№ 1907
гр. Пловдив, 08.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330201079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Миел Спед“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „България“ № 68, *** от
*** Д.С.Ц. против Наказателно постановление № 437 от 28.01.2022 г.,
издадено от Е.Г.Х. – ***, с което на основание чл. 238, ал. 1 във вр. с чл. 235,
ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по
чл. 139 и чл. 15, ал. 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на
Съюза.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва
приетата за установена фактическа обстановка, като твърди
административнонаказващият орган (АНО) да е игнорирал обясненията на
водача на транспортното средство, с което е доставена стоката. Поддържа да е
допуснато съществено процесуално нарушение поради липсата в акта за
установяване на нарушението на опис на писмените материали. Твърди още
да е игнорирано значението на смекчаващите отговорността обстоятелства по
липса на настъпила пряка или косвена вреда за държавния бюджет. С молба с
вх. № 70851/08.09.2022 г. от адв. К. Т., с пълномощно по делото, се
поддържат възраженията по жалбата и допълнителните доводи, наведени в
хода на процеса. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.
1
Въззиваемата страна се представлява от ***т П. Г., който оспорва
жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира възраженията на
жалбоподателя да са неоснователни. Взема становище фактическата
обстановка да е правилно установена и да кореспондира със събраните по
делото доказателства. Намира, че деянието не представлява маловажен
случай на административно нарушение. Моли наказателното постановление
да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Миел Спед“ ООД, спрямо което юридическо
лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 01.02.2022 г., а жалбата е подадена на 14.02.2022
г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган, поради което 14-дневният срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Във връзка с постъпило искане с вх. № 32-377090/24.11.2021 г. от
жалбоподателя „Миел Спед“ ООД, представител на „Глобал Сейлс Европа“
ЕООД, на 25.11.2021 г. съвместно с *** Д.В.Т., С.В.Д. и Х.С.С. свид. С. М. Т.
– ***, извършила проверка на стока, представена с декларация за временно
складиране (ДВС) № 21BG003009140601U8, представляваща професионален
театрален грим, в склад за временно складиране с номер BGTSTBG003000-
2019YNY51350 на адрес гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 15, нает с
договор за наем на недвижим имот от 01.10.2015 г. При проверката било
установено, че стоката отговаряла по вид, брой и брой колети на описаното в
представените документи.
Стоката била изпратена от Испания с получател жалбоподателят „Миел
Спед“ ООД с товарен автомобил с рег. № *** и с поставена пломба с №
4022300. С пломбата било обезпечено товарното помещение на превозното
средство. В автомобила се превозвала и друга стока, която не била под
митнически режим, с получател фирма „Оберон“ с. Равно поле, обл. София.
Тази стока била разтоварена в склад на „Бимакс 3“ ЕООД на дата 22.11.2021
г. Палетът с професионален театрален грим бил претоварен в друго превозно
средство с рег. № ***, което пристигнало в гр. Пловдив на 22.11.2021 г. След
това получателят на стоката и водачът на превозното средство с рег. № ***
отишли в офиса на „Миел Спед“ ООД и в присъствието на *** М.А.Ч.
заявили, че превозното средство не било пломбирано. Тогава *** И.С.
регистрирала декларация за временно складиране с № 21BG003009140601U8,
2
за да бъде поставена стоката под контрол, докато бъдат издадени CPNC
номера за продуктите, за които било подадено искане от вносителя.
Пропускайки факта, че имало вписана митническа пломба, транспортното
средство било изпратено да бъде разтоварено в склада на жалбоподателя,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 15. Стоката била
разтоварена на същата дата.
При извършването на проверката на 25.11.2021 г. свид. Т. поискала да
бъде представен автомобилът, превозил стоката. Той обаче не бил наличен,
тъй като след като разтоварил процесната стока в склада на „Миел Спед“
ООД, отпътувал да товари на друг адрес в град Пловдив. Процесната стока
професионален театрален грим била оставена в склада, ползван от
жалбоподателя. За проверката бил съставен протокол за извършена
митническа проверка № 1752.
За така констатираното нарушение на 20.12.2021 г. свид. Т. съставила акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 289 против
жалбоподателя „Миел Спед“ ООД, в присъствието на негов представител и на
двама свидетели. Препис от акта бил връчен срещу разписка на представителя
на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С. М. Т.. От тях се установява
видът на стоката – професионален театрален грим, както и че към момента на
проверката тя е била разтоварена в склад на жалбоподателя. Изяснява се още,
че превозното средство, с което е транспортирана стоката, не е представено
по време на проверката, тъй като след разтоварването в склада е използвано
за превоз на друга стока. Свидетелката изяснява, че в транзитната декларация
за стоката е описана поставена пломба на товарното помещение на
превозното средство. Установява се още от свидетелските показания, че в
хода на проверката свид. Т. е узнала, че процесната стока е била превозвана
заедно с друга стока, която не е била под митнически режим, и последната е
била разтоварена в с. Равно поле, обл. София, докато процесната стока е
претоварена в друго превозно средство, с което е транспортирана до склада
на жалбоподателя в град Пловдив, но без да бъде поставена пломба на втория
товарен автомобил. Изяснява се и че след пристигането на стоката в гр.
Пловдив, тя е разтоварена и е регистрирана декларация за временно
складиране. Показанията на свид. Т. са подробни, последователни и вътрешно
непротиворечиви. Ценят се за добросъвестно дадени от незаинтересовано по
делото лице. Те изцяло получават доверие от съда, тъй като са проверени и
3
намират подкрепа в събраните писмени доказателства.
В тази връзка фактическите си изводи съдът формира и въз основа на
събраните и проверени писмени доказателства – протокол за извършена
митническа проверка № 1752 от 25.11.2021 г.; декларация за временно
складиране № 21BG003009140601U8; искане с вх. № 32-377090/24.11.2021 г.
по описа на ТД Митница Пловдив; фактура № 1 от 15.09.2021 г. по договор от
20.08.2021 г. за доставка на професионален театрален грим на стойност
10635,20 евро; транзитна декларация № 21ES00084153731113; писмо с вх.
№32-378031/25.11.2021 г. по описа на ТД Митница Пловдив; заявка - договор
за автомобилен превоз на товари от 16.11.2021 г. до „Ми Би Транс“ ООД;
договор за наем на недвижим имот от 01.10.2015 г. между „Крепежни
изделия“ АД и „Миел Спед“ ЕООД. Същите са непротиворечиви и от тях по
несъмнен начин се доказва приетата за установена фактическа обстановка.
От Заповед № ЗАМ-1091/32-246841 от 02.08.2021 г. на директора на
Агенция „Митници“ се установява, че наказателното постановление е
издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята
материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
наказателно постановление от материално и териториално компетентен
орган.
Съдът намира, че фактическата обстановка е подробно и достоверно
описана в АУАН. Възражението на жалбоподателя, което е бланкетно
направено и немотивирано с какво конкретно твърди, че случилото се в
обективната действителност се различава от приетото от фактическа страна в
АУАН и в наказателното постановление, настоящият състав намира за
неоснователно. Това възражение е оборено от събраните по делото
доказателства – показанията на свид. С. М. Т., протокол за извършена
митническа проверка № 1752 от 25.11.2021 г.; декларация за временно
складиране № 21BG003009140601U8; транзитна декларация
№21ES00084153731113; искане с вх. № 32-377090/24.11.2021 г. по описа на
ТД Митница Пловдив.
Въпреки това съдът приема, че обжалваното наказателно постановление
е издадено при допуснато съществено и неотстранимо процесуално
нарушение. В наказателното постановление е приета различна дата на
извършване на деянието, квалифицирано като административно нарушение,
спрямо обвинението, предявено със съставянето на АУАН. В случая
административнонаказателното производство е образувано по общия ред по
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН – със съставянето на акт за установяване на
извършеното административно нарушение, представляващ АУАН № 289 от
4
20.12.2021 г. Следователно АУАН е процесуалният документ, който очертава
фактическата рамка на обвинението и предметът на доказване в процеса, той
трябва да съдържа и описанието на признаците от състава на нарушението,
включително време, място и начин на извършването му.
Административнонаказващият орган се произнася по законосъобразността и
обосноваността на акта, с който е сезиран, тоест произнася се по едно вече
формулирано и предявено обвинение. Наказателното постановление е акт по
същество, с който се решава въпросът за отговорността на дееца.
Следователно произнасянето следва да бъде в рамките на обвинението, за
което се води процесът. Съгласно трайната съдебна практика наказателното
постановление не служи за отстраняване на пропуски и непълноти при
описанието на нарушението в АУАН.
Констатираното процесуално нарушение, изразяващо се в приета
различна дата на извършване на деянието в АУАН (22.11.2021 г.) и в
наказателното постановление (25.11.2021 г.), е съществено, защото създава
неяснота пред санкционираното лице срещу какво обвинение следва да се
защитава и по този начин неправомерно се ограничава правото му на защита.
Този порок не може да бъде саниран по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Посочената разпоредба предвижда, че наказателното постановление се издава
и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Това
процесуално правило не разпростира действието си върху всеки порок в
АУАН. В трайната съдебна практика на касационната инстанция, която се
споделя и от настоящия състав, последователно се приема, че липсата или
противоречивото посочване на датата на извършване на нарушението в
АУАН и в НП не е такава нередовност на акта, която да може да бъде
отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно Решение № 468 от
01.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив
подобно разширително тълкуване би обезсмислило съставянето на самия акт
и уредената в ЗАНН процедура за това. Недопустимо е по реда на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в
АУАН нарушение като деяние, място и дата на извършване, както и с НП да
се ангажира отговорността за нарушение, различно от посоченото в АУАН
с направеното описание от фактическа страна. Това е така, защото със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се повдига
своеобразно обвинение за конкретно извършено нарушение с
индивидуализиращите го белези и от този момента за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение. Като е наложил
санкция с НП за деяние, извършено на различна дата и по различен начин
спрямо описаното в АУАН, наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя за ново и различно деяние, за което той не се е защитавал
дотогава в процеса. Констатираното процесуално нарушение е от категорията
на съществените, влече порока незаконосъобразност на наказателното
постановление и представлява основание за неговата отмяна.
5
Разминаването между АУАН и НП в датата на деянието се дължи на
обстоятелството, че в двата акта е приет и различен механизъм на извършване
на нарушението. В акта нарушението е отнесено към дата 22.11.2021 г. , на
която се установява, че процесната стока - професионален театрален грим, е
пристигнала първо в с. Равно поле, обл. София с товарен автомобил с рег. №
***, който е бил с поставена пломба № 4022300 /номерът на пломбата е
неправилно изписан в НП/, но там стоката е претоварена на автомобил с рег.
№ ***, без това действие да бъде обезпечено с поставянето на нова пломба.
На същата дата 22.11.2021 г. стоката достига до крайната си дестинация в гр.
Пловдив. За следващите, описани в АУАН и значими за делото
обстоятелства, липсва изричното им отнасяне към конкретна дата, но по
делото може да се приеме, че се твърди те да са извършени на същата дата,
тъй като са описани в същия абзац и без да е въведено твърдение за нова дата.
Така установява се, че след пристигането на стоката в гр. Пловдив е подадена
декларация за временно складиране – декларация с № 21BG003009140601U8,
а товарният автомобил е изпратен да бъде разтоварен в склада на „Миел
Спед“ ООД в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 15. В АУАН е прието, че
именно чрез тези действия е извършено нарушението. В този смисъл е и
обобщението на правните изводи на актосъставителя в последния абзац на
акта, в който е записано, че АУАН се съставя за това, че на 22.11.2021 г. в гр.
Пловдив от жалбоподателя „Миел Спед“ ООД е подадена процесната
декларация за временно складиране с № 21BG003009140601U8, но без да е
представено на митническите органи пломбираното превозното средство с
рег. № ***, а стоката (професионален театрален грим) е разтоварена. Самият
актосъставител Т. в показанията си като свидетел ясно заявява:
„Нарушението е извършено за това, че стоката не е представена на
митническите органи на декларираното място. За това, че е разтоварена
стоката в с. Равно поле без присъствието на митнически органи. За това е
съставен актът. Дата на нарушението е датата на подаване на
декларацията за временно складиране.“.
В наказателното постановление обаче на пети абзац от лист 2 е посочено,
че нарушението е извършено на 25.11.2021 г. , когато жалбоподателят „Миел
Спед“ ООД не е представил превозното средство с рег. № *** и е разтоварил
стоката професионален театрален грим, описана в транзитна декларация №
21ES00084153731113. Следователно в НП е приет различен обем от факти,
които са включени в изпълнителното деяние, и различен механизъм на
извършване на нарушението. Наказващият орган се е дезинтересирал от
датата на подаване на декларацията за временно складиране като
съставомерно обстоятелство, то не е посочено и в т. 1 от диспозитива на НП,
в която отново е описано изпълнителното деяние на нарушението така, както
е прието от АНО.
В заключение между АУАН и наказателното постановление има
противоречия както относно датата на извършване на нарушението, така и
досежно начина на осъществяване на деянието. Прави впечатление, че в
6
АУАН като място на извършване на нарушението е приет адресът на
Териториална дирекция „Митница Пловдив“ – гр. Пловдив, ул. „Кукленско
шосе“ № 32 /за разлика от НП/, което отново доказва, че в акта е прието
нарушението да е довършено чрез подаването на ДВН и на датата и мястото
на нейното подаване.
Същевременно от доказателствата по делото се доказва, че стоката по
транзитна декларация № 21ES00084153731113, представляваща
професионален театрален грим, е разтоварена в склада на „Миел Спед“ ООД
в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 15 на дата 22.11.2021 г., когато е
пристигнал товарният автомобил и е регистрирана ДВН, а стоката е изпратена
за разтоварване. В този смисъл с наказателното постановление не е саниран
порок в АУАН, а тогава той е допуснат. Неправилно е определена датата на
извършване на нарушението и това е недостатък, който съдът не би могъл да
преодолее, включително и по реда на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, тъй като
приемането за пръв път със съдебното решение на нова, различна дата на
деянието би представлявало съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Такъв вид съществено изменение е недопустимо да се прави
със съдебното решение, тъй като нарушава правото на защита на
жалбоподателя.
Накрая следва изрично да се отбележи, че разминаването в датата на
извършване на нарушението в АУАН и в наказателното постановление не е
резултат от направена от наказващия орган различна правна оценка на факти,
които да са описани по един и същи начин в двата коментирани акта. Това е
така, защото в АУАН никъде не се съдържат твърдения, че разтоварването на
стоката е извършено именно на 25.11.2021 г., както е прието в НП. Този
фактически извод на наказващия орган е направен за пръв път в
наказателното постановление и така едва със санкционния акт
жалбоподателят е узнал, че е наказан за деяние, извършено на друга дата
спрямо това, за което дотогава се е защитавал в хода на
административнонаказателния процес. В АУАН за датата 25.11.2021 г. са
описани две обстоятелства: първо, че на тази дата е извършена проверката от
контролните органи, завършила със съставяне на протокол и второ, че на тази
дата е прието писмо с рег. № 32-378031 по описа на ТД Митница Пловдив, с
което жалбоподателят е представил допълнителни документи към ПИМП
№1752 от същата дата. Нито едно от тези обстоятелства по АУАН не описва
приетото в НП за извършено на 25.11.2021 г. разтоварване на стоката, без
преди това превозното средство с рег. № *** да е представено пред
митническите органи. Всъщност датата 25.11.2021 г., посочена в
наказателното постановление, представлява единствено момента на
осъществяване на проверката и на установяване на нарушението, а не на
неговото извършване. Нарушението не е осъществено чрез бездействие, което
да е продължавало до момента на проверката, за да е мислима такава
конструкция.
Действително от доказателствата по делото се установява да има
7
допуснато нарушение на митническото законодателство и това е станало още
на 22.11.2021 г., когато процесната стока е претоварена от първото
транспортно средство с рег. № ***, което е било обезпечено с пломба №
4022300, на ППС с рег. № ***, но без поставяне на нова пломба от
митническите органи и в последствие разтоварването на стоката. Въпреки
това наказателното постановление трябва да бъде отменено поради
допуснатите съществени процесуални нарушения, ограничили по недопустим
начин правото на защита на жалбоподателя – приетите за пръв път едва с НП
различна дата и начин на извършване на нарушението. Тези пороци са
съществени и неотстраними и имат за последица незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Самостоятелно основание за неговата отмяна е и необосноваността му,
тъй като от доказателствата по делото се установява, че нарушението е
извършено на дата 22.11.2021 г., а не на 25.11.2021 г. – както е прието в
постановлението, на която дата само е направена проверката и нарушението е
установено от контролния орган.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 27 от
делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е
заплатено изцяло и в брой.
Възнаграждението е уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно 300 лева. Поради това то не
подлежи на намаляване под този най-нисък предел. По делото не е правено и
възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Правната уредба на присъждането на разноски по ЗАНН препраща към
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, в структурата на което е
8
част административнонаказващият орган, а това е Агенция „Митници“ като
юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити към министъра на финансите съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗМ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 437 от 28.01.2022 г., издадено
от Е.Г.Х. – ***, с което на „МИЕЛ СПЕД“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „България“ № 68, ет. 4,
*** от Д.С.Ц. и М.А.Ч. – *** и ***, на основание чл. 238, ал. 1 във вр. с чл.
235, ал. 1 от Закона за митниците е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 139 и чл. 15, ал. 2, б. „а“
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от
09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“, БУЛСТАТ ********* да заплати
на „МИЕЛ СПЕД“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „България“ № 68, ет. 4, *** от Д.С.Ц. и М.А.Ч.
– *** и ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9