дата се публикуват на интернет страницата на банката, като обявление
за промяната се поставя и на видно място в банковите салони с указание за
датата на влизане в сила на новия размер на прайм (чл. 3, ал. 5).
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за рефинансиране от
17.02.2014 г. разрешеният кредит или част от него в размер, равняващ се на
задължението по договор № HL3591, се усвоява по блокирана сметка
на съкредитоискателя Д.З.С., като средствата се превалутират безкасово от лева в швейцарски франк по
официално обявения курс на БНБ за швейцарски франк към лева в деня на превалутиране.
С допълнително споразумение от 19.05.2016 г. страните
се споразумели, че към тази дата остатъкът от главницата възлизал на 208 032. 50 лв., а на
просрочената лихва – 21 011.09 лева, на просрочените такси и имуществени
застраховки – 1 876. 58 лв., които суми в общ размер от 22 887. 67 се
прибавят към редовната главницата по кредита (в размер на 208 032. 50 лева).
С нотариални покани, връчени редовно на всеки от ответниците (на З.Д.З. – на 10.03.2017 г., на В.Т.С.
- на 10.03.2017 г., на Д.З.С. – на 17.02.2017 г.), банката уведомила длъжниците, че задълженията им по договор за кредит № .. ……/…………. г. са обявени за предсрочно
изискуеми.
Задълженията на ответниците
към банката са обезпечени чрез учредяване на договорна ипотека върху имот,
собственост на трети за настоящия процес лица, видно от нотариален акт № ../….
година.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице Р. С., неоспорено от страните, което съдът като компетентно
изготвено кредитира изцяло, както и от устните разяснения на вещото лице в
проведеното на 24.01.209 г. открито съдебно заседание, а и от представените от ищеца бордера, се установява,
че към датата на издаване на извлечението от счетоводни книги (03.04.2017 г.) неплатеният
остатък от главницата по процесния договор за кредит
от 2014 г. е 226 334. 06 лева (при общо усвоени общо 235 477.
27 лева, от които 208 492. 00 лв. – на 05.03.2014 г., а 26 985. 27
лв. – на 19.05.2016 г.), неплатената възнаградителна
лихва за периода от 01.07.2016 г. до 01.09.2016 г. е 2 259. 32 лева, а
неплатената лихва за забава за периода от 01.10.2016 г. до 03.04.2017 г. е 4 628.04
лева, неплатените такси по кредита за периода от 02.07.2016 г. до 03.04.2017 г.
са 653. 25 лева, неплатените нотариални такси
за периода от 07.02.2017 г. до 03.04.2017 г. са
147. 60 лева, а неплатеният остатък от суми за застраховки за периода от
02.07.2016 г. до 03.04.2017 г. са 78. 19
лева. Към 01.09.2016 г. по процесния кредит е имало 3
броя неплатени месечни вноски за главница и възнаградителна
лихва. След 03.04.2017 г. е постъпило плащане на сума в размер от 165. 27 лева,
отнесена за погасяване на вземане на ищеца за разноски. Съгласно заключението
лихвеният процент по договора за кредит от 30.07.2008 г. е формиран като сбор
от БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове, плюс надбавка, уговорена в
договора. Според методологията за определяне на БЛП за жилищни кредити в
швейцарски франкове компонентите, включени в БЛП, са трансферна цена на ресурса
(тримесечен либор за швейцарския франк, рискова премия, разходи на
банката за ФГВБ в размер на 0.5 % годишно от привлечената депозитна база) и буферна
надбавка (компенсираща
измененията на всеки един компонент от методологията или в съвкупност до 0.5 %,
като при промени до 0.5 % не се извършва промяна на БЛП). Лихвата по договора за
рефинансиране от 2014 г. е сбор от „прайма“ и надбавка.
Вещото лице дава заключение, че липсва алгоритъм, който да определя
относителната тежест на компонентните, по които се увеличават лихвените нива в
периода 2008 г.- 2014 година. При проследяване движението по кредита вещото
лице констатира, че при постъпване на суми в сметката на кредитополучателя са
удържани суми за главница, лихва и такса и съобразно размера им по погасителния
план. Таксата за управление на кредитите е формирана на база 0.04 % от остатъка
на главницата. Вещото лице дава заключение за размера на сумите за курсови
разлики в съотношение швейцарски франк към лев за периода 30.07.2008 г. – 2014
година, както и за историческите нива на швейцарския франк към лева.
