Р Е Ш Е Н И
Е №135
гр. Търговище, 02.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, втори състав,
в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря С. И., като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 169 по описа на АС – Търговище за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Й.Д.С. срещу
ревизионен акт № Р – 03002520006581-091-001 от 13.04.2021г., потвърден с
решение № 94 от 23.06.2021г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на
лицето са установени задължения по ЗДДФЛ – задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2017г. в размер на 2828лв. главница
и 847.68лв. лихви. Жалбоподателят твърди, че РА е незаконосъобразен по подробно
изложени съображения и моли съдът да го отмени и да се присъдят разноските по
делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендират се направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата чрез своя
процесуален представител оспорва основателността на същата по мотивите,
изложени в РА и в решението на Директор на Дирекция ОДОП – Варна. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката към 2017г. е местно
физическо лице, без дейност като ЕТ, не е самоосигуряващо се лице, не е
собственик на капитала или управител на търговски дружества. Същата е пенсионер
от 17.12.1986г по болест. За 2017г. не е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
През 2020г. на Й.С. е извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства, имащи отношение към
данъчните и осигурителните задължения на лицето за периода 2017г. – 2020г. В
рамките на тази проверка са събрани доказателства, които впоследствие са
приобщени към събраните в ревизионното производство. В рамките на проверката С.
в нарочен писмен отговор от 28.08.2020г. (на стр. 162 от преписката) е
твърдяла, че през 2017г. има получени сума в размер на 50 000лв. от майка
ѝ по повод на продажба на наследствен имот - апартамент 62 кв. в гр.
Търговище, кв. Боровец, ул. Петра № 3, които представляват част от общата
продажна цена на имота, който възлиза на 74 500лв.
Ревизионното производство спрямо Й.Д.С.
е започнало със заповед за възлагане на ревизия от 03.11.2020г., издадена от Д.
Б. К. – началник сектор „Ревизии” при Дирекция „Контрол” при ТД на НП – Варна,
която е сред лицата, определени като органи по приходите, с право да възлагат ревизии със заповед № 1465 от 31.08.2018г.
на Директора на ТД на НАП – Варна. Обхватът на възложената ревизия е
установяване на задължения за: „данък върху годишната данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2017г. - 2019г. Със заповедта за възлагане на
ревизията са определени длъжностните лица, които следва да я извършат, както и срокът
за завършването и – три месеца от датата на връчване на заповедта на
ревизираното лице. Заповедта е връчена на 11.11.2020г., т.е първоначално
определеният срок е бил до 11.02.2021г. Със последваща заповед срокът за
завършване на ревизията е удължен с един месец – до 11.03.2021г.
В хода на ревизията е установено, че
Й.С. е внесла в брой по своя банкова сметка *** „Инвестбанк“ АД през периода 01.08.2017
г. - 04.08.2017 г. общо 36 200 лв., както следва: 01.08.2017 г. - 10 000 лв.;
02.08.2017 г. - 10 000 лв.; 03.08.2017 г. - 10 000 лв.; 04.08.2017 г. - 6 200
лв., както и че майката на жалбоподателката през 2017г. е продала на С. М. апартамент
от 61.69 кв.м., находящ се в гр. Търговище
ул. „…. №.., ет. .., като цената на продажбата според удостовереното в
нотариалния акт е 24 500лв. От С. М. – купувачът на продадения от майката на жалбоподателката
през 2017г. апартамент, находящ се в гр. Търговище, ул. „..“ № .., ет. .., са поискани обяснения
във връзка със покупката, включително и по отношение на цената. Същата е
посочила, че за апартамента е платила общо 61 000лв. – 24 500лв. са преведени по банков път
по сметка на С. С. в ДСК и 36200лв. са платени и внесени на части по сметка на Й.Д.С.
в „Инвестбанк“.
С уведомление от 08.03.2021г.,
получено от съпруга ѝ на 09.03.2021г., жалбоподателката е известена, че
предвид обстоятелството, че тя веднъж е посочила (в рамките на проверката,
извършена преди ревизията), че през 2017г. е получила 50 000лв. като
пълномощник на майка си по повод на продажбата на наследствено имот, а в същото
време декларираната пред нотариус цена на въпросната сделка е 24 500лв., която
е постъпила по банковата сметка на съпруга на жалбоподателката Станчо Стоянов,
както и предвид липсата на доказателства за получаването на посочената сума от
50000лв. от нейната майка, ревизиращите органи приемат, че са налице
обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 2 – данни за укрити приходи или доходи,
поради което данъкът върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за
2017г. ще бъде определен по реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК.
