Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 23.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка
Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Симеонова ч.гр.д. № 6800 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор А.А.,
чрез пълномощника по делото Б.Ю.срещу Разпореждане от 01.04.2020 г. за приети по изп. дело № 20208510400657 разноски, с което ЧСИ М.П.е отказал да намали размера на приетото
за събиране адвокатско възнаграждение, отказал
да намали размера по т.26 от ТТРЗЧСИ от 34,67 лв. с ДДС, отказал да намали размера на приетите за събиране разноски,
направени от взискателя за банкови такси и такса за издаване на ИЛ, общо в
размер на 8,91 лв. Моли разпореждането да бъде отменено като незаконосъобразно,
размера на адвокатското възнаграждение
да бъде редуциран от 230 лв. на 200 лв., да бъде извършена корекция на
начислената по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална
такса, както и да бъде отменено в частта на присъдените разноски от 8,91 лв. Твърди
се, че по процесното изпълнително дело единственото, което е сторено от
пълномощника на взискателя в изпълнителното производство е подаване на молба с
прилагане на изпълнителен лист, въз основа на което е образувано изпълнителното
дело. При тези данни взискателят няма право на разноски за водене на
изпълнителното производство, свързано с процесуално представителство, защита и
съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване парични вземания. Освен
това, изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което адвокатския хонорар е прекомерен и следва да бъде намален,
както съответно и размерът на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде
преизчислен и намален. Сочи се, че държавната такса за издаване на ИЛ в размер
на 8,91 лв. не е предмет на принудително събиране и няма основание същата да
бъде присъединена към дължимите разноски.
Взискателят Г.П.Г., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокат М.Л.Л., със съдебен адрес: гр.София, ул.“******оспорва
жалбата.
По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ М.П.,
рег. № 851 на КЧСИ район на действие СГС досежно допустимостта и основателността на жалбата.
Настоящият състав намира, че жалбата се явява допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК и относно
наличие на основание за обжалване по
чл.435, ал.2 от ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл.
435, ал.2 от ГПК, (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от
21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за
глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение 7. разноските по
изпълнението.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна, поради
следното:
Въз основа на искане на взискателя Г.П.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат М.Л.Л.
и издаден ИЛ на 06.12.2019 г. от СРС, ГО, 48 състав на основание чл.404, т.1 ГПК за сумата от 50 лв. било образувано изпълнително дело № 20208510400657 с взискател Г.П.Г., ЕГН ********** и длъжник „Т.С.“ ЕАД.
На 16.03.2020 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно
изпълнение/ПДИ/, получена на 18.03.2020 г. В ПДИ е инкорпорирано
постановлението за разноски в общ размер от 407,58 лв., от които 50 лв.
присъдени разноски, 238,91 лв.
разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя, 118,67 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Длъжникът депозирал възражение на 20.03.2020 г. срещу приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено на 200 лв. за
образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения., като
съответно да бъде намалена сумата от 118,67лв. за такса от Тарифата за такси и
разноски към ЗЧСИ съразмерно с намаляване на адвокатския хонорар по настоящето
изпълнително дело, както и да не се събира таксата за издаване на ИЛ от 8,91
лв., която не е предмет на принудително събиране и няма основание да бъде
присъединена към дължимите разноски..
С Разпореждане от 01.04.2020 г.
за приети по изп. дело № 20208510400657
разноски, ЧСИ М.П.е отказал
да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, отказал да намали размера по т.26 от
ТТРЗЧСИ от 34,67 лв. с ДДС, отказал
да намали размера на приетите за събиране разноски, направени от взискателя за
банкови такси и такса за издаване на ИЛ, общо в размер на 8,91 лв.
Срещу това разпореждане била подадена частна жалба от 13.04.2020 г. от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителния директор А.А., чрез
пълномощника по делото Б.Ю.с мотиви, изложени в жалбата.