Съгласно устните разяснения на вещото лице в
проведеното на 24.01.2019 г. открито съдебно заседание с част от отпуснатия
през 2014 г. кредит е погасен остатък от стария дълг - погасена е сумата по
първия договор от 2008 г., като по този начин задължението на
кредитополучателите по първия договор от 2008 г. е счетоводно закрито. В обобщение
не са платени в повече суми от страна на ответниците
към банката, тъй като е налице не увеличение на лихвения процент, а обратно –
намаление.
Други, относими към спора, доказателства по делото не са
ангажирани.
При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.
Възникването на спорното право за заплащане на претендираната сума в размер на 226 334. 06 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за кредит за
рефинансиране на жилищен ипотечен кредит от 17.02.2014 г., се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки: наличието на действително
търговско правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което
кредиторът се е задължил по отношение на кредитополучателите да им предостави в
собственост заетата сума, кредиторът фактически да е предоставил на
кредитополучателите уговорената заемна сума и да е налице неизпълнение на което
и да е задължение по кредита, изцяло или частично, от страна на
кредитополучателите.
От събраните по делото доказателства се установи, че с
част от процесната заета сума е погасено парично
задължение по предходен договор за банков кредит от 2008 година. Изрично в
клаузата на договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № .. ……/…………
г., озаглавена "предмет и цел на договора", е уговорено, че с
отпуснатия кредит в размер на 215 000 лв. ще бъде "рефинансиран кредит .. ……".
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява категорично това
обстоятелство – част от заетата сума, цялата в общ размер от 215 000 лв., е
използвана за погасяване на породени парични задължения по договора за банков
кредит от 2008 година.
Съдът намира възраженията на ответниците, че договорът за кредит от 2014 г. е нищожен,
тъй като представлявал спогодба върху непозволен договор, бил с невъзможен
предмет и без основание, бил сключен без да са налице предпоставките за валидно
новиране на задълженията по договора за кредит от
2008 г., за неоснователни.
Настоящият съдебен състав приема, че сумата по кредита
от 30.07.2008 г. е предоставена съобразно постигнатото между страните съгласие
в швейцарски франкове, а не в лева, в каквато насока са възраженията на ответниците. Съгласно чл. 1 от този договор кредитът се
предоставя в размер на равностойността в швейцарски франкове на конкретно
посочена сума в лева. Обстоятелството, че е изписана и сумата в лева, до чиято
равностойност са отпуснатите франкове, не обосновава друг извод. В чл. 1, ал. 2
от договора изрично е посочен начинът, по който се определя равностойността на 119
700 лв. в швейцарски франкове - по курс "купува" за CHF към лева на
банката-кредитор в деня на усвояване на кредита. В чл. 2, ал. 3 е договорено,
че усвоеният в швейцарски франкове кредит се превалутира
служебно от банката и се превежда по левова сметка на кредитополучателя. По
този начин - в швейцарски франкове - е определена и дължимата възнаградителна лихва по кредита.
Отделно от това, в подписаното приложение
№ 1 към договора за кредит, страните, включително и кредитополучателите,
изрично са приели, че към датата на усвояване на кредита, размерът на кредита
възлиза на 101 986 CHF, при курс "купува" на банката- ищец за
швейцарски франкове към лева в размер на 1.173700. Освен това в договора за кредит е предвидена
възможността по искане на кредитополучателите предоставеният в швейцарски
франкове кредит да бъде превалутиран в лева - чл. 20.
По делото няма доказателства, нито твърдения, че в срока на действие на
договора за кредит от 2008 г. кредитополучателите са се възползвали от тази
възможност, за да охранят интересите си.
По отношение на наведеното от страна на ответницие възражение за действителността на клаузата в
договора от 2008 г., с която валутният риск от сключване на договора във валута
се прехвърля на кредитополучателите, за което в чл. 22 последните дават своето
безусловно и неотменимо съгласие, съдът намира следното.