По повод на това уведомление
ревизираното лице е възразило, че сумата от 36 200лв., които е внесла в
брой са част от сделката със С. М. М., която е на обща стойност 61000лв., от
които за апартамента са платени 24 500лв., по банкова сметка *** ѝ,
а на нея се платени в брой 36200лв. за обзавеждането на апартамента. Пояснила е
още, че ги е внесла по сметката си на части, тъй като е целяла да избегне
плащане на високи банкови такси.
Резултатите от ревизията са обобщени
в ревизионен доклад, издаден на 25.03.2021г. от определените ревизиращи органи.
В доклада е възприето, че сумата в размер на 36 200лв. е облагаем доход, който
е с недоказан произход. Обясненията на ревизираното лице са обсъдени, но са
отхвърлени като несъстоятелни и недоказани.
Докладът е връчен на ревизираното
лице, което е подало възражение срещу него. На 13.04.2021г. е издаден
ревизионният акт от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията. С РА са възприети констатациите по РД и
въз основа на тях са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за данъчен
период 2017г. в размер на 2 828 лв. главница и 847.66лв. Определен е 10 %
данък върху данъчна основа 36 200лв., като преди това от нея е приспаднато
данъчно облекчение по чл. 18, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 7 920лв. В тази
част РА е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП. Жалбата е отхвърлена изцяло.
Във връзка с основното спорно
обстоятелство по делото – налице ли е доход с неустановен произход в размер на
36 200лв., представляващ облагаем такъв, съдът приема за установено
следното:
Видно от представения по делото
нотариален акт № 6, том VIII,
рег. № 10223, д. № 1030 от 2017г. на нотариус П.А., договорът за покупко-продажба
на апартамента от 61.69 кв.м. в гр. Търговище, ул. „..“ № ., ет. .., е
изповядан пред нотариус на 01.08.2017г. с обявена цена 24 500лв. Страни по
договора са продавач: Т. Й. И. – майка на жалбоподателката, действаща чрез
пълномощник С. Й. С. – съпруг на жалбоподателката и купувач: С.М. М.. В
нотариалния акт действително е посочено, че цената от 24 500лв. е крайна
цена за апартамента и е платена по банков път по сметка на С.С..
Въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели съдът приема, че действителната цена на договора за продажба
на апартамента е била минимум с 36200лв. по-висока от посоченото в нотариалния
акт. Тази разлика в цената е била платена от С. М. на С. С. в брой. Непосредствено
след получаването сума в размер на общо 36 200лв. впоследствие е внесена
по сметка на жалбоподателката от самата нея. Тази сума от гледна точка
патримониума на жалбоподателката представлява дарение за жалбоподателката от
нейната майка Т. И.. Съдът приема за достоверно обяснението на жалбоподателката,
дадено в рамките на ревизионното производство, че сумата е внесена от нея по
собствената ѝ банкова сметка ***, за да се избегне плащане на по-високи
банкови такси.
Основанието за тази интерпретация на
показанията на свидетелите е следната:
В
действителност свидетелите се домогват да докажат, че сумата в размер на
36 200лв. е платена от С. М.за обзавеждането на имота и подобренията в
него. Съдът приема тези обяснения за несъстоятелни. Няма каквито и да било
индикации в договора за покупко-продажба, че имотът се продава без
обзавеждането. Подобна уговорка би била несъответна на практиката при продажба
на апартаменти и би следвало да е изрично уговорена. Показанията на свидетелите
в тази връзка следва да бъдат ценени, както с оглед тяхната заинтересованост,
така и с оглед останалите събрани доказателства по делото, включително и с
оглед информацията за социално-икономическия профил на жалбоподателката и
безспорните дати на нареждане на сумите (съвпадащи с датата на сделката и дните
непосредствено след това), но едновременно с това и в контекста на някои
общоизвестни факти и в светлината на възможните наказателно-правни последици за
участниците в покупко-продажбата от изнасянето на информация за действителната
цена на сделката. Общоизвестен факт е, че в България страните по договори за
покупко-продажба на недвижими имоти не посочват в нотариалните актове действителната
цена на договора, за да спестят разходи за нотариални такси и за местен данък.
Опит за преодоляване на тази практика, която се изразяваше в обявяване на цена
близка до данъчната оценка на имота, бе въвеждането на правилата на чл. 25, ал.
