РЕШЕНИЕ
№ 3444
гр. София, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110217997 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Г. В., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление (НП) № 19-4332-022488 от 31.10.2019 г., издадено от началник група към
отдел „ПП“ при СДВР, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева, а за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/
лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП,
поради което се иска неговата отмяна. Изразено е несъгласие с формираните от
актосъставителя фактически констатации. Излага се, че поведението на жалбоподателя е
било съобразено с така създалата се пътна обстановка, а настъпилото произшествие е било
реализирано по вина на друго лице.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. В хода на
съдебните прения заявява, че непосредствено преди съприкосновението си с другите
участници в движението е направил опит за активация на спирачната система на автомобила
си, но механизмът не е сработил. Позовавайки се на чистото си минало на стриктен водач на
МПС поддържа молбата за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.10.2019 г. около 18:20 часа в гр.
София, на бул. „Сливница“ Д. Г. В. управлявала лек автомобил „*****“ с рег. № ****** с
посока на движение от бул. „П. Владигеров“ към ул. „А. Мицкевич“, като пред номер 111
поради несъобразена скорост реализира ПТП в спрелите в колона л. а. *** с рег. № ***, л. а.
Фолксваген с рег. № *** и л. а. М*** с рег. № *** като също така не носела в себе си
1
контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. При тези констатации бил
съставен АУАН Серия АА № 415709 от 15.10.2019 г. от свидетеля В.П. на длъжност
„младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР. Актът бил съставен в присъствието на един
свидетел – Р***, както и на нарушителя. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили
възражения срещу така съставения АУАН. На база на него било издадено процесното
наказателно постановление (НП) № 19-4332-022488 от 31.10.2019 г. от началник група към
отдел О „ПП“ при СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева, а за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/
лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства,
а именно: документите, съдържащи се в административно наказателната преписка,
показанията на свидетелите П.И. и В.П. - актосъставител, както и въз основа на надлежно
приобщените по реда на чл. 283 от НПК: декларации на участниците в процесното ПТП,
протокол за ПТП № 1733904/15.10.2019 г., протокол за ПТП № 1733905/15.10.2019 г.,
протокол за ПТП № 1733906/15.10.2019 г., справка картон на водача, заповед № 8121К-
13140/28.10.2019 г. на МВР, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на МВР.
Съдът цени дадените от свидетеля В.П. показания за относими и полезни единствено
досежно авторството на съставения акт за установяване на административно нарушение. Що
се касае до дадените от свидетеля П.И. показания, съдът счита, че същите следва в цялост да
бъдат кредитирани с доверие, доколкото съответстват на изложената в НП фактическа
обстановка, както и на останалия доказателствен материал по делото. Цялостният анализ на
всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи
относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като
релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Наказателното постановление, както и актът за установяване на административно
нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване
на изискуемата се за тяхната валидност форма. По отношението на
нарушението по т. 1 от НП:
Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обусловени от несъобразяване с разпоредбите на чл. 42, т. 4 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и
точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В
случая така формулираните обстоятелствени части не съответстват на горните изисквания,
доколкото съставителите им са се задоволили с посочване единствено на констатацията, че
поради несъобразена скорост нарушителят е реализирал ПТП в спрели в колона автомобили.
За спазване правилото за обстойно, разбираемо и ясно описание на вмененото на
съответното лице нарушение, позволяващо му да организира защитата си, следва в АУАН и
НП да са посочени конкретните действия/бездействия на водачът на МПС, които са в
причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. На следващо място, с оглед
изследване причините за възникването на ПТП, от значителна важност е описанието на
пътната обстановка и натовареността на движението в изследвания участък от пътя. Други
не по-маловажни фактически постановки, които актосъставителят и
административнонаказващият орган е следвало подробно да опишат, са скоростта на
движение, поведението на останалите участници в движението и ситуирането им на пътното
платно, конкретните обстоятелства, с които нарушителят не се е съобразил, както и фактът
дали водачът е разполагал с обективна възможност да избегне настъпилия удар. В АУАН и в
НП не е посочено нито с каква скорост на движение жалбоподателят е управлявал
процесното МПС, нито какви са били ограничителните скоростни параметри в съответния
участък, което не би могло презумптивно да доведе до извод за несъобразяване с
последните.
С оглед гореизложеното съдът намира, че поради своята незаконосъобразност,
обжалваното НП следва да бъде отменено в частта си по пункт първи.
2
По отношението на нарушението по т. 2 от НП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория
и издадения към него контролен талон. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,
приета за установена и от настоящия съдебен състав, кореспондира с посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно. Нарушението е извършено виновно при форма на вина непредпазливост.
Жалбоподателят не е съзнавал, че не носи в себе си контролен талон към СУМПС, но е бил
длъжен преди да потегли да провери документите, с които е разполагал и е могъл да стори
това, при което би установил липсата на контролния талон. При това законосъобразно е
ангажирана отговорността на Д.В. по реда на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, предвиждащ
за неизпълнение на задължението за носене на определени документи, включително
контролен талон към СУМПС, да се налага наказание глоба в размер на 10 лева.
Предвидената санкция за извършеното нарушение е определена от законодателя в
абсолютен размер, поради което съдът не разполага с възможност за нейното изменение.
Конкретното нарушение не разкрива белези на по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид, поради което не са налице основания за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
При така изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно в частта си по т. 1, а в останалата си част да бъде потвърдено.
Воден от всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-4332-022488 от 31.10.2019 г., издадено
от началник група към отдел „ПП“ при СДВР, в частта му, с която на Д. Г. В. за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-4332-022488 от 31.10.2019 г.,
издадено от началник група към отдел „ПП“ при СДВР, в частта му, с която на Д. Г. В. за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-град, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3