Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 927
Година 23.06.2021 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и седми май две хиляди двадесет и
първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря: С. Х.
Прокурор: Христо Колев
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 988 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба подадена от Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури гр.Бургас срещу
решение № 260255/22.03.2021г., постановено по н.а.х.д. № 4811 по описа за 2020г.
на Районен съд Бургас. Счита решението за постановено
в нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, като твърди,
че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, както и че не е ценил в
съвкупност събраните по делото доказателства. Излага доводи за съставомерност
на деянието и правомерно ангажиране на отговорността на соченото за нарушител
лице. Иска
се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление, алтернативно връщането му за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът – М.В.Б.
***, дава становище за оставяне в сила на съдебния акт.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава заключение за отмяна на решението на районния съд.
Административен съд Бургас
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана
по същество тя е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд Бургас е отменил наказателно постановление № 02-179/03.11.2020г., издадено
началник отдел „Рибарство и контрол - Черно море” гр.Бургас, с което на М.Б. за
извършено нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите (ЗРА) и на основание чл.70, ал. 1 от ЗРА, е наложена глоба в
размер на 1 500 лева. При извършената служебна проверка съдът не е установил съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаване на НП. По същество съдът е
обосновал извод, че вмененото на Б.
нарушение не се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства. Преценил, е че деянието за
което е ангажирана отговорността му не е съставомерно, тъй като не е доказано, че е
извършвал риболов именно на посоченото в наказателното постановление място,
като и дали изобщо е извършвал каквито и да е действия, представляващи риболов,
с оглед на което е отменил издаденото наказателно постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение не страда от
посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила,
макар и настоящия съдебен състав да не споделя част от изложените мотиви.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. В
мотивите на наказателното постановление е прието, че лицето извършва стопански
риболов на черна мида в акваторията на Черно море, в близост на пристанището на
Бургас, до буй № 14, с посочени координати. Прието е, че с тези си действия Б.
е извършил нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, във връзка със заповед № РД 09-69/21.02.2019г. на министърът на земеделието, храните
и горите, налагаща временна забрана за извършване на риболов.
Съгласно чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, министърът на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на
околната среда и водите определя
временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по
чл.3, ал.1, т.1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба
и други водни организми.
В заповед № РД 09-69/21.02.2019г. на министърът на земеделието, храните
и горите (Заповедта), в четири точки са предвидени забрани за риболов както в
посочените естествени води и водни обекти, така и в изкуствените водни обекти.
В наказателното постановление не е посочена, която от предвидените забрани е
нарушило санкциониранато лицето. Това нарушение не би било съществено, ако от
изложените в наказателното постановление факти, тя би могла да се
установи. Действително посочено е че
риболова е бил извършен в близост на пристанището на Бургас, до буй № 14, но
липсват повече данни посредством които, да се установи дали наказващият орган е
приел, че е нарушена забраната по т.1.1 от Заповедта. В тази точка е предвидена
забрана за стопански риболов в акваторията на пристанищата с отдалеченост до 1
морска мила от бреговата линия, с изключение на риболов в зоните на действие на
специализираните уреди за стопански риболов (даляни), определени със заповеди
на изпълнителния директор на ИАРА. Нито в АУАН, нито в НП са посочени както
каква е отдалечеността на пристанището от бреговата линия, така и налице ли са
даляни, които да изключват тази забрана. Същевременно в т.1.2.3 от Заповедта е
предвидена забрана за стопански риболов с всякакъв вид тралиращи уреди в зоната
ограничена от бреговата линия до линията Фар „Несебър“ – гр.Черноморец, Южен
нос, под която забрана също би могло да попадне приетото за извършено от лицето
нарушение, с оглед на конкретното място, в което е прието, че е извършван
риболова, но също липсват данни относно уредите с които е извършван риболова.
Ето защо, след като не се установява коя е конкретната забрана, която
наказващият орган е приел за нарушена от
санкционираното лице и тя не се установява от описаните факти, то
наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения,
които водят до нарушаване правото на лицето да разбере за какво точно и на
какво основание е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
На следващо място, правилно първоинстанционния
съд е приел, че не е безспорно установено мястото на което е прието, че лицето
е извършило вмененото му административно
нарушение, както и че именно то е извършило стопанския риболов.
От събраните в проведеното
административнонаказателно и съдебно производство доказателства не става ясно
как точно е установено, че именно Б. е осъществил състава на нарушението за
което е ангажирана отговорността му. В тежест на наказващият орган е да
установи авторството на вмененото нарушение, като в случая последният безспорно
не е изпълнил това свое задължение. Данните от административната преписка са
противоречиви, като контролните длъжностни лица на ИАРА не споделят
непосредствени възприятия относно факта на нарушението и неговото авторство,
доколкото административнонаказателното производство е инициирано след подаден
сигнал от РД „Гранична полиция“ за лодка в акваторията на пристанището, която в
последствие е придружена до брега от служители на ИА „Морска администрация“. Видно
от показанията на актосъставителя, той е съставил АУАН на собственика на
лодката, на които се води лицензът за риболов, тоест от него е установено, че М.Б.
е собственик на лодката и има лиценз за риболов, но не и че той лично е
извършил риболова. Същевременно от актосъставителя се сочи, че уловът на черна морска
мида се извършва от водолази, като той не си спомня някой да е бил с водолазен
костюм, като такива спомени няма и свидетеля по акта. Същевременно от свидетеля
П. – старши полицай на ГКПП пристанище Бургас, се сочи, че по време на
съставяне на акта са били жалбоподателя и брат му, който брат е бил облечен с
водолазен костюм. От свидетеля Тодоров – капитан в Дирекция „Морска
администрация“ Бургас, се сочи, че единият човек е бил с неопрен, а другия е
бил водолаз във водата, но от него не се установява, дали жалбоподателя или
брат му са били с водолазен костюм във водата. Видно от изложеното, в случая не
се установява безспорно, че именно М.Б. е извършил вмененото му нарушение, като
изводите в тази насока на актосъставителя и наказващия орган почиват изцяло на
предположения, което е недопустимо.
Налице е и неясното относно конкретното
място на което се твърди, че е извършено нарушението, като данните на които се
позовава наказващият орган са координатите сочени от Морска администрация, а
събраните веществени доказателства не сочат на категоричен извод, че именно
лодката на ответника се е намирала в обсега на забранената за риболов. Видно от
показанията на актосъставителя Я., той не споделя преки и лични възприятия
относно извършването на риболов в забранена зона от ответника по касация,
напротив посочва, че е пристигнал на морска гара, а лодката е била на кея, като
отбелязва и че на кея е имало две лодки и лицата са установени пак там.
Доколкото в рамките на
проведеното административнонаказателно производство, обстоятелствата във връзка
със съществени елементи на нарушението са останали неизяснени, правилно
районният съд е приел, че не е безспорно установено, че именно санкционираното
лице е осъществило състава на вмененото му административно нарушение, поради
което и неправилно е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност, която не може да почива на предположения.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на ответника следва да се
присъдят част от направените разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата съдебна инстанция в размер на 540,00 лева, тъй като направеното от касатора
възражение за прекомерност е основателно.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК,
във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
На М.Б. е наложена глоба в
размер на 1 500,00 лева и минималния размер на адвокатското възнаграждение за
една инстанция се определя на 316,80 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.1, във връзка
с чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. В случая, с оглед фактическата и
правна сложност на делото и след като се съобрази, че пред настоящата съдебна
инстанция е проведено само едно открито съдебно заседание, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер близък до минималния предвиден в Наредбата,
а именно 320,00 лева.
Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас,
ХVІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260255/22.03.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 4811 по описа за 2020г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури гр.Бургас да заплати в полза на М.В.Б. ***, разноски по делото в размер на 320,00
лева (триста и двадесет лева).
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.