Относно атакуваният размер на адвокатското
възнаграждение и искането същият да бъде намален на 200 лв., СГС излага
следните мотиви:
Според чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК(освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени
от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени
от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната
страна е уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която се намира в част І на гПК - Общи правила, поради което е
приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да
се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими
обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г, ОСГТК на ВКС,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на
плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от
страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна
защита, в съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това
е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя
разширително тълкуване на чл.78 ГПК.
Съгласно
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, преди изменението- ДВ, бр.45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., за
образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по делото, действия по образуване на изпълнителното дело
са били извършени от пълномощника на взискателя, който в искането си за образуване на изпълнителното дело е поискал образуване на
изпълнителното производство, налагане на запор върху движимите вещи на
длъжника, налагане на възбрани върху недвижими имоти, запор върху притежавани
от длъжника дружествени дялове. Поискал е присъждане на разноски за сумата от
5,91 лв./5 лв. за държавна такса, 0,91
лв. такса за банков превод/ и 3 лв. за преведена такса към ЧСИ.
Въпреки твърденията, други действия визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения, за воденето на изпълнителното
дело/ 30 лв./
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, за които се дължи 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, не са били извършвани от
пълномощника.
Изводът е, че на
пълномощника на взискателя се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.,
която сума е преди изменението с решение № 5419 от 08.05.2020 г. на ВАС, в сила
от 15.05.2020 г., а и толкова са претендирани от частния жалбоподател, поради
което същото следва да бъде намалено до този размер.
Относно
таксите по Тарифата към ЗЧСИ и по-специално пропорционалната такса, определена
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер от 118,67 лв., настоящата инстанция приема следното:
Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно
сумата по изпълнителния лист. Това е така, защото таксите по Тарифата се
определят с оглед на паричното вземане по изпълнителния лист, за тях е
образувано изпълнителното дело. В конкретния казус сумата е в размер на 50 лв. по издадения ИЛ. Съгласно
т.26, б „б“ от Тарифата-За изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума от 100 до 1000 лв.-10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.,
а именно 12 лв. с ДДС или таксата по т. 26 от
Тарифата е 12 лв. с ДДС и таксата,
следва да бъде намалена до този размер.
Относно искането за намаляване размера на приетите за събиране
разноски, направени от взискателя за банкови такси и такса за издаване на ИЛ,
общо в размер на 8,91 лв., включващи 5 лв. държавна такса, 0,91 лв. такса за
банков превод и 3 лв. за преведена такса към ЧСИ, същото не явява
неоснователно. Посочените суми, доколкото са такси във връзка с изпълнителното
производство, подлежат на събиране в същото при
заявено искане за това,
вкл. и банковите комисионни. Що
се отнася до таксата за издаване на ИЛ, то производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело, но
изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес,
защото той, а не изпълнителното основание овластява изпълнителния орган да
започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От систематичицздаване на ното място на
разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се
налага изводът, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла
на чл.79, ал.1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния
лист. В този
смисъл е определение № 617 от 16.12.2013 г. по ч.гр. № 6154/2013 г., ГК, І г. о. на ВКС. Разноските в общ
размер от 8, 91 лв. се следват.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
от 01.04.2020 г. за приети по изп. дело № 20208510400657 разноски, с което ЧСИ М.П.е отказал да намали размера на приетото
за събиране адвокатско възнаграждение, отказал
да намали размера по т.26 от ТТРЗЧСИ от 34,67
лв. с ДДС. ОТМЕНЯ ПДИ изх. № 13936 от 16.03.2020
г. в частта, в която са
присъдени разноски за сумата над 200
лв. до 230 лв., както и в частта, в която са присъдени такси по Тарифата
към ЗЧСИ за сумата над 12 лв. с ДДС до 118,67
лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело № 20208510400657 в размер на 200 лв. и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 12 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 01.04.2020 г. за приети по изп.
дело № 20208510400657 разноски, с което
ЧСИ М.П.отказал да намали размера на
приетите за събиране разноски, направени от взискателя за банкови такси и такса
за издаване на ИЛ, общо в размер на 8,91 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.