Решение по дело №12018/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 07.10.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                    

                                              ЧЛЕНОВЕ :   ГАЛИНА ТАШЕВА                                                                                                                                    

                                                           Мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 12018 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

              С решение от 17.04.2019 г. по гр.д. № 45210/16 г., СРС, ГО, 81 състав ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ТПК, че С.П.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, сума в размер на 2138,92 лв. - главница за доставена в периода м.05.2013 г. - м.04.2015 г. топлинна енергия в имот с абонатен № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2016 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 276,40 лв. - лихва за забава върху главното вземане за периода 30.06.2013 г. - 14.06.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 33992/2016 г. на СРС, III ГО, 81 с-в, като отхвърля исковете в останалата част до пълния предявен размер.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че Л.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, сума в размер на 2096,47 лв. - главница за доставена в периода м.05.2013 г. - м.04.2015 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 381234, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2016 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 266,01 лв. - лихва за забава върху главното вземане за периода 30.06.2013 г. - 14.06.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 33992/2016 г. на СРС, III ГО, 81 с-в, като отхвърля исковете в останалата част до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА С.П.Ф., ЕГН **********, и Л.Д.Ф., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1009,47 лева - разноски по исковото производство, като всеки от тях дължи по 1/2.

ОСЪЖДА С.П.Ф., ЕГН **********, и Л.Д.Ф., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 192,42 лева - разноски по заповедното производство, като всеки от тях дължи по 1/2.

              Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата.  Във въззивната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Не може да се установи от СТЕ,че твърдяното количество топлоенергия е доставено в процесния имот.Приборите за търговско отчитане не са редовни,метрологичният контрол ,който се извършва периодически е просрочван,не е прието възражението относно качеството на доставяната енергия.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в частта, в която са уважени предявените искове и вместо това да постанови друго, с което да се отхвърлят исковете. С въззивната жалба се претендират разноски.

От въззиваемата страна  „Т.С." ЕАД не е постъпил отговор.

    Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество -неоснователна, поради следното:

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да осъди ответника да заплати задълженията за процесния период. Ответникът оспорва исковете.

            По направените във въззивната жалба на ответниците възражения, СГС излага следните мотиви:

От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката /, т.е. ответникът за процесния период е имал качеството на ползвател на топлоснабдения имот. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

                По делото са налице доказателства за метрологична проверка на уредите за измерване на топлоенергия,извършвана на всеки  две години,с незначително просрочие от 2 -3 месеца.Всяка последваща проверка е констатирала съответствие на одобрения тип,т.е. не е налице неточно измерване за предходния период.

                Топлоенергията е доставяна до имота на ответницата,няма твърдения за прекъсване на топлоснабдяването в сградата.В имота са монтирани два топломера и водомер,по които се отчита разхода.Документите за главен отчет на ФДР са подписани от потребител.

                От  вещото лице по СТЕ е установено,че топлинната енергия за абонатната станция на адреса се измерва с общ топломер и се отчита ежемесечно по електронен път.Техонологичните разхходи на ТЕ от работата на абонатната станция се определят по формула по Наредба 16-334/07 г.Топлинните загуби от работата на съоръжението се коригират към осреднените температурни условия на отчетния период.ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.Изчисленията са съобразно Методиката за дялово разпределение към действащата Наредба за топлоснабдяване.Ищецът правилно е отчитал и фактурирал задълженията на ответника в счетоводството си.

               Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено ,а жалбата като неоснователна  следва да бъде отхвърлена.

                На особения представител на въззиваемата страна се дължат разноски и съдът присъжда такива в размер на 300 лв.          

                Водим от гореизложеното, съдът

Р   Е   Ш   И :

                   ПОТВЪРЖДАВА  решение  от 17.04.2019 г. по гр.д. № 45210/16 г., СРС, ГО, 81 състав   в обжалваните части.

         ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на  адв.П.А.В. ,член на Софийска адвокатска колегия,с адрес:гр.София,ул.********сумата от 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

                    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи  на обжалване.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                                                            

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.   

 

 

 

 

                                                                                         2.