Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 23.08.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 780/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрк. П.Б., като пълномощник на … М. Д., против К.Н.М. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът го е иницирал за да може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - 31.08.2018г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 525/2018г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 670 от 03.09.2018г. за следните суми : 1161,73 лева - главница, 129,02 лева – договорна лихва за периода от 21.01.2017 г. до 05.08.2017г., 45 лева – такса разходи, 787,41 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.01.2017г. до 05.08.2017 г., 157,53 лева – обезщетение за забава за периода от 22.01.2017г. до 31.08.2018г. и законна лихва върху главницата, считано от 31.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 145,61 лева разноски по делото, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 45,61 лева заплатена държавна такса. Вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за паричен заем, сключен на 31.10.2016 г. с номер 2671779 между „Изи Асет Мениджмънт” АД (заемодател) и К.Н.М. (заемополучател), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД  в полза на  „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ********* /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания” АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********/ по силата на Приложение № 1 от 01.08.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.11.2010 г.

Цената на исковете е 1161,73 лева - главница, 129,02 лева – договорна лихва, 45 лева – такса разходи, 787,41 лева – неустойка, 157,53 лева – обезщетение за забава, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 31.08.2018г. до окончателното издължаване и направените по делото разноски, както по настоящото, така и по заповедното производство.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, оспорва предявените искове.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 525/2018г. по описа на РС Своге.

От фактическа страна : на 30.10.2016г. в гр. София е сключен договор за паричен заем № 2671779 между „Изи Асет Мениджмънт” АД (заемодател) и К.Н.М. (заемател). „С подписването на този договор, заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има сила на разписка” – чл. 3 от договора. Договорът между „Изи Асет Мениджмънт” АД и К.Н.М. е за сумата в размер на 1500 лева - главница, която е следвало да бъде погасена на 20 двуседмични вноски в размер на 86,05 лева, всяка от тях, за периода от 12.11.2016г. до 05.08.2017г. – общо 1721 лева. Тъй като заемателят не е изпълнила задължението по чл. 4 от договора за кредит, на същата е начислена неустойка в размер на 1051,80 лева, платима разсрочено на всяка погасителна вноска – двадесет вноски, всяка от 52,59 лева. Съгласно тарифата за таксите на заемодателя, на заемателя са начислени 45 лева – такса разходи, понеже последната е забавила плащания с повече от 30 календарни дни. Кредитът не е обявен за предсрочно изискуем и срокът му на действие е изтекъл на 05.08.2017г. Начислени са също сумата от 129,02 лева – договорна лихва за периода от 21.01.2017 г. до 05.08.2017г., сумата от 787,41 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.01.2017г. до 05.08.2017 г. и сумата от 157,53 лева – обезщетение за забава за периода от 22.01.2017г. до 31.08.2018г. М. е платила общо 694,64 лева, от които 264,39 лева – неустойка, договорна лихва от 91,98 лева и главница от 338,27 лева.

Вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД  в полза на  „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ********* /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания” АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********/ по силата на Приложение № 1 от 01.08.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.11.2010 г.Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД продавачът на вземането е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. По настоящото дело уведомяването е станало при връчване на преписа от исковата молба и приложеното към нея уведомително писмо. По принцип длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването. В случая няма такива данни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни и доказани. Налице е валиден договор за кредит, по който ответната страна не е изпълнила своите задължения. Доказано е получаването на процесната сума, изискуемостта на вземанията, както и техния размер. От друга страна кредиторът може да прехвърли вземането, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, което по настоящото дело е станало при връчването на преписа от исковата молба и приложенията – 11.02.2019г., тъй като чл. 47, ал. 5 от ГПК предвижда, че съобщението се смята за връчено. За падежиралите вноски до датата на заявлението по чл. 410 от ГПК не е необходимо съобщение до длъжника, тъй като срокът го „кани” да плати. Последната вноска е следвало да се внесе на 05.08.2017г., приложението към договора за цесия е от 01.08.2017г., а заявлението е подадено в РС Своге на 31.08.2018г.

На основание чл. 78 от ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски – държавна такса, възнаграждение на особен представител и на вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение. Според тълкувателното решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ВКС съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство. Претендираното юрисконсултско възнаграждение е съобразено с чл. 13, т. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, поради което възражението на особения представител е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по отношение на К.Н.М. ***, ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от … М. Д., сумата от 1161,73 лева – главница по договор за паричен заем, сключен в гр. София на 31.10.2016 г. с номер 2671779 между „Изи Асет Мениджмънт” АД (заемодател) и К.Н.М. (заемополучател), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД  в полза на  „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ********* /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания” АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********/ по силата на Приложение № 1 от 01.08.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.11.2010 г., сумата от 129,02 лева – договорна лихва за периода от 21.01.2017 г. до 05.08.2017г., сумата от 45 лева – такса разходи, сумата от 787,41 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.01.2017г. до 05.08.2017 г., сумата от 157,53 лева – обезщетение за забава за периода от 22.01.2017г. до 31.08.2018г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2018 г. до изплащане на вземането, като осъжда ответника К.Н.М. да заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 754,39 лева, представляваща направени разноски по настоящото гр.д. № 780/2018г. по описа на РС Своге, както и сумата от 145,61 лева, представляваща направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 525/2018г. по описа на РС Своге.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.                                                   

                                                                   

 

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :