№ 415
гр. Варна, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря ГА.на Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500358 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Р. Т. П., С. Й. П., Д. С. С., Е. Е. С., Н. С. Д.,
П. А. С., Д. З. К., Н. П. Г., Г. Н. Г., Б. Е. А., С. М. А., Х. И. М. А. и М. И. М. А. – последните
двама граждани на Йордания, С. Д. Т. и Г. М. Т. срещу Решение № 260460 от 22.12.2022г.
по гр.д. № 4320/2020г. по описа на ВРС, IХ-ти състав, с което на основание чл. 111, ал. 1 от
ЗС вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивниците срещу Д. П. К. с
ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищците са придобили право на преминаване /сервитут/ през реална част от ПИ
10135.2623.8856 с площ от 51 кв.м., прилежаща, но изцяло извън трасето на учредения с
договор от 12.03.2008г. сервитут за 26 кв.м., която реална част започва от границата на ПИ
10135.2623.8855 и продължава до южната граница на ПИ 10135.2623.8856 с 10135.2623.9560
/улица/, при граници на тази част: от север господстващия ПИ 10135.2623.8855, от запад –
трасето на учреденото право на преминаване от 26 кв.м. реална част от ПИ 10135.2623.8856;
от юг – ПИ 10135.2623.9560 /улица/ и от изток – останалата част от обслужващия ПИ
10135.2623.8856, на основание придобивна давност при владение от 2008г. до 2018г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението поради
противоречие с материалния закон и необоснованост на част от фактическите изводи.
Съдържа доводи, че по делото не е спорно правото на собственост на ищците и техните
праводатели върху ПИ 8855 и върху отделните самостоятелни обекти в изградената в имота
1
сграда; собствеността на ответницата върху ПИ 8856 и учреденото с договор от 12.03.2008г.
от „Спейсуоркс“ ЕООД право на преминаване през ПИ 8856 за обслужване на притежавания
тогава от „Вилауоркс“ ЕООД поземлен имот. Установено е също, че съседните на страните
имоти съответстват на дял първи и втори по договора за доброволна делба, сключен между
праводателите им през 2006г. На комбинирана скица към заключението на повторната СТЕ е
отразено трасето на учреденото право на преминаване по договора от 12.03.2008г., както и
на процесната реална част от ПИ 8856 от границата с имот 9560 /улица/, прилежаща към
трасето на учреденото право на преминаване, като е посочено, че границите на владение
съвпадат с нА.чните на място огради, като спорната част е отразена като терена между
учреденото с договор право на преминаване /означено в зелен цвят/ и оградата от източната
страна, с площ от 51 кв.м., от които 15-16 кв.м. попадат в уличната регулация. От събраните
по делото свидетелски показания е установено, че от 2008г. собствениците на сградата
ползват проход с ширина около 6 м и дължина около 30 м, свързващ сградата към главната
улица, с порта на входа откъм улицата, ограден още от инвеститора, който живущите в
сградата ползвА. за достъп до сградата си, за преминаване и за паркиране. При тези факти
посочва, че следва да се приеме, че от завършване на сградата в ПИ 8855, вътрешната част
на този имот е била свързана с улицата с проход, с ширина около 6 м, ограден от запад с
оградата на съседите и от изток – с тухлена ограда. Този проход е включвал частта от ПИ
8855, свързваща го с улицата, трасето на учреденото право на преминаване с договора от
2008г., както и прилежащата откъм него процесна реална част от ПИ 8856 с площ от 51 кв.м.
Ето защо приетото от ВРС, че спорната реална част е била оградена от източна и западна
страна е неточно. Последното следва от показанията на всички разпитани по делото
свидетели. Оградата на обособения път, свързващ сградата с улицата от западна страна
съществува и понастоящем, а тази от източна страна е била съборена през март 2020г. и на
нейно място е поставена нова мрежа с метални колове. Описаният от свидетелите път
съответства на означения на скицата към повторната СТЕ, включващ частта от ПИ 8855,
свързваща пътя с останалата част от имота, трасето на учреденото право на преминаване с
договора от 2008г., както и процесната реална част от ПИ 8856, прилежаща към трасето на
учреденото право на преминаване. При така установените факти, изводът на съда, че
установената от ищците и техните праводатели фактическа власт съставлява търпимо
действие е необоснован и незаконосъобразен. Такива по правило са откъслечни и
незначителни действия, които не ограничават съществено собственика на имота, докато тук
е нА.це трайно установено владение от 2008г., което продължава и сега. Обстоятелството,
че оградата била изградена и настилката на прохода изпълнена от тогавашния инвеститор
Г.Д. не означава, че собствениците на ПИ 8855 са ползвА. прохода до улицата, вкл. и
процесната реална част по негова воля и само, защото той ги е допускал. Вярно е обратното
– след като първоначалният собственик е разделил имота между двете свои дружества през
2006г. и в периода 2008-2009г. „Вилауоркс“ ЕООД се е разпоредил с обектите в сградата и с
имота, се е дезинтересирал от прохода, който изцяло е останал във владение на
притежателите на обекти в сградата, като най-късно от 2009г. процесната реална част е била
отделена от останалата част на ПИ 8856 с масивна ограда. От 2009г. „Вилауоркс“ ЕООД не е
2
притежавало каквато и да е част от ПИ 8855, поради което констатацията на съда за
свързаност със собственика на обслужващия имот ПИ 8856, която изключва намерението за
своене е невярна. По делото липсват данни след 2008г. процесната реална част да е била
ползвана от притежателите на ПИ 8856. Упражняваната от ищците и от праводателите им
фактическа власт върху описания път, част от който е и спорната реална част, включва
всички действия образуващи правото на преминаване през чужд имот. Всички те са били
наясно, че използваният от тях път включва част от съседния имот, извън вече учреденото
право на преминаване, но са считА., че правото им принадлежи като собственици на обекти
и не зависи от ничие разрешение и съгласие. Тази фактическа власт е упражнявана винаги,
като владението е продължавано от правоприемниците на собствениците и е била известна
на собствениците на ПИ 8856. Няма данни до пролетта на 2020г. някой от тях да се е
противопоставил или ограничил това преминаване. Ето защо отправили искане обжалваното
решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се
уважат.
В отговор на жалбата въззиваемата страна Д. К. оспорва доводите в нея. Поддържа
други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се
потвърди. Заявява, че исковете са оспорени с аргумент, че върху служещия имот, в полза на
господстващия вече е учредено право на преминаване с договор между първоначалните
собственици на двата имота върху площ от 26 кв.м. Допустимо е по давност да се придобие
право на преминаване, каквото не е учредявано върху неурегулиран ПИ, съответно
недопустимо е при нА.чие на учредено право на преминаване, да се придобива по давност
допълнително право на преминаване върху нова площ. По делото не е установено
процесната реална част от имота й да е била ползвана от ищците именно за преминаване.
Собствениците на обекти в жилищната сграда в ПИ 8855 имат проблем с паркирането, а не с
преминаването. То обаче е правомощие, което е част от обема на правото на ползване на
даден имот. По делото не е установено на следващо място точно ищците да са преминавА.
през очертаната от вещото лице реална част, нито да са живели през целия период на
давността в сградата, както и кой от тях кога е живял в сградата. Неправилен е изводът на
съда, че със съгласието на предишния собственик част от живущите и гостите им паркирА.
колите си в процесната реална част, като това положение се е запазило и след отчуждаване
на имота в полза на праводателя на ответницата и самата нея. Това по делото не е доказано.
Не е доказано също осъществяването на твърдяното квазивладение: упражнявана
фактическа власт върху частта в обем на право на преминаване, с намерение за своене за
периода 2008-2018г. Единствено за ищците С. и Р. П.и има данни, че са придобили обекти в
сградата през 2008г., но не е установено да са обитавА. обектите си, съответно да са владяли
правото на преминаване върху реалната част, като всички останА. ищци са придобили
имоти в сградата в следващ период, като дори нямат постоянен адрес в имота. По делото не
е уточнено упражненото чрез трети лица владение чрез кои конкретни лица е осъществено,
кога и при какви обстоятелства същите са осъществили твърдяното преминаване през
процесния период. Оспорват част от ищците, собственици на самостоятелни обекти, които
не притежават земя да могат да присъединят упражнявани права от праводателите им. От
3
показанията на свидетелите не се установява точния обем на ползваната за паркиране реална
част от имота на ответницата през целия период, нито е установено праводателите на
ищците да са упражнявА. преминаване през служещия имот в обем, надхвърлящ този по
договора от 12.03.2008г. Обемът на учреденото право от 26 кв.м. е достатъчен, за
обслужване нуждите на господстващия имот, поради което отправят искане жалбата да се
остави без уважение.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззиваемата поддържа
изразената позиция по спора, като претендира присъждане на разноски.
При проверка вА.дността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останА.те въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от въззивниците – ищци
/15 броя/ срещу Д. П. К. положителни установителни искове с правно основание чл. 111 от
ЗС вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на право на преминаване през реална част от ПИ 10135.2623.8856 с
площ от 51 кв.м., прилежаща, но изцяло извън трасето на учредения с договор от
12.03.2008г. сервитут за 26 кв.м., която реална част започва от границата на ПИ
10135.2623.8855 и продължава до южната граница на ПИ 10135.2623.8856 с 10135.2623.9560
/улица/, при граници на тази част: от север господстващия ПИ 10135.2623.8855, от запад –
трасето на учреденото право на преминаване от 26 кв.м. реална част от ПИ 10135.2623.8856;
от юг – ПИ 10135.2623.9560 /улица/ и от изток – останалата част от обслужващия ПИ
10135.2623.8856, което право придобили на основание придобивна давност при владение
от 2008г.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищците
са собственици на самостоятелни обекти в триетажната жилищна сграда с ид.
10135.2623.8855.1, построена в ПИ с ид. 8855 в гр. Варна на ул. „Безмер“ № 23, на
основание правни сделки. Общият им праводател „Вилауоркс“ ЕООД е притежавал ПИ на
основание договор за доброволна делба от 06.03.2006г., с който е прекратена
съсобствеността върху ПИ № XVII-1081 по КП „Траката“ между съсобствениците, като
„Вилауоркс“ ЕООД е придобил дял първи /северната част на ПИ № 1081/, а „Спейсуоркс“
ЕООД – дял втори /южната част на ПИ № 1081/. По действаща КККР придобитият от
„Вилауоркс“ ЕООД имот представлява ПИ 8855, а този, придобит от „Спейсуоркс“ ЕООД –
ПИ 8856. Въз основа на строително разрешение № 844/22.12.2006г. „Вилауоркс“ ЕООД е
застроило придобития чрез договор за доброволна делба имот с четириетажна жилищна
сграда, въведена в експлоатация с удостоверение № 139/23.06.2009г. С договор от
12.03.2008г., с нотариална заверка на съдържанието, „Спейсуоркс“ ЕООД учредило на
„Вилауоркс“ ЕООД безсрочно възмездно право на преминаване през собствения си
недвижим имот – ПИ 8856, идентичен с дял втори от договора за доброволна делба и
съответстващ на ПИ 8856. Сервитутът е учреден за обслужване на притежавания от
4
„Вилауоркс“ ПИ 8855, съответстващ на дял първи от договора за доброволна делба, както и
на построената в него сграда. Договорено е правото на преминаване да се осъществява по
трасе, разположено в западната част на служещия ПИ 8856, започващо от южната граница
на имота и продължаващо до достигането му до границата на господстващия ПИ 8855,
съгласно приложена скица – проект, с площ на трасето на преминаване от 26 кв.м.
„Спейсуоркс“ ЕООД се е разпоредило с правото на собственост върху ПИ 8856 с договор за
продажба през 2017г., сключен с О.М., който от своя страна се е разпоредил с правото в
полза на ответницата с договор от 24.10.2008г. От учредяването на сервитута с договора от
12.03.2008г., собствениците на ПИ 8855 и на самостоятелни обекти в изградената в него
сграда, използват за преминаване и реална част от ПИ 8856 с площ от 51 кв.м. /уточнена в
съдебно заседание/, прилежаща към трасето на учредения сервитут, започваща от границата
на ПИ 8855 и продължаваща до южната граница на ПИ 8856 с 9560 /улица/, означена с жълт
цвят на приложената към исковата молба комбинирана скица, при граници: от север – ПИ
8855; от запад – трасето на учреденото с договор право на преминаване; от юг – ПИ 9560
/улица/ и от изток – останалата част от ПИ 8856. Под нея преминава водопроводно
отклонение към ПИ 8855 и там се намира водомерната шахта, която обслужва сградата. От
лятото на 2008г. описаната реална част е отделена от останалата част от ПИ 8856 с масивна
ограда от тухли с височина 1.70 м. Оформеният проход между тази ограда и оградата на ПИ
8855 и съседните му ПИ 1080 и 1079 от западна страна е покрит изцяло с настилка от
декоративни К.ни плочи върху бетонова основа и се използва за преминаване от улицата до
ПИ 8855, вкл. и с лек автомобил. Този начин на ползване е установен още през 2008г. и се
осъществява непрекъснато до момента от собствениците на самостоятелни обекти в сградата
в ПИ 8855, като описаната реална част се владее изцяло от тях от 2008г. до момента чрез
осъществяване лично или чрез трети лица на всички действия, включени в съдържанието на
ограниченото вещно право на преминаване. При отчуждаването на отделни самостоятелни
обекти всеки от приобретателите е получавал от своя праводател и владението върху
правото на преминаване през посочената реална част от ПИ 8856. Владението върху частта е
осъществявано със знанието и непротивопоставянето на собствениците на ПИ 8856.
Вследствие на непрекъснатото владение, като всеки от ищците е присъединил и владението
на своя праводател, в продължение на 10 години, ищците придобили правото на преминава
върху описаната реална част на основание придобивна давност. В края на м. март 2020г.
ответницата премахнала изградената ограда, без да се засяга настилката на описания
проход, свързващ ПИ 8855 с улицата и без това да е попречило на преминаването през него
или да го е ограничило. Ответницата оспорва правото на ищците да използват за
преминаване реалната част от притежавания от нея ПИ 8856, което поражда правния им
интерес от провеждане на иск за защита на ограниченото им вещно право. Ето защо
отправили искане за положително произнасяне по предявените искове.
В отговор на исковата молба, Д. К. оспорила исковете по основание, конкретно
твърдението, че ищците са преминавА. през описаната реална част от ПИ 8856, надхвърляща
по обем площта на учредения с договора от 12.03.2008г. сервитут от 26 кв.м. Същите никога
не са манифестирА. явно, трайно и необезпокоявано владение върху претендираната реална
5
част, като случайното преминаване не представлява установяване на фактическа власт.
Същата не е била спокойна, доколкото между страните е нА.це непрекъснато напрежение и
предприемани действия от ответника по осуетяване на това преминаване. През м. март
2020г. ответницата премахнала изградената ограда, която е образувала „прохода“, през
който преминават ищците и е предприела действия по изграждане на нова ограда, която да
попречи на преминаването през собствения й имот. Ето защо не е било нА.це
необезпокоявано упражняване на фактическа власт от ищците. Преминаването през имота
от 2008г. се е извършвало със съгласието на собствениците на ПИ 8856, което изключва
собственическото им отношение, а по същество е търпимо действие, което не може да
служи като основание за владение. Ищците дори и да притежават самостоятелни обекти в
ПИ 8855, са с настоящи адреси, различни от адресите на притежаваните в сградата на ул.
„Безмер“ № 23 обекти, а двама от тях са граждани на Йордания. Последното изключва
твърденията им за установено трайно, несъмнено и необезпокоявано упражняване на
правото на преминаване през чуждия имот в заявения период, с намерение за своене. Така
оспорила осъществяването на фактическия състав на твърдяния оригинирен способ за
придобиване на право на преминаване. Евентуално се е позовала на многократно прекъсване
на владението им за повече от 6 месеца, поради което изискуемият срок на давността не е
изтекъл. В този смисъл отправила искане предявените искове да се отхвърлят с извод за
неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С Договор за доброволна делба от 06.03.2006г., с нотариална заверка на подписите на
страните, сключен между съсобствениците на ПИ, находящ се в гр. Варна, м. „Ваялар“,
съставляващ ПИ XVIII-1081 от кв. 189 по КП „Траката“, целият с площ от 1666 кв.м.
извършили делба на общия имот, по силата на която „Вилауоркс“ ЕООД е придобило дял I,
с площ от 1049 кв.м., а „Спейсуоркс“ ЕООД – дял II, с площ от 600 кв.м., съгласно
отразяването в Скица-проект за доброволна делба.
С договор за учредяване право на преминаване през недвижим имот от 12.03.2008г.,
„Спейсуоркс“ ЕООД, като собственик на служещия недвижим имот и „Вилауоркс“ ЕООД,
като собственик на господстващия такъв, представлявани от Г.Ед.Д. постигнА. съгласие за
учредяване безсрочно и възмездно от първото в полза на второто дружество на право на
преминаване през собствения на „Спейсуоркс“ ЕООД недвижим имот, съставляващ ПИ 8856
в гр. Варна, м. „Траката“, идентичен с Дял II от ДДД, което да се осъществява по трасе,
разположено в западната част на служещия ПИ 8856, започващо от южната граница на
имота продължаващо до достигането му до границата на господстващия ХИ 8855, оцветено
в жълт цвят, съгласно приложена скица-проект, с площ на трасето отредено за право на
преминаване от 26 кв.м.
Няма спор по делото, а и от приетите документи за собственост се установява, че
ищците са собственици на самостоятелни обекти в многофамилна жилищна сграда,
6
построена въз основа на разрешение за строеж № 844/22.12.2006г. в ПИ ХХХVI-23 по плана
на „Горна трака“, гр. Варна, идентичен с ПИ с ид. 8855 по КККР, с площ от 1066 кв.м. и
частни правоприемници на първоначалния собственик „Вилауоркс“ ЕООД – признат за
собственик на цялата сграда на основание чл. 92 от ЗС с КНА № 188/2007г.
С договор за продажба по НА № 54 от 26.10.2017г., „Спейсуоркс“ ЕООД продал на
О.М. М. собствения си ПИ 8856 в гр. Варна, СО „Горна трака“, м. „Ваялар“ с площ от 600
кв.м.
С договор за покупко продажба, обективиран в НА № 91 от 23.10.2018г. О.М. от своя
страна продал придобития ПИ 8856 на Д. П. К..
Пред ВРС е проведена СТЕ с вещо лице Й.Ат., от заключението на която се
установява, че по КП на м. „Горна трака“/1987г. процесните имоти попадат в границите на
имот пл. № 1081, означени в червен контур на Скица № 1. ПНИ на СО „Горна трака“/2006г.
е интегриран в действащата КККР и процесните имоти са отразени с ид. 8855 /идентичен на
дял I от ДДД/ и ид. 8856 /идентичен на дял II от ДДД/. Трасето на учреденото с договор от
12.03.2008г. право на преминаване, отразено в зелен цвят на Скица № 2 попада в границите
на имот 8856 и не е отразено графично в КК. Трасето, свързващо имот 8855 с пътя от
южната страна на двата имота, представлява бетонова пътека със средна ширина 3.30 м по
западната граница на имота до изградената в имот 8855 многофамилна жилищна сграда.
Трасето на подхода към жилищната сграда от улицата по западната граница на имота, вкл. и
правото на преминаване е със средна ширина 6.40 м, измерени на място. По източната
граница на настилката към огледа има поставена ограда от железни тръби и оградна мрежа.
В основата на оградата е нА.чна бетонова основа и части от тухлена зидария.
Проведена е също допълнителна СТЕ с вещо лице К.В., в заключението на която
процесните имоти са отразени въз основа на преки геодезически измервания на
комбинирана скица с размери и площ между източната линия на сервитута и действителното
владение /л. 276/, на база цифров модел на кадастъра от СГКК – Варна. На същата е
отразено действителното владение на имот с ид. 8855, в частта от север на юг в посока
улична отсечка с ид. 9560, както и границата с имоти с ид. 1079 и 1080 /показано в кафяв
цвят/. Учреденото право на преминаване с договора от 12.03.2008г. е отразено на
комбинираната скица в зелен цвят, съществуващите на терена шахти на ел. разпределението
– в червен цвят, а тези на ВиК – в син цвят. Шахтите попадат и тангират по границата на
правото на преминаване за комуникациите от 26 кв.м. На място материА.зирани граници
има от запад и от изток и това са границите на имоти с ид. 1079 и 1080 с масивни огради,
като част от границата е сграда № 3 и граница с имот с ид. 8855. Източната граница към
имот с ид. 8856 е материА.зирана с железни колове и метална мрежа и не започва, както е
по КК от имот в улична отсечка 9560, а започва оттам откъдето реално се пресича с
бъдещата улична регулация, защото тя не е реА.зирана на място. По преки геодезически
измервания означените в кафяв цвят граници на владението съвпадат с така
материА.зираните на място граници. Площта от 51 кв.м. е заключената площ между
кадастралните линии от север и от юг, а от запад – източната граница на договореното право
7
на ползване /зелен цвят/ и от изток – източната граница на владението към имот 8856 /кафяв
цвят/, като 15-16 кв.м. от южната й част по кадастралната граница на имот 8856 и училната
отсечка 9560 впоследствие ще бъдат заети от улична регулация и няма да бъдат част от имот
8856. Ширината на спорната ивица в северната част е 1.47 м, а заедно с договореното право
на преминаване – 2.70 м. Настилката между двете кафяви линии е бетон, има малко
асфалтова част, със свободен достъп на входа откъм улицата. Според експерта договореното
право на преминаване е с оглед преминаване на комуникациите и тяхното обслужване.
Същото е достатъчно да осигури единствено пешеходно преминаване от улицата до
жилищната сграда в имот 8855, но не и преминаване с автомобил. Ако по този подход
паркира една кола е невъзможно разминаването с други коли.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите С. Сл. /бивш собственик на ап. 7, живял в жилището от 01.06.2009г. до
30.04.2018г./ и Христина К. /дъщеря на ищците Г.и/, О.М. /бивш собственик на имот 8856 и
живял в сградата/ и Г.Д. /живял в сградата от 2014г. до 2018г./.
От показанията на първия свидетел се установява, че пътят, осигуряващ достъп до
жилищната сграда в имот 8855 от улицата съществува от 2007г., когато той е закупил обект
в сградата, като алеята „върви заедно със сградата“, „на кооперацията е“. Тя била
собственост на собствениците на сградата. Същата била оградена от ляво от оградата на
съседите; от дясно – със зидана, тухлена ограда, построена още от инвеститора
„Спейсуоркс“. През 2015г. последният продал съседния имот на Осман, който бил наемател
на жилище в сградата, като никога не е имало спор със собствениците на съседния имот за
преминаването през алеята. Настилката на алеята била от декоративни бетонни плочи,
различни размери. Алеята се е използвала за паркиране в лявата част, където били
разположени 6 паркоместа, едно от които на свидетеля Сл. и за преминаване през дясната
част. Същата се е ползвала за преминаване по този начин от всички собственици на имоти в
сградата. От общо 12 жилища 7-8 винаги са били обитавани – ползватели или собственици
са живели в тях, а другите 3-4 били на чужденци, които идвА., когато решат и не живеели
постоянно там. Свидетелят познава всички ищци.
В показанията си свидетелката К. установява, че от 2008г. заживяла със семейството
си в жилище в сградата в имот 8855, като подходът до сградата от главната улица се
осигурявал по път, който живущите ползвА. за паркинг и за преминаване, за да достигнат до
имотите си /широк около 6 м и с дължина около 30 м/. Широчината на пътя позволявала при
паркирани от лявата част автомобили, друг да премине към сградата и да обърне.
Настилката на пътя била от декоративни бетонни плочи, една част само от бетон. Подходът
от улицата до сградата се е ползвал от всички живущи – за преминаване, за паркиране. След
събаряне на съществуващата ограда през м. март 2020г. от дясната страна, е поставена от
тях временна ограда на същото място, където е била предходната.
По искане на ответницата в качеството на свидетел по делото е разпитан О.М. /живял
в сградата от 2016 до началото на пандемията под наем, а през 2017г. закупил съседния
имот/. В периода, в който е живял в сградата на ищците, постоянно обитаеми били 5 от
8
жилищата, а през лятото идвал един арабин да живее в жилището си. До кооперация се е
стигало по път – с бетонни плочки и бетон, с ширина достатъчна да се разминат две коли
/ако едната е паркирана, другата може да премине/. От дясната страна пътя се използвал за
паркиране, а от лявата за преминаване. Имотната граница на съседния имот, който
свидетелят закупил минавала по средата на пътя за преминаване, като в имота му попадА.
местата за паркиране. В имота имало поставена навътре ограда /“в средата на бившия мой
имот“/, построена още от собственика Гари. Тази ограда била незаконна, поради което била
съборена от хората, на които свидетелят продал имота.
Свидетелят Г.Д. е живял в сградата от 2014-2018г. като наемател. В този период
сградата била обитаема постоянно от част от собствениците, а други идвА. само през лятото.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това.
Като ограничено вещно право върху недвижим имот и на основание чл. 111, ал. 1 от
ЗС сервитутът също подлежи на правна защита, при съответно приложение на правилата
относно правото на собственост върху недвижим имот.
Сервитутните правомощия на собственика на господстващия имот са правомощия за
определени видове служене с обременения имот за нуждите на стопанисването или
използването на обслужвания имот. Сервитутът е и вид вещно право на ползване. Отличава
се от другите видове вещни права на ползване /право на строеж, на плодоползване и т.н./
именно по особеното естество /специфичната възможност/ на ползването на чуждия имот,
до което се отнася и е обусловено по съдържание и предели от нуждите във връзка с
притежанието и използването на господстващия имот, принадлежащ на титуляра на
сервитута. В рамките на общите родови признаци на сервитутните права собствениците на
съседни или близки имоти могат да уговарят различни конкретни видове сервитути,
сдържащи различни правомощия /сервитут за преминаване, сервитут за водопрекарване,
сервитут да се иска от собственика на обременения имот да не строи изобщо и т.н./.
Предмет на установяване в случая е правоотношение на ограничено вещно право на
преминаване върху чужд имот, по силата на което собствениците на самостоятелни обекти в
многофамилната жилищна сграда, изградена в ПИ 8855, за нуждите и стопанисването на
собствените си обекти, са осъществявА. преминаване/ползване върху реална част от ПИ
8856, с площ от 51 кв.м., заключена между т.т. 1, 2, 3 и 4 на комбинирана скица на вещото
лице К.В. на л. 276 от делото на ВРС, извън границите на уговореното с договор от
12.03.2008г. право на преминаване от 26 кв.м., със съзнание, че са носители на това
сервитутно правомощие, а собственикът на последния имот е търпял това служене/ползване
или го е направил възможно, като се е въздържал да упражнява собственическите си
правомощия в продължение на 10 години, считано от 2008г.
Придобивната давност от друга страна е способ за придобиване на вещни права върху
9
определен имот, произтичащ от активното упражняване на установено владение
/господство, обективното фактическо стопанисване с намерение за своене/ от несобственик
върху определен имот, в продължение на определен от закона период от 10 години, с
изтичането на който владелецът придобива правото на собственост или ограничено вещно
право, на което неговото владение по съдържание и начин на упражняване е съответствало.
Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и
да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да
не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно
фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето и неотлъчно.
Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в
имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани
от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче
изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се
отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред
трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да
узнае. За владението е без правно значение адресната регистрация на владелеца, както и
влизанията и излизанията му от страната.
Елементите от фактическия състав на придобивната давност са оспорени по делото.
Безспорно е, че след извършена през 2006г. делба между съсобствениците на стар
имот 1081, са обособени дял I, идентичен с ПИ 8855 с площ от 1049 кв.м., собствен на
„Вилауоркс“ ЕООД и дял II, идентичен на ПИ 8856 с площ от 600 кв.м., собствен на
„Спейсуоркс“ ЕООД и двете дружества представлявани от Г.Д.. С договор от 12.03.2008г.
двете дружества като собственици на съседните имоти учредили в полза на първото право
на преминаване през собствения на второто дружество недвижим имот ПИ 8856 по трасе,
оцветено в жълт цвят на скица-проект на л. 21-гръб, с площ от 26 кв.м.
В ПИ 8855 „Вилауоркс“ ЕООД изградило четириетажна жилищна сграда, съдържаща
13 самостоятелни обекти. Сградата е въведена в експлоатация с удостоверение №
139/23.06.2009г. Няма данни по делото преди този момент всички ищци, като собственици
на самостоятелни обекти да са установили фактическо господство върху процесната реална
част от съседния ПИ 8856, включващо в съдържанието си действия образуващи правото на
преминаване през чужд имот. А началният момент на придобивната давност съвпада с
установяването на владение от лицето, което се позовава на изтичането й в своя полза.
Когато такова лице извършва присъединяване на владение на предходен владелец, то трябва
да установи освен доброволното предаване на владението от досегашния на новия владелец,
но и началния момент на предишното владение.
Установено е в тази връзка от писмените доказателства, че всеки от ищците е частен
правоприемник на предишен собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда в
господстващия имот на основание сделки, както следва:
С. и Р. П.и на ап. 10 от 18.04.2008г. и ап. 9 от 31.07.2009г.;
10
Н. и Г. Г.и – на ап. 3 от 23.04.2008г.;
Х. и М. А. – на ап. 2 от 19.08.2009г.;
Д. и Е. С. – на ат. 1 от 23.06.2010г., всички придобили от „Вилауоркс“ ЕООД. До
последната сделка не е доказано, а е изключено инвеститорът „Вилауоркс“ ЕООД,
представлявано от Г.Д. да е установил фактическо господство, включващо в съдържанието
си упражняване на сервитутно правомощие за преминаване върху процесната реална част от
51 кв.м. от имота на „Спейсуоркс“ ЕООД, представлявано от същото лице, което да е било
постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, с намерение за своене, което
собственическо отношение към правото на преминаване през частта да е манифестирал пред
себе си. Последното е и юридически недопустимо. Няма спор в същото време, че до
26.10.2017г. собственик на спорната реална част от ПИ 8856 е бил „Спейсуоркс“ ЕООД,
представлявано от Г.Д., а след смъртта му от съпругата му Ф.Д., който собственик също е
упражнявал фактическа власт за себе си като правомощие на пълното вещно право, което
притежава без данни по делото за отблъскване владението на собственика от ищците.
Н. Д. и П. С. придобили ап. 1 на 23.11.2015г. от Д. и П. Д., които са придобили имота
с Постановление за възлагане в сила от 03.07.2014г. от длъжниците К. и В.М., които пък
придобили на 07.04.2008г. от „Вилауоркс“ ЕООД. При всички тези частни правоприемства
по делото не е установено присъединяване владението върху сервитут по отношение на
спорната реална част на всеки частен праводател към владението на последващия частен
приемник. Разпоредбата на чл. 82 от ЗС позволява присъединяване на владението на
праводател. Факта на прехвърлянето на правото на собственост върху самостоятелен обект в
сградата в обслужвания имот не е доказателство само по себе си за упражняване, нито за
предаване на владението върху сервитута в чуждия имот.
Б. и С. А. придобили ап. 8 на 13.10.2016г. от Ел.Р.М., която го е придобила на
14.09.2009г. от „Вилауоркс“ ЕООД;
Д. К. – ап. 7 от С. Сл. на 13.04.2018г., който придобил на 22.11.2007г. В акта е
уговорено, че владението ще бъде предадено до 10.05.2018г. Доказване на установяване и
предаване на владението върху сервитут не е нА.це.
