Р Е Ш Е Н И Е № 102
21.11.2019 год., гр. Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Гражданско отделение
на 23 октомври 2019 година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛБЕНА ЗЪБОВА
2. РОСИЦА СТОЕВА
секретар Петя Ефтимова
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
възз.гр.дело № 324/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Апелативен съд - Бургас е образувано по въззивна жалба на Д. И. Д., подадена чрез пълномощника адв. Е. против Решение №18/27.05.2019 г., постановено по гр.д. №13/2018 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което съдът е отхвърлил изцяло предявеният от Д. Д. срещу ответното дружество "Аркадия" ЕООД гр. София иск да бъде обявен за окончателен сключения между тях на 21.04.2015 г. Предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти, изменен с Анекс от 23.06.2015 г.
С въззивната жалба решението на ЯОС се обжалва изцяло, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изложено е, че направените правни изводи на първоинстанционния съд са изцяло погрешни и в разрез с наличните по делото доказателства. Оспорва се изводът на съда относно антидатиране на представения предварителен договор и анекс към него. За неправилно интерпретирани от съда се сочат показанията на св. Е. С. и св. С. С., като се прави подробен анализ на същите. Оспорва се заключението и компетентността на изслушаната по делото СОЕ. Твърди се, че е неправилен извода на първоинстанционния съд за липса на доказателства за плащане на цената по процесния предварителен договор, тъй като направеното в договора изявление за получаване на цената съставлява годно доказателство по смисъла на чл.180 от ГПК. Предвид изложеното от въззивния съд се иска да отмени изцяло атакуваното решение и постанови ново с което уважи исковата претенция. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззивната жалба е връчена редовно на насрещната страна, която в законоустановения срок не е упражнила процесуалното си право на отговор и не е изразила становище по нея.
В о.с.з. въззивника Д. Д. не се явява, но чрез пълномощника адв. К. поддържа въззивната жалба, като иска уважаването й по изложените в същата съображения.
В о.с.з. въззиваемата страна "Аркадия" ЕООД не изпраща представител, но чрез пълномощника адв. Д. оспорва жалбата, като иска оставянето й без уважение, съответно - потвърждаване на атакуваното решение.
След преценка на доводите по жалбата, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Апелативният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение е правилно, като въззивния съд изцяло споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на ЯОС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати пред първата инстанция и на които в обжалваното решение е даден отговор.
В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
С исковата молба ищеца Д. Д. е заявил претенция да бъде обявен за окончателен сключения между него и ответното дружество "Аркадия" ЕООД гр. София договор от 21.04.2015 г. за покупко – продажба на недвижими имоти (88 броя недвижими имоти - земеделски земи, находящи се в землищата на общините Я., Е., Б. и С., подробно описани в ИМ), изменен с Анекс от 23.06.2015 г.
Ищеца е основал претенцията си на следните твърдения: На 21.04.2015 г. между страните е сключен договор, по който ответникът се задължил да продаде на ищеца недвижими имоти - земеделски земи, срещу цена от 145 000 лв., платима на две вноски - първата от 14 500 лв., заплатена при сключване на предварителния договор, а втората - в размер на 130 500 лв., дължима на продавача в срок от 6 месеца от сключване на окончателния договор за продажба. Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си като продавач да предостави необходимите за сключване на окончателния договор документи, а вместо това заявил, че се отказва от договора, поради сключване на договор със същия предмет с трето лице при по-изгодни условия. След последвали разговори между страните, те сключили на 23.06.2015 г. анекс към предварителния договор, с който редуцирали продажната цена с дължима неустойка в размер на 50 000 лв., като остатъкът от 80 500 лв. е заплатен от ищеца на ответника. С анекса е уговорен и нов срок за сключване на окончателния договор - 29.06.2015 г. В тази връзка ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си към продавача - за заплащане цената на имотите, предмет на предварителния договор и на анекса към същия, но въпреки това, ответното дружество не сключило окончателен договор за прехвърляне собствеността им до уговорената дата - 29.06.2015 г., което породило правния интерес на ищеца да иска предварителният договор да бъде обявен за окончателен.
Защитавайки се против предявения иск, ответника противопоставил следните възражения: заявява, че предварителният договор е антидатиран, съставен единствено за нуждите на съдебното производство, подписан от лице без представителна власт и със съдържание, неотговарящо на обективната действителност. Плащане по този договор ищецът не е извършвал, такова не е постъпвало в дружеството, не е осчетоводявано, а и предвид размера би следвало да се извърши по банков път. Предходният собственик не е уведомявал последващите собственици на дружеството за каквито и да било договори, включително и процесния. Налице е престъпно съставяне и ползване на документи с цел причиняване вреди на дружеството и сделката е абсолютно симулативна. Същите възражения са направени и относно анекса и отговора от предходния управител на „Аркадия“ ЕООД, които са оспорени като антидатирани и подписани за целите на производството от лице, без представителна власт. За аргумент в тази връзка е посочено, че при подаване на молба за обезпечение на иска, като бъдещ такъв, на 15.07.2015 г. ищецът не е споменал анекс и плащане по него. Направено е и възражение за нищожност на процесния предварителен договор и анекс. При условията на евентуалност е направено възражение за унищожаемост на предварителния договор и анекса, като сключени поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
С обжалваното решение ЯОС приел предявения в производството иск за неоснователен и го отхвърлил. В мотивите е изложено, че не е спорно по делото, че процесния Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти с дата на сключване 21.04.2015 г. изхожда от ищеца и ответното дружество, представлявано от Е. П. С., в качеството му на управител. Договорът съдържа задължение за ответника да продаде на ищеца собствените си недвижими имоти (88 броя земеделски земи, находящи се в землищата на общините Я., Е., Б. и С., подробно описани в ИМ). Според договора цената на имотите е 145 000 лв., като е отразен посоченият в исковата молба начин на плащане - купувачът заплаща в момента на подписването му 14 500 лв., а остатъка от 130 500 лв. ще плати след сключване на окончателния договор. Поето е и задължение окончателната сделка да се сключи до 21.06.2015 г. Налице е клауза за неустойка в размер на 50 000 лв. при неизпълнение на задължението по договора от продавача (чл.6 ал.1). Не се спори, че процесните земи са собственост на ответника. Не е спорно и подписването на Анекс №1 от 23.06.2015 г. към Предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти, с който страните приели за установено: в чл.1 т.1 - че купувачът е заплатил на продавача първата вноска от 14 500 лв., в т.2 - че продавачът не е изпълнил задълженията си по предварителния договор да прехвърли собствеността на процесните недвижими имоти, в т.3 - че дължи на купувача неустойка по чл.6, ал.1 от договора в размер на 50 000 лв. Налице е уговорка за сключване на окончателен договор под формата на нотариален акт на 29.06.2015 г. (чл.2 т.1), като дължимата от продавача неустойка в размер на 50 000 лв. се приспада от дължимия от купувача остатък на продажната цена (т.2). В чл.2, т.3 е отразено, че на датата на сключване на анекса купувачът е изплатил на продавача останалата част от цената - сумата 80 500 лв.