На първо място, дължима е преценката доколко
посочената клауза е индивидуално уговорена, тъй като клауза, която е
индивидуално уговорена, дори да е неравноправна, не е нищожна. Клаузите на
договора за кредит от 30.07.2008 г., макар и да не са част от общи условия,
съдът намира да не са индивидуално уговорени. Предвид чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително, и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Тоест
освен общите условия, за които дефинитивно се приема да са такива върху които
потребителят няма възможност да влияе, то и включена в договора клауза, ако
отговаря на посочените критерии, следва да се приема да не е индивидуално
уговорена. Включването на уговорката в индивидуалния договор не предопределя
характера й на индивидуално уговорена и съдът дължи потребителска защита по
отношение на нея. От ищеца, чиято е доказателствената
тежест съобразно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, подобно доказване не е проведено. С
оглед преценка наличието на неравноправност на подобна клауза и съобразно
задължителното за настоящия съд тълкуване, дадено с решение на СЕС С-186/2016 г.,
в компетенцията на националната юрисдикция е да извърши преценка доколкото
подобна клауза отразява разпоредбите от националното право, които се прилагат в
отношенията между договарящите страни, независимо от волята им, или които са с
допълващ характер и следователно се прилагат по подразбиране, т.е., когато в
това отношение между страните не е уговорено друго (в този смисъл решение от 21
март 2013 г., RWE Vertrieb, C-92/11, EU:C:2013:180,
т. 26, и от 10 септември 2014 г., K., C-34/13, EU:C:2014:2189, т. 79), поради
което се обосновава извод за преценка наличието на императивни разпоредби от
националното право. Подобна нормативна уредба в националното законодателства
настоящия състав намира да не е налице.
На следващо място, следва да се приеме, че клауза в
сключен в чуждестранна валута договор за кредит, която не е била индивидуално
уговорена и по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута,
попада в обхвата на понятието "основен предмет на договора" по
смисъла на чл. 145, ал. 2, пред. първо от ЗЗП. При преценка клаузата, с която е
уговорено възлагане риска от промяна на валутния курс на швейцарски франк
спрямо местната валута – българския лев, респ. еврото, съдът съобрази, че това
е клауза, определяща основните престации по договора.
В този смисъл решение С-186/2016 год. на СЕС.
Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЗП не може да бъде
извършвана преценка за неравноправност на клауза от основния предмет на
договора, в случай че тя е ясна и разбираема. Изискването договорните клаузи да
са изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо.
Задължително е в договора да е изложен точният механизъм, за който се отнася
съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и
механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди
въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици (решения от 30 април 2014 г., K. и K. R., C-26/13, EU:C:2014:282, т.
75, и от 23 април 2015 г., Van Hove,
C-96/14, EU:C:2015:262, т. 50). Необходимо е да бъдат преценени всички относими фактически елементи, сред които са публичността и
информацията, предоставена от кредитодателя при
договаряне на договор за кредит (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2015
г., M., C-143/13, EU:C:2015:127, т. 75). Изискването за "ясен и разбираем
език" включва яснота и разбираемост на клаузите не само от формална и
граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на
съдържанието на правата и задълженията на страните по начин, че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици - Решение № 98 от 25,07,2017 год. по т. д. № 535/2016
г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т. 45 от Решение на СЕС по дело С-186/16 година.
Финансовата институция следва да предостави като минимум информация за
влиянието върху вноските на драстичното обезценяване на валутата на държавата
членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя
– т. 49 от Решение на СЕС по дело С-186/16 год., както и за възможните промени
в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута, по-специално, когато потребителят кредитополучател не получава доходите
си в тази валута – т. 50 от Решение на СЕС по дело С-186/16 год., като по този
начин даде възможност на средния, относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, потребител не само да установи възможното
поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения – т. 51 от Решение на СЕС по дело С-186/16 година.
В конкретния случай в чл. 22 от договора от 2008 г. се
посочва по най-обобщен начин неблагоприятните последици от увеличаване на курса
на швейцарския франк спрямо българския лев, респ. евро. Не са ангажирани
доказателства на потребителите да е била предоставена достатъчна информация за
рисковете от сключване на договор за кредит във валута, различна от тази, в
която получават доходите си, възможните промени във валутните курсове и тяхното
конкретно количествено отражение върху вноските по договора, която да им даде
възможност да преценят потенциално значимите за тях икономически последици. Ето
защо не може да се приеме, че клаузата на чл. 22 от договора е уговорена по
ясен и разбираем начин и по тази причина същата подлежи на преценка досежно нейната неравноправност.
При извършване на преценка за неравноправност на
разглежданата клауза следва да се вземе предвид вида на стоката или услугата -
предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи – чл. 145, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно горепосочената
разпоредба преценката за неравноправност на договора се прави към момента на
сключване на договора, като в конкретния случай негативните последици за
потребителя възникват в по-късен момент. Следва да се отчете обаче изложеното т.
54 от Решение на СЕС по дело С-186/16 г., че преценката за неравноправния
характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на
сключване на разглеждания договор и при отчитане на всички обстоятелства, за
които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора, и
които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като
дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,
проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Сключване на договор за кредит във валута, различна от
националната валута на държавата по сключване, респ. изпълнение, на договора
носи елемент на риск. В случай на повишаване стойността на чуждестранната
валута кредитополучателят би понесъл вреди, изразяващи се в увеличаване на
стойността в местната валута, респ. евро, нужна за снабдяване с швейцарски
франкове, с които да бъдат погасявани вноските по кредита. В същото време
банката би се обогатила с разликата в стойността на швейцарския франк към
еврото/лева към деня на сключването и към деня на изпълнението. Макар рискът от
изменение на чуждестранната валута да се носи и от двете страни по договора, следва
да се отчете експертната компетентност и познания на продавача или доставчика,
в случая банката–ищец, относно възможните промени в обменните курсове и
рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута (т. 56 от
Решение на СЕС по дело С-186/2016 г.). Банката, предвид нейната
техническа и експертна обезпеченост и принадлежността й към международна група
за предоставяне на финансови услуги, има възможност в много по-голяма степен от
отделния потребител да предвиди движението в стойността на различните валути
една спрямо друга. Сключването на договор с ясно изразен елемент на риск между
банка и потребител, който поначало е непрофесионалист, съдът намира да влиза в
противоречие с принципа на добросъвестност.
Това противоречие е още по-силно изразено като се
вземе предвид непредоставянето от страна на търговеца на потребителя на
очертаната по-горе в мотивите информация за възможните сериозни неблагоприятни
последици за последния при промяна на стойността на валутата, в която е
уговорен кредитът. Съобразно изложеното, предвид установените рискове и
възможни съществени неблагоприятни последици за потребителя от промяната на
валутните курсове, съдът намира, че разглежданата клауза е уговорена във вреда
на кредиополучателя и създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй
като прехвърля изцяло валутния риск от промяна на валутата на ответниците.
Ето защо и съобразявайки горните критерии, съдът
намира, че клаузата на чл. 22 от договора от 2008 г. е неравноправна и в този
смисъл на основание чл. 146 от ЗЗП – нищожна, което налага извод, че събраната
от банката сума в резултат на курсова разлика на швейцарски франк към евро/лев,
различаваща се от номинала към момента на сключване на договора, както и всички
събрани въз основа на служебно извършеното превалутиране
такси и комисионни са недължимо платени.
Безспорно установено по делото е, че
кредитополучателите не са издължили заетата сума в сроковете и размерите,
уговорени в договора, както и че между същите страни е сключен договор за
банков кредит от 17.02.2014 г. с цел рефинансиране на описаното горе
задължение.
Ответниците са въвели доводи за нищожност и на клаузите на чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договора за кредит от 2008 г. поради тяхната неравноправност. В чл. 6, ал. 3 от договора е предвидена едностранната възможност на банката да променя размера на БЛП, съответно - да променя размера на дължимата възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 1, тъй като БЛП участва при определянето й, а в чл. 12 – да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си. Нито в тази клауза, нито в останалите от договора, е посочено по ясен и недвусмислен начин как се определя БЛП и факторите, които обуславят размера му, за да се прецени дали е налице изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. С оглед на това следва да се приеме, че клаузата на чл. 6, ал. 3, както и чл. 12, ал. 1 от договора, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 от ЗЗП.
Този извод обаче не влече
неоснователност на предявения иск на това основание, тъй като, видно от
доказателствата по делото, претендираната от ищеца
сума е дължима на основание и по размер, уговорени в договора за кредит от 2014
година. Предвид това, следва да бъдат разгледани възраженията на
жалбоподателите за нищожност и на клаузите в този договор, съдържащи подобна
възможност за едностранно изменение на лихвените условия по кредита.
Идентични клаузи, съдържащи
възможност на банката едностранно да променя лихвения процент по кредита (и Тарифата
за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си), се съдържат
и в договора за рефинансиране от 2014 година. По аргументи, аналогични с
изложените по-горе, тези клаузи (чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 12, ал. 1) са неравноправни на основание чл. 143, т. 12
от ЗЗП. Това обстоятелство обаче не води до извод за недължимост
на сумите, претендирани от банката, тъй като съгласно
заключението на вещото лице в случая не е налице увеличение на лихвения
процент, а обратно – намаление на същия, от което следва, че условията са
индивидуално уговорени при
охраняване интересите на кредитополучателите, като е прилагана по-благоприятна
лихвена ставка. Съдебно-счетоводната експертиза установява правнорелевантното
обстоятелство, че ако уговореният първоначален лихвен процент не е бил изменян
и е прилаган първоначалният погасителен план към договора за банков кредит от 2014
г., банката би получила в повече 3 073. 74 швейцарски франка.