С. и Г. Т.и – ап. 6 на 25.06.2018г. от О. и Ш.Г. придобили на 21.07.2009г. от
„Вилауоркс“ ЕООД с уговорка за предстоящо предаване на владението. Доказателства за
предаване също не са нА.це.
По отношение на всички ищци, първи и последващи частни правоприемници не е
установено по категоричен и безпротиворечив начин доброволното предаване на владението
на сурвитутното право от досегашния на новия владелец, нито началния момент на
предишното владение. Следователно присъединяване на владение със съдържание,
включващо непрекъснати, явни и спокойни действия по осъществяване на физическо
присъствие в частта, посещаване и извършване на явни действия по преминаване,
образуващи в съвкупността си упражняване на правото на ползване с намерение да се счита
за свое, по делото не е доказано.
11
Факта и началният момент на установено владение и на присъединяването му от
ищците не се установява и от събраните по делото гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Сл. и К.. Според първия свидетел процесната реална част е част
от жилищната сграда, като правото на преминаване е организирано с договор от 2016г. /“тя
си върви заедно с кооперацията“, „собствениците на сградата, имотите притежаваха идеални
части от дворното място“, „проявявал съм интерес няколко пъти да купя този имот /8856/,
„паркирането беше определено с договор между собствениците“/, което изключва
съзнанието за своене на чужд имот в повече от договореното право на преминаване през
годините, в които същият е живял в обекта си в обслужвания имот. Свидетелката К. от
друга страна е дъщеря на ищците Г.и и установява, че от м. ноември 2008г. своила правото
на преминава лично за себе си, а не и за ищците. Свидетелят О.М. установява в показанията
си, че е упражнявал правото на преминаване през реалната част от 2016г. до 2000г., в
качеството му на наемател на обект в сградата в обслужвания имот, а от 2017г. до 2018г.
бил собственик на обременения имот. Владението може да се упражнява чрез наемател, т.е.
чрез действия на обикновено ползване на вещта, при което придобиването на собствеността
е в полза на владелеца, а не на държателя. Този извод следва и от легалната дефиниция за
владение, дадена в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС – упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В показанията си
свидетелят М. обаче не установява наемодателят му първоначално да е установил
фактическа власт и въобще да е разполагал с фактическа власт върху реалната част, предмет
на сервитута, която да предаде на наемателя. Фактическата власт в посочения период е
упражнявана от свидетеля М., който е държал самостоятелен обект за другиго, без да е
установено да е държал и сервитута за преминаване за другиго /ищците по делото/. В
периода, в който е притежавал обременения имот е изключена конструкцията да е
упражнявал владение само на сервитута за преминаване за наемодателя си, което сам да е
манифестирал пред себе си, като собственик на обременения имот. В този период дори и да
е имал качеството държател на самостоятелен обект в господстващия имот, той не може да
има посоченото качество по отношение на спорната реална част, защото в един субект се
съчетава упражняването на непосредствената фактическа власт на правото на преминаване и
титулярството на правото на собственост. При тази хипотеза свидетелят М. не би могъл по
отношение на самия себе си да владее ограниченото вещно право на преминаване за друго
лице – наемодателя си, тъй като юридически е бил собственик на реалната част от вещта, а
не е получил държането й на правно основание – договор или законно разпореждане от
владелеца й, т.е. той е упражнявал фактическата власт за себе си като правомощие на
пълното вещно право, което притежава.
Следователно, от 2008г. до 23.06.2010г. /последната продажба от „Вилауоркс“ ЕООД/
придобивна давност за придобиване на сервитутно право върху спорната реална част от
чуждия имот, различна от договорената, в полза на ищците не е текла, а до 26.10.2017г. –
упражняваната от тях фактическа власт върху правото на преминаване е била съвместна с
тази на собственика на обременения имот, защото е била позволена от последния.
Съобразно показанията на свидетелката К., представляващият праводателя на ищците и
12
собственика на обременения имот до тази дата – Г.Д., в лицето на съпругата си, притежава
собственост в сградата в господстващия имот и към настоящия момент /има наематели/ и е
паркирал в прохода. Неоснователни поради това са поддържаните в жалбата доводи, че като
се е разпоредил с обектите в сградата „Вилауоркс“ ЕООД, представлявано от Г.Д. се е
дезинтересирал от прохода, който изцяло е останал във владение на притежателите на
обекти в сградата, както и твърдението, че след 2008г. процесната реална част не е била
ползвана от притежателите на ПИ 8856. Тя се е ползвала до 26.10.2017г. от „Спесуоркс“
ЕООД, представлявано от Г.Д. като собственик на реалната част и като собственик на
самостоятелен обект в господстващия имот. Съпровождането на упражняваната по този
начин фактическа власт от ищците – собственици на самостоятелни обекти в ПИ 8855 върху
право на преминаване с намерение за своене, манифестирано от всички ищци, така че това
съзнание да е станало достояние на собственика на ПИ 8856 не е доказано в категоричен
порядък. От 2017г. до 23.10.2018г., когато ответницата е придобила собствеността на
обременения имот, придобивна давност в полза на ищците отново не е текла поради сливане
на качеството собственик и владелец в лицето на свидетеля М., а през март 2020г.
евентуалното владение на ищците е било отблъснато от собственика на служещия имот. Ето
защо, съдът приема, че по делото не са установени безпротиворечиво елементите от
фактическия състав на придобивната давност по отношение на правото на
преминаване/ползване върху реална част от ПИ 8856, с площ от 51 кв.м., заключена между
т.т. 1, 2, 3 и 4 на комбинирана скица на вещото лице К.В. на л. 276 от делото на ВРС, извън
границите на уговореното с договор от 12.03.2008г. право на преминаване от 26 кв.м. в
полза на ПИ 8855 /на ищците/ в рамките на заявения период от 2008-2018г.
Следва да се посочи, че упражняването на сервитутните правомощия има за граница
потребностите на стопанисването или използването на господстващия имот, определени от
закона или от учредителния акт и то поначало в обема, в който те са съществувА. и са били
взети предвид при създаването на сервитута. Поначало учреденият сервитут не може да бъде
едностранно увеличен или разширен от собственика на господстващия имот. Изхождайки от
общото начало на чл. 63 от ЗЗД собственикът на господстващия имот следва да упражнява
сервитутното си правомощие по начин, който е най-малко обременителен за обременения
имот, най-малко стеснява упражняването на правото на собственост върху него. В противен
случай собственикът на обременения имот може да защити интересите си с иск за вреди и
загуби, както и с негаторен иск. В случай, че сервитутът е установен върху определена част
или ивица от обременения имот, при делба, разпореждане и т.н. вещната тежест остава да
обременява само частта, върху която е възникнала, без да засяга останА. части от имота.
Приложени в контекста на конкретния спор, при недоказано придобиване на оригинерно
основание, тези принципни положения налагат разрешение, съобразно което ищците, като
частни правоприемници на „Вилауоркс“ ЕООД на самостоятелни обекти в сграда в ПИ 8855
са обвързани от границите на учреденото с договора от 12.03.2008г. право на преминаване,
които са съобразени с нуждите за ползването и стопанисването на имота им към момента на
учредяването; не могат едностранно да ги надхвърлят и разширяват, като следва да
13
упражняват сервитутното си правомощие по минимално обременителен за собственика на
ПИ 8856 начин, без да засягат останалата част от обременения имот; трябва да изпълняват
договорните си задължения точно и добросъвестно, с грижата на добър стопанин.
По тези съображения, съдебният състав приема, че предявените искове са недоказани
по основание и следва да се отхвърлят. В обжалваното решение ВРС е постановил
идентичен правен резултат, който като правилен и законосъобразен следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно изхода на делото пред настоящата
инстанция, право на разноски има въззиваемата страна. Съгласно доказателствата за реално
плащане, реА.зираните от страната разноски под формата на платено възнаграждение на
адвокат възлизат на 1000 лв. В тази размер отговорността за разноски следва да се понесе от
въззивниците.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260460 от 22.12.2022г. по гр.д. № 4320/2020г. по
описа на ВРС, IХ-ти състав, с което на основание чл. 111, ал. 1 от ЗС вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК са отхвърлени предявените от Р. Т. П. с ЕГН **********, С. Й. П. с ЕГН **********,
Д. С. С. с ЕГН **********, Е. Е. С. с ЕГН **********, Н. С. Д. с ЕГН **********, П. А. С. с
ЕГН *************, Д. З. К. с ЕГН **********, Н. П. Г. с ЕГН **********, Г. Н. Г. с ЕГН
**********, Б. Е. А. с ЕГН **********, С. М. А. с ЕГН **********, Х. И. М. А., роден на
******* гражданин на Йордания, притежаващ паспорт № *********** от паспортна служба
*********; М. И. М. А., роден на ******, гражданин на Йордания, притежаващ паспорт №
***********. от паспортна служба *********, С. Д. Т. с ЕГН ********** и Г. М. Т. с ЕГН
********** срещу Д. П. К. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищците са придобили право на преминаване /сервитут/
през реална част от ПИ 10135.2623.8856 с площ от 51 кв.м., прилежаща, но изцяло извън
трасето на учредения с договор от 12.03.2008г. сервитут за 26 кв.м., която реална част
започва от границата на ПИ 10135.2623.8855 и продължава до южната граница на ПИ
10135.2623.8856 с 10135.2623.9560 /улица/, при граници на тази част: от север
господстващия ПИ 10135.2623.8855, от запад – трасето на учреденото право на преминаване
от 26 кв.м. реална част от ПИ 10135.2623.8856; от юг – ПИ 10135.2623.9560 /улица/ и от
изток – останалата част от обслужващия ПИ 10135.2623.8856 и която е заключена между т.т.
1, 2, 3 и 4 на комбинирана скица на вещото лице К.В. на л. 276 от делото на ВРС на
основание придобивна давност при владение от 2008г. до 2018г.
Комбинирана скица на вещото лице К.В. на л. 276 от делото на ВРС, приподписана
от съда, представлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Р. Т. П. с ЕГН **********, С. Й. П. с
ЕГН **********, Д. С. С. с ЕГН **********, Е. Е. С. с ЕГН **********, Н. С. Д. с ЕГН
14
**********, П. А. С. с ЕГН *************, Д. З. К. с ЕГН **********, Н. П. Г. с ЕГН
**********, Г. Н. Г. с ЕГН **********, Б. Е. А. с ЕГН **********, С. М. А. с ЕГН
**********, Х. И. М. А., роден на ******* гражданин на Йордания, притежаващ паспорт №
*********** от паспортна служба *********; М. И. М. А., роден на ******, гражданин на
Йордания, притежаващ паспорт № ***********. от паспортна служба *********, С. Д. Т. с
ЕГН ********** и Г. М. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. П. К. с ЕГН
********** сумата от 1000 лева, представляваща съдебни разноски пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15