По делото е спорно валидното сключване между ищеца и ответника на предварителен договор. Спорно е, че договорът, макар да е сключен в изискуемата от чл.19, ал.1 от ЗЗД писмена форма, има достоверна дата. Съгласно чл.181 ал.1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. ЯОС се е позовал на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в Решение №167/03.07.2018 г. по гр.д. №4020/2017 г. на IV г.о., съгласно което юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Съдът е приел, че въпреки, че е указал на ищеца посочената доказателствена тежест за него, доколкото претендира изгодни за себе си правни последици от процесния договор - от факта, че е сключен преди заличаването на Е. С. като управител на търговското дружество, последния не е провел пълно и главно доказване на този релевантен факт. Тъй като са оспорени всички представени от ищеца писмени доказателства, изходящи от Е. С. като управител на „Аркадия“ ЕООД, в т.ч. Отговор до ищеца Д. И. Д., в който е заявено, че дружеството се отказва от сключените предварителни договори от 21.04.2015 г.; Анекс №1 към Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 23.06.2015 г., а липсват други писмени доказателства, в които да е удостоверена датата на сключване на предварителния договор и които да установяват съществуването му към твърдяния от ищеца момент, съдът е приел за основателни доводите на ответника за антидатирането му. В тази връзка, съдът не е кредитирал показанията на св. С., като заинтересовани по см. на чл.172 ГПК, поради близката роднинска връзка между първия свидетел и ищеца и приятелската връзка между втория и другите двама, а и от факта, че св. С. има личен интерес да свидетелства, за да избегне неблагоприятните последици от договорна отговорност спрямо двете страни по делото – в качеството на заемател на ищеца и на бивш управител на ответника, на когото е причинил вреди. Съдът приел за основателно и оспорването на ответника на договора и анекса и в удостоверителната им част, относно плащанията, в която като частни документи имат характер на разписка, тъй като по делото няма други сигурни данни, извън свидетелските показания, относно престирането на сумите. При изложеното решаващия съд извел извод, че доказателствата по делото не създават убеждение за осъществяване на твърдяните от ищеца факти, тъй като проведеното насрещно доказване осуетява главното. В тази връзка е и фактът, установен от поисканата от ответника оценъчна експертиза, че пазарната стойност на земите многократно надвишава продажната цена по предварителния договор. При това съдът приел, че по делото не са налице достоверни доказателства, че процесния договор е сключен към момент, когато управител е бил Е. С. , като възможният най-ранен момент на сключването му е към подаването на молбата пред Видинския съд за образуване на обезпечително производство, който обаче е предшестван от заличаване на управителя и вписване на нов в Търговския регистър, т.е. след 08.07.2015 г. лицето, подписало договора като законен представител на ответното дружество, не е имало представителна власт и сделката съобразно чл.42 ЗЗД е недействителна в хипотезата на висяща недействителност (в т.см. Тълкувателно решение №5/12.12.2016 г. по тълк.д. №5/2014 г., ОСГТК на ВКС). Следователно договорът не поражда целените с него правни последици. На тази недействителност може да се позове лицето, от името на което е сключен договорът, с което отпада възможността за ратификацията му по чл.42, ал.2 ЗЗД. Както е приел ВКС в цитираното Решение №167/03.07.2018 г., за окончателен по съдебен ред на основание чл.19, ал.3 ЗЗД може да бъде обявен само валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. След като процесният не е такъв, не е осъществен фактическият състав на правната норма – не се е породило правото на ищеца да иска обявяване на договора за окончателен и искът му е отхвърлен, като неоснователен.
Така изложените от ЯОС мотиви се споделят изцяло от въззивния съд в настоящия състав, поради което и атакуваното решение се прецени за правилно.
Както вече се посочи, в производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Искът на това правно основание е конститутивен по своя характер, такъв характер ще има и постановеното от съда решение. Обявяване на един предварителен договор за окончателен може да иска само изправната страна по него.
В настоящия случай, по делото не е спорно, че процесния предварителен договор е сключен в изискуемата от чл.19 ал.1 от ЗЗД писмена форма, че съдържа уговорки относно всички съществени условия за окончателния договор и че отчуждителят е собственик на имотите, което се установява от представените по делото нотариални актове. По делото е спорно валидното сключване на предварителния договор между ищеца и ответника, т.е дали посочената дата на сключване е достоверна и дали лицето, подписало за представител на продавача разполага с представителна власт.
Съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК, частни документи, подписани от лицата които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В този случай законът ограничава свободата на съда за преценка на доказателствата и го задължава да приеме за доказани определени факти при наличност на определени доказателства. В процесния случай предварителният договор, като частен документ, доказва единствено, че изявленията направени в него са направени от лицата които са го подписали – това са ищеца и управителя Е. С. и в това се състои формалната доказателствена сила на документа, но тя не доказва датата на сключването на договора, доколкото липсва нотариална заверка на същата. Достоверността на датата на сключване на предварителния договор поставя въпроса за времето когато е бил сключен същия и за това разполагал ли е в случая управителя С. с правомощия на такъв.
Нормата на чл. 181, ал. 1 ГПК разпорежда, че частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В цитираното от ЯОС Решение №167/03.07.2018 г. по гр.д. №4020/2017 г. на ВКС, IV г.о. (постановено по идентичен казус), е прието, че юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. В Решение №84/23.06.2009 г. по т.д. №681/2008 г., на ВКС, II т.о., конкретно за хипотезата на сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от представител на юридическо лице, се приема, че документът не доказва нито датата, нито мястото на сключването на договора. Когато се поставя въпрос за времето, когато е бил сключен същият и за това разполагал ли е в случая представителят с правомощия, датата на договора следва да се докаже от купувача, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни за себе си правни последици.
В конкретиката на процесния случай и в съответствие с цитираната практика на касационния съд, настоящата съдебна инстанция изцяло споделя извода на първостепенния съд, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В тази връзка правилен е и изцяло се споделя извода на ЯОС, че въпреки дадените на ищеца указания относно доказателствената тежест за него, доколкото претендира изгодни за себе си правни последици от процесния договор, в частност - от факта, че е сключен преди заличаването на Е. С. като управител на търговското дружество, последния не е провел пълно и главно доказване на този релевантен факт.
По делото не е спорно, че Е. С. е бил управител на ответното дружество, но е продал дружествените дялове, представляващи 100% от капитала, на А. Д. Ш. с Договор за прехвърляне на дружествен дял от 29.06.2015 г. с нотариална заверка на подписите, извършена относно подписа на купувача - на 29.06.2015 г., а на Е. С. – на 30.06.2015 г., като описаната продажба е вписана в ТР по партидата на ответното дружество на 08.07.2015 г., а Е. С. е заличен като управител на дружеството на същата дата - 08.07.2015 г. Тъй като от ответника са оспорени всички представени от ищеца писмени доказателства, изходящи от Е. С. като управител на „Аркадия“ ЕООД, в т.ч. Отговор до ищеца Д. И. Д., в който е заявено, че дружеството се отказва от сключените предварителни договори от 21.04.2015 г.; Анекс № 1 към Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 23.06.2015 г., а по делото липсват други писмени доказателства, в които да е удостоверена датата на сключване на предварителния договор и които да установяват съществуването му към твърдяния от ищеца момент, за основателни се преценят доводите на ответника за антидатирането му. В тази връзка, правилно първостепенния съд не е кредитирал показанията на св. С. и св. С., приемайки ги за заинтересовани по см. на чл. 172 ГПК поради близката роднинска връзка между първия свидетел и ищеца и приятелската връзка между втория и другите двама, а и поради факта, че св. С. има личен интерес да свидетелства, за да избегне неблагоприятните последици от договорна отговорност спрямо двете страни по делото – в качеството на заемател на ищеца и на бивш управител на ответника, на когото е причинил вреди.
При изложеното до тук и тъй като освен в самия предварителен договор, данни за датата на съставянето му се съдържат единствено в свидетелските показания на посочените заинтересовани свидетели, това не е достатъчно за пълно доказване на твърденията на ищеца. При прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, първостепенния съд правилно и обосновано е приел за установено, че документът е съставен след като Е. С. е изгубил представителните си права по отношение на „Аркадия“ ЕООД. Поради това сключеният от него предварителен договор (изменен с анекс) е в състояние на висяща недействителност, а понеже възражение за нищожността му е направено от „Аркадия“ ЕООД с отговора на исковата молба, договорът вече не може да бъде потвърден. Недействителността е окончателна, предварителният договор не е породил правни последици и не може да бъде обявен за окончателен по съдебен ред. С оглед изложеното предявеният иск е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от ЯОС.
Въз основа на изложеното до тук и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на въззивното производство, право на разноски има въззиваемата страна. Въззивния съд обаче не присъжда разноски на въззиваемата страна, поради липса на такова искане, а и на доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, Апелативен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18/27.05.2019 г., постановено по гр.д. № 13/2018 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при усл. на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.