Ето защо възраженията на ответниците,
че договорът от 2014 г., който преструктурирал дълга от 2008 г. по начин, включващ
и възнаградителна лихва, чиято стойност е изчислена
съобразно неравноправна клауза, се явявал спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и е
нищожен, тъй като предметът му обхващал непозволен договор, са неоснователни.
Очевидно ответниците се позовават на разрешенията в решение
№ 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., ВКС, ТК, І о., в което обаче фактическата обстановка е
различна – касае се за установени нови, по-високи лихвени ставки, едностранно
наложени от банката.
При така изяснените правнорелевантни
факти настоящата съдебна инстанция достига до правя извод, че между страните по
делото е възникнало действително търговско правоотношение, породено от сключен
на 17.02.2014 г. договор
за банков кредит. В изпълнение на поетото договорно задължение по тази
двустранна кредитна сделка банката е превела по разплащателната сметка на
кредитополучателя сума в размер на 215 000 лв., за връщането в сроковете по
договора ответниците поели солидарно задължение.
Установява се, че последното извършено от длъжниците плащане по договора е в размер на 800 лв. и е
извършено на 01.06.2016 година. Съгласно клаузата, уговорена в чл. 18 от договора
за банков кредит, при неплащане от страна на кредитополучателите изцяло или
частично на три последователни месечни вноски банката може да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем. Съобразно установеното от фактическа страна,
банката е упражнила правото си да обяви целия остатък от кредита за предсрочно
изискуем, за което редовно е уведомила всеки от длъжниците.
Съобразно писмените доказателства и заключението на
вещото лице към съдебно-счетоводната експертиза следва да се приеме, че
размерът на непогасената част от главния дълг възлиза на 226 334. 06 лева;
на договорната възнаградителна лихва за периода от
01.07.2016 г. до 03.04.2017 г. – на 2 259. 33 лева, на лихвата за забава
за периода 01.10.2016 г. – 03.04.2017 г. - на 4 628. 04 лева, а размерът
на задължението за такси и застраховки за периода от 02.07.2016 г. до 03.04.2017
г. – на сумата от 879. 04 лева.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
направените по заповедното и исковото производство разноски, както следва –
сумата от 9 327. 22 лв. – разноски по ч. гр. д. № 211/2017 г. по описа на РС – гр.
Сливница, а сумата от 12 336.41 лв. - разноски в исковото производство, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Ю.Б.” АД, ЕИК: ………,
срещу З.Д.З., ЕГН: **********,***, В.Т.С., ЕГН: **********,***, и Д.З.С., ЕГН: **********,***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, че З.Д.З., В.Т.С. и Д.З.С. дължат в условията на
пасивна солидарност на „Ю.Б.” АД сумата от 226 334. 06 лева – главница по договор
за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № .. …… от ……….. г. и допълнителни
споразумения от 05.03.2014 г. и 19.05.2016 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 05.04.2017 г. до окончателното изплащане на дълга; сумата 2 259.
33 лева - възнаградителна
лихва за периода от 01.07.2016 г. до 03.04.2017 г.; сумата от 4 628. 04
лева – мораторна лихва за периода 01.10.2016 г. –
03.04.2017 г.; сумата от 879. 04 лева - такси и застраховки за периода от
02.07.2016 г. до 03.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 211/2017 г. по описа на РС – гр. Сливница.
ОСЪЖДА З.Д.З., ЕГН: **********,***,
В.Т.С., ЕГН: **********,***, и Д.З.С., ЕГН: **********,***, да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ………, сумата от
9 327. 22 лв. (девет хиляди триста двадесет и седем лева
и двадесет и две стотинки) – разноски по ч. гр. д. № 211/2017 г. по описа на РС– гр.
Сливница, както и сумата от 12 336.41 лв. (дванадесет хиляди триста тридесет и шест лева
и четиридесет и една стотинки) – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен
срок от съобщаването
му на страните с препис.
СЪДИЯ: