Решение по дело №73340/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6010
Дата: 7 юни 2022 г.
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20211110173340
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6010
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110173340
по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 498,41
лв., изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за
настъпило на 23.07.2020 г. в гр. П.. застрахователно събитие, ведно със
законна лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането и разноските.
Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска. Не оспорва да е
застраховал гражданската отговорност на виновния водач. Оспорва вредите
да са причинени по посочения от ищеца начин, механизма на ПТП, наличието
на причинна връзка, противоправността на деянието и вината на застрахован
при него водач на МПС, както и размера на вредите. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по -
конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за
имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, чиито застраховател по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за
което застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие.
По делото не е спорно наличието на валиден договор за имуществено
застраховане за л. а. Х.А., с рег.№ .., в изпълнение на който ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и
1
наличието на валиден договор за застраховка Гражданска отговорност за т. а.
Р.М., с рег.№ .. при ответника към датата на процесното ПТП.
От приетите по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
23.07.2020 г. и уведомление за щета от същата дата се установява, че в
периода на действие на договора за имуществена застраховка е настъпило
събитие – ПТП, представляващо покрит риск. Настъпилото ПТП е резултат от
виновно противоправно поведение на водача на т. а. Р.М., с рег.№ .., който,
движейки по ул. М. в гр. П.., е предприел заобикаляне на паркиралия на
пътното платно л. а. Х.А., с рег.№ .., без да осигури достатъчна дистанция, в
резултат на което е настъпил удар между задна част /броня/ на товарния
автомобил и предна лява част на лекия автомобил. Изложеното в протокола се
потвърждава изцяло от показанията на разпитания по делото свидетел. В този
смисъл съдът приема за установен по делото описания механизъм на
процесното ПТП. В протокола са посочени видими щети по лекия автомобил
– предна броня, преден ляв калник, ляв фар.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-автотехническата експертиза щетите по л. а. Х.А., с рег.№ .., описани
от застрахователя и отразени в протокола за ПТП, са в пряка причинно-
следствена връзка с произшествието, като стойността необходима за
възстановяването им по средни пазарни цени към датата на ПТП е 664,60 лв.
Ето защо и с оглед обстоятелството, че ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на делинквента съдът намира, че в полза на ищеца
е възникнало регресно вземане спрямо ответника за сумата 664,60 лв.
Ответникът не доказа положителния факт на плащане на обезщетението, нито
обори презумпцията за вина по отношение на застрахования при него водач, с
оглед на което предявеният иск следва да се уважи изцяло, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
На ищеца следва да се присъдят разноски съгласно представения списък
за държавна такса 50 лв., депозити за вещо лице 300 лв. и свидетел 50 лв.,
както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК .. да заплати на ЗД „ФИРМА” АД, ЕИК ..
на основание чл. 411 КЗ сумата 498,41 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му по
имуществена застраховка на л. а. Х.А., с рег.№ .., за настъпило на 23.07.2020
г. в гр. П.. на ул. М. № 35 застрахователно събитие от виновно противоправно
поведение на водача на т. а. Р.М., с рег.№ .., чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника, ведно със законна лихва от 22.12.2021 г. до
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500 лв.
разноски по делото.
2
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3