№ 8
гр. Царево , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20212180200079 по описа за 2021 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Би Ай Ес Ко“
ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 02-0003261 от
18.11.2020 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Би
Ай Ес Ко“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1500,00 лева, за нарушение на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и се иска от съда да бъде отменено, алтернативно-
размерът на наложената санкция да бъде намален в предвидени от закона
минимум.
В съдебно заседание не изпраща представител. Поддържа жалбата в
нарочно писмено становище.
За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска
неговото потвърждаване.
1
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан беше
актосъставителят.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 20.08.2020 г. актосъставителят съвместно със свои колеги-служители
на Инспекция по труда, посетили търговски обект в гр. Приморско, обл.
Бургаска, като при извършената проверка установили, че обектът се
стопанисва от жалбоподателя. В хода на проверката били установени
работещите на обекта лица. След това проверяващите извършили и проверка
по документи, на работещите в дружеството лица. Проверяващите
установили, че лицето *** да работи като „***“.
Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими
документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения
на работещите в обекта към момента на проверката. Представителят на
дружеството не представил сключен трудов договор с лицето ***, валиден
към момента на проверката, както и не представил разрешение от Инспекция
по труда, за допускане на работа на непълнолетно лице. Констатираното
мотивирало актосъставителят, за издаде акт за установяване на
административно нарушение. Актът е предявен на нарушителя за подпис,
чрез неговия представител и е подписан от него без възражения.
Наказващият орган, въз основа на акта издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано по следния
начин: жалбоподателят е допуснал до работа ***, без да е получил
разрешение за това от Инспекция по труда. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ и санкционирано на осн. чл. 414, ал. 1 от
КТ, като е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1500,00 лв.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, и
устните доказателства - показанията на актосъставителя. Съдът кредитира
изцяло показанията на актосъставителя, като логични, последователни и
2
напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства.
Същите са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице
индиция за тяхната заинтересованост или предубеденост. Съдът няма никакви
основания да се съмнява както в показанията на свидетеля, така и в
добросъвестността на същия при изпълнението на служебните му
задължения. Свидетеля заедно с колегите си е възприел лично факта, че
непълнолетното лице работи в проверявания обект. Контролните органи са
разполагали с достатъчно време да се запознаят детайлно с обстановката на
обекта, да възприемат присъстващите в търговската зала лица и въз основа на
извършваните от тях действия да преценят дали лицата полагат труд на
обекта или са клиенти
Показанията на актосъставителя, че лицето е полагала труд на обекта,
кореспондират напълно с вписаните обстоятелства в Списъка на работещите в
обекта, а именно: че лицето полага труд на обекта, с определено работно
време и възнаграждение, за което работника лично е положил подпис.
Списъкът на работещите в обекта съдържа реквизитите на декларация по реда
на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, изготвен е в хода на проверката и след като
работника надлежно е положил подписа си срещу вписаните обстоятелства, с
което е удостоверил верността на вписаните обстоятелства,
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено
като нарушител, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В
случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е
юридическо лице- правно образование, което не може да има собствено
психическо отношение към деянието.
3
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус съдът съобрази следното: *** е полагала труд за
жалбоподателя. Заради липсата на разрешение за работа на непълнолетно
лице от Инспекция по труда, към момента на проверката съдът приема, че
жалбоподателят в качеството му на работодател е осъществил състава на
посоченото в акта и наказателното постановление административно
нарушение.
Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след внимателен прочит
на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на
акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на ЗАНН.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен
съобразно нормите на ЗАНН, съставен е в изискуемия срок и е надлежно
подписан от съставителя, свидетелите и представителя на нарушителя. Той е
подробен и обоснован. По делото не са установени различни факти и
обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи
констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за
безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние
съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение на КТ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради
което правилно е била ангажирана административно наказателна отговорност
спрямо него. Наказателното постановление е издадено при спазване
изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити.
Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното
НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени
от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Посочените фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на
съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КТ „Лицата от 16 до 18
години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай“. В конкретния случай, такова разрешение от ИТ по
отношение на работника, който към момента на проверката е била
непълнолетна липсва, поради което АНО правилно е квалифицирал
извършеното от дружеството нарушение, като такова по чл. 303, ал. 3 от КТ.
Приемането на работа на непълнолетен без разрешение от инспекцията по
труда е нарушение с висока обществена опасност. Извършването на такова
деяние от наказателно отговорно лице е предвидено в закона като
престъпление от общ характер (чл. 192а, ал. 1 от НК). В случая обаче,
нарушението е отстранено незабавно след проверката, а по делото няма данни
за работника да са произтекли някакви вреди. Предвид изложеното
наказващият орган е имал основание да приеме случая за маловажен и да го
квалифицира по леко наказуемия състав по чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките на чл. 415в от КТ
са налице: Съгласно цитираната правна норма, нарушение, което може да
бъде отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от
което не са произтекли вредни последици за работници или служители, се
наказва с глоба или имуществена санкция от 100.00 лв. до 300.00 лв. по
отношение на работодателя и глоба от 50.00 лв. до 100.00 лв. по отношение
на виновното длъжностно лице. За приложимостта на тази разпоредба е
необходимо нарушението да е налице, т.е. да са изпълнени всички признаци
от обективна и субективна страна, същото да е надлежно установено по реда
на КТ, да е отстранимо и от него да не са произлезли вредни последици. В
случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му
на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е
ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда
на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма.
В същото време се установява, че нарушението е отстранено незабавно и не
са последвали вредни последици за работниците и служителите. Тези
обстоятелства не се оспорват от АНО. Не са представени и не са събрани
доказателства, за работника да са произтекли каквито и да било вредни
последици от нарушението. Според съда, наказанието е следвало да се
наложи в размер близък до минималния, а именно 200,00 лева, поради което
5
и НП в тази му част следва да бъде изменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0003261 от 18.11.2020 г. на
Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Би Ай Ес Ко“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500,00 лева, за нарушение на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда, В ЧАСТТА
МУ досежно размера на имуществената санкция, като за допуснатото
нарушение на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда, на основание чл. 415в, ал. 1
от Кодекса на труда, НАЛАГА на „Би Ай Ес Ко“ ЕООД, ЕИК *********,
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200.00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част
като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Би Ай Ес Ко“ ЕООД, ЕИК *********, да заплатят на
дирекция „Инспекция по труда“ сумата в размер на 80,00 лева, за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6