№ 102001
гр. София, 25.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20221110155889 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление от ЮЛ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу М. П. К.. Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за
потребителски кредит. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва
да разгледа наличието на противоречие на договора със закона или добрите нрави,
респективно – дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на
представения договор, по който длъжникът има качеството потребител. Съдът намира, че
следва да откаже издаването на заповед за следните суми: сумата от 119.53 лв. – такса за
експресно разглеждане и сумата от 105,00 лв., разходи за извънсъдебно събиране.
Относно таксата за експресно разглеждане: Претендира се такса за експресно разглеждане на
документите в размер на 119.53 лв. Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. По своята
същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен
път, на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат
на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането
на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което
обосновава вероятна неравноправност на тази клауза.
Относно разходите за извънсъдебно събиране: Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК,
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
1
свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на
вземането не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи
никакво поведение, а изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи
заради извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай на забава,
потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на
законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с издадената заповед за изпълнение.
Процесната клауза, регламентираща разходи за извънсъдебно събиране на вземането,
преследва забранена от закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за
забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието й с императивните разпоредби на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в
посочената част следва да се отхвърли, а на заявителя дадени указания на основание чл.415,
ал.1, т.3 ГПК че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса. Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите
претендирани суми. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя
пропорционално на уваженото вземане. Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. номер 35598 от 04.10.2022 г. по описа на БРС,изпратено по
подсъдност на СРС, на ЮЛ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу М. П. К., ЕГН **********в частта, с която се претендира сумата от
119,53 лв. – такса за експресно разглеждане и сумата от 105,00 лв. - разходи за извънсъдебно
събиране.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на
които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок
от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе държавна такса, съгласно чл.1
от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2