9 и ал. 10 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност през 2011г., които
регламентират, че при извършване на възмездни сделки, с които се учредяват,
прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти,
участниците в нотариалното производство декларират в извършвания акт, че
сумата, посочена в него, е действително уговореното плащане по сделката; плащанията
по ал. 9 в общ размер над 10 000 лв. се извършват по специална банкова сметка ***на
от страните банка. Затова и признанието на участниците в сделката, че реалната
цена на покупко-продажбата е по-висока от декларираното пред нотариуса евентуално
би ги уличило в престъпление от общ характер. Именно с тези обстоятелства се
обясняват известните противоречия в обявената цена като платена и в обясненията
на жалбоподателката дадени в хода на проверката и в хода на ревизията. Декларираната
от страните по договора за покупко-продажба пред нотариуса цена на сделката от
24 500лв. (при данъчна оценка на имота в размер на 24 064.70лв.) през
2017г. за апартамент от приблизително 62 кв.м. без каквито и да било специални
знания може да се прецени като очевидно занижена. Затова съдът приема за
достоверно обстоятелството, че С. М. е доплатила по повод на сделката минимум
36 200лв. в брой, които след това жалбоподателката е внесла по собствената
си банкова сметка. *** 36 200лв. от С. М. представлява доплащане за
покупката на апартамента. Предаването на тази сума по волята на майката на
жалбоподателката Т. И. на самата жалбоподателка с правото да се разпорежда с
тях и очевидно приети от жалбоподателката представлява от своя страна дарение
между роднини по права линия от първа степен.
Съдът е приел, че разпитът на
свидетели относно обсъжданите обстоятелства са допустими, тъй като чрез тях се
цели да се установи извършеното дарение от страна на майката на
жалбоподателката, фактическия контекст, в който това дарение е направен и произхода
на тези средства. Не е налице нито една от хипотезите на чл. 164 от ГПК, в
които показанията на свидетелите са недопустими.
С оглед установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Производството по делото е
допустимо, доколкото жалбата срещу ревизионния акт е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес.
При преценка на основателността на
жалбата съдът съобрази следното:
Ревизионното производство е валидно
образувано, тъй като заповедта за възлагане на ревизията е издадена от
компетентно лице. Ревизията е приключила в предвидените от закона срокове.
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че не са били налице сочените основания от ревизиращите органи за
провеждане на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК – наличие на приходи/доходи с
неустановен произход, тъй като от събраните доказателства още в хода на
ревизионното производство е можело да се установи произхода на сумата в размер
на 36 200лв. – дарение от майката на жалбоподателката със средства, придобити
от продажба на имот. Дори да се приеме, че ревизията правилно е проведена по
реда на чл. 122 от ДОПК, то на база събраните доказателства по делото и по
аргументите, посочени по-горе, съдът приема, че сумата в размер на
36 200лв. не представлява доход с неустановен произход за
жалбоподателката, още по-малко такъв, който да подлежи на облагане. Съгласно
чл. 6 ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за
придоби доходи от източници в Република България и в чужбина. В чл. 10 ЗДДФЛ са
посочени видовете доходи в зависимост от източника – доходи от трудови
правоотношения, доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, доходи от
друга стопанска дейност, доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за
ползване на права или имущество, доходи от прехвърляне на права или имущество,
доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци
по този закон. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не се смята за доход полученото
имущество по дарение. По изложените съображения съдът приема, че сумата в
размер на 36 200лв. не е доход за жалбоподателката по смисъла на ЗДДФЛ,
поради което оспореният ревизионен акт, с който се установяват задължения за
лицето за 2017г. - данък в размер на 10 % върху 28 280лв. (36200лв. минус данъчното
облекчение за лице с намалена работоспособност в размер на 7 920лв. по чл.
18 от ЗДДФЛ), се явява незаконосъобразен, както по отношение на главницата,
така и по отношение на определените лихви и следва да бъде отменен.
С
оглед изхода на делото претенцията за заплащане на разноски от страна на жалбоподателката следва да се постави на
обсъждане. По делото са представени доказателства за платени 10лв. за държавна
такса и за ползвана адвокатска услуга при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, т.е. безплатно. На основание чл. 161, ал.1 от ДОПК
Дирекция „ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП следва да плати на Й.Д.С. разноските
по делото в размер на 10лв.
От
страна на пълномощника на жалбоподателката се претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на определени лица, като алинея 2 на същия текст
предвижда, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая са налице предпоставките
по чл. 38, ал. 2 ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна помощ следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗА. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения регламентира, че
възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с материален интерес от 1000лв. до 5000лв. е 300лв. плюс 7
% за горницата над 1000 лв. материалния интерес по делото е 3675.68лв. На
основание чл. 36, ал. 2 от ЗА Дирекция „ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП следва
да бъде осъдена да плати на а.. И.И. за адвокатско възнаграждение сумата в
размер на 487.30лв.
По изложените съображения и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Търговище, втори състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Й.Д.С. ***, ревизионен
акт № Р – 03002520006581-091-001 от 13.04.2021г., потвърден с решение № 94 от 23.06.2021г.
на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на лицето са установени
задължения по ЗДДФЛ – задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2017г. в размер на 2828лв. главница и 847.68лв. лихви.
ОСЪЖДА Дирекция
„ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП да плати на Й.Д.С. ***, разноски по делото в размер на 10лв.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на
НАП да плати на а.. И.И. *** за адвокатско възнаграждение сумата в размер на
487.30лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
–дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: